16.09.17 г.

16-17.09.3027 - Училище сред природата пред хижа Марциганица

На "Алпийския тролей"
Към дейностите за експедиция "Бисерна 2017", организирана от ПК "Черни връх" София, решихме да направим няколко образователни модула, в които да има игри, съревнования, лекции, разходки, за да може пълноценно децата да използват свободното време в планината и заедно със своите родители да научат много нови неща, които практически да прилагат в моментите сред природата. За място на провеждането на "Училище сред природата", избрахме поляните пред хижа Марциганица.

Освен "Алпийски тролей", въже за баланс и катерене по въже, които бяха подготвени и обслужвани от спелеолози от ПК "Черни връх", ние от своя страна , заедно с колегите и приятели от "Център за местни инициативи и развитие - Асеновград", бяхме подготвили различни игри и посещение до пещера Добростански бисер. Отделно бяхме подготвили три аптечки за да ги поставим на "Челото", под връх Попа и на връх Червената стена.

Вечерта премина в четири лекции на различна тематика, които предоставиха интересна информацията за прилепите, пещерите, туристическите маршрути и идеята за създаване на еко-център "Баделема".

В пещера "Добростански бисер"
Неделята продължи с игри и разходки в района. Получи се прекрасно събитие, което ни дава увереност, че подобен род инициативи имат бъдеще и са задължителни на фона на увеличаващия се интерес към туризма и популяризирането на биосферен парк "Червената стена".

"Училище сред природата" премина много успешно, като хората, които го посетиха (деца и родители) бяха над 100 човека, които наситиха района с живот и детска глъч.

Видимо през последните години се очертава една живителна и полезна връзка между институции, неправителствени организации и специализирани спортни клубове. Това е чудесна новина, защото хората на терен трябва да бъдат подпомагани и стимулирани от местната и държавна администрация. 

10.09.17 г.

10.09.2017 - Фестивал на киселото мляко - село Момчиловци

Пред сцената на фестивала
Въпреки че този фестивал се провеждаше вече за трета поредна година, едва в това издание ни остана време и решихме да го посетим. Предния ден бяхме на Джурково и в неделя сутринта тръгнахме за Момчиловци.

Пристигнахме в селото около 10:00 и фестивалната програма току-що започваше с изпълнения на самодейни състави от съседните населени места. Ути чевръсто контролираше работата по готвенето на "Момчиловската яхния", която бе кулинарният подарък за всички присъстващи и която щеше да се дегустира от всеки.

Около 11:00 започна обучение по "Тай-чи", което се проведе на полянката над музея. Взаимовръзките на селото с Китай и по-специално Шанхай са тесни и не са случайни. Преди няколко години в района на Момчиловци  и Хайдушки поляни бе заснет първия сезон на китайския "Сървайвър", а киселото мляко се оказа доста атрактивен продукт за китайците и така тези културно-икономически взаимоотношения са логична рожба на интерес и уважение от двете страни.

Открит урок по Тай-чи
След урока, който продължи около 40 мин посетихме храм "Св. св. Константин и Елена". Наистина внушителна каменна сграда, чиято камбанария е сред един от най-добрите образци в района. Всичко е чисто, ремонтирано, подновено.

В селото има традиция всички, които стават на 50 години да дарявят нещо за общата среда, било то чешма, параклис, осветление на камбанарията и прочее. Не се учудвайте когато видите дарителски надпис "Дарение от набор ....". Само искам да вметна, че Момчиловци, заедно с Орехово и Павелско се борят за приза "Село с най-много параклиси в България", като и трите гонят 30. В селото е и Аязмото, което е част от създадената от Министерство на туризма кампания "50 малко познати обекта в България" (повече може да видите тук).

Като част от културната ни програма посетихме и музея в селото, който се намираше в непосредствена близост. Входната такса е 2 лв за възрастни и 1 лв за деца. Мога да кажа без колебания, че е по-голям от Историческия музей в Асеновград.

Част от етнографската експозиция
Разположен на три етажа, той предлага българо-китайски щанд, посветен на традициите на киселото мляко като един от основните поминъци в района, както и неговото здравословно влияние върху човека.

Има етнографска сбирка, показваща дрехите, бита и професиите на хората в Момчиловци, има много снимки, документи, артефакти от раннохристиянската епоха. Приземния етаж е художествена галерия. Много богати експозиции и определно има какво да се види и да се научи.

След разходката в музея, се отправихме отново пред сцената, защото там Ути Бъчваров, заедно с кметицата на селото щяха да връчат призовете в конкурсите "Най-вкусно ястие" и "Най-добра тематична снимка". След като награждаването мина, дегустирахме и вкусната яхния, в която имаше 70 килограма телешко месо, смилянски боб, моркови, лютеница и много зелени подправки, скълцани на едро.

Момчиловската яхния
Предния ден на Джурково си бяхме направили от нашия си фасул (черен старозагорски нискостеблен), който си сяваме на село. Разликата между т. нар. "Смилянски" и нашия беше десетки пъти в полза на джурковското производство.

Не знам дали заради времето в което се готвеше (близо 5 часа) или заради самия боб, той почти хрупаше. Но като цяло вкусът на яхнията беше страхотен и адмирации за Ути и неговия екип. Беше уловил магията на гъстата родопска манджа, богата на аромати и месо.

В 14:00 ч официално бе закрито третото издание на "Фестивал на киселото мляко", а гайдарската група от село Момчиловци с чудесно изпълнение изпрати гостите на това събитие, които според мен останаха много доволни. Имаше от всичко и за всички, имаше достататъчно, добре подредено, добре измислено, добре поднесено. Нямаше цигании, кич, излишни хора, излишни неща.

Гледка към селото от "Момчиловския връх'
На път за Джурково спряхме до параклис "Св. Димитър", който се намира в подножието на едно от най-панорамните места в района - "Момчиловския връх". В параклиса запалихме свещички, след което се качихме до върха, който дава прекрасна панорама. Тук има и метален кръст, един от трите край селото.

Определено това е мястото, което задължително трябва да посетите. Природа, чист въздух, чиста храна, добри хора, които с удоволствие разказват за чудните тайни на село Момчиловци и неговите герои и красиви истории. 

3.09.17 г.

03.09.2017 - Plastic Bo. - Фестивал "Love Change Music" - Ловеч

Признавам си, че бях малко скептичен към този фестивал, може би си мислих, че това е лееека халтурка. Само че колко неочаквано приятната реалност ме отрезви, че направо ахнах.

Предиобяда в неделя с Ванчо подпалихме колата и газ към Ловеч. Точно в 14:50 бяхме в старите казарми на града - мястото, където щеше да се проведе фестивала. Между другото той вече се провеждаше, защото предния ден имаше фестивална програма с основна група Morcheeba.

С пристигането си ни посрещнаха, настаниха и се качихме на сцената са чек. След 15 мин бяхме готови и отидохме да пием биричка в очакване да стане 17:15 и да започне нашият сет.

Групата преди нас бе No Project Band и по нещастно стечение на обстоятелствата китаристката им скъса струна. Това наложи по-ранното им слизане от сцената. Имахме близо 10 мин бонус.

Излязохме на фона на все по-голямата тълпа, която се бе събрала пред сцената. Хората бяха много позитивни, с ясната нагласа, че са отишли на концерт и са там да се забавляват. Изпълнихме добре познатия ни лист от последно време - авторски песни и кавъри на български естрадни песни. Хората приеха добре всичко и мисля, че нещата тръгнаха добре. Хората все повече започваха да "влизат" във фестивала.

По време на нашето свирене
Времето бе чудесно и нищо не предвещаване бурята, която щеше да се разрази над главите ни само след няколко часа.

След нас на сцената излязоха Шкода, а ние с удоволствие ги слушахме хапвайки и пийвайки. След това отидохме в бекстейджа, където посрещнахме и дъжда. Той бе брутален и омете хората, изпълнителите и намокри всичко, което можеше да се намокри на сцената. При това положение фестивалът нямаше как да продължи и организаторите обявиха "край", точно преди участието на S.A.R.S. Нямаше крайно разочаровани хора, просто всичко, което можеше да се направи като организация бе направено, но срещу природата няма как да се върви.

Около 23:30 с Митко се качихме в колата и газ към Асеновград, където се прибрахме около 3 часа след полунощ. Страхотна организация!

27.08.17 г.

27.08.2017 - Пешеходен преход село Джурково - Хайдушки поляни - село Джурково

Поглед към ливадите на "Самарджицкото"
Един от много красивите маршрути в Средните Родопи. Немалък като дължина, но приятен като ландшафт и постижим за хора, дори и с ниска туристическа подготовка. Със сигурност обаче непознат и предизвикателен за хора, които обичат красивите гледки.

Тръгва се от новия параклис "Св. Никола", който се намира в югозападния край на село Джурково. До тук може да стигнете и с лек автомобил.

От тук започва почвен път и след 2 км, през които минавате през 4 чешми, шахта на изоставена рудна галерия и малко деренце в местността "Долът", достигате до параклис "Св. Илия" с беседка. До тук имате гъсто положена жълта маркировка с няколко указателни табели за параклиса.

Продължавате по почвения път, който се движи успоредно на билото, следвайки извивките на планината. След два завоя преминавате през насипи от рудник "Говедарника", който е функционирал до скоро. След още няколко завоя достигате и до голям обор с няколко стопански постройки. Това е "Говедарника", и от тук се разкриват красиви гледки към село Здравец (махалите Бозова бичкия и Бъзето), както и към големите ливади на "Аланиката", намиращи се северно от селото.

Продължавате отново по пътя, който след нови няколко завоя излиза отново на огледно и широко място, наречено "Самарджицкото". Виждате вдясно от вас големи ливади и стопански постройки. На няколкото места до тук от пътя тръгват разклонения надолу, но вие се движите само в горните или в хоризонталните.

Билото и кулата в местността "Варницата"
От тук вече виждате големия ретранслатор, който се намира на билото, в местността "Варницата". След няколко серпентини с щадящ наклон достигате до билото, от където виждате чудесна гледка към Балкан махала, Манастир, върховете Преспа, Свобода и Тузлата.

Тук стъпвате на зелената маркировка, която обозначава маршрута село Здравец - рудник Кенан дере - село Манастир. По нея се движите около 500 м, след което тя се отбива в ляво, а вие започвате леко спускане от западната страна на билото, като се движите само по почвения път.

Преминавате през чешма с дървено корито, която е и последната ви до Хайдушки поляни. Може да пиете на воля от бистрите поточета, през които минавате, но ако предпочитате чешмите го имайте в предвид.

След още няколко завоя достигате и до подножието на голяма ливада. Мястото е наречено "Сарп борун". Тук почвения път (по който от Джурково може да стигнете до тук безпроблемно с джип) свършва. Тръгвате право нагоре по поляната и леко в дясно през гората, за да достигнете до горния край на ливадата. Тук трябва да сте много внимателни, защото пътят продължава през гората, но трябва да познавате района. Следвайте естествения горен край на ливадите и ще видите как пътя се появява, навлизайки в гората.

Тук отново сте на билото на рида "Манастирище" и вече преваляйки го, влизате в дълбока иглолистна гора. На "Сарп борун" може да се насладите на наистина прекрасни гледки към ридовете Манастирище, Добростанското плато и Радюва планина.

Гледка от "Сарп борун"
След кратък равен участък, започвате плавно спускане и след около 2 км излизате на просторна ливада, наречена "Данчова мандра". Тук още личат руини от стопанска постройка. Както името красноречиво говори, тук е имало мандра, собствениците на която са били двама братя - Стою и Сотир Данчови.

В долния десен край на ливадата пътят отново се спуска и достига до неголямо поточе. Достигайки до него хващате в дясно и пътя започва леко изкачване сред изобилие от малини.

След около 2 км достигате до последното изкачване преди да видите връх "Курбанери" и Хайдушки поляни. Тук вече сте на мястото, наречено "Юруцките гробища". От тук гледката е наистина божествена, а Родопа на няколко плана се разстила пред вас.

Следва спускане в рамките на около 500 м и излизате на черния път за Хайдушки поляни, между хижа Момчил юнак и малкото езерце, което се намира до хижата. Тук има чешма и беседка, може да хапнете и да починете, преди да тръгнете по обратния път.
------------------------------------------------------
Чешми по пътя - 6
Маркировка:
- от село Джурково до параклис "Св. Илия" - жълта
- от местността "Варницата" до разклона за рудник "Кенан дере" - зелена
Разстояние - 17 км в посока (около 35 в двете). Около 4.30 часа в посока
Трудност - ниска (подходящ за колела)

1.07.17 г.

01.07.2017 - Plastic Bo. - Фестивал "Hills of Rock" - Пловдив

За нас бе огромна чест да сме част от този фестивал. За никой не е тайна, че ние много харесваме много голяма част от изпълнителите, които взеха участие в това събитие. Да свириш преди PIF и Guano Apes не се случва често.

Сутринта ни започна с бясно препускане из шосетата, за да стигнем навреме за прякото включване от фестивала, което направиха Бтв. Свършихме работата и около 10:30 отидохме към Коматево, за да порепетираме малко преди чека и свиренето. Жегата бе непоносима, пихме по 2 бири и посвирихме половин час и хайде обратно към фестивала. Там групата преди нас тъкмо довършваше своя чек. Владо се обади, че не му е добре и няма да успее да се пласира за чека. Направихме бързо нагласяне, 2-3 откъса от песни и се подготвихме да си ходим. Да, ама не. Дойде едно момиче и ни покани да отидем до шатрата на Z Rock за да дадем интервю на Краси Москов. Отидохме, раздадохме се зад микрофона и този път наистина се прибрахме до Аеновград, защото температурите бяха 40 +.

Вечерта отидохме 30 мин преди нашето свирене. Хората прииждаха и пълнеха поляните пред трите сцени. Нашето участие беше в рамките на около половин час. Изсвирихме добре познати песни, Владо за щастие успя да дойде, но нещо се беше натровил или претоплил и беше блед като платно.


Хората ставаха все повече и това можеше само да ни радва. Точно с края на нашия сет тъмнината се спусна навсякъде. Идваше ред и на големите PIF. Те засвириха богат букет от нови и стари песни, които обичахме и се насладихме на тяхното свирене. Комарите бяха много зли и направо ни направиха на решето.

За съжаление тежките жеги, дългия и много натоварен ден ни бе смазал и нямахме сили за нищо. След свиренето на PIF се натоварихме в колата и отидохме в Асеновград, където се разтоварихме в репетиционната, пихме по една бира и се прибрахме да почиваме, че след един ден тръгвах за Ком-Емине.

Страхотна организация, прекрасен звук. Усеща се, че ако има идея този фестивал да има корени и да се развива, мястото, екипът, който го реализира, хората, които бяха ангажирани с реда бяха абсолютни професионалисти. Адмирации!