1.10.17 г.

01.10.2017 - Асеновград - връх Безово - Ловна хижа - Асеновград

Поглед към "Корудере"
Този маршрут води началото си от параклис "Св. Трифон", намиращ се в южния край на града. По немаркирана, ясно изразена пътека се движите почти хоризонтално, успоредно над реката. След 1.5 км започвате кратко спускане и достигате до воден канал, край който се движите известно време.

Достигайки до мост, който образува водния канал, тръгвате от десния му край по водеща нагоре пътека. Тук вече се появява и двойна синя и червена маркировка. Посоката, в която се движите е само нагоре. След 15 мин достигате до място, където маркировката се разклонява. Указателните табели за хижа Безово ви водят в ляво, а дясната пътека отвежда за хижа Момина сълза.

От тук до бившия пионерски лагер Гонда вода имате около 1:15-1:30 ч ходене, трябва да изкачите 400 м положителна денивелация, а разстоянието е 3 км. В началото се движите между скали в тясно дере, обрасло със силивряк. Това са най-северните находища край дефилето на р. Чая на този балкански ендемит, който е защитен реликтен вид. По тази отсечка има и чешма, която е целогодишно течаща. След известно време дерето става по-широко, гората по-стара и рядка. Преминавайки от другия му край, започвате стръмно изкачване и след 500 м сте на Гонда вода.

Паметната плоча на връх Безово
Гонда вода е бил създаден като санаториум за туберкулозно болни, в началото на 20-те години на миналия век. От 1941 до края на 1943 г. е изпълнявал функцията на концлагер, а следващите няколко десетилетия е бил пионерски лагер. В момента всички сгради са разрушени или пред падане, с изключение на една постройка, поддържана от ловна дружинка и параклис "Св. Илия".

От Гонда вода, тръгвате по черен път нагоре, който е указан с червена маркировка. След 700 м в дясно и нагоре се отделя пътека, която води до върха и пропуска хижата. Пътеката широка и добре различима. Движи се само и единствено по гънката, която води към върха. До горе имате две разклонения. В ляво за хижа Безово, и в ляво за т. нар. "Самолетна пътека". Двете разклонения са на около 500 м едно от друго.

В горната част на пътеката се появява и двулентова бяло-червена маркировка, която указва началото на биосферен парк "Червената стена".

Изкачвайки се на върха, който представлява една поляна, заобиколена от гора, виждате и мраморна плоча, поставена на неголям постамент. Тя е спомен за Христо Пашков, който е първия председател на ТД "Безово", което е учредено тук преди близо век и дава началото на организираното туристическо движение в Асеновград.

Следва връщане по обратната пътека и отклоняване в дясно при табелата за хижа "Безово". Пътеката е ясна и не много стръмна, но на няколко места има паднали дървета, които трябва да заобиколите отгоре.

Хижа "Безово"
Хижата е нефункционираща, но е винаги отворена в случай, че ви застигне буря или лошо време в планината.

От тук поемате само по черния път, който до Гонда вода ви води по червена маркировка. След Гонда вода обхождате от североизток масива на връх Безово и започвате да се спускате леко надолу. Достигайки до дерето, където е и най-ниската ви точка, завивате в дясно и започвате леко изкачване. След 500 м пътят отново се разклонява, но вие хващате лявото разклонение и започвате изкачване. След нови 500 м излизате на равното пространство пред средноголяма, поддържана постройка. Това е "Ловната хижа", а тук сте на 1000 м надморска височина.

Излизайки на маршрута Добростан - Асеновград, вече ви води жълта маркировка и започвате плавно слизане по черен път. След 2 км излизате на голяма поляна със зелен фургон, който се намира в ляво от вас. Това място е познато на планинарите като "Пъдарската колиба". От тук пътеката изоставя черния път и през смесена гора излиза на местност "Петолъчката", където се разклоняват пет пътеки. Продължавате да следвате жълтата маркировка, която ви отвежда до параклис "Св. Илия" (Гръцкия), местност "Лале баир" с панорамната билна пътека до връх "Анатема", от която слизате до местността "Трите бора", параклис "Св. Петка" (Малката) и гр. Асеновград.

Разстояние: 24 км
Денивелация 1700 м
Чешми по пътя - три (дере преди Гонда вода), под хижа "Безово", параклис "Св. Петка" (Малката)
Време за преминаване - 8-10 ч
Трудност - средна

24.09.17 г.

24.09.2017 - Бачковски манастир - Сливодолско падало - местност Сливово - пещера Добростански бисер - Клувията - Бачковски манастир

Гледка към Средните Родопи от местност Сливово
Това е маршрут, който предлага доста сериозно физическо натоварване, голяма денивелация и немалко километри. Напълно постижим в рамките на 9-10 часа, с уговорка, че това е времето с почивките и времето за снимки.

Може да паркирате колата си на някой от паркингите в манастира и да се надявате, че вратата за стопанския двор е отворена, защото от там е единственото място, от където може да стъпите на пътеката.

От оградата на стопанството трябва да преминете през малка дървена вратичка, която ще намерите лесно. След вратата пътеката става трудно различима и на места много тясна, но следвайки логиката на придвижване успоредно на реката, няма как да се объркате.

В началото, в рамките на около 300-400 метра пътеката набира доста височина, след което през дърветата виждате завода за минерална вода "Бачково", и започвате спускане. След известно разстояние има разклонение, но вие хващате горната пътека, която не след дълго ще ви отведе до първата чешма по маршрута.

Първата чешма по отсечката манастира - водопада
За съжаление не може да разчитате на нито една от чешмите по маршрута, защото от годините те са или спрели, защото водата им е тръгнала другаде, или са пресъхнали, или са сезонни. Със сигурност обаче лятото и есента те не функционират. В манастира има много чешми, така че едно количество от 3 л вода за този преход е нормално, за да сте сигурни, че няма да бъдете неприятно изненадани.

От тук пътеката става широка, укрепена по деретата и ясна. Проблем са многото паднали дървета, но с малко почистване на клоните от тях има широки процепи, през които се минава без проблем. Имате няколко разклонения на пътеката, но вие винаги поемате по горното.

След още 15-20 мин, през които минавате над завода за минерална вода, достигате до "Голям буков дол". Тук има равно място с чешма, и няколко хранилки за диви животни. Чешмата също не работи. От тук се разклоняват два пътя, вие хващате по долния, който е по-широк и на метри над него има изградено ловно чакало.

Хранилките за животни в "Голям буков дол"
Не след дълго пътя отново се разклонява, а вие трябва да хванете горната посока, защото долната ще ви отведе до реката. Следва изкачване, след което започвате спускане. От широката пътека се отделя по-малка, която на серпентини ви отвежда стръмно надолу. След около 200 м достигате до бетонния басейн и каптажа в началото на пътеката за водопад "Сливодолското падало".

Въпреки че пътеката от манастира до тук не е ползвана от години и на места е почти заличена, храстите са започнали да я превземат и има много паднали дървета, с малко усилия тази отсечка може да стане чудесна връзка между манастира и водопада и отваря възможност за пълен кръг Бачково - хижа Марциганица - Бачково.

От тук продължавате нагоре сред чудни бигорни форми и красиви каскади и малки водопадчета. Маркировката тук е двойна - жълта за местност Сливово и синя за водопада. Преминавате през къща, буквално кацнала на бигорната скала. Пред нея има пейка за отдих, а на оградата гордо стои табела "Улица "Гранична". Говори се, че преди години, когато тук е имало повече къщи и рибарници, наистина те са били обединени в тази улица, а "Гранична" се нарича, поради факта, че Сливодолското дере е граница между общините Лъки и Асеновград.

След като преминете по мостче от другия край на дерето, започвате изкачване. Преминавате и по пасаж, обезопасен с метални въжета. Предстои равна отсечка и достигате до зелена барака. Пред нея има пейки и кът за отдих.

Гледка към каньона на водопада от пътеката за Сливово
Продължавате с изкачването и след два нови моста, достигате до мястото, където двете пътеки се разклоняват. Поемате в посока югозапад, следвайки жълтата маркировка. Изкачването е наистина сериозно, има много паднали дървета, затова дайте по-спокойно темпо.

След около 300 м, в които качвате около 150 м денивелация, достигате до панорамна скала, от където виждате каньона, в който се намира водопада. Наистина мястото е чудесно и подходящо за снимки.

От тук до Сливово има 2.3 км, в които трябва да изкачите около 350 м денивелация. В началото се движите изкачвайки се, след което преваляте склона и започва хоризонтална отсечка сред букова гора. През цялото време захождате от североизток-изток огромната снага на връх "Логудьово" - 1310 м.

Стигате до местност "Лочката", където преминавате пейка и  чешма, която представлява дълга тръба, издадена между камъни. Тя е сезонна и през дъждовните месеци тече. От тук влизате в дере по което се движите няколкостотин метра, след което завивате наляво и нагоре през рядка и стара букова гора. Следва изкачване и излизате на поляните на "Сливово". Тук ще видите черен път на който излизате и по който продължавате. В обратна посока той води до подножието на връх "Логудьово".

На това място се сливате със зелената маркировка, която е маршрута от хижа Марциганица до хижа Пашалийца. След 800 метра изкачване сте в подножието на връх "Карена" (Кореня) 1234 м, който ви предлага страхотна 180 градусова панорама към западните склонове на рида "Градище" и към "Радюва планина" в частта и между село Югово и град Лъки.

Гледка от връх Карена 1234 м
След 1.1 км, движейки се по черен път достигате до пейка с маси и указателни табели. Това е местност "Радославица" (Бялата скала). Тук пътеката и пътя се разклоняват. Поемате по пътеката, която е добре маркирана и ясно изразена. В началото имате малко изкачване, но после теренът става хоризонтален. След 900 м сте в подножието на връх "Попа". Тук отново има маса и пейки, както и аптечка за първа помощ.

От тук до пещера "Добростански бисер" имате 400 метра с леко изкачване. Достигайки до пещерата оставяте зелената маркировка и продължавате нагоре към "Горялата гора". Тук се очертава черен път, който със няколко завоя ви кара през папрати към ловно чакало. На 100 метра над чакалото отново стъпвате на големия черен път, който на "Радославица" сте оставили. Наклонът става обратен и спускайки се надолу, след 300 метра сте на голямата беседка над пещера "Иванова вода", където минава асфалтовия път за хижа "Марциганица".

Поемате по асфалта, но не към хижата, а в обратна посока и следвате червената маркировка и табелите за връх "Червената стена" и хижа "Безово". След 200 метра излизате на голямо обръщало и изоставяте червената маркировка, за да започнете спускане по черен път. Този маршрут ще ви закара до Бачковския манастир и е обозначен с жълта маркировка.

Слизане през "Кълките"
След няколкостотин метра достигате голяма поляна. Тук се отделяте от черния път и започвате да си проправяте път сред паднали дървета към каньона, който отделя "Пенчов връх"1456 м (Дива вода) с връх "Червената стена 1500 м.

Тук има две чешми, познати като "долната" и "горната", но не разчитайте на тях, тъй като са сухи.

След голям завой, в който се спускате, достигате до нов кът за отдих с аптечка за първа помощ. Тук сте на близо 1200 м. надморска височина, а над вас гордо извисява снага връх "Червената стена".

Следвайки пътеката излизате от гъстата смесена гора и навлизате в голямо дере със стара букова гора. Не след дълго достигате поредната маса с пейки. След тях започва и голямото спускане, познато на планинарите като "40-те кълки" или "Кълките". Серпентините, които прави пътеката са около 40, затова и пасажът носи това име.

В долната част на "Кълките" отново може да починете на маса с пейки. Вече сте в каньона (познат като "Пловийското дере"), който започва в североизточното подножие на "Пенчов връх". След около 800 метра достигате до най-тясното пространство на каньона, което е обезопасено с метални въжета и стълби. В рамките на около 40 метра преминавате през 4 стълби - 3 вертикални и една хоризонтална.

От тук, на най-неочакваното и на пръв поглед безумно място започва пътека, която в последствие се разклонява и едната води до "Дамгала гидик" 1395 м между "Анкина скала" и връх "Червената стена", а другата извежда до североизточното подножие на връх "Червената стена". И двете пътеки са неприемливи за евентуално изкачване, заради терена, лошата маркировка и сипеите.

Каньона над Клувията
След стълбите и въжетата достигате до дървената арка с надпис "Резерват "Червената стена". Тук вече може да разчитате на голяма беседка за отдих и вода от Аязмото с вековни чинари "Покров Богородичен".

Следва черен път, който след 2 км ви отвежда до бивш пионерски лагер, където може да видите началото на красивите Бачковски водопади и голямата поляна с "Еленина чешма".

Единия вариант е да продължите по жълтата маркировка в ляво, която ще ви отведе до Костницата, а след това до мястото от където сте тръгнали при входа на Бачковския манастир, а другата ще ви преведе край дерето с водопадите и през няколко вили ще ви закара точно над ресторант "Водопада" и по стълбички ще излезете на търговската алея пред манастира.

Обща дължина на маршрута - 23 км
Обща положителна денивелация - 1600 м
Време за преминаване - 8-10 часа
Трудност на маршрута - висока




16.09.17 г.

16-17.09.3027 - Училище сред природата пред хижа Марциганица

На "Алпийския тролей"
Към дейностите за експедиция "Бисерна 2017", организирана от ПК "Черни връх" София, решихме да направим няколко образователни модула, в които да има игри, съревнования, лекции, разходки, за да може пълноценно децата да използват свободното време в планината и заедно със своите родители да научат много нови неща, които практически да прилагат в моментите сред природата. За място на провеждането на "Училище сред природата", избрахме поляните пред хижа Марциганица.

Освен "Алпийски тролей", въже за баланс и катерене по въже, които бяха подготвени и обслужвани от спелеолози от ПК "Черни връх", ние от своя страна , заедно с колегите и приятели от "Център за местни инициативи и развитие - Асеновград", бяхме подготвили различни игри и посещение до пещера Добростански бисер. Отделно бяхме подготвили три аптечки за да ги поставим на "Челото", под връх Попа и на връх Червената стена.

Вечерта премина в четири лекции на различна тематика, които предоставиха интересна информацията за прилепите, пещерите, туристическите маршрути и идеята за създаване на еко-център "Баделема".

В пещера "Добростански бисер"
Неделята продължи с игри и разходки в района. Получи се прекрасно събитие, което ни дава увереност, че подобен род инициативи имат бъдеще и са задължителни на фона на увеличаващия се интерес към туризма и популяризирането на биосферен парк "Червената стена".

"Училище сред природата" премина много успешно, като хората, които го посетиха (деца и родители) бяха над 100 човека, които наситиха района с живот и детска глъч.

Видимо през последните години се очертава една живителна и полезна връзка между институции, неправителствени организации и специализирани спортни клубове. Това е чудесна новина, защото хората на терен трябва да бъдат подпомагани и стимулирани от местната и държавна администрация. 

10.09.17 г.

10.09.2017 - Фестивал на киселото мляко - село Момчиловци

Пред сцената на фестивала
Въпреки че този фестивал се провеждаше вече за трета поредна година, едва в това издание ни остана време и решихме да го посетим. Предния ден бяхме на Джурково и в неделя сутринта тръгнахме за Момчиловци.

Пристигнахме в селото около 10:00 и фестивалната програма току-що започваше с изпълнения на самодейни състави от съседните населени места. Ути чевръсто контролираше работата по готвенето на "Момчиловската яхния", която бе кулинарният подарък за всички присъстващи и която щеше да се дегустира от всеки.

Около 11:00 започна обучение по "Тай-чи", което се проведе на полянката над музея. Взаимовръзките на селото с Китай и по-специално Шанхай са тесни и не са случайни. Преди няколко години в района на Момчиловци  и Хайдушки поляни бе заснет първия сезон на китайския "Сървайвър", а киселото мляко се оказа доста атрактивен продукт за китайците и така тези културно-икономически взаимоотношения са логична рожба на интерес и уважение от двете страни.

Открит урок по Тай-чи
След урока, който продължи около 40 мин посетихме храм "Св. св. Константин и Елена". Наистина внушителна каменна сграда, чиято камбанария е сред един от най-добрите образци в района. Всичко е чисто, ремонтирано, подновено.

В селото има традиция всички, които стават на 50 години да дарявят нещо за общата среда, било то чешма, параклис, осветление на камбанарията и прочее. Не се учудвайте когато видите дарителски надпис "Дарение от набор ....". Само искам да вметна, че Момчиловци, заедно с Орехово и Павелско се борят за приза "Село с най-много параклиси в България", като и трите гонят 30. В селото е и Аязмото, което е част от създадената от Министерство на туризма кампания "50 малко познати обекта в България" (повече може да видите тук).

Като част от културната ни програма посетихме и музея в селото, който се намираше в непосредствена близост. Входната такса е 2 лв за възрастни и 1 лв за деца. Мога да кажа без колебания, че е по-голям от Историческия музей в Асеновград.

Част от етнографската експозиция
Разположен на три етажа, той предлага българо-китайски щанд, посветен на традициите на киселото мляко като един от основните поминъци в района, както и неговото здравословно влияние върху човека.

Има етнографска сбирка, показваща дрехите, бита и професиите на хората в Момчиловци, има много снимки, документи, артефакти от раннохристиянската епоха. Приземния етаж е художествена галерия. Много богати експозиции и определно има какво да се види и да се научи.

След разходката в музея, се отправихме отново пред сцената, защото там Ути Бъчваров, заедно с кметицата на селото щяха да връчат призовете в конкурсите "Най-вкусно ястие" и "Най-добра тематична снимка". След като награждаването мина, дегустирахме и вкусната яхния, в която имаше 70 килограма телешко месо, смилянски боб, моркови, лютеница и много зелени подправки, скълцани на едро.

Момчиловската яхния
Предния ден на Джурково си бяхме направили от нашия си фасул (черен старозагорски нискостеблен), който си сяваме на село. Разликата между т. нар. "Смилянски" и нашия беше десетки пъти в полза на джурковското производство.

Не знам дали заради времето в което се готвеше (близо 5 часа) или заради самия боб, той почти хрупаше. Но като цяло вкусът на яхнията беше страхотен и адмирации за Ути и неговия екип. Беше уловил магията на гъстата родопска манджа, богата на аромати и месо.

В 14:00 ч официално бе закрито третото издание на "Фестивал на киселото мляко", а гайдарската група от село Момчиловци с чудесно изпълнение изпрати гостите на това събитие, които според мен останаха много доволни. Имаше от всичко и за всички, имаше достататъчно, добре подредено, добре измислено, добре поднесено. Нямаше цигании, кич, излишни хора, излишни неща.

Гледка към селото от "Момчиловския връх'
На път за Джурково спряхме до параклис "Св. Димитър", който се намира в подножието на едно от най-панорамните места в района - "Момчиловския връх". В параклиса запалихме свещички, след което се качихме до върха, който дава прекрасна панорама. Тук има и метален кръст, един от трите край селото.

Определено това е мястото, което задължително трябва да посетите. Природа, чист въздух, чиста храна, добри хора, които с удоволствие разказват за чудните тайни на село Момчиловци и неговите герои и красиви истории.