Размисли около един нов параклис

Асеновград от край време се слави като град с множество църкви, манастири и параклиси. А да се славиш с нещо по принцип е добре. Ако разбира се е нещо позитивно. Една идея, в последствие придобила и физическата форма на религия,  която носи в себе си манифест за равенство и любов, няма как да не е позитивна. Всичко, което води към добро, е добро, независимо дали това е някоя от религиите.

В центъра на Асеновград преди няколко дни бяха поставени основите на нов параклис "Св. св. Кирил и Методий". Мястото е малко очаквано и дори за мнозина стряскащо. Нека обаче разгледаме по-детайлно мненията "за" и "против" построяването на този параклис в центъра на града ни, като по никакъв начин не искам да ставам краен "апологет" на строежа, за който всъщност съм твърдо "за", а просто искам да дам своето мнение по въпроса, съпоставено с някои други мнения.


1. Църквата като институция

За мнозина Църквата е като трън в очите, заради злоупотребите (безспорно съществуващи) в редиците на българското духовенство. Лъскави черни мерцедеси, дебели манастирски порти скриващи "аскетите" и даващи им комфорт. Но свещениците ли са Църквата или сам Христос? Нима Христос може да ни е съперник? Нима виждаме Христос в черния джип? Нима когато някой лекар се отнася безотговорно към задълженията си, това ще ни направи невярващи в медицината?

Има храмове в България, които са пред срутване. Вината не е на Църквата, защото храмовете като физическо присъствие на християнството и част от неговия социален аспект са точно отражение на отношението на вярващите към Христос. Нека пробваме да влезем в храма и да се помолим без да запалим свещ. Ще ни е страх от Божия гняв ли ? Едва ли... Защо тогава не го правим ? Ние доброволно участваме в един акт, който в последствие ни дава основание за отрицание и критика - паленето на свещи. Паленето на свещ има символичен смисъл - много широко тълкуван и всъщност до голяма степен недотълкуван. Този практически религиозен символ има значение като част от екстериорното проектиране на религиозния ни живот. Нищо повече. Ние самите сме храмове и чрез нашия живот и поведение определяме отношението си към вярата, а чрез храмовете ние религиозно се идентифицираме и участваме в живота на Църквата. Църква означава още и общество от вярващи, които образуват едно цяло и на които главата е Сам Христос. Всеки има свободната воля да стане част от това общество, и всеки има свободната воля да го напусне.


2. Разрухата при християнските сгради в Асеновград


- Манастир "Св. Петка Мулдавска"
Претърпя пожар, вследствие на който изгаря игуменарната, част от източното крило и малка част от северното.
Переспективи: В близките месеци ще се дострои пътя до горе и ще започне ремонта му, който в момента е дал отражение, като е преобразил в добрия смисъл на думата западното крило на манастира.

- Аязмо при Воденски манастир "Св. Кирик и Юлита и св. Параскева" и манастирски храм .
В окаяно състояние. Класически пример за избирателна пропускливост при ремонта на комплекса преди близо 30 години. Хотелските и конферентните зали са в прекрасен вид, храма и аязмото са в ужасен.
Переспективи: През лятото на 2008-а митрополит Николай изпрати нотариална покана на САБ да напусне. Съюзът ползваше сградите по силата на договор от 1982 г. Владиката го разтрогна с мотив, че базата отдавна не се ползва за идеална цел, а се е превърнала в увеселителен комплекс с хотел, ресторант и дискотека. Пловдивска митрополия се е ангажирала с цялостен ремонт на тези сгради, а познавайки изключителната отговорност и отношение на дядо Николай към храмовете и манастирите не се и съмнявам, че това ще се случи.

- Метох на Бачковски манастир
Срамно занемарен. Срам за града ни.
Переспективи: Евентуален диалог между игумена Борис и Кмета на Общината. Инициативата обаче трябва да дойде от Кмета, иначе никакъв шанс за някакво развитие. Поне не и при този игумен...

- Метох в Горни Воден
Трагедия...
Переспективи: Не виждам...

Други сгради които се рушат в Асеновград и района няма. Много хора са подели различни инициативи (дори са се престарали) по стопанисване и облагородяване на различните параклиси и храмове. Така тезата "строят се нови храмове, а старите се рушат" не е сериозна.



3. Църковна йерархия, енории, църкви и параклиси в Асеновград.

Много е важно, когато говорим за църквите, манастири и параклиси, енории и духовници да сме наясно със структурата в Църквата. Когато видим човек в камуфлаж му казваме просто "военен", и когато видим човек в расо му казваме просто "поп". Това е един много сериозна грешка, ако имаме някакво конкретно отношение към тези хора, защото показва невежество. В Асеновград има 44 параклиса и 8 енорийски храма. Във всяка енория има по няколко параклиса, които не са самостоятелни храмове. Освен това има няколко параклиса (основно около Асеновата крепост и над Метоха), които са собственост на Бачковския манастир.

Тезата, че строежа на многото параклиси (подвеждащо от някои определяни като храмове) ще раздели енориашите отпада. Сами виждаме, че енориите са си конкретни и точно указани. Все едно ако отбора на Асеновец играе контролен мач на стадиона до АПК, или стадиона в Горни Воден значи, че когато има официален мач, то той няма да събере публиката на стадион "Шипка".

Пловдивската епархия на Българска православна църква е със седалище в град Пловдив и архиерейски наместничества в Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград. Асеновград като духовна административна единица е "Асеновградска духовна околия", която излиза извън границите на Община Асеновград, така че двете административни единици не са едно общо и припокриващо се цяло. В тази духовна околия има един наместник на митрополит Николай, който е главата на Пловдиска епархия. Този наместник е отец Йордан Георгиев (поп Данчо), свещеник в храм "Св. Никола". По всички теми, касаещи църковния ред и мир в града може да задавате своите въпроси в писмена форма, като ги завеждате в архиерейството, намиращо се на ул "Богомилска" (в двора на храм "Св. Богородица - Благовещение").



4. История на идеята за построяване на параклиса.

Идеята за параклис на това място никак не е случайна или спонтанна. На мястото, където преди броени дни се случи събитието, през 1910 г. са били поставени основите на параклис на името на светите братя Кирил и Методий. Тогава реката не е била заградена и при прииждането на голяма вода параклисът се е срутил.

През 1912 г. започнала Балканската война и той е останал непостроен. Възрастни асеновградчани дадоха идеята той отново да се издигне на същото място, за да се реализира желанието на техните предшественици. - информация www.asenovgradnews.com


5. Параклис в градски парк.

Параклис в градски парк. За град като нашия може би това е странно като идея, имайки в предвид колко малко са парковите ни площи. Но изхождайки от спомените си, в които точно в тези 50 квадратни метра, на които ще бъде застроен параклиса нямаше нищо друго освен боклуци, няма как да не съм радостен, че точно в този момент там ще засияе един кокетен параклис, който освен всичко друго ще е и един вид гарант, че парка ще се пази повече от сега.  Много от вас са ходили в Созопол например. Там нямат ли си параклиси или храмове ? Имат си и то значителен брой, но това не им пречи да ползват за застрояване малки петна в градинките и парковете. В крайна сметка това е един прекрасен орнамент от цялостната паркова визия.

"Има достатъчно храмове, няма достатъчно детски площадки". Това също е теза с която не мога да се съглася. И при двата компонента от социалната среда няма понятие "достатъчно", както не може да има "достатъчно" при стадиони, паркове, велоалеи, еко пътеки, медицински центрове.  Ако всяка година се прави по една детска площадка, колко ще са те след 30 години ? Ако се пазят отговора е прост - 30 броя. Освен това има християни, които са бездетни. Трябва ли да им се отнема правото да имат молитвени домове ? В крайна сметка никой не е натоварен с "данък параклис" и може свободно да дари или да не дари средства за построяването му.


Тези размишления върху построяването на параклиса, не са по никакъв начин налагане на някаква конкретна теза, а са просто синтезирана обратна позиция на някои от коментарите "против" във социалните мрежи. Нека има диалог, защото той ще е градивния елемент във взаимоотношенията между различните граждански и социални групи.

Символика касаеща някои събития около построяването и освещаването на храм Св. Димитрий Солунски

Храм "Св. Димитрий Солунски" е един храм, чиято енория обхваща района на днешния източен край на града (кв. Изток), с около 5000 енориаши.

 Преди близо 150 години този храм се съзижда благодарение на жаждата за религиозна независимост на хората, населяващи махалите "Харман" и "Нохто". Това са били в по-голямата си част преселници от съседните села, занятчии, между които и хора със състояние и авторитет. Дошли като "чуждоземци" в града, определян като "Малката Елада", те били считани като "втора ръка" хора, "прости" българи, "неуки" и т.н.

Именно това отношение от страна на гърчеещите се жители на Станимака дало повод на тази сплотена маса родолюбиви българи да даде ясен знак, че като общност те са факт, и като такъв ще участват активно и равноправно в социалния, икономическия и религиозния живот на града. Как обаче можело да стане това? Икономически реализацията на тази идея била невъзможна, понеже в по-голямата си част българите в града били почти безимотни и не разполагали с капитал. Крупните винопроизводители и търговци Лемонидис, Петракоолу, Доксиадис, Каламанди, Караянаки и т.н. били или етнически гърци или гърчеещи се българи.

Националната идентификация можела да стане единствено по пътя на църковната независимост.  Всички храмове в града (в този исторически момент те били 7) били със гръцки или гърчеещи се духовници, службите се извършвали на неразбираем, гръцки език. Това била още една причина за започване на борбата за църковна независимост в Станимака.

Тази борба всъщност започнала през 1934 година с построяването на "Аргат клиси" (храм "Св. Атанасий"), като реакция срещу отношението от страна на гръцкото духовенство към обикновените българи-енориаши от "Кюмюрджу" махала. В по-голямата си част те били "аргати" (слуги) в чифлиците на турските богаташи и големци, намиращи се в днешната североизточна част на града. От там те идвали в големите градски храмове, което допълнително утежнявало самото черкуване. Факта, че те успели да построят този храм, макар по-късно отнет им от гърците вече била една голяма крачка в борбата за национална идентичност.

След 23 години българите отново били на крачка от постигане на заветната цел, като започнали строеж на храм "Св. Троица". След множество преговори и увещания от страна на българите било постигнато следното споразумение - да се построи нов храм - "Св. Троица", като богослуженията в него да се редуват - една седмица на гръцки, една седмица на български. Това разбира се все пак било своего рода успех, защото половината от времето в този храм, щяло да се чете и пее на понятен за хората език - българския. И така строежът започнал. Всички хора живеещи наоколо идвали и помагали в строежа, като правили това напълно доброволно. Били събирани пари за строителни матриали, били давани волни пожертвувания за строежа. Когато храмът бил готов, българите решили да ознаменуват паметното събитие с литийно шествие, което обаче било нападнато от тълпа разярени гръкомани и се стигнало до жестока крамола и побой.

След тези изстъпления от страна на гърците оплаквания към властта постъпили и от двете страни. Решено било този спор да бъде разрешен от смесена комисия, в която щял да вземе участие и пловдивския гръцки владика. Общо взето по негова идея нещата били решени по следния начин - новият храм "Св. Троица" остава на гърците, които се задължават да върнат на българите парите за строежа, за да могат те да си построят храм, в който да се служи на български език и да се ползва от българското население в града.Българите енориаши не взели никакви пари, което било повече от ясно, но това ни най-малко не смутило ентусиазма им, дори напротив. От пловдивския заможен доктор Рашко те взели на заем 14 000 гроша с които започнали строежа на нов храм, който щял да се казва "Св. Димитър", и който решили да се намира в близост до "Св. Троица".

Строежа на храма "Св. Димитрий" бил започнат през 1866 година. Граден спонтанно той не блестял с кой знае каква архитектура, и някаква специфика в строежа, дори напротив - от фермана, който разрешава строителството и се вижда, че вместо с хоросан стените и са били строени с кал - в нея щяли да влизат не богаташи, а обикновени аргати. Това в никакъв случай не пречило на обикновените хора, дали своята лепта в строежа на храма да се радват на своята нова придобивка. Макар и бедна църквата била първата реална победа на българите в Станимака. Там те можели да слушат Евангелието на български и да се чувстват далеч от саркастичните забележки на гръкоманите относно своето невежество и простота.Средства за строежа на храма са били търсени отвсякъде. Николай Хайтов в своята "история на Станимака" посочва един документ от архива на НКБМ (негатив от който се намира и в музея в Асеновград), в който се казва, че хора са били пратени дори до Търново, откъдето са събирали помощи за изграждането на първия български храм. Освен това в Националната библиотека "св. св. Кирил и Методий" в София се съхранява документа (ирадето) за разрешение на строежа на храма издействан от турските власти от пловдивските чорбаджии. На 15 август 1868 година бил официално завършен и осветен.

Искам да се спра върху две неща, които са изпълнени с определена символика, касаеща стремежа за легитимация на този храм като български. На първо място е самото му име - "Св. Димитрий Солунски".

Православната църква почита паметта на светията на 26 октомври. Дотук нищо необичайно. Нека обаче направим един бърз прочит на житията, животоописанията и легендите, свързани с живота на светеца. На 24 август 1185 г. норманите, предвождани от Гиом ІІ опустошават Солун и се насочват застрашително към Константинопол.

Разграбването на Солун от норманите дава храна на различни слухове. Говори се, че св. Димитър е изоставил покровителството на Солун. Сега той щял да помага на българите в Търново. Според друга мълва, във връзка с освещаването на църквата “Св. Димитър”, в Търново по незнаен път пристигнала чудодейна икона с образа на светеца. Разпространението на тези слухове разпалва въображението на жителите на Търново и неговите околности. Въстанието на Асен и Петър и началото на Втората българска държава започва на Димитровден през 1185г. с освещаването на храма на името на св. Димитър - солунският светец, обявен от Асеневци за техен покровител. 

Дали е случаен факта, че храмът е кръстен именно на свети Димитър? Дали не е потърсен паралел с онези събития, защото отново се е давало началото на нещо ново - църковната независимост на станимаклии? Твърде е вероятно това да е така.

Другия факт, който е изключително интересен е датата, на която е осветен храма - 15 август. Знаем, че според църковния календар на този ден се отбелязва един от най-големите християнски празници Успение на Пресвета Богородица. По традиция през вековете се смята, че Божията Майка е небесна закрилница на града ни. Неслучайно трите най-значими сакрални християнски обекта носят името "Успение Богородично": Храмът при Асеновата крепост - "Св. Богородица Петричка", храм "Св. Богородица Успение" (Месохора - централния храм в средновековният град) и Бачковският манастир. Те са абсолютния бастион на гърцизма. Венеца на панелинистичната идея, претворена в цъкровния живот на Станимака. Месохора е главният градски храм, до църквата при Асеновата крепост води литията, започваща от Метошкия храм, а Бачковският манастир е най-значимата поклонническа дестинация в района. Всички те по традиция на 15 август празнуват и събират вярващи. Така е и на 15 август 1868г. Но нещо в Станимака се случва.... В онзи малък храм, построен до малките махалици северно от рида "Камена" се освещава храм. Първият български храм.

Датата за освещаването му не е случайно избрана. Нима енориашите не можеха да изчакат два месеца, за да направят освещаването на храмовия празник? Разбира се, че биха могли да го направят, но на 15 август, когато гръцката реч е превзела значимите християнски обекти в района, съвсем наблизо на чист, български език се освещава един български храм. Българите в Станимака недвусмислено обявяват: "Ето, ние вече имаме свой храм, ние вече се идентифицирахме, вече сме факт и ще се съобразявате с нас..". Този акт е изключително добре премерен и попада на точното място - право в сърцето на гръкоманската идея, ранявайки я смъртоносно.


-----------------------
1. Летописна книга-кондика на храм "Св. Димитрий Солунски",  ръкопис 1964 г.
2. Wikipedia
3. www.history.asenovgrad.org
4. Хайтов, Николай - "Асеновград в миналото" (второ издание), Пловдив, 1983 г.
5. Православен календар 2012 - пълно Синодално издание
6. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1.София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994
7. Чунгаров, свещ. Симеон - "Летописна книга на храм "Св. Богородица - Успение" (Месохора), 1966 г.

Осми национален Толкин фест - 19.05.2012

Признавам си Толкин фестивал за мен бе непознато понятие. Толкин разбира се, ми беше познат през годините от книгите, които четеше сестра ми. Оказа се всъщност, че автора има много почитатели на територията на страната. Това стана ясно на т. нар. Толкин фест, чието осмо национално издание се проведе на територията на нашия град.

Този така наречен фестивал бе много добре организиран. С основните неща като материалното осигуряване се бяхме заели ние, а самите толкинисти бяха подготвили програмта. Имаше много интересни теми, дискусии, показване и избор за най-атрактивен костюм, свързан с творчеството на автора, имаше и специален гост, а именно Любомир Николов - преводача на произведенията на Толкин, който според мнозина се е справил с превода феноменално.

Признавам си, бях впечатлен от жарта в очите на тези хора. Те наистина бяха отдадени с цялата си страст на фентъзито. Аз лично не съм кой знае какъв фен, но си признавам, стана ми интересно, просто защото лекторите бяха големи капацитети, лекциите - увлекателни, а атмосферата приятна. Асен, който всъщност движеше нещата с Толкин обществото беше се погрижил всичко в програмата да бъде пълно - от настаняването до обяда и напитките.

По добра традиция местните медии дойдоха да отразят събитието, което беше наистина още един плюс и даде допълнителен елемент на значимост за участниците във фестивала.

Общият брой на присъстващите бе над 100 човека, което по един много сериозен начин показа интереса към фестивала и ми стана много приятно, че успяхме да доведем тези  хора тук, и да ги накараме да се чувстват приятно и комфортно. Все си мисля, че това е един от начините да развиваме туризма. Вече има сериозни индикации, че в национален мащаб се дават стабилни темпове на развитие на т. нар. бизнес туризъм т.е. туризъм базиран на лекционния елемент - срещи, семинари и т.н.

Разбира се много съм доволен и от оказаното съдействие от страна на ръководството на градската библиотека. Хората направиха всичко, за да се чувства гостоприемството на асеновградчани.

Бе изигран и куклен театър, който накара хората в залата да се посмеят от сърце. Накрая бе прожектиран филм за традицията по провеждане на фестивала в различни дестинации в България (Пловдив и София), за успехите и нереализираните начинания, за переспективите и бъдещето на фестивала. Изобщо моите уважение към тези хора, които бяха си изпипали нещата до сантиметър дето се казва. Така завърши първия от двата дни на Осмият национален Толкин фест.

Втория ден по традиция беше запълнен с разни зарибявки като игри из различни локации в града, срещи и разговори на открито, като официалния завършек щеше да бъде един готин пикник на поляната до параклис "Св. Атанасий", който се намира до Асеновата крепост. Аз имах други ангажименти и не успях да отида, но по думите на всички следобеда на поляната е бил много приятен, като гостите са посетили и символа на града ни - Асеновата крепост.

За радост след цикъла поройни дъждове, точно в неделния ден дъжда ни пропусна и това беше наистина много добре.

Така премина в моите очи този фестивал и честно казано се надявам наистина традицията да се провеждат подобен род срещи на различни интелектуални общности, да се насърчава и да се утвърждава в Асеновград.

Разходка около село Югово - 12.05.2012

Село Югово (65 жители) се намира в северната покрайнина на общ. Лъки, на 27 км южно от Бачковския манастир “Св. Богородица”. То е единственото старо християнско селище в района, оцеляло след помохамеданчването в Родопите от 1666 г. Известно е със своята стара църква “Св. Троица”, построена още в 1842 г. и 20-те православни християнски параклиса наоколо, повечето от които възстановени и построени през последните две десетилетия.

Основен поминък на мъжкото население в селото до днес е дюлгерството. Юговци са строители на чешми, къщи, мостове и пътища. Те са създатели и носители на тайния юговски дюлгерски (мещренски) говор.

През селището и неговото землище минава един от основните трако-римски презродопски пътища от Тракийската низина през Роженския превал към Беломорието, известен сред местните жители с имената “Стария друм”, “Римския път” и др. Последните исторически сведения за активното му използуване се откриват в пътеписа на френския пътешественик Пол Люка от 1710 г. След това пътят губи своето военно-стратегическо значение и остава като предимно регионален стопански. От него днес са останали големи отсечки калдъръмена настилка и два гърбави каменни моста (тип “кемерени”) — “Горната киприя” и “Долната киприя”. [1]

--------------------------

Освен честите ми транзитни пътувания през селото, никога не бях ходил из околностите на това толкова мистично място. Днес реших да го направя, тъй като група приятели бяха решили да посетят реката и вировете под селото. След Югово има новопостроен параклис "Св. ап. Петър и Павел" от 2010 г. до паркинг с чешма. На около 150 метра след това в посока Лъки се отбива в ляво по черен път, който след около 30 метра свършва. Оставихме колите и тръгнахме по пътеката. Ако трябва да съм честен много рядко ми се е случвало да вървя по толкова стръмен наклон. В комбинация с влажната шума и калта под нея стана доста опасно, но след около десетина минути видяхме реката. Мястото е изключително красиво, реката е с малки тихи вирове, където има прекрасна пастърва. Искахме да идем до моста "Горната киприя", но заради високото ниво на реката не успяхме да мръднем почти никъде.

Напалихме тихо огънче, приготвихме скумрия на жар. Уникална вкусотия. Пали се огън, приготвя се хубава жар, отстрани в периферията на огнището се слагат два чатала на около 60 см един от друг, приготвя се суров буков шиш и скумриите (почистени и без глави) се набождат и започват да се пекат, като през няколко минути леко се въртят. След около 15 минути са готови. Поднасят се с много лимон и резени печен стар лук, като се поръсва и с малко риган или накъсани стръкове прясна мента.

Постояхме до късния следобед унесени в чудната красота на заобикалящата ни природа. На връщане взехме разстоянието за 15 минути, което всъщност не е никак много на фона на доста стъмния склон и тежкия маршрут от шосето до реката.

Дивно място, почти недокоснато от хората. Буйна река, успокоявана от дълбоките вирове, прохладни сенки, спасяващи през летните горещини. Това е река "Чепеларска" под Югово, която посетихме. Тези прохладни вирове се намират само на 35 километра от Асеновград и са истински разкош, за хората, търсещи девствената природа и труднодостъпните местности. Някой ден мисля да направя маршрут от тук, през "Горната киприя" и да изляза на Марциганица, защото от тук никак не е много път, а гледките определено си заслужават.

--------------

1. Проект на асоциация за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" за възстановяване на мост "Горната киприя"

Гергьовден в Лясково - 06.05.2012

Веско Муташов е купил старото училище в Лясково преди десетина години и мястото е супер за различни събирания, още повече, че Веско има идея да вложи доста стредства в ремонт и поддръжка на сградата.

На ден неделя - Гергьовден Веско ни покани горе, като и двама именници бяха в играта - Джито и Зиг. За целта не знам кво бяха правили ама аз такова ядене и пиене не съм виждал, а съм бил на много места .. Все едно очакваха цялото поделение.

В интерес на истината с роднините на Веско и с децата бяхме около 40 човека. Много хубаво време се случи и всичко се беше наредило в наша полза. Училището се намира точно до храм "Св. Архангел Михаил" и мястото е наистина вълшебно. Белият люляк беше разцъфнал и аромата му се стелеше навсякъде.

Качихме се към 12:00 защото с Ваньо преди това сваляхме едно легло и един гардероб в гаража и общо взето малко се забавихме, но като се качихме се оказа, че сме точно навреме. Ваньо тръгна към 16:00, че трябваше да ходи в София, а ние с Тонито слязохме около 8 часа, където предстоеше парти у Гопето, но аз само минах за 5 мин, защото работата вървеше към джунгла там, а и честно казано бях се преситил и на емоции, и на софри и на наздравици. Наистина евала на Веско на Джито и на Зиг. Такава чудесия от бая време не бях виждал.