10.06.17 г.

10.06.2017 - Връх Циганско градище 1827 м и връх Съдилището - 1593 м

Село Мочуре и виещото се на серпентини шосе
Връх Циганско градище (до 29 юни 1942 г. Ченгене хисар, до 27 април 1945 г. Грамада е връх в Родопите на височина 1827 м и едноименно тракийско светилище. Намира се в изключително красив и почти непознат за туристите район.

Изходна точка за изкачването на върха е село Мочуре, което се намира на 18 км от гр. Рудозем. Колкото и учудващо да звучи, до селото има идеален асфалтов път и придвижването до тук не е проблем.

В центъра на селото има достатъчно голямо място за паркиране. От тук започват зелена маркировка и множество табели с надпис "Гранична застава". Почти през цялото време се движите по почвен път, който е в сравнително добро състояние и е безпроблемен за преминаване за джипове.

След първоначално изкачване пътят става почти хоризонтален и след 1 км сте при застава Мочуре и граничния кльон с граничния портал. За разлика от болшинството сгради и паркове на БА, тук нещата за сравнително много добре запазени. Тук вниманието е задължително, защото маршрута се отделя в ляво преди заставата, непосредствено след портала.

Край заставата
Следва участък от около 1.5 км сред красиви ливади и безбрежни панорами. Тук виждате кулата на връх Снежанка (Пампорово), НАО Рожен и върховете Преспа и Свобода. Преминавате през ловно чакало и не след дълго достигате до кът за отдих с барбекю, чешма и тоалетна.

От тук табелите вече са с надпис за следващия обект по пътя - "Граничната наблюдателна вишка". Вишката е възстановена и обезопасена. От нея могат да се видят изключителни панорамни гледки във всички посоки – обширни територии от Северна Гърция и Южна България. На вишката е монтиран далекоглед за наблюдение на природните забележителности, дивите животни и птици.

От края на ливадите започвате плавно изкачване и в рамките на 1.5 км се движите сред смесена гора и открити пространства, като пътя се движи в посока юг-югоизток. Достигате до широка поляна, на която ще видите още едно чакало. Малко след него има нов кът за отдих, а от тук, в обратна посока и нагоре се отделя пътя за наблюдателната вишка. Пътя за връх Циганско градище продължава направо.

След още 500 м, достигате до разклон. На горния път вече виждате и първата табела "Връх Циганско градище". По долния се стига директно в югоизточното подножие на "Малкото Ченгене" (връх Малко Циганско градище"). Там има беседка, а местността се нарича "Брахимовото". Междувременно дотам се минава през още един заслон, но този маршрут е по-удобно да се ползва за връщане.

Връх Циганско градище, погледнат от "Малкото Ченгене"
От разклонението започва изкачване сред букова гора и след около 500 м пътя прави почти обратен завой и не след дълго излиза на равно място, където виждате и гранична пирамида N 64. От тук до върха следвате ясна пътека, която набира височина, преминавате през гранична пирамида N 63 и след 1 км сте на върха, където се намира и гранична пирамида N 62.

Тук има малък заслон, а по останките от зидове и грамадите камъни личи, че мястото е било застроено в древността.

Храмът е бил разположен на самата гранична бразда, като ¾ от него са в българска територия, а ¼ е на територията на Р. Гърция. Предполага се, че е бил посветен на бог Дионис, е действал в продължение на поне 700 години (за това може да се съди по намерените монети), е напълно унищожен от времето и иманярите. При разкопките са намерени редица монети и част от оброчна плоча.

Историческата истина за светилището е претворена в легенда за Божествена кула (с която циганите искали да достигнат до Бог), която поради неразбирателство на построилите я хора се срутила. От тази легенда идва и името на местността „Циганско градище“, което е идентично и за българи и гърци (на гръцки върхът и местността са известни като Гифтокастро, което означава Цигански замък, Циганска крепост). По времето на Османската империя местността се е наричала „Ченгене хисар“, което отново ни връща към споменатата легенда.

Връх "Малко Циганско градище", погледнат от юг
Следващата гранична пирамида N 61 се намира на съседния връх "Малко Циганско градище". Между двата върха се движите по трудноразличима пътека, която е маркирана, но заради камъните и високата растителност ходенето не е особено приятно. Растоянието е около 1.5 км.

От "Малкото Ченгене" се разкриват страхотни панорами. Вече ясно виждате връх Кулата, където е и пирамида N 60. Тук браздата прави завой на изток и не след дълго на тази права се намира и връх Съдилището.

Слизането по южния склон на върха изглежда доста предизвикателно заради наклона, но с повече внимание и оглеждане на терена, слизането до подножието става безпроблемно. За около 500 м достигате до беседка, до която води черния път, който преди това сте изоставили, за да започнете изкачване на "Циганско градище". Това място се нарича "Брахимовото".

От тук до подножието на връх Кулата има 2 км, сред открито пространство и с леки спускания и изкачвания. През цялото време имате чудесна гледка към вече изкачения "Малко Циганско градище", а в дясно от вас се виждат чудесни панорами към Гърция.

В подножието на връх Кулата, завивате наляво по маркировката. Това е опция, която ви печели време, ако не искате на се движите точно по браздата и да качвате или слизате няколкото върха до Съдилището. Това е черен път, който не след дълго свършва и от него продължава ясно оформена пътека. Тя подсича височините, на които има гранични пирамиди (от 59 до 57).

Разцъфнал див родопски крем
Благодарение на факта, че се намира в гранична зона и районът около върха е бил сравнително защитен от човешка намеса, флората и фауната са изключително запазени и богати. В района на връх Циганско градище е най-голямата популация на цветето-ендемит Родопски крем, което е сред от причините местността да попадне в зоната „Натура-2000“ под обозначението BG0000372 съгласно Директива за хабитатите 92/43/ЕЕС от 11/2006 г.

Ако сте тук през месеците юни или юли, ще имате късмета да го видите и снимате. (Родопски крем (Lilium rhodopeum) е растение от семейство Кремови, което се среща само в планина Родопи. Луковицата на растението е светложълта на цвят и дълга от 3,5 до 4,5 cm. Вирее само в Родопите на височина от 80 до 2 100 m. Цъфти през юни и юли, а дължината на наземната част е 80-120 cm. Родопският крем е определен през 1984 г. като рядко и защитено растение на територията на България.)

След нови 2.5 км, през които пътеката се движи почти хоризонтално, следвайки извивките на планината, достигате до западното подножие на Съдилището и гранична пирамида N 56. Пътеката продължава зад отвесите и не след дълго излиза на обезопасен панорамен пасаж. Тук трябва да сте особено внимателни, защото урвите са много дълбоки и всяко едно невнимание може да е фатално.

Продължавате по пътеката, която в един момент се отделя и започва косо изкачване към върха. След няколко десетки метра вече сте горе. Тук има беседка, а пасажите над нея са обезопасени с парапет. Гледките са наистина божествени, неслучайно Съдилището е наричано "Черешката на тортата" в този цялостен маршрут.

Гледка от Съдилището. 
До тук сте изминали около 13 км., времето, за което достигате до тук от селото е около 6 часа (със снимки, почивки и храна), а денивелацията, която сте изкачили е около 1000 м.

От тук до местността "Брахимовото" (беседката в подножието на връх "Малко Циганско градище") се връщате по познатия ви вече маршрут. Тук, с цел да подсечете Голямото и Малкото Градище, поемате по черния път, който продължава встрани от беседката. Не след дълго той ви отвежда до чешма, а след нея има и заслон.

От заслона пътя поема на ляво. Бъдете внимателни, когато достигнете до място, където пътищата се разделят. Тук има две табели за посоката, от която идвате - "Местност "Брахимовото" и "Връх "Съдилището". Подминавате ги и завивате в ляво по пътя, който в началото леко набира височина, движейки се по очертанията на планината. Следва дълъг хоризонтален участък, в който преминавате през беседка с барбекю и чешма и достигате на мястото, където на идване сте хванали горния път за върха и сте видяли първата табела "Връх "Циганско градище".

Стъпвате на маршрута, по който сте дошли и след около 1:45 ч. сте в село Мочуре. Връщането е значително по-лесно и по-бързо и се изминава за около 3:30 ч. По целия маршрут няма опасни участъци, а изкачванията са балансирани и щадящи, което го прави подходящ и за неподготвени туристи. Маршрутът е част от трансграничната родопска екопътека Хвойна - Ставропули с обща дължина около 180 км. (около 100 км са в българска територия, което я прави най-дългата в България). Маршрут Мочуре - връх Циганско градище - връх Съдилището - село Мочуре, е с обща дължина 25-27 км и се изминава за около 10 часа, през които да се насладите на фотография и почивки.

Ето и трак за маршрута: тук

14.05.17 г.

14.05.2017 - Хаджидимовски манастир "Св. Георги"

Дворът на манастира
Хаджидимовският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български мъжки манастир, подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква, спадащ към Гоцеделчевската духовна околия. Обявен е за паметник на културата с регионално значение.

Манастирът е най-големият по долината на Места и трети в Югозападна България след Рилския и Роженския. Намира се на възвишение южно от град Хаджидимово, чието старо име е Сингартия (или Долно Сингартия) и затова в миналото манастирът е известен и като Сингартийски или Долносингартийски. Построен е върху старо християнско светилище.

 Църквата е изградена през 1864 г. Надписът в храма гласи: „Съгради се този храмъ прѣзъ 1864 год. съ общо на христиѧнитѣ иждивеніе, а тукъ се изобрази въ времето на третиѧ Български Екзархъ Йосифъ Iй и първиѧ Бълг. Неврокопски Митрополитъ Иларионъ I 1911.“ В следващата 1865 г. църквата е осветена.

Манастирската църква
Манастирът на два пъти е опожаряван. През 1979 г. е построен параклисът „Свети Димитър“, чиято вътрешна украса е изцяло дело на неврокопския художник Костадин Златков.

 Иконостасните икони са дело на неврокопския майстор Серги Георгиев. На иконата на Света Богородица има надпис: „Платецъ Ѳеѡдоръ Стефанович ѿ Неврокопъ на 1866 септем 15 рука Стергіа“. Подписът на иконата на Свети Анастасий е „1870 рук Стергіа“, а на „Възнесение Илиино“ „Платецъ честниы брате Иліа и Нікола Вулковы и чада егѡ напомненіе 1866 септемвріѧ з рука Стергіѧ“.

Иконостасът и владишкият трон са възстановени по автентичния образец. В храма има смятана за чудотворна икона на Свети Георги, датирана към 1750-1800 г. Откритата при разкопаването икона се пазела в олтар и не била изнасяна за поклонения. Затова постепенно била забравена и не и се е отдавала особена почит.

Новостроящите се манастирски сгради
През 1961 г. по настояване на църковното настоятелство на манастира с председател Трифон Симидчиев, чрез Неврокопската митрополия тя била изпратена в БАН за освидетелстване. Установено е, че същата датира от периода 1750 – 1800 г.

На 6 май 1961 г. е върната в манастира и осветена от Неврокопския митрополит Пимен и изложена за поклонение.

На 29 юли 1979 г. в манастира избухва пожар. Храмът изгаря напълно, като оцелява единствено чудотворната икона на Св. Георги. С помощта на Неврокопската митрополия и дарения, само за 8 месеца, черквата е възстановена, и на 6 май 1980 г. осветена

източници:
Уикипедия
Свети места

14.05.2017 - Общински исторически музей - Гоце Делчев

 Общинският исторически музей в град Гоце Делчев (Неврокоп), България, е открит през 1979 година и целта му е да запазва и популяризира историческото наследство на Неврокопско.

 Музеят разполага с 12 експозиционни зали, лапидариум и двор с автентична чешма. Има два отдела – Археология и Етнография. В археологическата експозиция има тракийска колесница, тракийска керамика, нумизматична колекция, произведения на изкуството и архитектурата от римския град Никополис ад Нестум.

Музеят организира ежегодишни изложби на археологически находки от тракийската, славянската и българската култура, открити в долината на Места. В етнографския раздел има 1500 експоната – инструменти и предмети, показващи местните занаяти в края на XVII и началото на XIX век – грънчарство, медникарство, звънчарство.

Музеят е разположен в сграда изградена в 1877 година в стил барок. Сградата има дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори резбари, представители на Дебърската резбарска школа.

Част от 100 Национални туристически обекта. Има печат и марка. Намира се на ул "Христо Ботев" 26, която се намира в центъра на града. Имате удобен достъп с лек автомобил.

Източник: Уикипедия

13.05.17 г.

13.05.2017 - Пещера "Ангитис" (Гърция)

В пещера "Ангитис" (Маара)
Предстоеше един интензивен ден в Гърция, в който по програма имахме два обекта. На пръв поглед нищо работа, но имахме пътуване от Асеновград и настаняване в къщи за гости в село Лещен, където щяхме да нощуваме.

Срещата ни беше около 11:00 ч в центъра на село Лещен. Събрахме се, намерихме къщите за гости, настанихме се и поехме към границата.

Без проблем преминахме граничните пунтове и по прекрасен път достигнахме до пещерата в 13:40 ч. Безплатен паркинг (в чужбина почти не може да видите чичовци с мобилни касови апарати да тичат подир колите), заведения и прекрасна инфраструктура. Това бе първото, което ни направи впечатление. До касата и входа на пещера има около 200 м. До тях се стига по красива дървена алея, която е изградена успоредно до река "Драматица", която излиза от пещерата. Мястото е прохладно и заради огромните чинари. Преди да преминете мостчето, което пресича реката, се преминава през красив каменен параклис, посветен на Св. св. Константин и Елена.

Входните такси за пещерата са 7 евро, а за групи над 25 човека, таксата е 4 евро. Ние бяхме 20 човека и не знам по какъв парграф ни таксуваха по някаква средна тарифа от 5 евро на човек, за което ние нямахме против, разбира се.

Невероятните скални форми в пещерата
Беседата е включена в цената и затова изчакахме да стане 14:00 ч, за да влезем организирано, заедно с екскурзовода. Беседата бе на английски, на няколко места в пещерата.

Бяхме предупредени, че постоянната температура вътре е 17 градуса и който прецени да си сложи връхна дреха. Цялата обиколка из социализираната част на пещерата е в рамките на 40 мин. Първите обследвания се правят през 1978 г. През 2000 г. са отворени за посетители и тези 500 м. които днес са достъпни. Цялата проучена част на пещерата е 10020 м. а се смята, че общата и дължина е около 25 км, което я нарежда сред трите най-дълги речни пещери в света.

В пещерата е открит уникален вид риба, който е навлязъл 6500 метра навътре в пещерата, както и уникален вид полупрозрачно ракообразно на 7100 метра от входа на пещерата. Явно тук има много неразкрити тайни от животинския свят, обитаващ това подземно място.

За мен лично, това бе най-впечатляващата пещера, в която съм бил. Всичко бе много внушително, а различните светлини, с които тя бе обагрена, създаваха допълнителен колорит. 

Излязохме през друг вход, в близост до основния. В края на пещерата има много голямо колело, което вади вода за да захранва изкуствен водопад, който сега не работеше.

Около 15:00 ч приключихме и се отправихме към автомобилите, доволни от видяното. Пещерата напълно оправда очакванията ни като атрактивна туристическа дестинация. Всичко вървеше по план и се отправяхме към Драмски Боздаг, където щяхме да изкачим връх Свети Пророк Илия - 2232 м, който бе и първенец на планината.


13.05.2017 - Връх Св. Пророк Илия 2232 м - Първенец на планината Драмски Боздаг (Гърция)

На път за върха
Наближаваше 15:00 ч, когато достигнахме до ски-центъра Фалакро, където бе и нашата отправна точка за първенеца на Драмски Боздаг - връх Св. Пророк Илия - 2232 м. Направи ни впечатление изключително семплото застроявяне в района и си дадохме сметка, че ако това е в България щеше навсякъде да е бъкано с хотели и ресторанти, като в никакъв случай не казвам, че това е лошо.

Потеглихме към върха по сериозен склон, по който се движи и пътека, виеща серпентини, но с оглед на почти визуалната връзка до върха, всеки бе нетърпелив да се изкачим и да се насладим на зашеметяващите панорами и поехме направо по склона. Тръгнахме от 1750 м, а до крайната точка трябваше да изкачим близо 500 м положителна денивелация (която най-накрая стана 600 и заради слизането в подножието на върха).

Движейки се по колоните на ски лифта, достигнахме до сграда, която го осблужваше и вероятно играеше роля на гардероб и чайна. Това място бе връх "Карталка" с височина 2035 м. Оттук, до върха в дясно от нас започваха големи отвеси и бездънни пропасти. Тук обаче, гърците се бяха погрижили за безопастността на туристите и по ръбовете имаше висок около 1.50 м дървен парапет

Устремени на върха
От "Карталка" до "Св. Пророк Илия" имате прекрасна визуална връзка. Между двата върха е "Хионотрипа" - пропастна пещера с дълбочина 100 м, характерна с ледените си сталактити и сталагмити. Минахме покрай нея и ни направи впечатление, че тя също бе донякъде обезопасена. Казвам донякъде, защото коловете, на които е трябвало да бъде прикачена предпазната мрежа стояха, но самата мрежа се бе свлякла в основата им.

За около 1:30 ч бяхме на върха. Гледките от тук бяха невероятни, въпреки неприятната мараня, която се бе постлала навсякъде. По традиция изиграхме едно хубаво българско хоро, направихме много снимки за спомен и потеглихме в обратна посока. Връщането го направихме за около един час средно за групата. Доволни и предоволни запалихме колите и се отправихме към намиращия се на 77 км от тук Лещен, за да се насладим на заслужена почивка.

Разстояние (в двете посоки) 5.8 км
Време за преминаване ( в двете посоки) - 2:30 мин
Положителна денивелация - около 600 м (начална точка 1740 м / крайна точка 2232 м.)