14.06.03 г.

Plastic Bo. - Брум Фест 2 - Стамболийски - 14. 06. 2003

Стамболийски е бил винаги един от градовете в които сме свирили малко, но запомнящо се. Град малък, почти само къщи и фабрики, но град, в който имаше страшно много фенове. Музиката която те харесваха по неометъл ориентирана (тогава такова се слушаше). Освен многото фенове имаше и групи, една от която се казваше Брум. Имаше и още една - Илюзия (тя небеше изцяло от Стамболийски, но част от хората там бяха от града - Ейнджъла - вокал, и китариста, и няква мацка - клавир. Другите бяха Стойко - брат на Иван китариста на Smallman и Чефо - басиста на Smallman. Отворих такава скоба, защото именно от тази група се трансформира и настоящата Smallman).

Група Брум реши да направи фестивал със това име и този фестивал се получи страшно як. Сигурно ще намеря време да пиша и за първата част, но сега ще пиша за втората, която се случи 2 години след първата.

Наистина не помня кой ни се обади да ни покани на феста, мисля че беше някой от пичовете от Стамболийски, но ни стана много драго, понеже ние бяхме единствената група с по-различен стил, в смисъл по-лека ако може така да се каже. Тогава всичко бе на едно, хората бяха заедно, без да се делят на хиляда и седемстотин вида и подвида. Концертите, особено фестивалите бяха нещо много рядко и съответно посещаемостта бе много голяма. Бандите, които помня бяха Acidust, Dreadlockz, Smallman, Pointed K, Fyeld, Тва съм ние, Plastic Bo. (имаше и още май, ама не се сещам кои).

Тръгнахме за феста в супер странен вид. Коко черния беше се облякъл с бял костюм и червена риза и вратовръзка и щеше да играе нашия мениджър. Така се бяхме наговорили, даже си беше сложил ланците и си беше купил пури. Тръгнахме и големите бизнесмени ни спряха на околовръстното и на Стойчо го цепнаха 20 лева акт за превишена. Както и да е - стигнахме до стадиона. Там вече имаше бая народ от редиона. Много се зарадвах че видях скъпи приятели - Стъньо Геров от Пазарджик, Попа от Нова Загора, асеновградчани пак бяха над 50 човека. Стъньо беше с трабанта с розовия стикер Sick of it All :)

Първата група бе започнала. Не ги знам как се казваха, ама бяха без барабани, със дръм машина. Аз през това време имах тежък разговор с едно красиво момиче на тема любов и беша станала много сложна работата. Разговора приключи, че не исках да си развалям вечерта и отидох пред сцената където вече трябваше да се качваме.

Засвирихме и долу стана редовната патаклама (както се вижда на първата снимка). Херо, Зак, Попа и още няколко момчета направиха незабравими пируети от сцената, а понеже беше и сухо и направо се вдигна такава пушилка че не е истина. Тогава май нямахме много авторски - само "С теб" и "Самолет", но ги бяхме записали вече и сплита "Ways" щеше да се случи скоро, така че бяхе пратили песните на много приятели. Другото беше само кавъри. Последната песен беше "Take on me" на Reel big Fish и фиестата бе пълна. Жалко че нямам още снимки. Само тези дето съм като викинг с тая дълга коса и Ваньо дето прави скок за олимпийски игри направо.

След сета слязохме долу пред сцената, да св видим с приятели. Свириха и Smallman, за които това бе един от първите концерти. Направо си откъснахме главите със Стойко (за който споменах - брата на Иван от Smallman), а после на Pointed K също се сцепих, защото свириха някакъв кавър - май Killing in the name на RATM (тва почва да се превръща в Smoke on the Water) в съвременен вариант. Та на този кавър микрофона бе поет от Светльо, впоследствие заформил много яко хип хоп творчесвтво и известен на повечето фенове като Четката. На сцената след нашия сет имаше охрата, но късно.Промуших се през нея, взех засилка от 3 4 метра и изплющях мега брутален стейдж, даже взех с мен и кабела на Четката.

Много беше яко и винаги с кеф се сещаме и си говорим за тия отминали времена, в които бяхме приятели а не съперници. Надявам се и сега да е така, защото тези спомени наистина са нещо прекрасно и трябва да ги съхраним, заедно с добрите взаимоотношения между нас.

12.04.03 г.

Plastic Bo. - скейт състезание Пловдив - 12.04.2003

Сутринта, както споменах отидохме в на Пилето магазина и го вдигнахме на балон. Дай тая риза, дай тоя панталон, жа та изъм о. Ония пич хвана къра. И така стана светло и газ към Съединение, където щеше да се състои състезанието. Озвучител щеше да е легендата на Асеновградския рок живот и кьор софри - оркестър Ацос. Той както винаги закъсня, но като дойде се оказа че нещо беше развалено (и аз не помня кое) и се зае да го оправя. Тошо и Емо (организаторите) се погрижиха да вземат ток от близката сграда и след като всичко бе наред започнахме да правим джем сешън, импровизиран разбира се. Нещо имаше неуредици с разбирателството между организаторите какви да бъдат всъщност групите - да изнесат концерт или да са забавен музикален фон за зрителите и участниците на състезанието.

Ние обаче си свирихме нормално и хич пет пари не давахме. Имаше много познати - Рошо беше дошъл, Ицо от Разград и много други. Мазоч пълен. След нашия сет имаше финали и беше някаква пауза. Тогава се роди легендарното jazz трио - Налбантов - китара, Ацо - Бас и Божо (Crowfish) - барабани. Направо шок.

Може да се отбележи че и асеновградчани се пуснаха на състезанието но се получи пълен провал (май съдиите ги отрязаха не помня, но се осраха на първите кръгове). След финалите започнаха да свирят Crowfish но Божо се развълнува доста и на третата песен един от организаторите дойде налял и помоли ако може да се намали музиката, че водещите не се чуват. Смятай как е свирил. Имам спомен, че на Божо цялата му ръка беше в кръв заради лашкането по барабаните и се беше надрал изключително серизно по ръцете от фус машината и чинелите. Луд човек и много темперазментен като свири. Явно са съжаление, обаче, този ден не беше добър за него и бандата в която свореше.

Crowfish се издразниха много и логично спряха да свирят и започнаха да си прибират нещата. Получи се доста конфузна ситуация, но в случая като каниш някой да свири то той отива да свири, ако искаш фон - взимаш си Dj или си пускаш уинампа. Всичко обаче, беше в едни начални нива в тези първи години, тогава се учехме от ситуациите, в които попадахме и напълно нормално да ги е имало тези дребни спорове и недоразумения.

След концерта не помня какво се случи, но помня, че бая наливахме Пилето след тези два концерта. Беше сгафил много сериозно с уговорките и после яде доста сол. Както писах обаче по-горе - всеки се е учил как да действа и според ситуациите и характера си се е изградил като човек - някой с повече, друг с по-малко трески за дялане.