9.08.08 г.

Беглика 2008 - 9/10 август - 130 километра с колело

Преди да започна да пиша каквото и да било, трябва да съм честен и да кажа, че това е една от най-големите идиотщини, която съм правил някога, и кой знае, може някой ден да направя пак нещо подобно.

Христев - един приятел, ме запали по идеята да ходя на язовир Голям Беглик, за който не бях и чувал. Обадих се на Станьо предния ден (когато имах и рожден ден) и му предложих да си бием шута и да ходим нагоре. Той се нави, но понеже беше на работа в съботата (9 август), до към 2 часа, решихме аз да тръгна по-рано, понеже бях с колело, а той да си хване стопа после. Искам да спомена, че програмата на това издание на феста предлагаше много интересни и познати банди - Senior Buffo and the Synchronisers, Мерудия, Уикеда и т.н., но стила горе долу беше това. Отбелязвам също, че за разлика от сега всичко беше напълно безплатно в тон с името на феста "Беглика FREE fest".

Съботната утрин беше изключителна, и показваше изцяло какъв ще бъде и целия ден. В последствие се оказа, че не всичко е така както изглежда. В 8 часа сутринта потеглих. В 9 бях на пътя за Пещера, а слънцето вече серизно започна да обажда. Някъде около 12 часа минах Стамблийски в посока Кричим. Тук направих една много сериозна грешка, която се дължеше на незнанието ми за маршрутите в този район. Вместо да пресека напряко през Ново Село, Исперихово и да изляза на Бяга, аз направих много по-дълъг маршрут през Куртово Конаре, Кричим, Козарско и едва тогава, след може би 15 километра напразно излязох на пътя за Пещера преди село Бяга. Вече бе станало към 2 часа и жегата бе станала непоносима, но нямах желание да спирам. След като излязох на пътя за Пещера, може би 10 километра преди града, на една бензиностанция спрях да пия вода и да си поема глътка въздух. Чух се със Станьо, който тръгваше от Асеновград.

Този участък от пътя бе сравнително натоварващ (нищо пред това, което ме чакаше), но бавно и славно наближавах Пещера. Времето обаче стана много задушно, започна да трещи, да свети - ясно идваше лятна буря. Дадох си зор и стигнах в Пещера преди да завали. Оказа се че пътя за Батак е в ремонт и филма ми ставаше много сложен. Трябваше да мина през летовището Свети Константин и пътя ми се удължаваше с 30 километра, а баира ставаше много стръмен. Беше 4 часа и започнах голямото катерене. Почивка, зор, почивка, зор и стигнах до летовището. Ето и малко иннформация за него:

Летовището “Св. Константин” се намира на 18км. западно от гр. Пещера на 1350м. надморска височина в гъста вековна борова гора. Създадено е през 1901г. с указ на цар Фердинанд. Има мек климат и много красива природа.

Наистина беше много, ама много готино, но нямаш време да се наслаждавам на природа, че ме чакаше още път. Изкачването бе наистина много криво, но към 7 и половина вече бях на равно и до язворската стена ми оставаха, не повече от 3 километра.

Свечеряваше се, и беше невероятно. Табуни с коне пасяха наоколо, а малките езерца покрай пътя отразяваха отиващото си слънце. Най-после в 8 и половина видях язовирната стена. Спрях там и хапнах един кренвирш с една филия хляб, защото цял ден не бях слагал залък в устата си, чух се с Рошо и останалите приятели (Станьо отдавна беше горе) за да ги видя кой къде е. Отидох при Рошо, хвърлих багажа и тръгнах към хижата за да видя кога ще започва концерта.

Горе беше половината Асеновград, докато се видя с тоя, с ония взе да става тъмно. Помолих едни познати пичове от Асеновград, които бяха с комби да вземат колелото на обратно, защото нямах желание да видя колело в следващите месеци, натоварих го и отидох да си купя нещо за ядене. Шока ми беше пълен като видях, че няма нищо за ядене, което аз ям. В смисъл храната беше много странна. Яка, екзотична, но не и храната, която аз бих ял и би ме заситила. Расти бъркаха с ръцете (не знам доколко измити) в купи с разни треви, които слагаха на тезгяха за продан, с гръмките табели "екологично чиста храна". Честно казано отсвирих марулите и тревите и им казах че не съм вегетарианец и какво биха ме посъветвали да си купя. И след тежки и мъчителни преговори и дипломация менюто ми за вечерта беше: Ръжена питка с кюфте от лещено семе и един резен домат. Направо се побърках. Но като няма какво да си купиш за ядене нормално... Хапнах, но честно казано трудно го преглъщах това. Горския ми се обади, да се видя с него, че щяха да излизат да свирят. Общо взето не мога да се сетя с кой съм се видял, понеже имаше пак казвам, супер много познати.

Тъкмо да започне концерта и сякаш небето се отвори - светкавици, гръмотевици, буря, дъжд. Ужас. Добре че хижата има огромно фоайе, то по-скоро конферентна зала, в която се набутаха супер много хора - може би 200-300 човека. Аз обаче бях толкова изморен, че разпънах чувала и заспах като пън.

На сутринта се поразтъпкахме, и решихме да тръгваме. Нещо не ни грабна фестивала, не знам защо. Станьо също беше малко разочарован. Не зарди организацията, а заради това, че тръгнахме на първа, без да имаме време да се огледаме, кой е тук, да седнем да пием по една ракия както му е приказката, а се получи много бързо всичко, а и този дъжд...

Тръгнахме на стоп, понеже след такива фестове е пълно с коли за навсякъде, и шанса да не те качи никой е нулев, та макар и с няколко коли през Доспат, Грохотно, Широка Лъка, Стойките, Чепеларе, разклона за Чудните мостове, към 4 следобед си бяхме в Асеновград, а аз отидох да си прибера колелото от познатите ми. Общо взето - "Гъз път да види"

6.07.08 г.

Plastic Bo. - концерт във Зона51, Варна и нощ на Иракли - 05/06.07.2008

Сега като се замисля с какъв акъл сме тръгнали за Варна по средата на лятото, още повече че в този ден на час път от Варна бяха Manowar, не мога наистина да разбера. Във Варна обаче имаме много яки и верни фенове и тогава за миг не се поколебахме, газ на голфа и към морето.

Не помня дали бяхме само със Стойчо и Джоуни щеше да дойде по-късно от София, и дали минахме и на отиване през Иракли, но първите ми спомени бяха, че настроихме нещата и Жиката дойде с Любо (саксофониста) и този концерт щяхме да сме с брас.

Жоро (Crowfish a.k.a. крал кардинал) почваше концертите около 20:00 до към 22:00 заради малките, но тоя го започнахме по късно, и заради лятото разбира се.

Свирихме много (може би над 2 часа) но беше такава ужасна жега че бяхме целите мокри. Хората също не се спряха да танцуват и вътре беше сякаш на състезание по сауна. Помня че имаше доста силна група от Шумен - Добо, Дидо, Мартин и още народ - може би към 20 човека, дошли специално за концерта. Тук е момента да кажа че феновете ни в Шумен са изключително яки - текстовете се знаят на изуст, няма грам статичност на концерт, абе направо са ни едни от любимите и се надваме да свирим и в Шумен все някога.

Не си спомням много от самия концерт, имам само някакъв спомен че кабела ми се прецака и спрях за минута две. То имаше хора на сцената постоянно и кой ли не се разхождаше отгоре.

След концерта с Ламята се натоварихме на колите - ние с голфарата той с шкодата и газ към Иракли. Аз заспах, и се събудих в Обзор, където ядохме и си взехме бири и ром. След това на Иракли...

Времето хич не беше топло там, защото ние отидохме може би към 3 часа. Ламята лудия с дрехите така се отмаха във водата че направо изкара половината Черно море навън. Уж да пием ала бала пък мен ми се доспа и то много. Те обаче не ме оставиха да спя. Ламята само ми дърпаше чувала да стана да пия, ама как да стана като сили нямам.

На сутринта докато другите спаха нащраках няколко много яки кадъра, включително и огромните следи от комарска инвазия върху лицето на Стойчо :))

Другите се събудиха прибрахме нещата и преди да тръгнем се заприказвахме с един рокер уж ама той си беше някакъв клош дето уж бил от Пловдив, пък живял на Иракли и молеше Ламята да го закара до Варна. Той се нави, взехме си чао и газ към Асеновград, като по пътя (тази отсечка от 2 км, от главния път до Иракли видяхме стадо диви прасета - мъжки, женска и 4 малки).

11.06.08 г.

Plastic Bo. - "Red rock festival" на Аспаруховия плаж, Варна - 11.06.2008

Бяхме поканени на един фестивал на плажа в Аспарухово. Там е много готино място, уютно и почти скрито за разлика от централния плаж в града. Там има едно заведение "Red rock" а собственика е един много як пич - Цецо от Плевен. Та бяхме там да свирим на една сватба на едни наши фенове - за която ще пиша друг път. Малко стряскащо звучи да свирим на сватба, но повярвайте ми - това беше нещо изключително. Та след тази сватба Цецо явно ни се накефи много и реши да направим няколко свирения (сватбата, феста и Джулай). За самия фест той беше поканил няколко групи - Plastic Bo., някаква банда дето не се сещам вече как се казваха, бяха метъл с женски вокали, Обратен ефект и Кръпката с каскадьори (настоящите ODD Crew). Сцената беше на друго заведения, май пак на Цецо, но на около 50 метра на изток от "Red rock".

Отидохме следобеда, обадихме се на Живко (тромбониста ни за Източна България :)) и след като дойде направихме чека. Имаше около 2 часа до обявения стартов час за феста и затова решихме да поцъкаме футбол на плажа. Жиката изкара една топка и се грабнахме. Аз, Иван, Гошо, Петя (Селесте) и Жиката срещу Обратен Ефект (май цялата група). След оспорвана игра и феноменални намеси от страна на Петя (която между другото е адски чаровна и яка и заедно с това е мега луда, и на всичко отгоре работи в системата на МВР вече над 10 години) взехме мача с над 5 гола разлика. Обратен ефект навели глави, се примириха, че асеновградСКАта футболна бригада е с класи над тях, които тренират над мезетата и ракиите :)

Феста започна и първи бяха тази група с мацката. Не помня даже и какво свириха, май свириха прилично. Ние свирихме втори, беше много яко, и понеже Обратен ефект бяха със отделен сет барабани, когато за край свирихме Jump Around барабаниста им свири заедно с Гошо. Много як ефект се получи и хората се разцепиха. След това бяха загубилите мача алко/ска/рок герои Обратен ефект. Адски силен сет, кавъри на Judas, Motorhead, авторски песни - бе изобщо на цялата група ни са много любими, още доста отдавна, супер се получи че свирихме заедно, та даже и на футбол ги сгънахме.

Към края вече беше много яко. Ламята и Албена дойдоха, видяхме се с много познати, запознахме се с още хора. Последен беше Кръпката и заби в познатия стил. Смях, алкохол, лято, море, танци и блус.

Вече наближаваше сутринта и трябваше да ходим да спим, защото на другия ден имахме свирене в Бургас на някакво скейт състезание, за което ще пиша евентуално друг път. Гошо нещо го заболя ръката, май и се бяхме притеснили да не е разпънал някакво сухожилие, но всичко мина без проблеми.

Отидохме в едно китно хотелче, по пътя за Галата, на около 2 км от Аспарухово, което Цецо бе наел за нас и така приключи този фест и деня в който написахме футболната история на плажа в Аспарухово. :)