9.08.08 г.

Беглика 2008 - 9/10 август - 130 километра с колело

Преди да започна да пиша каквото и да било, трябва да съм честен и да кажа, че това е една от най-големите идиотщини, която съм правил някога, и кой знае, може някой ден да направя пак нещо подобно.

Христев - един приятел, ме запали по идеята да ходя на язовир Голям Беглик, за който не бях и чувал. Обадих се на Станьо предния ден (когато имах и рожден ден) и му предложих да си бием шута и да ходим нагоре. Той се нави, но понеже беше на работа в съботата (9 август), до към 2 часа, решихме аз да тръгна по-рано, понеже бях с колело, а той да си хване стопа после. Искам да спомена, че програмата на това издание на феста предлагаше много интересни и познати банди - Senior Buffo and the Synchronisers, Мерудия, Уикеда и т.н., но стила горе долу беше това. Отбелязвам също, че за разлика от сега всичко беше напълно безплатно в тон с името на феста "Беглика FREE fest".

Съботната утрин беше изключителна, и показваше изцяло какъв ще бъде и целия ден. В последствие се оказа, че не всичко е така както изглежда. В 8 часа сутринта потеглих. В 9 бях на пътя за Пещера, а слънцето вече серизно започна да обажда. Някъде около 12 часа минах Стамблийски в посока Кричим. Тук направих една много сериозна грешка, която се дължеше на незнанието ми за маршрутите в този район. Вместо да пресека напряко през Ново Село, Исперихово и да изляза на Бяга, аз направих много по-дълъг маршрут през Куртово Конаре, Кричим, Козарско и едва тогава, след може би 15 километра напразно излязох на пътя за Пещера преди село Бяга. Вече бе станало към 2 часа и жегата бе станала непоносима, но нямах желание да спирам. След като излязох на пътя за Пещера, може би 10 километра преди града, на една бензиностанция спрях да пия вода и да си поема глътка въздух. Чух се със Станьо, който тръгваше от Асеновград.

Този участък от пътя бе сравнително натоварващ (нищо пред това, което ме чакаше), но бавно и славно наближавах Пещера. Времето обаче стана много задушно, започна да трещи, да свети - ясно идваше лятна буря. Дадох си зор и стигнах в Пещера преди да завали. Оказа се че пътя за Батак е в ремонт и филма ми ставаше много сложен. Трябваше да мина през летовището Свети Константин и пътя ми се удължаваше с 30 километра, а баира ставаше много стръмен. Беше 4 часа и започнах голямото катерене. Почивка, зор, почивка, зор и стигнах до летовището. Ето и малко иннформация за него:

Летовището “Св. Константин” се намира на 18км. западно от гр. Пещера на 1350м. надморска височина в гъста вековна борова гора. Създадено е през 1901г. с указ на цар Фердинанд. Има мек климат и много красива природа.

Наистина беше много, ама много готино, но нямаш време да се наслаждавам на природа, че ме чакаше още път. Изкачването бе наистина много криво, но към 7 и половина вече бях на равно и до язворската стена ми оставаха, не повече от 3 километра.

Свечеряваше се, и беше невероятно. Табуни с коне пасяха наоколо, а малките езерца покрай пътя отразяваха отиващото си слънце. Най-после в 8 и половина видях язовирната стена. Спрях там и хапнах един кренвирш с една филия хляб, защото цял ден не бях слагал залък в устата си, чух се с Рошо и останалите приятели (Станьо отдавна беше горе) за да ги видя кой къде е. Отидох при Рошо, хвърлих багажа и тръгнах към хижата за да видя кога ще започва концерта.

Горе беше половината Асеновград, докато се видя с тоя, с ония взе да става тъмно. Помолих едни познати пичове от Асеновград, които бяха с комби да вземат колелото на обратно, защото нямах желание да видя колело в следващите месеци, натоварих го и отидох да си купя нещо за ядене. Шока ми беше пълен като видях, че няма нищо за ядене, което аз ям. В смисъл храната беше много странна. Яка, екзотична, но не и храната, която аз бих ял и би ме заситила. Расти бъркаха с ръцете (не знам доколко измити) в купи с разни треви, които слагаха на тезгяха за продан, с гръмките табели "екологично чиста храна". Честно казано отсвирих марулите и тревите и им казах че не съм вегетарианец и какво биха ме посъветвали да си купя. И след тежки и мъчителни преговори и дипломация менюто ми за вечерта беше: Ръжена питка с кюфте от лещено семе и един резен домат. Направо се побърках. Но като няма какво да си купиш за ядене нормално... Хапнах, но честно казано трудно го преглъщах това. Горския ми се обади, да се видя с него, че щяха да излизат да свирят. Общо взето не мога да се сетя с кой съм се видял, понеже имаше пак казвам, супер много познати.

Тъкмо да започне концерта и сякаш небето се отвори - светкавици, гръмотевици, буря, дъжд. Ужас. Добре че хижата има огромно фоайе, то по-скоро конферентна зала, в която се набутаха супер много хора - може би 200-300 човека. Аз обаче бях толкова изморен, че разпънах чувала и заспах като пън.

На сутринта се поразтъпкахме, и решихме да тръгваме. Нещо не ни грабна фестивала, не знам защо. Станьо също беше малко разочарован. Не зарди организацията, а заради това, че тръгнахме на първа, без да имаме време да се огледаме, кой е тук, да седнем да пием по една ракия както му е приказката, а се получи много бързо всичко, а и този дъжд...

Тръгнахме на стоп, понеже след такива фестове е пълно с коли за навсякъде, и шанса да не те качи никой е нулев, та макар и с няколко коли през Доспат, Грохотно, Широка Лъка, Стойките, Чепеларе, разклона за Чудните мостове, към 4 следобед си бяхме в Асеновград, а аз отидох да си прибера колелото от познатите ми. Общо взето - "Гъз път да види"