29.06.10 г.

Stop Bg - концерт в клуб Microphone, Кюстендил - 18.06.2010

Два дни преди самата дата ни се обадиха от Кюстендил, че отварят нов клуб, на име "Microphone" и че работата с бандата, която е трябвало да свири не се е получила заради някакъв непредвиден ангажимент и са го закъсали за група. Ние приехме разбира се и в деня на концерта 18 юни 2010 с Даката потеглихме за Кюстендил.

Трябваше да сме за чек там в 19:30 и в 19:29 бяхме на вратата на клуба. Дъжда, който цял ден ни гонеше и аха да ни стигне заваля минута след като влязохме в клуба. Вътре - много готино, малко, уютно с капацитет максимум 70 80 човека. Хората изключително дружелюбни. Направихме чека за 5-6 минути и отидохме да оставим багажа у хората у които щяхме да спим. Върнахме се и концерта започна.

Започнахме плахо (не знаехме как ще ни приеме публиката и това е нормално), но малко по малко стана невероятно избухване. Изсвирихме сигурно 70-80 песни - от 21:00 до 02:00 - горе долу 5 часа свирене. Хората бяха адски доволни. Свирихме им какво ли не - от Боб Марли до Корн и Сепултура - от Дио и Джудас до Съблайм). Просто се смачкахме, мисля си че и хората останаха доволни.

След концерта взехме по един душ и като кучета пребити заспахме. Аз де, че Даката и Кирцата от Сф пиха бири.

На другия ден по обяд, съпътстван от жегата и жалното оплакване на Даката, колко го боли глава от бирата сноши тръгнахме за Асеновград и след няколко часа си бяхме на родна земя.

Много готин клуб с много яки хора. Дано им потръгне с това яко начинание.

28.06.10 г.

Филм за ценители - "Helvetica"

Миналото лято свалих този филм. В началото не можах да схвана замисъла му, но с първите минути започнах да навлизам в идеята. Това не е филм, който се гледа на един дъх. Това е по-скоро филм, който трябва да се анализира, да се гледа няколко пъти на малки части.

Филма разказва за историята на шрифта "Helvetica", който е създаден през 60-те години в Швейцария. Не знаех, но се оказа, че тази малка държава е истинска люлка на типографията. Дават се много примери как преди създаването и всичко е било хаос в графичния дизайн, използвали са се стотици шрифтове, а с този опростен шрифт, който всъщност по презумция е крайно изчистен, прави истинска революция в графичната комуникация. Дават пример с някакъв филмов постер(доколкото си спомням) преди 60 те - всичко е блъсканица, 6-7 различни шрифта и то някакви калиграфии. След това дават страница от списания, което рекламира Кока Кола - една запотена бутилка кола, отгоре надписа със шрифта на кока кола - Loki cola - безумно тъп шрифт, но под бутилката вместо традиционните купища шрифтове - ясно и категорично стои слогана с Helvetica - страницата е нещо подобно - и тази е с Helvetica.

Навсякъде в модерния свят Helvetica заема челно място като рекламен език. Спирки, метростанции, номера на къщи и квартали. Неслучайно във филма наричат шрифта "Парфюма на града"логата на едни от най-известните корпорации са именно с този щрифт - American Airlines, Sharp, Panasonic.

Всъщност във филма е потърсена гледната точка и на дизайнери, който не са закърмени с Helvetika като основен шрифт, но мнението е, че тя има фундаментална стойност.

Гледайте филма ако наистина се кефите на тези неща. За човек, който не се вълнува ще е доста скучен филма. Може да го намерите в замунда - като напишете helvetica.
За мен персонално този филм беше от голямо значение, защото ми даде доста нови идеи, виждания, ограмоти ме значително в сферата на типографията и ми позволи да избягам от някой рамки на дизайнерското мислене.

13.06.10 г.

Seattle Music Tribute II - 11.06.2010 (клуб Пъзел)

Очаквах силно този ден и това събитие, понеже винаги гръндж музиката е била с особен магнетизъм за мен и ме е връщала години назад, във времето когато гласа на Лейн Стейли ме караше да слушам и слушам и слушам. И някак еретично ми се струваше музиката, която беше някакъв презокеански тиинейджърски бунт се влива с пълна сила в меломанския ми свят, избутвайки от там (разбира се не изцяло и завинаги) класиците вече Iron Maiden, Slayer, Metallica, Guns n Roses и т.н.

Повода да се случи това събитие беше запознанството ни с един пич - Иван, който на предния Сиатъл трибют изпя Stone Temple Pilots, Pearl Jam и то го направи по впечатляващ начин. Та в разговор с него, решихме че трябва да има продължение, насрочихме дата и събитието стана факт.

От бандата която щеше да свири познавах само Иван и още един пич, който знаех от участие в Пъзела като басист на една пловдивска група - End of Pain.

Събитието бе обявено за 21:00, но по традиция и заради Световното по футбол започна около 23:30. Имаше много Pearl Jam, Stone Temple Pilots, Alice in Chains, а върха на сладоледа беше мини сета с песни на Faith no More (част от трибюта набандата, който тези момчета подготвят).

Към края се включих и аз като изсвирихме Man in the Box на Alice in Chains и I dont know Anything на Мad Season. Якото беше, че нямаше случайни хора и всички присъстващи бяха дошли за да слушат любимата си музика (дори имаше силна група от 7-8 човека от София). Супер яка вечер и се надяам пак да има подобно събития.

Stop Bg - концерт в “Европата” - Асеновград - 05.06.2010

Концерта го бяхме запланували за 19 часа, но докато вземем нещата от Пъзела (кубета) и барабаните на Даката и стана 19:20. Както и да е, наредихме нещата и чакахме Митака, който дойде, но пък се сети че си е забравил тромбона у Мира.

Започнахме с с Rock Star на Reel Big Fish, настроението и на хората дойде. Посвирихме около час, и решихме да се качим на “сцената” със приятелите от бандата A-D Allstars.
С притеснение, че не сме свирили отдавна, започнахме с Catch 22 – 1234, но се получи супер добре и следващите песни бяха – Reel Big Fish – Beer, Raancid – Time Bomb, Неразбрани (една от двете ни авторски), и завършихме с New Found Glory – Kiss me. Хората (повечето от които тийнейджъри) не ни бяха слушали и се накефиха много предполагам. Ние също се накефихме, понеже както казах не бяхме свирили доста време. След сета направихме една колаборация на Killing in the Name – RATM и се получи яко.

След сета на A-D Allstars със StopBg направихме още петнадесетина песни. Имаше много настроение и смях. Тоя път не направихме нова песен по време на концерта, но пък свирихме и стари, които скоро не бяхме свирили.
Приключихме около 11:15, след което с Батмобила техниката се прибра и с пожелания за нови срещи всеки отиде да се наслаждава на съботната вечер :)

Rock only – 04.06.2010 (ден първи) – впечатления

Отидох към 13:30 пред зала “Олимпиада” в Пловдив. Яко място, явно наскоро преустроено или възобновено. Намира се в Кичука (бившия басейн “Нептун”). Трябваше да помагам на едни хлапета, които имат банда – Summer Rain, които имат много добро бъдеще между другото и доста ме кефят. Така отидох, записах се, взех баджа си и влязох в залата.

Първото ми впечатление бе, че мястото е прекрасно за такъв тип мероприятия (оказа се, че в първия ден ще свирят 16 групи, 4 от които се класираха за финала в неделя, който щеше да е между 8 групи). Второто ми впечатление бе, че напълно ненужно 16 банди правят саундчек. Според мен безмислено, понеже беклайна по регламент бе един и същ за всички. Въпреки готината техника всичко в залата кънтеше и само евентуалните хора, които биха дошли биха донякъде оправили нещата.

И така фестивала трябваше да започне в 14:00, но започна в 15:40. Групите бяха разделени по тройки, със сет от по три авторски песни, като между тройките имаше по половин час почивка (съкратен заради късното започване).

Като цяло съм резервиран към феста, защото кънтежа в празната зала (освен музикантите имаше не повече от 30 души публика, които по никакъв начин не успяха да поемат звука) ми попречи да чуя и да разбера какво аджеба групите искат да представят. От познатите групи Summer Rain изкараха 8,2 (по десетобалната система) и се класираха за финала в неделя, Sickflag забиха като зверове, но незнайно защо публиката ги оцени с 5,7, и Automatic Flowers които се класираха също за финала с 8,4.

Като цяло обаче организацията беше на много добро ниво, техниката също. Нямаше обаче група, която да ме впечатли кой знае колко, може би защото някой от групите ги познавам доста от по-отдавна. Summer Rain са моите фаворити, но за тях аз имам мнение от много отдавна, а то е че ще станат много, много популярна и добра банда, понеже са амбициозни и имат музикална мисъл – композират, музицират и имат прекрасно сценично поведение – похвално за техните 17-19 години :)

Една разходка с колело до Араповския манастир

Супер време. 26 градуса и газ към Араповския манастир. Бях с още един приятел – Станьо, и понеже и двамата драстично жадувахме за фини тела и плочки на корема надухме педалите и подминахме първата спирка по пътя ни, която бяхме набелязали за фото обстрел – аязмото на параклиса Св. Илия (Козановския). Решихме да го направим на връщане.

До село Козаново пътя е ужасен. Само минавалите по пътя, който излиза от Асеновград в посока Поповица е по ужасен и пълен с дупки. Все се чудя, кога ли ще стигнем Европа. И все си давам отговор, че на този етап хората няма с какво да си купят хляб, камо ли за пътища да мислят. Както и да е стигнахме до Козаново – хубаво, китно село, подредено, както всички села из Тракия. Хората гледат доста плодове и зеленчуци, имат си стопанства и са много дружелюбни. Искахме да си купим вода и просто ни направи впечатление отношението (поне на мен де, защото пътувам много и се срещам с различни хора, та ми прави впечатление че в нашия край хората са много радушни).

На края на Козаново има една газ станция и над нея забелязах един параклис, който както се оказа в последствие е в процес на строеж. Набелязахме и него и продължихме към Араповския манастир. Само да спомена че след табелата “Козаново” има един участък 100-200 метра, който прилича наистина на танкодрум (понеже съм бил танкист и знам как изглжда танкодрума). Дано да е в процес на ремонт, та ми се е сторил толкова зле.

На около километър след селото има табела “Араповски манастир 1км” и пътя за него се отбива в дясно. Първите 20 – 30 метра са асфалт, после пътя става чакъл. Малко е кофти, но се преживява.

Така час и нещо, след като излязохме от Асеновград стигнахме до манастира. За него повече може да прочетете на специализирания ми сайт за духовни и културни паметници на Станимака - Араповски манастир

Починахме малко, хапнахме по залък, пихме по една чудесна студена вода от Аязмото и се заехме със снимките. Скоро щв публикуваме и тях. Снимахме както Аязмото, така и манастирските сгради, църквата, кулата на Ангел войвода. Направи ни впечатление колко чисто и подредено бе всичко вътре. След като се наснимахме на воля потеглихме обратно, снимахме и параклиса в Козаново, който така и не ни стана ясно как се казва, понеже както споменах той е в процес на строеж. След това снимахме и параклиса “Свети Илия” и аязмото му, след което минахме и през града да щракнем няколко снимки на храма в квартал “Баба Тонка” – “Св Иван Рилски”

На концерт на 4? в “Радио кафе” в София

Концерта бе промоция на новия клип на бандата, на песента “As i Am”. В редиците на бандата липсваше Неро, който е в Щатите. И трима обаче пичовете забиха много яко.

Самото клубче е изклучително уютно и се намира до НДК, непосредствено под така наречения “Мост на влюбените”. Понеже аз имах работа в София и пътувах с тях, пристигнахме към 7, ударих им едно рамо за разтоварването на беклайна им и отидох до квартирата на Стоуни. Там малко лаф, разходихме Джумито (най-дебилното куче на света :) и с Вълчев слязохме до клуба. Концерта бе обявен за 21:00, но пичовете изчакаха да се посъберат хора. Имаше доста познати от Асеновград с които се видях.

Към 21:40 всичко започна. Антон обяви детайлите около мейкинга на клипа и го пуснаха. Много добър клип с особено настроение, което изцяло показва настроението на бандата и музикантите в нея – заряд, емоция и малко меланхолия.

Малко след представянето на клипа, концерта започна. Антон бе с 12 струнна акустична Yamaha и саунда се получи много добре. Стегнат, сбит звук без излишни неща – ясно и безкомпромисно. Драго ми стана, че в Асеновград са се родили толкова яки групи и музиканти.

Много съм впечатлен от професионализма и отдадеността на бандата. При възможност пак ще посетя техен концерт :)