Всеки край е едно ново начало

Когато спиш красива до мен, знам че красотата ти е в плен на моите сетива. Усещам аромата ти, дотолкова близък и вълшебен. Знам, че това е един от последните пъти в който си до мен. Усещам го. Не си първата, нито си последната, но си част от сърцето ми, а то допуска толкова малко неща до себе си...

Ти спиш. С кой ли се скиташ в съня си? Дали и аз съм там? Дали когато утрото облее със слънчеви лъчи лицето ти, ще си пак толкова красива.. Или още?

Тръгвам. Скитник по пътя на любовта. Търсещ. Преравям спомените си, и те всички са свързани с теб. Сякаш от светла стая влизаш в тъмна и секундите в които се настройваш към тъмнината са цяла вечност.

Какво е любовта? Дали сън, дали стимул, дали апатия, дали склонност към оскотяване? Във всеки един момент, човек попада в ситуации, от които не може да намери изход. Дали това е правилната стъпка, дали това е правилния ход? Дали попада в черна дупка, или полита в необозрим и безкраен хоризонт?

Сещам се за текста на една песен, която писах преди години, без повод, че в момента е прекрасна за да опише настроенията ми..

--------------

Дали ще те срещна пак някога

Спри, не, не си отивай, остани при мене само още миг
Не убивай този момент, не разваляй тази магия
Помисли и реши да се върнеш
по пътя стръмен да крача заедно с теб

Колко нощи аз не спах, търсих те в тъмнината
Колко стъпки извървях, за да те видя под дъгата
Колко дни и часове сърцето мое пак те търси
За тебе пита, теб зове: Дали ще те срещна пак някога?

Спри, не, не си отивай. Подари ми тази последна глътка любов
Не превръщай мечтите в кал, и надеждите - в пепел
Помисли и реши да се върнеш
по пътя стръмен да крача заедно с теб

Колко нощи аз не спя , търся те в тъмнината
Колко стъпки ще вървя, за да те видя под дъгата
Колко дни и часове сърцето мое пак те търси
За тебе пита, теб зове: Дали ще те срещна някога?

Дали ще те срещна? Дали ще си ти?

В последната година се хващах, че не мога да пиша музика.. Това не ме тревожеше, защото бях намерил музата за която пях толкова години без да я виждам и да я опознавам като човек - просто я усещах. Извяднъж ми се яви, навлезе в живота ми и сякаш го преобърна. Така както истиснакат любов преобръща вселени. И сега, когато всичко свършва музиката струи в главата ми и нарочно не хващам китарата за да уловя момента в който ще усетя в пълнота емоцията и ще я преобразя в музика. А някой хубав ден, когато свирим с моите най-близки хора - Иван и Гошо - тази музика ще стане песен, която хората ще си пеят и ще съпоставят с емоциите си.

Сякаш Господ беше против нашата връзка. Нямаше ден в който проблемите да не ни заливаха и да се обезверяваме. В крайна сметка не удържахме и като стъбла на тънки дръвчета се прекършихме... А преминахме през толкова бури заедно. Нека бъде волята Му. Той съди мъдро и знам, че е видял нашата отдаденост. Сигурен съм, че ще ти отреди по-добър живот с човек, който ще умее да те прави щастлива.

Когато си лягам вечер, ще ми е самотно, но ще знам, че те има. Ще знам, че винаги може да ти се обадя,колкото и да е късно и да ти кажа "Бубе, липсваш ми".

Сега ми е по-спокойно след като написах всичко това. Дори няма да го преглеждам. Написах го на един дъх и не мисля че мога да добавя нещо...

Лека нощ любов моя...