30.08.10 г.

Stop Bg - "Нищо подобно" фест - Стрелча, 28.08.2010

Стрелча е малко градче, намиращо се в полите на Средна гора. Честно казано този район от България ми беше много непознат и затова се зарадвах, че ще имам възможност да го посетя във връзка с "Нищо подобно" фестивала.

Доколкото разбрах тази година фестивала прави своята втора част, понеже миналата година е имало изложби, които пак са били организирани от това сдружение "Луда Яна", което се бе заело с реализирането и на този фестивал.

След пътуването в жегите (даваха 28 август като най-топлия ден през лятото) около 2 и половина пристигнахме в Стрелча, отидохме до стадиона, където щеше да се проведе събитието и с една от организаторките отидохме да се настаним в хотела. Всичко бе направено с много дисциплина, организационните неща бяха изпипани до последно.

Следобеда (докато чакахме чека) го прекарахме в басейна, който е в непосредствена близост до стадиона, поритахме футбол пред сцената и около 7 часа дойде реда ни да направим звука за нашия сет, който предстоеше втори по ред в програмата след DJ Змей Балкански (имената на участниците бяха много колоритни).

Направихме си звука и гореупоменатия DJ започна своя сет. Почувствах се сякаш съм на Гуча (Сърбия). Само духови музики и това повлия много добре на хората и те започнаха да повдигат настроението си, като желанието за купон оставаше все по-голямо.
Хората, които вече бяха на стадиона бяха може би около 500 - 700 човека, което никак не е малко за такъв род събитие, на непознато място и провеждащо се за пръв път. Дори напротив.

Нашия сет започна около 8:30.

Понеже Даката (барабаниста ни) живее в няколко паралелни вселени, коя от коя по-далечна и реши че го боли ръката и повече от сгънато чайче не може да вдига решихме да не се занимаваме с него, защото на света няма космически кораб, който да може да го върне от мястото където се намира и ни дойде идеята да питаме Стоян (Малкия) от Delate дали ще удари едно рами при сета. Той се съгласи и всичко мина по вода.

Въпреки че знаем много грънч и алтернативни парчета, за тях днес просто нямаше място. Отпред дивееха може би 500 човека, и сета беше предимно пънк и ска. Преди ми се е случвало да гледам някакви групи на фестивали, и хората са статични, стоят на 20 метра от сцената а тук ми направи впечатление, че хората буууум - направо избухнаха. Още с първите ни акорди стана мазало - хората пееха, танцуваха и надъхваха и нас разбира се. Абе по наше мнение, това е бил един от най-хубавите ни концерти със Стоп бг.

След нас имаше още 4-5 групи, но повечето не бяха моя стил (нищо лично). Имаше групи, които са по-скоро за камерно изпълнение, понеже хората ги държеше още от нашето свирене, и като им засвириш по лежерна музика и я приемат малко трудно. Затова съм на мнение, че трябва в България фестивалите задължително да имат музикален и стейдж мениджър, който бидейки познавач на групите и феновете, да нареди програмата спрямо вкусовете на хората. Защото се получава нещо от сорта например Reel Big Fish да подгряват Tool :) Но това са пропуски, които организаторите ще коригират, понеже се видя безкрайното желание за действие от тяхна страна.

Около 4 сутринта, премалели от изтощение тръгнахме към хотела, доволни че вечерта е минала толкова добре.Само да вметна, че палатковия лагер никак не бе малък. Приятели ми казаха, че са изброили около 70 80 палатки, което си е завидно постижение.

По един душ и лека... Станахме по обед и направо газ обратно, като си взехме чао със всички организатори и приятели.

По мое скромно мнение, ако се продължи този фестивал ежегодно до 3 години той ще се нареди в топ 5 на open air - ите в България. Мисля си така, защото някой фестове осигуряват железен line-up но всичко друго толкова куца, че хората се отказват да отидат пак. А тук имаше всичко - звук, техника, светлина, палатков лагер (безплатен), фестивла беше безплатен, охраната беше на ниво, мястото бе прекрасно подбрано, имаше стабилна реклама и медийна разгласа, имаше идеални условия за артистите, самото градче е много китно и красиво..

Успех в начинанието хора. Догодина живот и здраве пак сме там.

23.08.10 г.

Plastic Bo. - Бургас perforge - 12-20.08.2010

Спечелихме участие в международен музикален уъркшоп - Burgas Perforge с банди от цяла Европа с цел обучение на мениджъри на бандите и обмяна на опит. За пръв път ни се случваше нещо такова и с много въпросителни тръгнахме за Бургас на 12ти около обяд. Пътуването - нищо особено и около 5 бяхме в Бургас.

Веднага ни лъхна ония влажен въздух, от който се потиш безспирно и едва дишаш. Отидохме в хотела, където трябваше да се настаним - той е в началото на Бургас, точно до Метро. Казва се Авеню. Явно има някаква врътка с промоутъри и т.н. защото в хотела бяха кой ли не - банди от спирита, екипа роудита и стейдж инженери на спирита, Мишо Йосифов, Еко, Рут Колева и много други знайни и незнайни войни ;)

Настаниха ни в един прекрасен апартамент с две огромни стаи, взехме програмата за лекциите и уъркшопа и си бихме шута за Арапя, където доста приятели ни чакаха.

Стигнахме Арапя към 22:00 но беше наистина адската задуха. Това не попречи на настроението и то започна да се вдига с всяка изминала минута. В полунощ отидохме на брега, защото имаше метеоритен дъжд. Брега бе фул от хора, но имаше и облаци, така че видяхме по 3 4 звезди и обратно към бунгалото. Легнахме към 3, станахме към 7, криви от неудобното спане. На всичко отгоре в тая жега трябва да се спи покрит с нещо, защото комарите веднага правят фрагове.

Цялата сутрин, обяд и следобяда го прекарахме в тестване на новата ракия на Никито, сладък мохабет на сянка и чакане, слънцето на стане по-слабо че да ходим на плаж. Абе общо взето на Арапя е готино много ама ако ти се прави нещо, няма кво да правиш - плаж и спане. Друго тз :) Ние обаче си имахме работа в Бургас и след като вечерта пийнахме по няколко бири и ядох едни от най-яките пържоли на тикла - газ за хотела. Взехме по 1 душ и легнахме да спим.

Третия ден след закуска, слязохме до конферентната зала, където започваше лекцията по саунд инженеринг. След лекцията започнахме да нареждаме беклайна, понеже залата бе дадена на бандите освен за лекции и за репетиции. Свирихме и почти цял ден висяхме там, с изключение на времето за ядене, понеже беше хладно и изобщо на никой не му се седеше навън. Вечерта имаше нещо като галарепетиция за бандите които щяха да свирят в неделя. Забравих да спомена, че уъркшопа бе 8 дни и на съответно 4-тия и 5-тия ден свириха по 4 от общо 8 те групи. Та в петъка - вечерта преди концерта свириха едни украинци - Prime time, нещо не ме накефиха между другото, защото бяха 9 човека група, кой от кой по-добри музиканти а като музика - орел, рак и щука. Едни пичове от София - This Burnig Day - готин кросоувър, яки рифове. Третите едни сърби, но ги забравих как се казват - направо тралала. Трио и свириха много странна смесица от фюжън, джаз, рок, фънк. Изрудщина. И ние последни. Пълна пънкария. Ония хората свирят ние с три акорда джаста праста и така :) Тръгна лафа после, имаше джем сешъни с хора от всички банди, после купона се пренесе по стаите нахотела и така..

Станахме сутринта и направихме още една репетиция, след което отидохме да гледаме мачове, защото другите отидоха да правят чек. Концерта, забравих да кажа щеше да се състои на Пантеона в морската градина в Бургас, а мястото ни бе познато, понеже преди 2 години свирихме там на едни скейт състезание.

Понеже докато сме били на Арапя хората са ни сложили да свирим първи, трябваше да правим чек последни. Затова решихме да идем към 4 и половина.

Изненадата ни бе голяма, когато разбрахме, че чека едва започва. Украинската бригада прави чек час и половина, докато ние лежахме по тревите с надежда да изгоним жегата. Както и да е, дойде и нашия ред.

Тряс прас. 40 минути много стегнат сет, в който имаше място за песни от всички албуми - Самолет, С теб, Дали ще те срещна пак някога, Бягай, Люляци, 11 коловоз, Шахта, Усмивката... Друго не се сещам. Яко е че имаше доста народ, понеже входовете за Спирита бяха близо. Кофти, момент се получи малко, защото неразбории от страна на организаторите попречиха да се свири на Спирита, вместо да се прави нова сцена и хилядите неща с нея. Видяхме много познати, някой от които не ги бяхме виждали с години.

И така пребити от жегата и този 40 минутен сет в който потта се лееше все едно река Марица при моста на Герджика седяхме смазани зад Пантеона и слушахме другите банди.

Поласкани сме от отношението и професионализма на организаторите и не само конкретно към нас, а към артистите, които бяха там. Нито сме кой знае какви музиканти, нито сме рок звезди с тур бус, роудита и ала бала. Но когато виждаш че някой се отнася с уважение към теб, се чувстваш така сякаш Попай е изял всичкия спанак на Женския пазар в София. Много яко!

Stop Bg - Текила парти и покрив за рампата - Асеновград - 07.08.2010

Колето и Джонгата бяха решили да правят покрив за рампата, която се намира в лозята над града. Супер инициатива. Направо евала на тия хора. Хванали са се, направили са си рампа и ходят горе да карат. Обаче липсата на покрив е доста голям проблем, защото като завали и плоскостите от които е направена се надуват и трябва да се сменят.

Обадиха ни се със Stop Bg да свирим и ние щото сме много трудни за навиване взехме апаратурата и през лозята - в баш лозето. Специално за случая пичовете бяха направили каса в която всеки можеше да пусне някой лев за начинанието. Имаше и мокър бар за текила, бира и други благинки с които човек може да се пребори с жегите.

Дрън, брън. Аху-иху. Започнахме с по-лекични неща и с времето дойде настроението. Кубетата около нас едва държава всичкия алкохол, който идваше от всякъде. Черна работа, но все някой трябва да я свърши:) Даката ме чупи от смях. Свирим и по време на някоя от песните телефона му вибрира в джоба и той като упарен става и газ в лозята да говори. Чобака стайли.

Пеене, свирене, танци - всичко бе много готино и лично аз се сцепих на макс. Пръста ми от тоя бас стана лом, но ми се налагаше да свиря отново чак след седмица, когато с Иван и Гошо отивахме в Бургас, така че не го мислих много. Имаше и сешън част, всеки свири, пя, бе изобщо се получи много весело.

Свирнята бе от 8 и половина до към 11 и след това спряхме, за да спазваме вечерния час. След това имаше много хип хоп, ска - цялото парти имаше една много айляшки почерк. Карахме на рампата, падахме, ставахме. Ванкиша дойдоха с Ива и се видяхме, че не си бяха идвали две седмици и се бях затъжил много. Направи ми впечатление колко хора бяха дошли - сигурно имаше над 100 човека и постоянно идваха и си отиваха. От много години не съм усещал такова желание за купон у хората, но се получи наистина.

Организаторите също бяха много доволни и мислят за по-нататък да повторим партито.

След 12 заваляха поздрави към мен, защото бях и рожденник, и то така малко по-малко, ха нздраве, ха наздраве и стана тежка работата.

Към 5 часа сутринта тръгнахме надолу на автопилот, че е бая филм по тия тъмници надолу, но стигнахме без проблем. Катето като една услужлива дама запали червения барутник и грррр-гррррр на Изток блок 9. Лека нощ :)

19.08.10 г.

Една разходка от третия тунел до римския път над Бачково - 29.07.2010

От много време исках да отида до Сливодолското падало - водопад, който се слави с изключителна красота и се води най-високия в Родопите. Стигнах до третия тунел и от там по пътеката и нагоре. Имаше указателни табели за водопада, както и табела че от шосето нагоре започва резервата "Червената стена", който се слави с уникалното си биоразнообразие.

Тръгнах нагоре и може би след 300 метра попаднах на задъдена улица. Намирах се точно пред един малък водосборен басейн, до който имаше мостче и път пресичащ дерето и водещ вдясно и път покрай самото дере. Имаше табела, но типично по български (мисля, че няма нужда да отбелязвам колко е тъп българина) табелата бе смачкана и усукана, така че ми оставаше да гадая накъде да тръгна. Мислих да се обадя и наприятели, но за късмет тук нямаше покритие на Мтел.

След няколко десетки метра, в които следвах дерето, изведнъж пътя започна да се катери нагоре и то в посока село Бачково, т.е. в ляво от дерето. Реших да повървя малко и докъдето стигна. Вървях, вървях и си дадох сметка, че този ден явно няма да е деня, в който ще видя водопада на живо.

Пътя се точи по гънките на балкана на височина може би около 40 50 метра над нивото на шосето. На места пътеката прерастваше в доста голям път, а на моменти беше почти непроходима и ми се налагаше да я чиста от тръните и храстите с един дебел кол.

След час ходене стигнах до една чешма, насред гъста букова гора. За съжаление чешмата не работеше, сигурно се беше разтаила, защото навсякъде около нея имаше локви и влага. Продължих напред и чувах тътена на реката, която беше доста придошла и идеите ми да я пресека за да изляза на шосето бяха бързо охладени. Скоро видях вили под мен и веднага разбрах къде съм, понеже от гъстата гора чувах само колите долу под мен, но не можех да видя къде съм.

Намирах се на около километър след Бачковския манастир, над виличките до стария римски мост. Тук беше много филм защото почти няма пътека и трябваше да се движа по много стръмни скали за да стигна до билото. Следвайки посоката на шосето към Асеновград се движих под билото, и минавах през много готина борова гора, осеяна с много големи камъни, направо огромни. Мислих си че тук е възможно да гнездят орли, защото наистина чукарите бяха недостъпни.

И така близо 3 часа след като тръгнах от третия тунел стигнах на около 200 метра над Бачковския манастир. Снимах го от тук, защото въпреки многото снимки, които съм гледал, точно от тази позиция не го бях виждал. Въпреки, че снимките не станаха много успешни, заради кофти изгледа през гората, все пак успях да заснема целия манастирски комплекс, заедно с храма "Свети Никола". Продължих през гората и след около 200 метра стигнах до оградена ливада, която е част от имотите над манастира. През една врата, която странно бе отключена, влязох вътре, пощраках и слязох до манастира.

Реших да се отбия за 10 15 минути вътре да се разхладя и веднага ми направи впечатление забраната за снимане, и новия фонтан. Още ми направи впечатление един духовник (умишлено няма да споменавам името му), който беше близо до мен и се чудеше след разговор с една търговка на църковни вещи от Беларус дали да си вземе нагръден кръст за 750 лева или да си вземе 2 такива (а хората работят по 2 месеца за тези пари). Суетата човешка няма граници. Както и да е. Не съм монах, да съм да говоря от какво имам нужда. Всеки знае сам за себе си от какво има нужда.

Тръгнах към селото и понеже се чух с Метъла, който заедно с Катя, сестра и и мъжа и идваха от Косово, щяха да ме вземат и имах час за да поснимам. Реших да обходя и двете махали на Бачково и да заснема всички параклиси в селото, църквата и стария римски път, който се намира в над пътя в началото на селото на идване от Асеновград.

Параклисите в селото са 6 или 7, има и един храм. За тях ще пиша друг път. След като поснимах, се качих на римския път, който интересно и досега има някакъв вид и форма, както се вижда от снимките. Нямах време да ходя по него за да видя до къде води, но и това живот и здраве ще стане.

Към 4 и половина слязох долу на спирката от където приятелите ме взеха и газ към Асеновград.

11.08.10 г.

Facebook - какво ни дава и какво ни взима

Понеже коментирам с много приятели, колеги богослови и всякакви хора, нещата из фейсбук (то това ни е втори свят направо) и установявам адски много неща - някой от които полезни, други пък вредни. Полезните неща - ясно, всеки ги знае - неизчерпаем източник на информация, снимки, контакти, комуникация. Кофтито е обаче, като тва стане краста и мания и неуки и необразовани хора го впрегнат да си запълват времето. Особена и тотална глупост са хилядите групи със гръмки заглавия, които пленяват сърфиращия из милионите страници на фейсбук със чутовните си и пълни със омраза заглавия: "Не на Турция в ЕС", "Да спрем Весо маринов да пее", "Не на не знам си кво".. - и тук лъсва българската тъпотия.
Българина освен на маса е силен и в приказките - Весо може да е мега дебил и да прави стойки като татко Барба, но има огромна заслуга за развитието на музиката и музикалния бизнес в България. А нашето поколение дето инициира групата срещу него дава на подрастващия българин недоразумения като Азис, Лилана, Николета Лозанова, черната, розовата и оранжевата Златки, силиконови прелести и други печално известни пародиини персонажи. Аз нямам против всичко това. Нито съм атонски монах, нито съм дете на английско семейство, възпитавано в пуритански дух. Аз съм Българин, и приемам всички тези изброени по-горе неща. Не мога да ги приема обаче като модел за естетика и ценности. Сори майна, ама по добре Весо Маринов с изпотените мишници да ми е еталон за артист и шоумен. Пее за любов човека не за пошлости. Не че съм се затърчал (една хубава асеновградска дума) на негов концерт, или съм преритал за него - напротив, обаче си давам сметката в каква задънена улица е изпаднал българина - метълите (уж феновете на рок музиката, сред които съм и аз) наливат чалгаджиите, щот били тъпи, на метъл концертите на Бг групи има по 10, а 15 човека е солидно посетен концерт, чалгаджиите от своя страна пет пари не дават за метълите и си пълнят дискотеките, ресторантите, а лятото и стадионите и така необезпокоявани си се развиват, като няма алтернатива срещу тях. Значи какво излиза... Не искам да го казвам гласно, нека всеки се замисли в какви малоумнщини си губим времето вместо да градим нещо смислено и полезно за нас като общество.

Както и да е де, винаги съм казвал на приятели че ми лиспва старата поп и рок сцена - Кеца, Братя Аргирови, Щурците, Диана Експрес, Тангра (с Чочо), затова и с Plastic Bo. направихме и няколко кавъра, които се приеха супер добре.

Целия филм е, че България няма никакъв изход за където и да е и всичко е някакъв популизъм или желание на необразованите хора да изглеждат образовани зад публични манифести, клишета и лозунги. Тия групи в фейсбук - да съберем не знам си кво, да кажем не на не знам си кво.... Показват колко са надъхани българите, но..... на маса, и когато не става дума за действие... То си личи, че няма и идея за дейстие де...

Другата глупост е потвърждаването на събития, което реално лъжат организатори, автори и са супер фалш. Пример: поканени за изложба 2000 човека - от тях 250 ще присъстват, 400 видиш ли се чудят а 1350 чистотсърдечно си признават че няма да отидат. И идва деня на изложбата, автора (художник, поет или квото си искате) се тревожи дали ще му стигне скромната шведска маса за толкова хора, а то се оказва че идват от 10 до 15 души познати на автора и 10 максимум 15 заблудени фена, 50 % от които си казват: "А, ми то няма хора и ще е доста тъпо" и си тръгват...

Така че тоя живот дето го водим в фейсбук в голяма част от денонощието е колкото полезен, толкова и вреден. Статията сякаш е изпълнена с гняв, но не е така. Просто преди се палих много, ся не ми пука грам. Духовното състояние на българина е като на болно куче - не може да му помогне лекар - или ще му мине като на куче, или ще си умре като куче.

Китарното ми кубе - Fender Frontman FM 212 R

Досега свирих с кви ли не кубета - имал съм marshall, crate, fender (пак фронтмен но 15 вата) и като че ли това кубе засега най ми харесва като саунд. Чистия канал му е с висок пик, като свириш ска е направи супер яко, защото се получава близко до това което искам като саунд. Е, аз искам саунда на Брадли от Съблайм ама нямам 10 000 долара :)

Кубето е 100 вата с 2 говорителя 12 инча. Има футсуич и три нива на свирене. Чист канал, драйв и мор драйв (метъл канал). Лично много ме кефи понеже не маже грам и се получава доста добре като свиря звука.

Тук цените са доста надути за това кубе (политика на Фендер разбира се) - около 550-600 лева. В нета варират от 220 до 250 евро. Аз обаче направо ми дойде без пари това кубе. Имам един приятел от Пазарджик - Стефан. Живее в Берлин и свири в една хардкор банда, а преди години свиреше в Дефект - кросоувъри то много як. Някой може да е чувал за тях. Та двамата често ровим из нета и коментираме разни оферти в ebay-я. И като го видях това кубе викам "Супер, взимам го". Оказа се, че типа, който продава кубето, живее на 30 км от Берлин. Стефан отиде да го тества и направо го купи, понеже след 2 седмици щеше да си идва и да ми го донесе. Цената за кубето беше 120 евро и 10 евро за гориво на Стефан за купуването му и реално ми излезе 260 лева, а кубето е в супер добро състояние, направо отлично. Германците са такива хора, пък и не само те, а западняците - купи си нещо, накефи му се и след месец го продава на половин цена.

И така, вече имам хубава придобивка - имам я от доста време де, но понеже с Plastic Bo. имахме малко почивка лятото и не съм свирил на него. От както го взех повечето време ми беше в клуба, но сега си го взех последните дни в къщи да свиря преди Бургас и съм супер доволен като звук. Понеже на него на концерти свири и китариста на другата ми група Stop BG - Рошо и той е доволен от звука и от факта, че има и драйв и клийн и може да си менка звука.

Може да се каже че направих много добра сделка - за по-малко от половината пари, за които реално го продават по магазините си взех яко и мощно кубе. Е, ако имам 10 000 долара знам кво да си взема де, ама докато ги събера и това си е супер.

------

Eто и ревю за модела в официалния сайт на Фендер - тук

6.08.10 г.

Кандило - православана поезия


















Това е първия ми опит за православна поезия.

Кандило

В мрака на преходното гори едно кандило
на стената прикрепено, грохнало от старост, мило
В своят пламък кротък носи скрит молитвен зов
към Бога мой, на Ноя, Моисея, Йов


Като искряща нишка пламъка се носи към безкрая
кандило - в стаята сме аз и ти
малко огънче, но водещо към рая
и шепот просещ "Господи прости"

Гайдарско надсвирване - село Гела - 31.07 - 01.08. 2010

За пръв път отивах на гайдарското надсвирване. Бях ходил веднъж до Гела и просто това китно село, смятано от мнозина за родно място на Орфей остана в сърцето ми. Много от познатите и приятелите ми отидоха още в петък, но аз имах работа и тръгнах нагоре в събота около обед. Самото качване до Гела ми отне около 2 часа, понеже селото се намира според Google maps на 80 км от Асеновград.

От чешмата, която фактически дава началото на селото до Илинденските поляни, има около 2 километра, които преминахме с джип за около половин час.

И така стигнахме до поляната, където бяха основните наши ориентири - сцената, параклиса "Свети Илия" и кръста до него. Полицай ни посрещна за да ни пита дали ще паркираме или ще тръгваме, понеже се оказа, че по пътя, по който бяхме дошли не пускат на обратно и за да се слезе се хваща друг, от параклиса надолу, който минава през тучни ливади и слиза на пътя през селото.

Паркирахме и се намерихме с нашите хора, с познати от Чепеларе, Смолян. Те бяха там от предната вечер и явно доста се бяха забавлявали. Влязохме в гората за да събрем дърва и да се подготвим за вечерта. Две сухи ели веднага бяха приготвени за огъня и малко по малко веселбата започна да се усеща. Имало претенции от страна на организаторите, че събора в Гела се превърнал в пиянско сборище. Вярно е че имаше и неописуеми отрепки, но пък от край време народните веселия и събори са били свързани неизменно с ракията, виното, хубавото мезе, настроението и хубавата музика (в Родопите гайдите и чеверметата). Аз си мисля, че всичко беше изключително културно, весело и пълнещо душата. Според някой електронни издания на събора се очаквали около 12 000 души, но присъствали 8 000. Кмета на Гела казва, че това е най-масово посетения събор от създдаването му (всъщност май никой не знае кога започва той през годините).

Ние бяхме в началото на гората точно срещу абсидата на параклиса. Изкачва се нагорнище, сигурно около 100 метра, което за престоя си там изкачих 8 или 9 пъти. Слизахме до "центъра" където имаше капанчета с безобразни цени - кебапче, кюфте по лев (ай как да е), наливна бира 1,50 (супер), но цигари 6 лева, бутилка алкохол 20 лева?! Но хората са отишли да си правят кефа а кеф цена няма.

Сутринта дойде а с нея и родопската музика, идваща от няколкото палатки, собствениците на които още не мислиха за сън. Ние обаче пихме по едно червено вино за добро утро, понеже всичкия алкохол беше свършил (асеновградските юнаци не си полплюват) и легнахме да поспим, че на другия ден бе надсвирването, а и честно казано нямахме сили за повече подвизи.

Събудих се около 12:00 от гласа на Митко - Рашъна, който бе тук с майка му и баща му. Той е брат на мъжа на сестра ми - така де, мой роднина. С него слязохме до сцената където започваше "саунд чека". Аху-иху, веселба, хора, обаче дойде време да тръгваме. Всичко по колите и надолу. Шофьора на нашата кола (Гошето) обаче нещо не прецени един завой и задна лява гума на колата пропадна от пътя а надолу беше страшно - дере и то много стръмно. Добре че хората зад нас се притекоха на помощ и хванахме колата буквално я вдигнахме на пътя за да продължим надолу. Докато течеше въпросната манипулация зад нас се събра опашка от може би 50 коли. Колко ли майни сме изяли :)

През селото си взехме чао с едни момчета, с които се запознахме предната вечер. Понеже се канеше да вали искахме да имаме повече време, за да се отбием и през Широка Лъка, да си направим няколко снимки.

Без особени проблеми стигнахме Широка Лъка. Там взехме по бира и седнахме на парка до паметника на Екзарх Стефан, който е родом от Широка Лъка, за да се съберем и да тръгнем заедно надолу. Така и не успяхме обаче, защото заваля много сериозно. Дъжда ни караше между Чепеларе и Хвойна и след това отново пекна хубавото лятно слънце.

Така завърши този прекрасен уикенд, в който посетих и събора в Гела. Видях се с много приятели, видях много интересни неща,видях изключителна природа. Догодина живот и здраве мисля да отида пак, ако не отида на събора на Перелик, защото май ще са по същото време.