От много време исках да отида до Сливодолското падало - водопад, който се слави с изключителна красота и се води най-високия в Родопите. Стигнах до третия тунел и от там по пътеката и нагоре. Имаше указателни табели за водопада, както и табела че от шосето нагоре започва резервата "Червената стена", който се слави с уникалното си биоразнообразие.Тръгнах нагоре и може би след 300 метра попаднах на задъдена улица. Намирах се точно пред един малък водосборен басейн, до който имаше мостче и път пресичащ дерето и водещ вдясно и път покрай самото дере. Имаше табела, но типично по български (мисля, че няма нужда да отбелязвам колко е тъп българина) табелата бе смачкана и усукана, така че ми оставаше да гадая накъде да тръгна. Мислих да се обадя и наприятели, но за късмет тук нямаше покритие на Мтел.
След няколко десетки метра, в които следвах дерето, изведнъж пътя започна да се катери нагоре и то в посока село Бачково, т.е. в ляво от дерето. Реших да повървя малко и докъдето стигна. Вървях, вървях и си дадох сметка, че този ден явно няма да е деня, в който ще видя водопада на живо.
Пътя се точи по гънките на балкана на височина може би около 40 50 метра над нивото на шосето. На места пътеката прерастваше в доста голям път, а на моменти беше почти непроходима и ми се налагаше да я чиста от тръните и храстите с един дебел кол. След час ходене стигнах до една чешма, насред гъста букова гора. За съжаление чешмата не работеше, сигурно се беше разтаила, защото навсякъде около нея имаше локви и влага. Продължих напред и чувах тътена на реката, която беше доста придошла и идеите ми да я пресека за да изляза на шосето бяха бързо охладени. Скоро видях вили под мен и веднага разбрах къде съм, понеже от гъстата гора чувах само колите долу под мен, но не можех да видя къде съм.
Намирах се на около километър след Бачковския манастир, над виличките до стария римски мост. Тук беше много филм защото почти няма пътека и трябваше да се движа по много стръмни скали за да стигна до билото. Следвайки посоката на шосето към Асеновград се движих под билото, и минавах през много готина борова гора, осеяна с много големи камъни, направо огромни. Мислих си че тук е възможно да гнездят орли, защото наистина чукарите бяха недостъпни.И така близо 3 часа след като тръгнах от третия тунел стигнах на около 200 метра над Бачковския манастир. Снимах го от тук, защото въпреки многото снимки, които съм гледал, точно от тази позиция не го бях виждал. Въпреки, че снимките не станаха много успешни, заради кофти изгледа през гората, все пак успях да заснема целия манастирски комплекс, заедно с храма "Свети Никола". Продължих през гората и след около 200 метра стигнах до оградена ливада, която е част от имотите над манастира. През една врата, която странно бе отключена, влязох вътре, пощраках и слязох до манастира.
Реших да се отбия за 10 15 минути вътре да се разхладя и веднага ми направи впечатление забраната за снимане, и новия фонтан. Още ми направи впечатление един духовник (умишлено няма да споменавам името му), който беше близо до мен и се чудеше след разговор с една търговка на църковни вещи от Беларус дали да си вземе нагръден кръст за 750 лева или да си вземе 2 такива (а хората работят по 2 месеца за тези пари). Суетата човешка няма граници. Както и да е. Не съм монах, да съм да говоря от какво имам нужда. Всеки знае сам за себе си от какво има нужда. Тръгнах към селото и понеже се чух с Метъла, който заедно с Катя, сестра и и мъжа и идваха от Косово, щяха да ме вземат и имах час за да поснимам. Реших да обходя и двете махали на Бачково и да заснема всички параклиси в селото, църквата и стария римски път, който се намира в над пътя в началото на селото на идване от Асеновград.
Параклисите в селото са 6 или 7, има и един храм. За тях ще пиша друг път. След като поснимах, се качих на римския път, който интересно и досега има някакъв вид и форма, както се вижда от снимките. Нямах време да ходя по него за да видя до къде води, но и това живот и здраве ще стане. Към 4 и половина слязох долу на спирката от където приятелите ме взеха и газ към Асеновград.
0 коментара:
Публикуване на коментар