Това е първия ми опит за православна поезия.
Кандило
В мрака на преходното гори едно кандило
на стената прикрепено, грохнало от старост, мило
В своят пламък кротък носи скрит молитвен зов
към Бога мой, на Ноя, Моисея, Йов
Като искряща нишка пламъка се носи към безкрая
кандило - в стаята сме аз и ти
малко огънче, но водещо към рая
и шепот просещ "Господи прости"
0 коментара:
Публикуване на коментар