Бургас perforge - 12-20.08.2010

Спечелихме участие в международен музикален уъркшоп - Burgas Perforge с банди от цяла Европа с цел обучение на мениджъри на бандите и обмяна на опит. За пръв път ни се случваше нещо такова и с много въпросителни тръгнахме за Бургас на 12ти около обяд. Пътуването - нищо особено и около 5 бяхме в Бургас.

Веднага ни лъхна ония влажен въздух, от който се потиш безспирно и едва дишаш. Отидохме в хотела, където трябваше да се настаним - той е в началото на Бургас, точно до Метро. Казва се Авеню. Явно има някаква врътка с промоутъри и т.н. защото в хотела бяха кой ли не - банди от спирита, екипа роудита и стейдж инженери на спирита, Мишо Йосифов, Еко, Рут Колева и много други знайни и незнайни войни ;)

Настаниха ни в един прекрасен апартамент с две огромни стаи, взехме програмата за лекциите и уъркшопа и си бихме шута за Арапя, където доста приятели ни чакаха.

Стигнахме Арапя към 22:00 но беше наистина адската задуха. Това не попречи на настроението и то започна да се вдига с всяка изминала минута. В полунощ отидохме на брега, защото имаше метеоритен дъжд. Брега бе фул от хора, но имаше и облаци, така че видяхме по 3 4 звезди и обратно към бунгалото. Легнахме към 3, станахме към 7, криви от неудобното спане. На всичко отгоре в тая жега трябва да се спи покрит с нещо, защото комарите веднага правят фрагове.

Цялата сутрин, обяд и следобяда го прекарахме в тестване на новата ракия на Никито, сладък мохабет на сянка и чакане, слънцето на стане по-слабо че да ходим на плаж. Абе общо взето на Арапя е готино много ама ако ти се прави нещо, няма кво да правиш - плаж и спане. Друго тз :) Ние обаче си имахме работа в Бургас и след като вечерта пийнахме по няколко бири и ядох едни от най-яките пържоли на тикла - газ за хотела. Взехме по 1 душ и легнахме да спим.

Третия ден след закуска, слязохме до конферентната зала, където започваше лекцията по саунд инженеринг. След лекцията започнахме да нареждаме беклайна, понеже залата бе дадена на бандите освен за лекции и за репетиции. Свирихме и почти цял ден висяхме там, с изключение на времето за ядене, понеже беше хладно и изобщо на никой не му се седеше навън. Вечерта имаше нещо като галарепетиция за бандите които щяха да свирят в неделя. Забравих да спомена, че уъркшопа бе 8 дни и на съответно 4-тия и 5-тия ден свириха по 4 от общо 8 те групи. Та в петъка - вечерта преди концерта свириха едни украинци - Prime time, нещо не ме накефиха между другото, защото бяха 9 човека група, кой от кой по-добри музиканти а като музика - орел, рак и щука. Едни пичове от София - This Burnig Day - готин кросоувър, яки рифове. Третите едни сърби, но ги забравих как се казват - направо тралала. Трио и свириха много странна смесица от фюжън, джаз, рок, фънк. Изрудщина. И ние последни. Пълна пънкария. Ония хората свирят ние с три акорда джаста праста и така :) Тръгна лафа после, имаше джем сешъни с хора от всички банди, после купона се пренесе по стаите нахотела и така..

Станахме сутринта и направихме още една репетиция, след което отидохме да гледаме мачове, защото другите отидоха да правят чек. Концерта, забравих да кажа щеше да се състои на Пантеона в морската градина в Бургас, а мястото ни бе познато, понеже преди 2 години свирихме там на едни скейт състезание.

Понеже докато сме били на Арапя хората са ни сложили да свирим първи, трябваше да правим чек последни. Затова решихме да идем към 4 и половина.

Изненадата ни бе голяма, когато разбрахме, че чека едва започва. Украинската бригада прави чек час и половина, докато ние лежахме по тревите с надежда да изгоним жегата. Както и да е, дойде и нашия ред.

Тряс прас. 40 минути много стегнат сет, в който имаше място за песни от всички албуми - Самолет, С теб, Дали ще те срещна пак някога, Бягай, Люляци, 11 коловоз, Шахта, Усмивката... Друго не се сещам. Яко е че имаше доста народ, понеже входовете за Спирита бяха близо. Кофти, момент се получи малко, защото неразбории от страна на организаторите попречиха да се свири на Спирита, вместо да се прави нова сцена и хилядите неща с нея. Видяхме много познати, някой от които не ги бяхме виждали с години.

И така пребити от жегата и този 40 минутен сет в който потта се лееше все едно река Марица при моста на Герджика седяхме смазани зад Пантеона и слушахме другите банди.

Поласкани сме от отношението и професионализма на организаторите и не само конкретно към нас, а към артистите, които бяха там. Нито сме кой знае какви музиканти, нито сме рок звезди с тур бус, роудита и ала бала. Но когато виждаш че някой се отнася с уважение към теб, се чувстваш така сякаш Попай е изял всичкия спанак на Женския пазар в София. Много яко!