Stop Bg, Текила парти и покрив за рампата - 07.08.2010

Колето и Джонгата бяха решили да правят покрив за рампата, която се намира в лозята над града. Супер инициатива. Направо евала на тия хора. Хванали са се, направили са си рампа и ходят горе да карат. Обаче липсата на покрив е доста голям проблем, защото като завали и плоскостите от които е направена се надуват и трябва да се сменят.

Обадиха ни се със Stop Bg да свирим и ние щото сме много трудни за навиване взехме апаратурата и през лозята - в баш лозето. Специално за случая пичовете бяха направили каса в която всеки можеше да пусне някой лев за начинанието. Имаше и мокър бар за текила, бира и други благинки с които човек може да се пребори с жегите.


Дрън, брън. Аху-иху. Започнахме с по-лекични неща и с времето дойде настроението. Кубетата около нас едва държава всичкия алкохол, който идваше от всякъде. Черна работа, но все някой трябва да я свърши:) Даката ме чупи от смях. Свирим и по време на някоя от песните телефона му вибрира в джоба и той като упарен става и газ в лозята да говори. Чобака стайли.

Пеене, свирене, танци - всичко бе много готино и лично аз се сцепих на макс. Пръста ми от тоя бас стана лом, но ми се налагаше да свиря отново чак след седмица, когато с Иван и Гошо отивахме в Бургас, така че не го мислих много. Имаше и сешън част, всеки свири, пя, бе изобщо се получи много весело.

Свирнята бе от 8 и половина до към 11 и след това спряхме, за да спазваме вечерния час. След това имаше много хип хоп, ска - цялото парти имаше една много айляшки почерк. Карахме на рампата, падахме, ставахме. Ванкиша дойдоха с Ива и се видяхме, че не си бяха идвали две седмици и се бях затъжил много. Направи ми впечатление колко хора бяха дошли - сигурно имаше над 100 човека и постоянно идваха и си отиваха. От много години не съм усещал такова желание за купон у хората, но се получи наистина. Организаторите също бяха много доволни и мислят за по-нататък да повторим партито.

След 12 заваляха поздрави към мен, защото бях и рожденник, и то така малко по-малко, ха нздраве, ха наздраве и стана тежка работата.

Към 5 часа сутринта тръгнахме надолу на автопилот, че е бая филм по тия тъмници надолу, но стигнахме без проблем. Катето като една услужлива дама запали червения барутник и грррр-гррррр на Изток блок 9. Лека нощ :)