29.09.10 г.

Stop Bg - концерт в Стара Загора и Добростан - 17-18.09.2010

Концерта щеше да бъде по случай фестивала "Различния поглед", който тази година щеше да се проведе за трети път (на първия свирихме с Plastic Bo.). И така в деня на концерта аз от Асеновград, Митака от София и Рошо от Букурещ се срещнахме направо там и след като се настанихме в хотела - мисля че се казваше "Орфей" (много як хотел между другото) и се отправихме към клуба. Тъкмо организатора се притесняваше, че сме се забавили малко със саундчека, но нас не ни трябва много време. За 10 минути се оправихме и бяхме готови за подвизи. Часа бе около 21:30 а ние трябваше да започнем около 23:00, че и по късно. Забравих да спомена, че клуба беше "Jam", а за концерта с нас щеше да свири един тип - Коко, който е барабанист на една местна група Авангард. Той се оказа много широко скроен музикант, така че не го мислихме изобщо.

Захванахме се със количествата Jim Beam заделени за нас, а клуба започна да се пълни с хора. Към 23:30 се събрахме и зацепихме. Супер яка публика, още от началото настроение до дупка, яко свирене, импровизации изобщо много забавно и размазващо. Пак откарахме до към 3 часа някъде.

Накрая смазани от свирене, (както личи по физиономията на Коко от снимката) прибрахме багажите, взехме си чао с познатите и към хотела.

На сутринта с Митака потеглихме за Асеновград, защото той смяташе да ходи да скача с парапланер от Добростан (място до Асеновград, където има старт). Аз също реших да ида, защото имаше концерт в клуба вечерта и деня ми бе свободен. Отидохме до Пловдив и там ни взеха две мацки от Пазарджик - Веси и Жана. Много яки и забавни момичета. Грабнахме акустичната китара от клуба на парапланеристите, а тромбона си беше у Митака. Заредихме в Червен с бира, джин и други благинки и нагоре към Добростан. Да спомена само, че времето беше прекрасно.

Това е мега зарибявка, но ме е страх от височини, иначе бих скочил, но... кой знае:)
Имаше 20 човека, които постоянно скачаха, приземяваха се и пак и пак. Много готино горе бе, направо рай. Цялото поле се разстила пред погледа ти. Мисля си догодина да направя един фестивал там. Нищо не му е. Ако ми дойде на акъла, колко му е :))

След като едната от мацките - Жана скочи с тандема (бахти лудата, качи се и скочи все едно на майтап) качихме се в колата, и направо ме стовариха в Пловдив, където вечерта щяха да свирят две пловдивски групи - Пор Парясник и ГаражЪ.

Размазващ уикенд, направо останах без дъх...

9.09.10 г.

Концертите ни в Севлиево

Има няколко вида настроение и емоция спрямо които протичат концертите ни. Някои са по-лежерни, някои са по-спокойни, някой са на ръба на лудостта. Точно от последния тип са концертите ни в Севлиево. Малък град, наглед безличен на фона на клубния живот в София, Пловдив, Варна. Дали е така обаче? Всяка група има мнение разбира се. За нас обаче това място носи някаква магия. Много, много силна.

Годината беше 2003, а с пичовете от местната банда ЕМО 23 се бяхме запознали на първия ни фест във Варна, на който свирихме. Направи ни впечатление, че момчетата бяха точно от нашето тесто - нормални момчета от малкия град, с афинитет към спиртните напитки. Та един от тях - Такинса, който мнозина знаят реши че трябва да пробваме някой път концерт заедно. При това на тяхна територия. Тогава (макар и да са минали само 7 години има огромна разлика в нещата от тогава до сега) да свириш в друг град, още повече град, в който даже не и ходил, камо ли да си свирил (Боже опази) беше като сбъдната мечта. Сега ми трябват 15 минути за да букна дати за цял месец, но преди години това беше адски трудно. Никой не знаеше в кой град какво има и какво се случва там.

На концерта щяхме да свирим три групи. Ние, новосформираната D.S.O.L. от членове на ЕМО23 и търновците от Мурзилка, които познавахме само от легендарната им песен "Труп на къра" :))), качена в нета. Честно казано се притенявахме от това как ще мине концерта, дали няма да се изложим, дали ще има хора (все пак Севлиево не е много голям град), но когато стигнахме там просто ни стана упер яко. В клуба вече беше наполовина пълен, макар че имаше 3 часа до концерта. Бяха дошли доста приятели от Нова Загора - Попа, Стивън, Дискито, Теко... Имаше и асеновградчани, но не се сещам кой точно, даже мисля, че не бяха и малко. Имам спомени за Жака, Никито..

Още на саунчека тия пощуряха и захванаха бати мелето, неразбрали, че концерта още не е започнал. Не е истина каква патаклама стана на целия концерт. Имаше над 150 човека и останахме с прекрасни впечатления, кво прекрасни, ние направо ахнахме от тоя град и тия яки хора.

След 2 години, почти по същото време пак свирихме там, като в тази пауза май никой не бе свирил. Пак трите групи, пак мачканица.

Досега сме имали 5 концерта там, всички са били с по над 150 човека, на единия даже имаше над 200 и клуба беше мега гъч. Така ни предразполагат там хората и атмосферата, че понякога не помним, че сме свирили, камо ли какво точно :))

След 10 години, в които ме свирили къде ли не и пред кой ли не, вече и подбираме къде да свирим и знаем къде ще ни е яко. Севлиево никога не е оставял и секунда за съмнение, че искаме да свирим точно там, точно пред тези хора, точно с тези хора.

5.09.10 г.

Plastic Bo. - 10 години в "Жълтата кола"

10 години минаха.. Някак неусетно. Все едно беше вчера, когато се събрахме за пръв път да свирим наша си музика - авторска. Все едно беше вчера, когато решихме че искаме да дадем на себе си музика, стихове, емоции. Пътя ни беше трънлив и изпълнен с неволи, но не се отказахме. 10 години ние сме заедно в "жълтата кола". Това е начина ни да си казваме колко се обичаме. Колко заряд и емоция има между нас. Колата е образно понятие, което ни показва, че пътувайки за някъде с колата, който и да се вози с нас - той идва и си отива. В нея оставаме само тримата - аз, Иван и Гошо. Никога не сме вярвали, че музиката ни ще излезе от стените на мястото, в което репетираме - стая, мазе, или таван. Тя излезе и радва хиляди хора. Още не сме го повярвали и проумели, но едва ли някога ще успеем да го осъзнаем. Красиво е. Една сбъдната мечта.. Да правиш музика и хората да я слушат, да пеят текстовете ти, да се интересуват какво се случва с групата ти. Та ние сме просто едни три момчета (вече мъже), които сбъднаха мечтите си. Прекрасно е когато знаеш че труда ти е споделен с хората. Говорили сме си много пъти, че музиката е нашата страст, нашия живот и нещата които искаме да правим, ги правим, независимо къде, и независимо спрямо кой.

Много е яко, когато си дадеш равносметка и си кажеш, че всичко е имало смисъл. Не заради хората, а заради самите нас. Заради факта, че когато сме заедно, дори след 10 години магията не е изчезнала. Дори напротив. Благодяря на Бог, че ми даде такива прекрасни хора, чрез които да претворя в музика усещането си за живота, за стремежите и копнежите си.

10 години заедно.. Дано да сме заедно, живи и здрави и за 20 годишнината :)