Концертите ни в Севлиево

Има няколко вида настроение и емоция спрямо които протичат концертите ни. Някои са по-лежерни, някои са по-спокойни, някой са на ръба на лудостта. Точно от последния тип са концертите ни в Севлиево. Малък град, наглед безличен на фона на клубния живот в София, Пловдив, Варна. Дали е така обаче? Всяка група има мнение разбира се. За нас обаче това място носи някаква магия. Много, много силна.

Годината беше 2003, а с пичовете от местната банда ЕМО 23 се бяхме запознали на първия ни фест във Варна, на който свирихме. Направи ни впечатление, че момчетата бяха точно от нашето тесто - нормални момчета от малкия град, с афинитет към спиртните напитки. Та един от тях - Такинса, който мнозина знаят реши че трябва да пробваме някой път концерт заедно. При това на тяхна територия. Тогава (макар и да са минали само 7 години има огромна разлика в нещата от тогава до сега) да свириш в друг град, още повече град, в който даже не и ходил, камо ли да си свирил (Боже опази) беше като сбъдната мечта. Сега ми трябват 15 минути за да букна дати за цял месец, но преди години това беше адски трудно. Никой не знаеше в кой град какво има и какво се случва там.

На концерта щяхме да свирим три групи. Ние, новосформираната D.S.O.L. от членове на ЕМО23 и търновците от Мурзилка, които познавахме само от легендарната им песен "Труп на къра" :))), качена в нета. Честно казано се притенявахме от това как ще мине концерта, дали няма да се изложим, дали ще има хора (все пак Севлиево не е много голям град), но когато стигнахме там просто ни стана упер яко. В клуба вече беше наполовина пълен, макар че имаше 3 часа до концерта. Бяха дошли доста приятели от Нова Загора - Попа, Стивън, Дискито, Теко... Имаше и асеновградчани, но не се сещам кой точно, даже мисля, че не бяха и малко. Имам спомени за Жака, Никито..

Още на саунчека тия пощуряха и захванаха бати мелето, неразбрали, че концерта още не е започнал. Не е истина каква патаклама стана на целия концерт. Имаше над 150 човека и останахме с прекрасни впечатления, кво прекрасни, ние направо ахнахме от тоя град и тия яки хора.

След 2 години, почти по същото време пак свирихме там, като в тази пауза май никой не бе свирил. Пак трите групи, пак мачканица.

Досега сме имали 5 концерта там, всички са били с по над 150 човека, на единия даже имаше над 200 и клуба беше мега гъч. Така ни предразполагат там хората и атмосферата, че понякога не помним, че сме свирили, камо ли какво точно :))

След 10 години, в които ме свирили къде ли не и пред кой ли не, вече и подбираме къде да свирим и знаем къде ще ни е яко. Севлиево никога не е оставял и секунда за съмнение, че искаме да свирим точно там, точно пред тези хора, точно с тези хора.