12.10.10 г.

Plastic Bo., Disco Balls (Чехия) - София, "Swingin` Hall"- 12.10.2010

Disco Balls са от столицата на Чехия - Прага. За съществуването си имат над 200 концерта из Централна и Източна Европа и един дългосвирещ албум озаглавен DiscoVery Channel. Той е номиниран за най-добър албум в категорията ска и реге в чешкия вариант на Грами. Освен това е напълно разпродаден.

Disco Balls са осем човека (с жена вокал) и със сигурност ще станат любими на всички фенове на Dance Hall Crashers, Save Ferris или The Bustups, въпреки че като влияния върху музиката си сочат The Toasters, Slackers, Desmond Dekker, Chris Murray, Skatalites, The Aggrolites, The Clash, Johnny Cash и още много.

Много яко беше, че точно ние щяхме да сме съпорт на тази толкова симпатична банда.

Иначе покрай самия концерт нищо необичайно - добрия стар Суинг, делничен ден, около стотина човека. На концерта дойдоха и познати - Ковача беше с някаква негова приятелка, май Мъгса, Горския, Фести и т.н. Забавление общо взето.

Чехите започнаха с много зверски кавър на Ghostbusters - лудница :) Мацката имаше много добро излъчване, бандата показа яко сценично присъствие, но основния проблем на чуждоезичните ска банди за мен - всички песни след 5-тата ти звучат като една пак се появи. Пихме по 2 3 4 5 рома, по 3 4 5 бирички и къща. Готина банда, готин лайв и добър повод за делнично парти :)

5.10.10 г.

Една светиня си отиде, дали ще бъде осветена нова?

Манастира "Света Петка" беше едно от най-магнетичните места за мен. Изпадал съм в страхотни състояния на духа, когато съм бил там. Чел съм с часове малките статийки, които съм намирал за него. Бях на седмото небе, когато намерих и снимах летописната книга на манастира от 1895 година.

Мислих си, че това е един оазис, където наистина мога да отида винаги и да се скрия от градския шум и напрежение. И дойде неделя 3 октомври и научих вестта за пожара. Като страшен тътен премина през мен, не успях да асимилирам прочетеното. Стана ми тъжно. Сякаш съм изгубил нещо свое, нещо мило. Следях с напрежение в последвалите часове развоя на събитията и се зарадвах, когато разбрах, че пожара е локализиран. Разбира се зарадвах, но тъжния привкус нямаше да изчезне. Не искам скоро да се качвам горе, защото мисля, че ще се разплача.. Сигурен съм, че ще се разплача..

Изгоря източното крило - факт. Но, от тук нататък искам да изложа моето мнение в кратък анализ на предшествалите събития, отминали години стопанисване на манастира и неговото духовно значение за хората.

Манастира е горял 4 пъти за своето съществуване. Това дава веднага повод да се погледне с внимание към най-голямата опасност за него. Пожара идва от късо съединение. Недобра работа от към грижа за инсталацията.

Няма път до манастира. Протосингела на Пловдивската Митрополия отец Добри, с който сме в много добри отношения и който е истиски българин милеещ за православието и Родината ни (казвам го и 100 % заставам зад думите си), мислеше преди 2 години, когато встъпи в длъжност като игумен на манастира, че първото и основно нещо трябва да е именно прокарването на път. Ходили сме неведнъж да носим провизии на майката игуменка с една Лада Нива и пътя беше на ръба на оцеляването. Не пожар, каквото и да се случи горе, мисията за помощ е почти невъзможна. Недобра работа от към обезпечаване на монахините с лекарства, провизии. Невъзможност за повече поклонници.

Източното крило, заедно със игуменарната, библиотеката, бяха в УЖАСНО състояние. Отец Добромир неведнъж бе ходил с архитект Маронов за да обсъдят неотложния ремонт. Дори заедно правихме заснемане, снимка от което виждате тук. Горе беше ужасно паянтаво. Пода се бе надул, вследствие на усукване и надуване от влагата на дюшемето. Направо се чудих как се държи този под. Недобра работа от към обезпечаване на легловата база, битовите условия за монахините. Съответно липса на монахини = липса на духовен живот.

Манастира години наред подслоняваше кой ли не. Скарите се палиха без оглед на ден, час, пост... Футбол се ограеше на поляната до църквата. Стенописите се скапваха и се скапват. Веселия глъч на почерпените компании се чуваше надалеч, а който не бе свой не бе добре дошъл...

Спомням си, бях втори курс в Богословския и имах много тежък цикъл изпити. Бях решил да отида за десетина дни горе да уча на спокойствие, да се моля, да помагам в храма и разбира се да си платя за престоя. Беше ми отказано от някакъв си самозван "пазач", който ми каза "Аман от вас"... Ако мястото не бе такова щеше да има доста спомени от мен по себе си, ама както и да е. Важно е че за богословите няма място, а за "патроните" манастира или поне превърнатите в хотел стаи са винаги на разположение за каквато и да е дейност.

Колцина от вас са ходили в храма? Колцина знаят кога е построен и кога е престройван? Колцина знаят, кой е автора на стенописите? Колцина са хората, смели да се интересуват от историята на манастира, от съдбата му, от настоящото му положение? Колцина от вас са знаели, че манастира умира като сграда и е умрял като духовно средище? Толкова малко, че може да го кажа - никой!

Нека да приемем пожара като знак, че не бива да оставяме НАШИТЕ паметници на култура да умират. Визираната горе недобра работа, обръща поглед към последните десетилетия. Ако комунизма ни е виновен за атеизма и безверието ЗАЩО??? 20 години вече ние ставаме все по-безверни и празни от към дух и смисъл?

Какво прави Църквата? Не говоря за Пловдив. И сляп да си, ще видиш че митрополит Николай действа. Но Синода какво прави? Кара ли Църквата да изглежда Майка за всички ни? Това няма да го коментирам изобщо... Богословите сме на улицата (образно), без работа (мнозина), без надежди, без вяра в Църквата. Разкоша в храмовете ли е важен или смисъла да вярваме. Надеждата не е ли смисъла на всичко, а не колите, скъпите вещи и крещящото дебелокожие на някой ПОПОВЕ с ланци, коли, скъпи телефони и разгулен живот. Не трябва ли духовниците да ни укрепват в надеждата и вярата?
Не, това не е Църквата която Христос искаше за нас. Това не е кръста, който трябва да поемем... Това е гнус и сквернота !!!!

Съжалявам, може би за някой съм много радикален, но така го мисля. Донякъде се радвам, че това се случи точно сега. Все някога щеше да стане. Сигурен съм.

Искам да видя кой ще поеме отговорност да възроди тази светиня и да я освети за поколенията.