Консулатото - гордост и предразсъдъци

За мен като един редови асеновградчанин Консулатото винаги е било един паметник на културата със значителен принос в културно - историческото наследство. Но дотам. А кой е бил "сайбията" на сградата, кой я е реставрирал, как се е люшкала през годините из повратностите на съдбата.... не съм знаел, а и е нямало лесен начин да науча. Благодарение на интернет вече знам.

"Консулатото е красива къща, построена през 1740. Със своите около 250 кв. м.изрязани тавани с фигурална дърворезба (слънца), гроздове по врати и мусандри, изрязани фигурални орнаменти по входни врати и прозорци, живописно изписани холкели и алафранги. къщата е архитектурна уникалност за региона".

Прекрасно. Толкова хубави неща. Но за съжаление думи, думи, думи. Аз като млад човек, често посещавам ресторанта, който е направен със стил, такъв, какъвто го отличава от почти всички ресторанти и кафета в града. Двора носи полъх на старата Станимака с високите каменни зидове, алеите пълни с цветя, надвисналите над масите еркери на къщата...

Бях виждал стая от сградата преди около 20 години, когато помня кашони, чували, прахоляк. И този детски спомен гореше в моето съзнание толкова години. Преди 2 седмици обаче се качих горе...

Исках да мине малко време за да осъзная какво наистина съм видял и какво наистина имаме в лицето на тази сграда. Без да искам да вилизам и да създавам конфликти си мисля за мненията на някой хора в града ни (аз съм прям човек и казвам имена, факти, но в случая става дума за незнание и заблуда от тяхна страна, затова не искам да компрометирам или засягам никой за мнението му), че собственика на Консулато се възползвал от сградата, направил кръчма, нищо не е останало от възрожденския дух на сграда, и дори и по-абсурдни твърдения, че на табелата на хотела имало масонски символи... (изпитите ми по християнско изкуство и символика ме накараха да се усмихна на това твърдение).
Ако всеки се облагодетелствува по този начин, както се е "облагодетелствувал" собственика на Консулатото - е, пожелавам на всички от града ни да се облагодетелствуват и те. Сградата в момента е нещо изключително - мебели са поръчвани от цяла Европа, за да са в тон с архитектурата и интериора на всяка една стая. Всеки един детайл, всяка една изрисувана линийка е направена с вкус, финес и страст. Времето и средствата, които са вложени там имат стойност на цял един човешки живот. Живот, отдаден на тази кауза. Каузата на града ни, на всичко, което ни кара да се чувстваме на първо място Асеновградчани, а после всичко останало.

Пиша това, за да знаят хората, че в сърцето на стария ни град има сграда, която е запазила уникалния си външен вид, уникалния си интериор и то благодарение на човек, за който това запазване (в случая абсолютна и тотална реставрация със собствени средства и труд)се е превърнало в лична кауза. Пожелавам също и на културните дейци да вземат под внимание такива сгради и хора, защото контакта с тях, ползването на къщата за изложби, събития и културни мероприятия трябва да е приоритет и то наистина много много важен. Младите хора са там по един или друг начин и заинтересоваността им за съдбата на тази сграда със сигурност я има. Трябва да оценяваме такива хора, като собственика на Консулатото, защото сам е запазил за поколенията това съкровище. Явно хората трябва да разчитаме на самите себе си, защото "труда" на някои институции е видим за всички. Просто пример - "Метоха".