Метоха - грях към предците ни !!

В най югозападната част на града ни се намира нещо, което е било дълги години една от гордостите на града ни - Метоха на Бачковския манастир. Той е бил един от трите метоха в града ни, заедно с метосите на Хилендарския манастир и малкия метох на Мулдавския манастир. За съжаление обаче, хората и институциите от които зависеше запазването му показаха характерното в града ни безхаберие - този път обаче в титаничен мащаб.

Както всички знаят Метошкия комплекс е владение на Бачковския манастир. Самия манастир е един от трите ставропигийни (т.е. независими от епархийската власт, а подчинени пряко на Св. Синод) манастири в България, заедно с Троянския и Рилския. Според статистиката в национален мащаб Бачковския манастир е втори по големина след Рилския манастир, но е най-посещавания с около 800 000 поклонници годишно. Тази статистика автоматично води до извода, че Църквата като една институция, която в момента не страда от гонения, има "благословията" на политиците за да се развива и да мисионерства свободно, е една по презумция добре организирана и благоденстваща духовна институция в България (подчертавам че говоря в национален, по скоро локален мащаб).

След като манастира бидейки богат не прави нищо за собствеността си, логично православните християни, които са запознати с този абсурд си задават въпроса "кой е виновен" ?? Аз имам своите отговори, които без да искам да твърдя че съм прав или моето мнение е меродавно искам да споделя.

1. Чисто духовен аспект.

Самата идея на Метоха е изказана в устава, който Григорий Бакуриани през 11 век, като основател на манастира е написал, за бъдещото му благоденствие и уреждане.
В изследването си за Устава на манастира Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов от Шуменския университет пише:

"В глава XXIX четем постановление за трите страноприемници. тази, която е построена под с. Станимака, нарежда да се раздава всеки ден на пътниците и бедните жито и вино от приходите от самото село, а също така суха или сготвена храна, като нарежда една от господарските воденици да мели дарителско мливо. Един парик от селото да бъде освободен от всякаква друга тегоба и служба, за да изпълнява всякаква необходима работа в страноприемницата и да извършва снабдяването на бедните. Всички тия неща той да върши със страх от Бога и да разпределя безпристрастно, за което да получава заплата като монах от трети разред. По този начин Бакуриани иска да предотврати изкушението на селянина да присвоява от припасите, заделени за бедните. Странноприемницата да има легла и пещ с огнище, които да стоплят подслоняващия се в нея. Разболелият се пътник да стои три дни и чак тогава да се изпрати, но ако още не е излекуван напълно, да си почива до пълното му оздравяване. На това място авторът на типика нарежда и построяването на кула, за която споменахме по-горе. В тази кула да се скрият пътниците, ако дойде някой насилник.

Странноприемницата Мармарион, другата до морето и тази, която е до манастира, Бакуриани учредява за душевно спасение на брат си, за да се бъдат в услуга на пътниците и бедните избрани монаси, които да получават заплата. Заклева игумените на манастира да се грижат странноприемниците да не понасят лишения от определените им припаси. Ако доходът на манастира бъде по-голям, уредбата на страноприемницата да се разширява. Този, който поиска да лиши или ограби това убежище за странници, нека му се смята за голям грях и да стане съпричастник на самите авторови прегрешения. За успеха на това социално дело да се грижат селата до страноприемниците и да ги снабдяват всеки ден с жито, вино и зеленчуци и да излъчат по един парик, който да работи там."

Социалния момент тук е повече от очевиден. Акцента е върху работата на страноприемниците (една от тях - Метоха) като място, в което винаги човек да може да се подслони, да се помоли, да участва в богослужение в параклиса, намиращ се тук (в последствие разширен като храм). В този случай човек се чувства в една прекрасен духовен комфорт. Когато духовенството показва че не е каста или някаква клика, а хора отдадени на служение към хората, чрез, което да стигнат до Бог.

Тези посочки от устава говорят за монаси, които да бъдат в метоха и да вършат работата, която има там. В Бачковския манастир има една страховита тенденция монашеството да изчезва. За последните 10 години има 2 пострижения, и числото на монасите едва ли е повече оит 6-7 души, което за манастир с тези възможности е страскащо. При това число монаси, едва ли ще може да се обърне внимание на място като метоха, защото толкова монаси едва успяват да обгрижват духовно манастира, а камо ли някаква си страноприемница - Метох, която да храни сульо и пульо. Ако настоящата управа на манастира не разбира, че манастира не е техен, а те са само духовници с отговорност да го пазят и разиват, такъв какъвто е бил през годините, може би прекрасно настолно четиво за тях би бил устава на Бакуриани. Едва ли обаче на духовниците им е до това. По-важно е че за празниците имаше един голям дядо Коледа пред входа на храма..... По първа точка не можем да чакме развитие, защото всичко друго освен духовността е останало в Бачковския манастир. Дано да се лъжа...


2. Финансов аспект

Както по-горе казах статуса на манастира в общия план на манастирската йерархия в България. За липса на средства е абсурдно да се говори. Тук може да отбележим липсата на финансова изгода при евентуално инвестиране на пари в реставрацията на сградата.


Много често съм говорил за неопитността на българското духовенство да бъде водач на народа точно в този исторически момент. Както много често се е случвало, заради политически импотентните ни управници, именно духовенството е било истинския водач на народа ни в трудните периоди от историята ни. В момента за съжаление се разбира все повече и повече че, въпреки че до голяма степен комунизма е запазил голяма част от църквите и манастирите в България е успял да осакати духовенството. То вече няма самочувствието и увереността, която трябва да се крепи на думите от Светото писание
”И на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да и надделеят” /Мат.16:18/, че те са водачи на вярващите през морето от изкушения и имат пред себе си Най-сигурния Водач - сам Господ Бог.

Духовенството се е превърнало в консуматор на материализма във вярата - в подаръците, свещите, курбаните на хората с които искат да изчистят съвестта си. Хайде да се сетим кога духовник е отговорил адекватно на въпрос от религиозно естество. Хулим "сектите", но ако искаш да идеш някъде сред християни да тълкуваш, и разсъждаваш върху думите на Спасителя то можеш да го направиш само в евангелските конфесии в града ни (не че ще го направя) но нашите пастири не са дейни. Отговора за мен е много прост. Те никога са нямали конкретен пример за духовник - пастир, мисионер, издател, публицист, човек. Годините на комунистическия богогонски мрак тепърва ще удрят върху и без това слабата ни вяра. Освен духовенстовото, ние като пасоми сме още по-неграмотни, но това е друга тема.

Преди 2 години студенти от Пловдив организираха безвъзмездно почистване на района около Метоха. После е нямало кой да събере почистения боклук и дървета. Значи идват хора от майната си, като НИКОЙ не ни е длъжен, а ние нехаем. В такъв случай никой не ни е виновен тогава че града ни замира. Има една много мъдра приказка - "Всеки народ си заслужава съдбата".