17.12.11 г.

Коледен арт workshop - 17/18.12.2011

Това бе поредна инициатива на "Устремени", която обхващаше голяма част от занимаващите се с по-нестандартни форми на приложни изкуства млади хора в града ни. Участниците бяха около 20 човека и в петък нещата се наредиха. Стана много уютно и приятно, материалите бяха доста, като нещата се аранжираха по следния начин: В голямата зала бяха рисунките и фотографиите и пирографиите, а в малката зала бяха масите, където всеки щеше да работи на място нещата които представя. Изключително много ни помогна Запрянка от музея, която два дни буквално спа там заради събитието.

Може да се каже, че този уъркшоп мина добре, защото създаде доста контакти, доста хора се запознаха с идеята на това събитие, размениха се телефони за бъдещо сътрудничество между самите автори, които си обещаха среща на следващите подобни събития.

В края на неделния ден бяха проведени две лекции - на тема графити и на тема брейк денс, които бяха много интересни и заинтригуваха зрителите. Изобщо презентационният модул е доста интересна идея и има сериозна почва за развитие. За в бъдеще смятаме да развиваме формата "уъркшоп" с различни дейности в реално време и най-важното - да започнем да го правим в градска среда, защото Община Асеновград не ползва по оптимален начин градската среда като сцена за дейности, свързани с културата на младите хора, а честно казано стълбите пред Общината вече се превръщат в скучни.

Освен това има доста форми на различните субкултури, които не са били представяни досега под формата на някакъв вид  самодейност, или под някаква друга презентационна форма, а тези творци не са никак малко и работят в абсолютния юндърграунд, защото първо няма база за практикуване на дадения вид арт при тях, и второ дори да се практикува в домашни условия няма презентационен модел за тях в културния календар и събитията на Общината.

 Разбира се искам да кажа, че работата да сме връзка между Община и тези творци е изцяло наша, все пак това е една от основните идеи на "Устремени". Ако годишно се правят по поне два уъркшопа на различни места в града, то тогава и успеха ще дойде. А този успех ще наш - общ, защото ще се интегрираме взаимно в социалната среда, в която всички искаме да живеем.

7.12.11 г.

Село Врата и Чотрова чешма - 07.12.12

С Янко го бяхме ударили на яко скитане, което беше свързано предимно с моите заснемания на параклиси. Искам да направя "Алманах на поклонника", който да съдържа снимки и информация за всички църкви, манастири, аязма и параклиси на територията на Общината. Този ден обаче, бяхме го оставили за разходка. Нямахме конкретна идея къде да ходим, първо бяхме решили да хващаме към Яврово, но в последствие тръгнахме на противоположната страна.

В Асеновград времето беше на кантар да завали, но въпреки всичко тръгнахме, понеже лошото време е последния фактор, който ще ни изплаши да ходим където и да е. Минахме през Червен, където снимахме параклиса "Св. Трифон"и поехме нагоре. След Орешец решихме днешната разходка да е до Белинташ.

Времето обаче драстично се развали на над 1000 метра, започна да вали мокър сняг и след като се отбихме в магазинчето в село Врата, продължавайки за Белинташ, спряхме на "Чотрова чешма", като последна спирка за днес. Нагоре пътя е черен и е труднопроходим с коля лятно време, какво оставаше за сега, когато всичко беше киша и кал, още повече, че мокрия сняг продължаваше да вали обилно.

"Чотрова чешма" е наистина много приятно и спокойно място. Намира се на няколкостотин метра под Белинташ и е истински рай за летните месеци. Гората наоколо е смесена - бук и бор, като бука доминира. Днес всичко бе влажно, но знаех от опит, че разпалим ли макар и малка жар, мокрите дървета щяха да горят. Малко по-нагоре в гората намерих два сухи клона, макар и навлажнени от сипещия се мокър сняг. Под навеса на самата чешма имаше няколко сухи дървета с които запалихме огън и вече единия от проблемите беше решен. Другия, ако може да се нарече "проблем" беше да приготвим скарата, която този ден се състоеше от пилешки пържолки в марината, която бях направил от предния ден. Църта-пърта, Янко умря от глад ама с тези влажни дърва толкова. Всичко стана ок. Хапнахме и айляк малко на хубавото време. Много обичам навечерието на зимата - вече много дълбоката есен.

Време меланхолично и спокойно. Човек остава сам със себе си и потъва във очакване на бялата приказка. Вече беше станал късен следобед и след час и малко щеше да се стъмни. Бяхме готови да поемем надолу. Точно около нас се бе образувала снежна пелена и наистина беше невероятно красиво. Сякаш върховете около нас - Белинташ, Хайдутташ, Караджов камък, Кръстова гора бяха обвити в снежен воал.

Точно на разклона Врата - Три могили - Беланташ под нас имаше пасящи коне и просто беше грехота да не запазя този момент на снимка.

Оказа се че телефона на Янко прави повече от добри снимки. По принцип бяхме тръгнали с хубавия му апарат, но се оказа, че батериите са прецакани и няма да ни стане играта. Но пък аз лично съм много доволен, защото все пак успяхме да уловим тези хубави моменти.

Село Врата беше потънало в мъгла, снега вече беше преминал в мокър сняг и дори по-скоро във влажна мъгла. Направихме още няколко кадъра и потеглихме надолу.

Явно зимата, която после разбрахме колко сериозна беше идваше насам и това бяха последните есенни дни. Уловихме точния момент на точното място - първият сняг в гънките на Родопа. Тишина, мистика и спокойствие.

26.11.11 г.

Plastic Bo., No Limitt - Севлиево, бар "Shadow"- 26.11.2011

За пръв път от многото години свирения в Севлиево щяхме да сменим локацията. От Кафе театъра щяхме да свирим на ново място - бар "Shadow". Така и така го държаха едни познати и не ни  пречеше да свирим там. Още повече, че Севлиево винаги ще си остане едно от много любимите ни места за свирене, понеже винаги става бахти партито.

На 26-ти събота в ранния следобед, запалихме колата, надухме Орхан Мурад и газ за Свелиево. "Ново гадже ще си намеря, теб ще зарежа..". Чичо Орхи винаги дава неописуем колорит на пътуванията. Аз не се стърпях и гръмнах няколко бирички с брускети. Непосредствено преди Севлиево (взехме пътя за няма и 2 часа) една жълта кола (йеее) беше загубила пътя, та се намирахме заедно. Намерихме сравнително бързо клуба (само с една обърка, чрез която стигнахме до края на града).

Под Севлиевското СБА се намираше мястото, където щяхме да свирим днес. Много сантимент към старите времена нахлу в нас, понеже "клуба" беше едно малко уютно място с дървена ламперия по стените, което ни връщаше в спомените много назад. Времената, когато нямаше места за свирене, всичко се правеше съвсем импровизирано, но от сърце, хората идваха да се забавляват и да разпускат. Яко!

Направихме набързо чека, и тръгнахме из града да хапнем нещо. Отидохме в един много готин ресторант, където ядохме някакви салати и предястия, пихме бири и вина. Богата работа ;) Слязохме в клуба малко преди да започне първата банда - No Limitt - севлиевски момчета, а на баса Такинса. Забиваха рок и го правиха много качествено. Настроението започна да се създава съвсем спонтанно, алкохола започна да се лее обилно. Пак казвам, мястото не е голямо, но имаше страхотно настроение.

Направихме 16 наши парчета сет. След като ги изсвирихме направихме още един сет поне 15 с кавъри и то каквито хората си пожелаеха. Излизаха да пеят, забавляваха се, вдигаха се на стейджове. Абе наистина респект за севлиевци. Умеят да си правят шоуто.

Концерта свърши, всички доволни, седнахме да пием по една ракия да се видим с Друмев и Такинса. Разправяхме си разни истории от едно време и стана супер смях.

Набарахме някаква много година ракия, ама не помня на кой беше. По едно време бая почнахме с Ванчо да оплитаме езиците и си взехме по живо по здраво с приятелите и мацките от бара и газ към София. В колата хър-хър, Стойчо кара. По едно време се събуждаме на ъгъла на "Якубица" и "Кораб планина" и от нашата кола дъни Орхан Мурад ама не е за разправяне. В 3 часа вечерта. Пълни кюнлии. Разтоварихме нещата, взехме по един душ и блажено се опънахме, след супер яката вечер в Севлиево. Лека нощ!

20.11.11 г.

Туристически преход "По стъпките на Бакуриани" - 20.11.2010

Понеже местностите югозападно от града предлагат богат избор от неща които да се видят, реализирахме една много хубава инициатива, която имаше преди всичко опознавателна цел. В уречения ден и час на старата пловдивска автогара се бяха събрали близо 30 човека, което си е направо екстра. Времето беше слънчево и студено - идеално.

Маршрута по който щяхме да вървим беше от чешмичката над кв. Запад нагоре, а пред училище Кирил и Методий ни беше втората спирка. Там към нас се вля и още една силна група и вече изглеждахме направо внушително.

Събрахме се и отпрашихме нагоре силна и весела група да се запознаваме със светините в този район близо до града ни. На чешмичката ни чакаше Стойчо ефенди, който явно е бил по-оправен от нас и бе пристигнал доста по-рано. От там снимахме параклиса "Св. Врачи" над кв. Запад и поехме по изключително стръмната пътека нагоре към параклиса "Св. Влас". Когато я изкачихме към нас се вля още една група от Горни Воден - Гергана, мъжа и и децата и. Те щяха да са ни помощници с изключително ценна информация за параклисите около Горни Воден.

Стигнахме до параклиса "Св. Влас", който се намира на изток от кв. Горни Воден. Последните спомени от преди доста години когато съм ходил бяха много неприятни. Параклиса беше изключително занемарен. Сега обаче беше доста по-различно. Освен че беше изцяло ремонтиран, към параклиса беше изграден и ексионартекс. Лехите бяха поддържани и градата сменена. Тук Гери ни показа стара фотография на параклиса от преди над 40 години, както и ни каза много интересни неща, свързани с историята му.

От там силната група се отправи към Бакуриановият замък, намиращ се на мястото където е параклис "Св. Димитър". За съжаление от него не е останало почти нищо освен много бледи очертания на зидовете в североизточната му част. Освен това горе е изключителна мръсотия.

След това продължихме към "Св. Кирик". Поснимахме там, влязохме в църквата, и след като разгледахме всичко тръгнахме към аязмото, което беше последната ни цел.

 Пътя до горе беше наистина тежък и изморителен. Но за героите има награда. След като се качихме на платото над манастира, където всъщност е и аязмото, пихме по една студена вода, напалихме огън и започнахме един сладък мохабет, гарниран с мръвки и червено вино. За съжаление, заради късия ден не успяхме да стоим повече от 2 часа и час преди да се стъмни поехме обратния път.

На самия манастир някои от хората си бяха викнали вече половинките с автомобили, за да се приберат по-рано, понеже бяха каталясали, а останалите през чешмата и поляната не хванахме по пътя през Аман дере, а хванахме източната пътека, която преваляше хълма и излезе на параклис "Св. Христофор".

Всички останаха много доволни от прехода. Мислим пак да направим нещо подобно.

27.10.11 г.

Концерт в "Тънка червена линия", София - 27.10.2011

За Втори път щяхме да свирим тук. Клуба е просто прекрасен. Има много хубава атмосфера, визия, звук и изобщо всичко, което музиканта и фена могат да си пожелаят:). За разлика от миналия път, когато правихме Sublime tribute, този път, концерта щеше да бъде авторски и нямаше да сме сами, а с софийската група La Muchedumbre. Малко позакъсняхме за чека, понеже на Стойчо го бяха викнали за някакви снимки около предизборната кампания. Както и да е рано-късно отидохме в клуба, а Горския вече бяха там.

Наредихме нещата, започнахме чека първи, понеже щяхме да свирим втори и така виж изненада. От бара цъфнаха 2 литра Tullamore Dew. Тамбордю-мамбордю и по едно време стана 9 и нещо La Muchedumbre започнаха.

Билярди, тамбордюта, ска и взе да се понапълва с хора и около 22:00 вече направо прииждаха, което беше яко, понеже деня беше четвъртък все пак и утрешния ден макар и "ден на майстора" все пак беше работен.

В началото Ванчо говореше да свирим и концерта да свърши до 12:00 да може да се наспим. Да бе, да!! :)) Дойдоха и доста приятели от Асеновград, както и колеги на Стойчо и Ванчо.

И така вече почерпени стабилно се качихме на сцената към 23:00. Сета ни беше 14 авторски песни + 3 кавъра. Смях много, калдаваци, супер настроение. Изпяхме всичко и айде чао. Да ама не! Као се започна "още, още". Кво да правим - давай яко. Меллета, стейджове, сутиени по сцената.. Кво ли нямаше :) Най-накрая вместо "Още, още" имаше "Още две, още две".

Най-накрая към 2 часа вече каталясахме и не ни остана нищо друго освен да си кажем чао с феновете, които бяха невероятни тази вечер. Поснимахме се за спомен с този, онзи, допихме си питиетата и ареее чао към ъгъла на "Кораб Планина" и Якубица" да играем кючек.

Ванчо му се пиеше бира и опитваше да се кандардисваме за бири, ама аз наистина нямах сили и затова отплавах към полетата на сънищата.

Винаги е супер яко да се сещаш за подобни концерти. В такива моменти си давам сметка, че след 11 години нищо не се е променил - нито хората идващи на концертите, нито ние самите в отношението си към нашето хоби - музиката.

Един познат след концерта ми каза "Ейй Иво върна ме в детството ми..". Много е хубаво да осъзнаеш, че това ти отношение, емоциите ти, свиренето ти не се е променило и даваш на хората това, което искат и от каквото ти имаш нужда.

Наистина тази вечер "Тънка червена линия" и хората посетили концерта ни дадоха това от което имаме нужда.

8.08.11 г.

08-10.08.2011 - Рожден ден на Джурково

Пред вилата
Събрахме се около 10-тина човека и купона продължи два дни нон-стоп. Използвах кратките почивки, за да покопам картофи и да се разходим с Мира и Катя до параклис "Св. Георги".

Годсмака беше докарал прословутата "Суфла" - нещо като джага, само че със шишове за месо. Дали заради неумението ни да работим с него, дали заради малките късове месо, но май нищо особено не се получи. Аз се мъчих да направя картофено пюре на тикла, но след 7 часа мъка нищо не си струваше чакането. Пекнахме и наденица на тиклата, но този път стана превъзходно. Общо взето доста забавни моменти с приятели, много смях и настроение. Жалко, че вилата плаче за ремонт и за в бъдеще трябва да помисля варианти за оптимизация на пространството за гости. 

25.07.11 г.

Три дни в сърцето на Родопа - село Джурково - 25-27.07.2011

Не бях ходил години на село, а толкова много исках. Най-накрая ми писна и си хванах стопа до горе. От Асеновград - Юговското ханче - рудник Джурково - разклона за село и така с три коли и за по-малко от час и половина бях под селото. По една стръмна пътека, позната ни от едно зимно приключение, за което ще пиша на друго място, след половин час бях на центъра на Джурково. То е е изключително живописно място, сгушено сред най-високите възвишения на средните Родопи с надморска височина около 1400 1500 метра. Моите пра-пра баба и дядо се заселили в селото в началото на миналия век, в резултат на попадането на село Момчиловци (от където са едните ми корени) в градниците на Турция и невъзможността на жителите на изконно български села да живеят нормално. Историята говори че "сделката" с предните жители (българо-мохамедани), вероятно помохамеданчени през ислямизацията на Родопите през 17 век е била една торба сол, с която Момчиловци купили селото.

Първата ми работа бе да снимам храма в центъра на селото "Св. Богородица", построен през 1913 година в рамките на три месеца. В центъра на селото още има и дом за деца с увреждания, благодарение на който има ежедневна автобусна линия с Лъки два пъти на ден - сутрин и вечер. Освен това е механата се чуваше весел глъч - някой бе сложил софрата от рано.

Прекия път от дома за къщата ни, която се намира почти на най-високото място в селото, направо в гората беше обрасъл със зеленина и храсти.
Качих се до вилата и с умиление си пропомних всички детски мигове, ваканциите, безгрижието. Учудващо от почти всяка къща в нашата махала се чуваха гласове или музика. То там е такава тишина че ако някой говори на 1 км ще го чуеш.

Майка ми беше ходила предния ден и бе започнала да чисти тревата, която бе плъзнала навсякъде. Плюх си на ръцете и започнах със задния двор, после предния, после бутнах старата пейка и ограда, и започнах да правя нова. Малко преди да се свечери направих една обиколка из махалата и тръгнах към "Сливата", само че си личеше, че там отдаван никой нищо не гледа, защото пътя бе почти заличен от буйната растителност. Върнах се и реших да поработя още малко. Вечерта обаче дойде, а и аз нямах сили за нещо повече. Почетох малко книга и заспах дълбок сън.

-----

На другата сутрин познатата картинка - довърших оградата, започнах да правя път до градината, като копах стъпки и в тях слагах тикли, нарязах цялата стара ограда и складирах дървата до магарето на долния двор. Близнака ми се обади, че идват с Ива и аз много се зарадвах, защото знам че му харесва много там. Тоооа па.

Така в ранния следобяд веселата дружинка начело с Миджу-Миджу дойде. Гостих ги с компот от касис, сок от малини, овче месо.

Хапнахме и решихме да се поразходим. Мислих да ги заведа до "Табаковата лочка", където да снимам параклиса "Св. Дух", после да идем до "Св. Георги" и да се прибираме. Разходката през гората беше прекрасна. Излязохме на "Табаковата лочка" то там приказка. Снимах сгушения сред огромните ели малък параклис "Св. Дух", пихме по една студена вода и обратно.

До "Св. Георги" не можахме да стигнем че Ванчо трябваше да си пие някакви антибиотици, че предния ден имаше проблеми с мъдреца. Отидохме в къщи и започнахме да се готвим за вечерята. Познатата тактика с кулинарната стратегия - пържоли на тикла, сок от малини, компот от касис, салатка. Рай.

Вечерята мина повече от добре, направо надухме гайдите и като се ламбурнахме по леглата и за 1 минута заспахме като заклани :)

------------

Станахме сутринта и а да тръгнем за "Св. Георги" и то закапа. Чудихме се какво да правим и в крайна сметка решихме да тръгваме за града. Запалихме и надолу, но решихме да идем и до възпятия от нас "Рудник "Дружба" и "Бозова бичкия". Снимахме, пихме студена вода и малко по-малко тръгнахме към Асеновград, като само спряхме в Лъки да снимам тамошния храм "Св. Николай Чудотворец".

Изкарах три прекрасни дни в това вълшебно място.

6.07.11 г.

Палеонтологичен музей, Араповски манастир "Св. Неделя", село Борово, Кръстова гора - 06.07.2011

Втория ден от двудневното обикаляне из Родопите и региона започваше с посещение на Палеонтологичния музей в Асеновград. Той се намира на хълма на "Баделема" и е бившия "Младежки" дом. Влязохме и разгледахме прекрасните експонати, след което попълнихме впечатленията си в книгата за благодарности.

Горещия летен ден тепърва започваше и ние искахме възможно най-бързо да се придвижваме. Следващата спирка от маршрута беше Араповския манастир. Няма да описвам нищо от тук, понеже съм го правил. Снимахме, разходихме се малко из зеления манастирски двори и отпрашихме към село Борово, през което щяхме да минем по пътя към следващата ни и последна дестницатия за този ден - Кръстова гора. Спряхме в селото и наистина гледката, кото видяхме беше чудесна. Множество нови параклиси, дори такива в частни къщи. Поразходихме се малко из селото, хапнахме по една ябълка и нагоре.

Кръстов връх - едно наистина магнетично място. Направи ми впечатление, че за разлика от минали години тук вече ги нямаше сергиите, търговците и всичко което смущава поклонника дошъл до тук заради поклонението. Влязохме в храма за да се помолим и тъкмо започваше вечернята. Мярнах 4 монаси, не знам точно колко са в момента. Бяхме и до аязмото, взехме си камъче за спомен. След това започнахме изкачване през 13 те параклиса до Кръста, намиращ се на върха Кръстов. Чувстовото, което изпитахме беше неописуемо. Ичо и Плами бяха в наистина духовен възторг. Личеше им.

След тази наистина невероятна разходка се запътихме към града. Понаваля ни малко, но след като слязохме до Бачково, всичко беше наред. Спряхме за последната част от тази двудневна разходка. Най-сладката :) Вечеря в "Дажамура". Приятен мохабет, приятели и сифалък край реката. Какъв завършек на тези чудни два дни. И така след обилната вечеря, подплатена с по няколко бирички се прибрахме каталясали и пълни с приятни спомени.

5.07.11 г.

Асенова крепост, Бачковски манастир, село Косово, Чудните мостове, хижа "Скалните мостове" - 05.07.2011

Бяха ми дошли на гости едно семейство приятели с идеята да ги разведа няколко дни из Родопите. Бях свободен няколко дни, така че с радост се съгласих да им стана гид.

Решихме да разделим пътя на два дни по пет дестинации на ден, за да може да не претрупваме нещата. Избора за маршрут беше мой, което беше екстра, понеже можех да сложа места, където още не съм бил. В първия ден бяхме си заплюли Асенова крепост - Бачковски манастир, село Косово, Чудните мостове.

Качихме се до Асеновата крепост, обиколихме малко из нея, като им направих една лекция. Те останаха доста очаровани от видяното. Понеже съм бил на крепостта стотици пъти няма какво толкова да се добави.

Следващата ни спирка беше Бачковския манастир. След като се поклонихме на чудотворната икона на Света Богородица и обиколихме из манастирския двор, решихме да идем и до Костницата. Отидохме и до там, снимахме се и тръгнахме към село Косово.

Никога не бях ходил до Косово, колкото и странно да е. Посрещнаха ни стари къщи, все един влизаш в филма за капитан Петко Войвода, или "Записки по българските възстания". Прекрасно. Понеже вече бяхме доста време навън и бяхме огладняли, решихме да потърсим прословутото заведение, механа, ресторант "Безгрижен живот". Пътя води до там, сякаш беше един малък Рим. Паркирахме и решихме преди това да слезем до църквата, която се намира непосредствено под "Безгрижен живот". За съжаление тя беше заключена, но пък се снимахме в двора, снимахме и костницата, хапнахме малко планински вишни, които още повече ни изостриха апетита.

Родопската кухня винаги ми е била фаворит, но тук ядох един от най вкусните качамаци, направо ти се топи в устата. Пийнахме по една две бирички, разходка и снимки из околните къщи. Между другото там май има някакъв строителен надзор, който не позволява нови къщи да се строят безразборно, в смисъл трябва да имат възрожденска визия. Беше вече към 17:00 и отпрашихме към Чудните мостове.

Аз от хубавото хапване и биричката заспах и не видях много от пътя на отиване. Събудих се направо като спирахме. Там има някаква барака, която се води информационни - туристически център, но за съжаление не работеше. И така тръгнахме да разглеждаме. То страшна работа това. Такива скални форми огромни аз за пръв път виждам. Чудесия. Първо се качихме над единия и след като обиколихме през гората излязохме от втория. Уж навън жега, лято а пък си беше супер хладно, направо студено. Наистина ме впечатлиха тези скални образования, които досега бях гледал само на снимки. Купихме си магнитчета - сувенири, набрах си здравец и взех визитка на намиращата се тук хижа "Чудните мостове" - евтино, на прекрасно място. Някой ден дай Боже може да го посетя с компания. Между другото "Чудните мостове" са в списъка със 100-те национални туристически обекта. Взехме печат от хижаря и тръгнахме в посока на намиращата се още по-нагоре хижа "Скалните мостове" и Античния път, минаващ по билото на планината.

Стигнахме до хижата, но за съжаление пътя свършваше дотук и ако искахме да продължим до Античния път трябваше да го направим пеша. Нямахме толкова време обаче, понеже пътя бе ходене около час, и лека полека тръгнахме надолу.

Така плана ни за първия ден бе изпълнен повече от добре.

15.06.11 г.

Концерт на Sublime, Солун - 15.06.2011

Както мнозина мои приятели знаят Sublime са една от групите, оставили най-сериозна следа,когато са ме вдъхновявали да пиша музика, да слушам музика и т.н. Всъщност аз чух Sublime година след смъртта на Брадли, така, че не мога да съм кой знае колко обективен, когато го съпоставям с друг. Но така или иначе тоновете видео, което съм изгледал, хилядите пъти, които съм преслушвал песните са създали в мен една сензитивност да усетя изказа на Брадли като музикант и творец. Затова не отивах да гледам Sublime а просто Ерик, Бъд и едно малко пишлигарче Ром, който никога не бих приел насериозно, колкото и добре да се справя.

Тръгнахме от Асеновград около обяд. Дълго се чудехме от къде да минем - от Кулата или от Златоград. В крайна сметка решихме второто. Знаехме че Гърция е парализирана от сериозна стачка, но за щастие за туристите нямаше проблем. И така тръгнахме 5 човека - аз, Тонито, Емито, Топа и Колето. Весела компания. Пътя ни през България го кара Тонито (понеже само аз и Тонито имахме книжки и щеше да е тежко). Спирахме на няколко места - чешмата след Хвойна, след Смолян и в Рудозем. Доста е диво в онзи район. След унищожаването на рудодобива, хората масово са останали без препитание и е доста сложно. Бавно, но славно снигнахме до Златоград, който е най-южния град на България. Много красиво място, особено с чудния етнографски комплекс. За съжаление нямахме много време, да разгелдаме, но пък си личи, че има определено какво да се види.

След няколко километра лъкатушещи завой достигнахме най-новия ГККП - "Златоград-Термес (Ксанти). След кратка проверка преминахме границата и започнахме да слизаме надолу. Пътя е изключително тесен и просто се движехме със много малка скорост, съобразена с условията.

Преминахме през Термес и аз малко се изненадах да си призная. Навсякъде където съм бил в Гърция православието много сериозно доминиращо, да не кажа единствено. Тук обаче джамиите бяха навсякъде. Жените забрадени, мъжете в кепета, изобщо голяма разлика с класическия гръцки облик на населението. Така беше до Ксанти. Направи ни впечатление колко много костенурки видяхме покрай пътя, както и на самия път.

След около 40 километра криволици сред планината пред очите ни се белна Ксанти. Много красиво място, известно със своите два годишни фестивала. Ние обаче нямахме никакво време, часа вече минаваше 17:00, а концерта започваше около 20:00-21:00. Чакаше ни още доста път, затова не можехме да си позволим да спираме. Минахме транзит през града и стъпихме на магистралата за Солун. Оставаха ни точно 209 километра.

За самия път няма какво много да се каже, освен че когато подминахме Кавала (който от магистралата буквално виждаш в краката ти) онемяхме. Невероятна красота. Минахме близо и до Филипи - мястото където св.ап. Павел е проповядвал. Изобщо страхотна инфраструктура, наредено, чисто.

На около 80 километра преди Солун Тонито каталяса и сме сменихме.

След малко каране се вляхме в общата магистрала, която на 10-12 километра от Солун се разклонява за пътя за Серес - Сидерокастро - Кулата, и по нашия път - Магистрала Е92 - Кавала - Ксанти - Рудозем (Комотини - Александрупулис - Димотика - Свиленград).

Не след дълго видяхме и самия Солун. Уникален град с уникална култура. Едно от най-големите удоволствия ми е да съм там, с фотоапарата в ръка и да снимам църкви, които са буквално на всяка крачка, зад всеки блок, зад всяко здание. Сега обаче нямахме време за това, понеже вече беше 20:30. Горския звънна за да каже, че от първоначалния "Милос", концерта се мести в намиращия се в съседство клуб "Block 33". Улицата, на която се намираше клуба беше "26 октомври" и не се лутахме много преди да я намерим. Оставихме колата на около 300 метра от там, взехме каквото щяхме да си взимаме - ракия (Естествено) и тръгнахме към клуба.

Направи ми впечатление първо че сигурно имаше 150 човека българи (поне!). Навсякъде се говореше на български, въртяха се бири, алкохоли - изобщо предконцертно настроение. Жалко, че Марто от Строежа не се нави да го направи концерта в България, защото щеше да има зверски много хора, но се надявам за другото им турне да го направи, защото определено хората пропътували разстоянието до Гърция са показател за интереса, който ще има за евентуален концерт на Sublime в България.

Видяхме се се с разни познати от цяла България. 64 High (гръцката съпорт банда) вече свириха, но ние цял ден пътували искахме да пиме по 2 3 преди да влезем вътре, че от колата направо на концерт не се ходи. По някоето време на метри от нас спря един бус и от него слязоха Ром и Ерик. За съжаление с тях беше и един нечовек сигурно 210 см 200 кг и нямахме шанс да се снимаме.

Вече бяхме вътре и концерта започна. Еуфория!! Започнаха с Panic(Едно от новите парчета), последваха Dont Push, Garden Groove, Smoke Two Joints... Сета им беше общо 36 песни. Изсвириха и What i Got, The Ballad of Johnny Butt, Ball and Chain, Wrong Way, Badfish (изпята шокиращо фалшиво), Santeria, Date Rape, Get Ready (мнооого се разцепих, Right Back...
Вътре беше доста меле и направо бяхме без въздух... Направи ми кофти впечатление Ром как си избърса муцуната с някакви салфетки и ги хвърли към хората, а после някакъв пич от публиката хвърли по него някаква празна пластмасова бутилка, и Ром го посочи на едната маймуна на сцената, слазоха, грабнаха пича и го изхърлиха като кирливо коте. Нещо за Елвис Пресли май се взима Ромерото.

Много от яките песни не ги свириха. Свириха някакви нови неща, които май по-скоро не ме кефят. Стана малко конфузна работата. Идва нов вокал на мястото на Брадли (никога няма да успее да го замени) и почва да си предлага на тезгяха творчеството. Абе, цървул свири първо нещата на Брадли да те приемат хората, че си на мястото на тоя човек, а тогава започни да си предлагаш творчеството.. Както и да е. Концерта за мен беше точно такъв, какъвто си го представях. Тръпка че гледам Sublime, и доказване, че никой не може да замени Брадли.

След концерта кирливи, потни, пребити излязохме на въздух и веднага комарите ни перфорираха и то много злобно. В същата вечер имаше и пълно лунно затъмнение, което хванахме донякъде. Голямата група българи ни задърпа да ходим към Ротондата - това е на центъра, обаче само Колето тръгна. Аз закарах колата до стадиона на ПАОК, че да имаме ориентир Колето да ни намери и се опънахме в колата. Пънкария до шия :))

2.06.11 г.

Един светец, с който трябва да се гордеем - Св. Дионисий Станимашки - духовния патрон на Асеновград

Преди малко повече от 17 столетия, по време на 10-тото гонение срещу християните предприето от император Диоклетиан, във Филипопол (днешния Пловдив) се случва паметно за църковната история на региона събитие – 38 човека дават своя живот за вярата си в Христа.
Тази им мъченическа смърт им дарява святост и вече толкова векове тяхната саможертва е пример за нас християните.

Интересното за нас, жителите на Асеновград е, че един от тези 38 христови войни е родом от Станимака – Дионисий, впоследствие станал част от сомна на християнските светци като св. Дионисий Станимашки.
Историята дълго време ревниво пазила тайната за живота и мъченическото дело на светията, но един протопсалт – Аргир Малчев, познат освен като певец и като изследовател на миналото на Станимака, през 1996 година открива в библиотеката на Солунската духовна академия книгата на френския писател и изследовател Делле.

В нея той открива информация за св. Дионисий и след като я взима от ректора на Академията – проф. Главинос той прави един безцененн превод, осветляващ мъченичеството на този станимашки светец.

От направения превод става ясно, че Дионисий бил млад мъж от Станимака, който произхождал от богат род. Бил твърд последовател на християнството и когато станал свидетел на екзекуциите и мъченията на други християни, той не останал равнодушен и започнал да се моли за тях, като смело и открито изповядал вярата си в Христа. Това не останало безнаказано за него и заедно с останалите 37 души той бил изгорен на клада.

Това се случило на 20 август и според преданието мястото, което се превърнало в лобно за 38-те християнски светци е било до днешната църква “Св. св. Константин и Елена” в Стария град.

След изгарянето им, християни от града тайно прибрали останките от телата, и след 314 година, когато християнството било равноправна на другите религии, а в последствие и официална, мощите имали голямо значение за освещаване на храмове, антиминси и изобщо тяхната роля като обект на религиозно почитане се увеличила значително. Тогава грижливо пазените мощи на св. Дионисий били тържествено пренесени в Станимака и вградени в стените на най-стария параклис в града ни, датиращ още от онзи период – параклиса “Св. св. Константин и Елена”, който също така бил и костница.

През 1997 година, непосредствено преди датата, в която се чества паметта на на светия мъченик, в Асеновград е факт и първата икона с лика на св Дионисий, която е изографисана от Щерю Аргиров (сега свещеник), и осветена от тогавашния Пловдивски митрополит Арсений в храм “Св. Николай Мирликийски” – Асеновград.

Отдавна се прокрадват идеи за параклис, посветен на светеца, в района на старата пловдивска автогара, но засега те са само в сферата на добрите желания. Нека се надяваме, че св. Дионисий Станимшаки, който е духовен покровител на Асеновград, ще получи нужната духовна чест и така историята няма да го забрави.

30.05.11 г.

Добростан парти - 28-29.05.2011

Отдавна исках да закарам близнаците на палатки горе, защото рая е пълен. Дойде съботата и Ванко готов за подвизи ме забра от нас.

Стойчо снимаше фермерско предаване из китните села на Тракия и този път щеше да пропусне. Завалийката с тая работа младостта му мина през обектив.

След кратко три часово пазаруване и нагласяне, към 2 часа потеглихме нагоре. В нашата кола бяхме аз, Ванчо, Ивка и Валка, а в другата на Ваньо колеги от София.

Като стигнахме Добростан, вместо да свием към старта, драснахме през селото и по пътя за Марциганица до нашата любима чешма със сигурно най-сладката вода на света. Наляхме си 10 литра, събрахме дива мента, Джумито (на Ива кучето) цепна А.К.А. задоволи физиологичните си нужди из тревите и поехме към Старта.

Оставихме колите под нагорнището и се натоварихме буквално като магарета. Бяхме взели ядене и пиене все едно отивахме на едноседмичен банкет. Добре че се появиха и Апо, та качихме някой от нещата при него. Неговата кола явно е пригодена за такъв маршрут и направо фъркаше по баира.

И така в 15:30 бяхме на Добростан - старта на парапланеристите. От миналата година не бях ходил там на палатки и ми беше много яко.

От цялата компания никой не се бе качвал горе освен Ваньо и Ива (с които се качихме преди няколко седмици да видят мястото) и може да се каже че всички направо останаха очаровани и въхнаха от панорамата. То гледка и чудо. Приказка.

Разпънахме палатките, и се потопихме в насладата на китарка, биричка, скачащи кучета около нас, парапланеристи, въздух, Родопи. Пожелавам го на всеки. Невероятно е. Но и да знаете, че на това слънце се изгаря много, и който му е бяла кожата да му мисли.

Апо, Спас, Пецана, Ангел и другите парапланеристи тръгнаха към 6 часа. За съжаление нямаше да може да останат за вечерта. Нещо май не им беше ден, понеже само Апо успя да се вдигне по-нагоре а тандема, дори втория път се приземи съвсем близо до старта. Към 7 обаче пристигнаха още 2 коли народ - Диляна, Задо, Денито и други познати.

Време за скара. По-точно за плочка. Научих тоя трик от един стар планинар. Нареждат се три или четири камъка във форма на квадрат. Вътре в това пространство се пали огън, докато стане доста жар. Отгоре се слага тикла (във случая аз сложих тротоарна плочка), наредих върху нея дърва и запалих втори огън. Така огъня е и от горе и от долу. След като и горе се събра жар, сложих я под плочката и започнах с печенето. Никога няма да ядете по-вкусно печено месо. Самото месо пуска мазнина, която не изтича през процепите на скарата и не е пърлена директно от огън, а се вари в собствената си мазнина. Вярно, става по-бавно, но вкуса е уникален. Ха наздраве, то стана полунощ.

По някое време броя на бирите взе да обажда и като едни видни пенсии, наядени и напити решихме да отваряме спалните чували и да се гмуркаме в тях. Спахме на горния етаж на хижичката, която парапланеристите са направили горе. Много уютно място. Лека нощ.

----------------------------

Добро утро!! Друго е на планината. Спиш дълбоко, наспиваш се, пълниш се с въздух, а като станеш и видиш това поле, обляно от слънчеви лъчи между които се прокрадват мъгли, онемяваш. Времето напълно в тон с мястото където се намирахме беше много променливо - ту пече изгарящо слънце, ту мъгла обхване билата на Добростан и те обгръща пронизващ студ. Появиха се и хора - билкари, туристи. Времето на шишарките за боров мед бе настъпило. Предстоеше прекрасен ден, но Ваньо трябваше да ходи към София че беше на работа (Този чуден месец Май) и щем нещем трябваше да тръгваме.

Събрахме панаира, почистихме, изметохме и лека полека надолу. Точно в началото на баира бяха вело келешите - щяха да тестват маршрута за предстоящия фест на екстремните спортове на 18 юни. Бяха Трифон, Боята, Кирчо, Барана, Харито Спас - бая народ. Тръгнахме към селото по пътя срещнахме Младен, Ангата, Мариян. Днес щеше да е фул с хора горе.

В центъра на селото се забавихме малко, че на пичовете от София нещо им се беше прецакал акумулатора. Докато го оправяха се щракахме из къщите и чаршията. Дойдоха Герито и Жоро с още двама пича с цяло камионче с байкове и крила. Дето се вика тренировките за 18 ти започват с пълна сила. Миналата година имаше 60 70 участника на парафеста, но сега модулите са повече и предполагам че масовостта ще е поне трикратно повече.

Тръгнахме към града, оставихме Валка и Ива и с ДоУни отидохме да направим класиката в жанра - Тонито - 3 в 1, препечен хляб и лимонада. Направо рай. След това пълни с емоции и спомени се прибрахме по къщите с обещания да идем и на парафеста.

26.05.11 г.

Поклонническо пътуване до Кремиковски и Сеславски манастир - 26.05.2011

Тези два манастира бяха в програмата на стажуването ни в края на първи курс на магистърската програма, която карам. Намират се близо до комбината Кремиковци (както красноречиво говори името на първия), североизточно от София.

И така уговорката ни беше да се чакаме с гл. ас. д-р Павел Павлов, който всъщност е ръководител на магистърската ни програма "Християнско поклонничество", както и с останалите колеги в 9:00 сутринта пред Богословския факултет и да тръгнем оттам.

Натъкмихме се и тръгнахме. Без особени проблеми излязохме от София и поехме по пътя за село Кремиковци, което се намира точно между комбината (който е все още в полето) и манастира (който е в планината). Самото село е по-скоро малко градче, построено и достроявано за нуждите на работниците от комбината, който е нещо грандиозно като размери. Пресякохме го и продължихме към манастира, който се намира в северна посока. След няколко километра изкачване пред нас се изправи и самия Кремиковски манастир "Св. Георги".

Не е от най-поддържаните, но все пак не е и пред срутване (макар, че някой от сградите в него са в трагичен вид и състояние. Както се вижда и от снимката, гледката към Софийското поле е прекрасна.

Влязохме вътре и започнахме да действаме по задачите си, а именно едно комплексно и детайно опознаване на всичко, което превръща манастира в толкова желана поклонническа дестинация. В манастра има две църкви - средновековна, посветена на "Св. Георги", както и по-нова, посветена на "Св. Богородица". Освен тях в ляво от входа има и нов параклис, посветен на основателя на организираното монашествео Св.Антоний Велики. След като приключихме лекцията-диалог в средновековния храм, част от практическия ни стаж, поклонихме се и в другия храм, като изпяхме тропара на св. Богородица и започнахме полека да се подготвяме за посещение на другия манастир - Сеславския.

---------

Самото поле около София, както и пояса от планински вериги са били притегателен център за монасите още от първите векове на разпространение на християнството по тези земи. Неслучайно манастирите около София са наричани "Мала Света Гора".

Слязохме отново през село Кремиковци, търсейки пътя за другото близко село - Сеславци. Объркахме го леко, но слава Богу всичко мина бързо и не след дълго се движихме в правилната посока. Самия Сеславски манастир отдаван не е функциониращ, понеже през 50-те години там е разработена мина и достъпа до манастира е забранен. Това е дало своите резултати и самите жилищни постройки, скоро са се срутили и е останала единствено средновековната манастирска църква със уникални стенописи. Понеже тя е заключена и ключа се взима от кметството в село Сеславци, минахме през там.Кметицата - много лъчезарна жена ни го даде и ни поздрави, че сме обърнали внимание на такава културно-историческа ценност в нашия стаж.

Пътя към манастира се вие отново на няколко километра нагоре в планината, почти подобно на пътя, който изминахме до предния манастир. Тук обаче на около 2 километра преди манастира асфалта свършва и започва черен път и то доста сериозен. Добре че бяхме с джипове, та всичко мина наред.

И така, не след дълго манастирския храм се показа пред очите ни. Сам, изоставен, като поредната тъжна гледка - символ на глупостта и безразсъдството ни спрямо нашата си култура и история, нашето достойнство и самобитност. Както виждате от снимката вътре има уникални стенописи със огромна стойност. Все още има надежда да бъдат спасени и дано се действа в тази насока. Тук, в храма проведохме втората част от нашата лекция-диалог и след като приключихме се разходихме из бившия манастир. Останките от сградите бяха се срутили в дерето и сега само камъните и парчетата дървен материал свидетелствуваха за миналото величие на тази света обител.

След като поседяхме малко, потънали в мълчание, вероятно всички мислейки си за това как сме допуснали тази трагедия да се случи и още по-тъжното, че това далеч не е прецедент, се отправихме към София, приключили работата си за деня. Оставихме ключа в Сеславци и по обратния път ни посрещна със своите големи индустриални зони столицата на България.

21.05.11 г.

Концерт на Тома в Асеновград - 20.05.2011

Не знам как да започна. Прекалено много емоции все още има в мен. Не заради самия концерт, защото поне 2 дни в седмицата съм част от тази магия. Магията вчера бе създадена от хората. Хората от Асеновград...

Вече близо 15 години се занимавам с музика и живота на рок общността е мое ежедневие. Асеновград се слави из цяла България с прекрасните си банди, които пълнят зали и клубове в цялата страна. На местно ниво, обаче не е така. Факторите са много, като един от тях е лиспата на помещения за репетиции. А няма ли групи, няма концертен живот, няма млади фенове на рок музиката, няма приемственост и всичко загиваше. ДО ВЧЕРА !!!!!

Похвално, че макар и след толкова години в културния календар за май не бе заложена чалга. Все пак в града има поне 3 клуба, които се съревновават да канят знайни и незнайни кориФЕИ на поп-фолка. И така датата беше 20 май - петък - абитуриентски балове, пъстър град, живот, настроение. Началния час на концерта беше 18:00, а групите бяха победителя от Music Idol Тома, Soundbleed, Wild Horses и Summer Rain.

След краткото забавяне на започването на концерта (заради застъпването с клавирен концерт в Библиотеката) в 18:45 Soundbleed се качиха на импровизираната сцена - стълбите пред читалището. Още с първите им песни публиката се раздвижи и всичко обещаваше доста добър концерт. Репертоара на бандата включваше техни авторски парчета, както и кавъри на любимата банда на момчетатa Papa Roach. След края на техния сет, публиката прие много радушно и бандата от Пловдив - Summer Rain. За мен тази банда има огромно бъдеще - талантливи и нахъсани, с уникален нюх към музицирането. Започнаха с едно от любимите мои песни A minute life, последваха и още техни авторски песни, както и няколко кавъра на Fall Out Boy - Dance dance, Остава - Шоколад, който адски приятно ме сюрпризира. Момчетата приключиха около 20:00, а третата група, която също бешеот Пловдив и носеше името Wild Horses се готвеше да се качи на сцената. Слънцето кротко залязваше, времето беше меко и приятно, хорат ставаха все повече и задръжките падаха с напредването на времето, а Тома не спираше да раздава автографи и да се снима с наистина многобройните си фенове.

Wild Horses изпълниха 6 парчета - кавъри на nightwish - over the hills and far away, Skid Row - 18 and life (което мен лично ме разцепи), Guns - Paradise city, Dio - Last il line и т.н.

в 9 без 10 всичко беше готово, публиката беше на ръба на екстаза и на сцената се качи Тома. Бууууууууум!! Само така мога да оприлича нещото което се случи - взрив. Емоции, фенове, група.... Тома започна с класиката на Пърпъл - Burn, след това последна един прекрасно подбран сет от авторски парчета от албума му "Герой", както и някой кавъри - всички в десятката - Metallica - enter sandman, Gary Moore - you know i love you, Bon Jovi - It's my life, Whitesnake - Love ain't no stranger и за капак изтряска Crying in the rain...

Благодарности на Общината, че финансира и разреши това събитие. Нека много високата посещаемост вчера даде ясни индикации, че този град има нужда от подобен род събития. Вчера на концерта пяхме и се наслаждавахме на музиката с племенника ми и майка ми. Три поколения заедно. Не е ли прекрасно?

Хората, хората... Какво направиха те. Направиха така че музикалния идол на България да крещи в екстаз "Асеновград страхотни сте". Многократно съм се отчайвал, че нещата за младите са обречени на чалга, пошлост, евтиност, прикрита зад фалшива лъскава фасада. Вече имам надежда, че тези деца, тези хора, тези поколения имат шанс, да бъдат хора, които не са лишавани от култура, от рок музика, защото за мен рок музика и култура са едно и също.

"АСЕНОВГРАД СТРАХОТНИ СТЕ"

13.05.11 г.

Plastic Bo. - Концерт в "Строежа", София - 12.05.2011

Както не бяхме свирили доста време в София изведнъж - хоп за месец - два концерта. След първия ни в "Тънка червена линия" на 17 април, Марто ни покани и в "Строежа". Съпорт за този концерт бяха La Muchedumbre, начело с Горския. Предния ден имах два изпита и направо бях пребит като куче, но този концерт щеше да ми дойде екстра.

Наспах се до късно, изчаках Стойчо, и към 3 часа тръгнахме към строежа. Чека беше обявен за 16:00, но ние отидохме по-рано. Хапнахме по една гозба от китайски храни, и зачкахаме на лаф с Теко и другите пичове от клуба, които оправяха сцената.

Към 17:00 дойдоха Къртицата и Лъчката с беклайна, през това време Стойчо беше разпънал барабаните. Навързахме апаратурите и пуснахме лампите да се пържат. Горския и Ваньо дойдоха, направихме чек, и се зачудихме дали да не се приберем да почиваме, че до концерта имаше цели 2 часа, а и La Muchedumbre бяха първи. Нашия ред идваше към 23:30, така че имахме над 4 часа време. Тъкмо да тръгнем и хоп - изненада!!

В "Строежа" Марто беше сложил най-бруталната игра на всички времена. Mame 32 в кутия!! Това значеше Bubble Booble - Бублетооо. За един лев получваш 4 кредите - тоест две двойни игри. С Ваньо като разцъкахме и направо до прималяване. Милиони, почерпки, тъмни стаи, бастуни, диаманти. Тотален олдскуул. Лека полека, стана 22:30 и La Muchedumbre започнаха сета си, Клуба вече се понапълни, но ние усърдно цъкахме. Дойдоха познати, имаше и стабилно асеновградско присъствие (сигурно едно 15 човека). Сета на Горския мина и се качихме на сцената около 23:30 (всичко вървеше по план). Ballantines бяха спонсори на концерта и така се бяхме докарали със ДоУуни, направо лом.

Поканихме Лъчката от La Muchedumbre да изпее с нас няколко песни на Sublime, докато хората влязат в час, пък и ние да се поосвестим от Бублето.

Получи се доста добре, но ние имахме опит с него от един концерт в "The Box" преди две години, когато на края пак направихме колаборация. Този път беше в началото да направим преливането между двете банди. Започнахме яко свирене.

Напук на притесненията, които имахме, че четвъртък крив ден, няма да има хора, то се напълни. Едни стейджове, едни чудесии, дето преди да чуя че има в "Строежа" няма да повярвам заради крутите мерки на охраната. Свирихме около 2 часа и пак дойде времето на бисовете. Много смях имаше, а Чарпока изскочи с "Психопат от Асеновград" - вечния фристайл.

Поцъкахме и доста кавъри, които иначе рядко свирим, но знаейки, че в "Строежа" ходят много алтернативни и широкоскроени музикално фенове си позволихме този лек завой. Свирихме Therapy?, Dog Eat Dog, 311, което ни даде една хубава идея, която може би ще реализираме в бъдеще.

Към 2 часа вече каталясали, след поредното тричасово свирене, скочихме от сцената и отидохме да цъкаме Бубле. След една игра обаче, решихме че няма да имаме сили за подвизи зад ръчките. Изпратихме се с ОО Мими и черпока, Ковача, Мъгса и Михаела си бяха тръгнали малко по-рано, та не можахме да се видим с тях.

Пихме по 2-3 бири и уиски, забрахме Горския и с едно такси - ТАК - ъгъла на Кораб Планина и Якубуца. Свалих 100 кила.

Лека нощ. Поредния силен концерт в София.

11.05.11 г.

Манастир "Св. Атанасий" - село Златна Ливада, Община Чирпан - 10.05.2011

Прекрасен слънчев ден. Топлите майски лъчи още от сутринта нежно галиха лицата ни и усмихнато ни обещаваха прекрасен ден, в който да изпълним поставената си цел - манастира "Св. Атанасий" край село Златна Ливада. Този манастир официално е признат за най-стария в Европа и тръпката да го посетим беше още по-голяма. Километрите до там бяха около 70, но индекса на живот в тези села през които трябваше да минем беше равен почти на нула, затова колкото по-рано тръгнехме толкова по-добре.

Отидохме на стопа в посока Поповица точно в 12:00, понеже преди това имахме ангажименти. Винаги се е случвало така че стопа до Поповица е мега тегав. Първо с една кола до Химик (разклона за Боянци), после с друга до Болярци (прекосихме цялото село пеш). Използвахме близостта на местния храм да го заснемем. След това стопа тръгна бързо и следващата кола ни закара на километър след Поповица в посока пътя за Чирпан. Там обаче закучихме яко и чак след около половин час ни взеха за Чирпан. Стопа тръгна на магия. След Чирпан още първата кола ни взе и ни закара до края на село Зетьово - старта за дългото ходене... От тук започна филма. От Зетьово изминахме 3 километра до разклона за село Златна Ливада, където всъщност бе манастира. Тръгнахме пеш за селото с надеждата по пътя някой да ни качи до селото.. Уви! Отсечка от 9 километра си я извървяхме като първите хора, а през цялото време минаха един камион, един бус и една кола със сръбска регистрация, които даже дадоха газ, минавайки покрай нас. Така в 5 часа бяхме в село Златна Ливада. Пресякохме го и след около още километър по черен път след селото стигнахме до манастира.

Вътре нямаше никой с изключение на пазача, който се оказа много добър човек, обясни ни за историята на манастира, за забележителностите в него, отвори ни храма, където се поклонихме пред образите на Спасителя, Св. Богородица и Св. Атанасий Александрийски, който преди 1668 години е бил тук и е построил обителта. Бяхме до аязмото, до постницата, където светият Александрийски патриарх се е молил, преди да поеме за Сердикийския събор. Много силно място. Изключително !!

Като видяхме часа обаче не ни стана много хубаво, защото беше 6 без 10 (сат кач олду барт ме ? :)) Пазача, чул недочул каза "Момчета има автобус в селото в 6 часа ако побързате ще го хванете". Газ до селото, но там нямаше нищо. Забързахме ход на обратно и тръгнахме към разклона. Мисията да се приберем по светло из тия чукари и сукаци беше равна на нула. Около 7 без 15 бяхме на разклона. След секунди минаващ бус с възрастен чичо ни спря и ни закара до Зетьово.. Минахме инфарктната пуста отсечка. От там буквално със слизането ни качиха двам пичове с камионче, но нямахме избор и седнахме отзад в ремаркето. Морска болеееест. Хахаха :) Много пого стана отзад. Както и да е около 7 и 10 бяхме на околовръстното на Чирпан и вече шансовете да се приберем по светло не бяха равни на нула. След малко чакане, ни хвърлиха 2 километра напред до началото на Чирпан (до гробищата), където след минутки ни взеха за Патриарх Евтимово. Почти се свечеряваше, а колите бяха все по на рядко. Както и да е излезе ни късмета, и се прибрахме в Асеновград почти по тъмно, но изпълнени с благодарност към Св. Атанасий, който не позволи след това поклонение (което ни костваше около 25 километра пеш) да замръкнем по пътищата.

Между другото манастира е в един от 100-те туристически обекта и човека слага печати в храма. Пак смятам да ида живот и здраве :)

18.04.11 г.

Plastic Bo. Sublime Tribute - София, клуб "Тънка червена линия" - 17.04.2011

След двата Sublime трибюта преди 3 години, сега пак решихме да направим. Пловдивския мина екстра, сега беше време за софийския по традиция по-посещаван. Деня беше неделя, входа беше свободен и това беше добра предпоставка за парти.

Тръгнахме около обяд. Митака се оказа, че има концерт в Бургас и нямаше как да дойде, затова С Ванчо и Мъкса подпалихме към София. Трябваше да сме на чек към 6 часа, затова имахме няколко часа айляк. Дремнахме малко, и в уречения час бяхме в клуба. Той се намира близо до МОЛ-а на бул "Ал. Стамболийски" в кв. Зона Б. Едни високи блокове, едни чудесии, направо лудница. Самия клуб е много як, уютен, широк, напревен с вкус, с капацитет около 400 човека сигурно. Наистина много голям и разчупен. Стойчо беше на работа до към 7 и ние му разположихме барабаните. Дойде и Горския и удари едно рамо за чека. Клуба се беше погрижил за готина китарна и басова апаратура. Към 7 и нещо приключихме с чека и решихме да дръннем по някоя и друга биричка и да направим няколко игри на билярд.

Към 8 часа вече хората започнаха да идват, но беше ясно, че концерта няма да започне навреме (нормално). Разбрахме се с пичовете от бара да започнем към 9, защото беше часно че ще чакаме. Взеха да идват познати и вече към 9 имаше доста народ.

в 9 и половина започнахем да свирим. От самото начало личеше че концерта ще бъде избухване. Има концерти в които от първия акорд от първото качване на сцената става ясно къде ще иде работата.Тоя концерт отиваше в графата "мазало".

Започнахме с дъб нещата на Sublime, като постепенно увеличавахме темпото. Пред нас беше стабилната агитка - Трифката, Мъкса, Ончо, Тошката. Имаше доста асеновградчани. От другия край пред сцената имаше една друга много стабилна агитка, от която пееха наизуст парчетата. Като дойде време за Doin Time поканих единия от пичовете, който явно за пръв път се качваше на сцена и сценичната треска бая обади, но като за пръв път - адмирации. Изсвирихме 26 песни на Sublime, сет листа свърши а хората бяха вече сигурно 300 и нагоре, а атмосферата беше невероятна. Мислихме да спираме, хората обаче не мислиха така. Започнаха се едни бисове - без край. Цели 9 броя. Стана лудница.

Към 1 часа вече след 35 песни, вече останали без въздух и сили, обявихме последната песен. Хората наистина бяха доволни, пихме по една, две бири - събрахме нещата, газ на колите и да спим.

Много, много силен концерт.

4.04.11 г.

Манастир "Св. св. Кирик и Юлита" - град Сидерокастро, Гърция - 04.04.2011

Сидерокастро (информация) е един град, който през годините е менил многократно господарите си - българи и гърци. Намира се на десетина километра от КПП "Кулата", но въпреки близостта му до България си личи чистотата, наредбата и белезите на верова идентичност на гърците - храмовете. Манастира е на един хълм над града, като в близост до него е и крепостта на хълма "Хисар". И така в хладния ден на април, след като цял ден валя дъжд ние се качихме до манастира, като последна спирка от тридневното ни пътуване из Гърция.

Първото нещо, което ни направи впечатление бе, че това е не манастир в нашия смисъл на порутена едва държаща се на основите си сграда, а модерна и изпълнена в традиционен църковен архитектурен стил сграда, оградена отвсякъде с маслинови горички. Времето беше ужасно колебливо и всяка минута навън без дъжд беше истински бонус. Затова без да губя време още с паркирането тръгнах на фото обиколка.

Първото нещо, което ми направи впечатление беше, че от северната страна на манастира беше започнат огромен строеж. Подминах го и направих снимки на крепостта, намираща се северозападно от манастира крепост на хълма "Хисар". През Средновековието това място е било арена на много значими военни събития, като едно от тях е битката на цар Самуил с Василий ?? "Българоубиец". От старите крепостни съоражения, днес са останали малка част от стените и една от крепостните кули. Продължих на запад и малко под манастира имаше един храм-параклис "Св. Георги" (галерия), когото заснех и освен него направих няколко много хубави кадри към града, който от тази позиция се беше разстелил пред мен като на длан.

След снимките веднага се отправих към манастира и преди да се влезе в пояса от нови манастирски сгради отново минах покрай тази голяма постройка, за която споменах по-рано.

Оказа се, че това е новостроящия се манастирски храм, посветен на свети Макарий Коринтски.

Въпреки, че беше в строеж и основния му етаж беше почти недовършен, криптата беше отворена и вътре всичко беше ослепително красиво, ново и поддържано.

Вътре в самия двор, двама строители слагаха керемиди на чисто нов малък храм, в който направих няколко кадъра. В него имаше отново, както в повечето манастири в Гърция голяма мощохранителница. Никой не те спира да снимаш, никъде няма евтини намачкани листчета, ксерокопирани и избелели да има камера и апарат и ценови параметри срещу тях. Тишина, спокойствие, вяра.

В църковния магазин, който бе много чист, подреден, с много голям асортимент на църковни стоки (литература, броеници, икони и други църковни сувеници) продаваше една монахиня, която в последствие ни обясни следното:

Манастира е една от най-големите школи за женско източно-православно пеене. До скоро в манастира е имало сестринство от около 60 монахини, които обаче по незнайни за нас причини вкупом са се преместили в манастир, близо до Атина. Останала е само майката игуменка с която говорихме, но тя беше категорична, че скоро в манастира шак ще има стабилен духовен живот, понеже чакала около 15 монахини, но не разбрах от кой манастир в Гърция.

Понеже дъжда напираше и всеки момент щеше да завали, си взехме довиждане с майката-игуменка и тръгнахме към границата.

10 километра... А сякаш делят две вселени... В България отново започнахме да се срещаме с познатия печал и запустели селски храмове... И като си задавам въпроса защо? Ами много е просто. Защото нямаме национална кауза. Боже опази, каква кауза, та ние дори съседите си не познаваме и не поздравяваме...

2.04.11 г.

Манастир "Св. Пантелеймон" - село Агия, Гърция

След като минахме през град Лариса, за което ще разказвам на друго място, започнахме изкачването към манастира "Св. Пантелеймон".

Той се намира до село Агиа - нормалното гръцко село - хубави едноетажни, най-много двуетажни бели къщи с големи тераси, големи и поддържани дворове, задължителните маслинови горички, които по това време на годината изобилстваха от умишлени пожари (вероятно за прочистване), пикапи и мини моторчета пред всяка къща, минимум три храма, единия от тях задължително с размерите на някой митрополитски храм в България.

В района на град Лариса има изключително голяма концентрация на манастири - може би над 30. Някой от тях са недействащи, но специално в манастира, в който отивахме братството беше 5 човека. Интересно е да се отбележи, че болшинството манастири са средновековни 12-15 век.

След като минахме селото, продължихме да се изкачваме по склона, и на няколко километра се намира манастира. За щастие в него служеше един българин - отец Ивайло от Варна, който по незнайно какви причини беше тук, заедно с презвитерата си, която бе в напреднала бременност и се отдаваше повече на покой.

Самия манастир в никакъв случай не бе голям - по-скоро скромен, малък, с малки сгради, средноголяма църква. По разказите на отец Ивайло до преди няколко години манастира не е бил функциониращ, но отскоро под духовната опека на един старец братството е започнало да се събира.

С влизането си в манастира, веднага усетихме строгостта на манастирския живот. Отец Ивайло ни предупреди, чинно да поискаме благословия от игумена на манастира и да влезем в храма на вечерня. Храма е посветен на "Рождество на Пресвета Богородица" и е много, много стар. Стенописите са автентични, стари, но запазени.

Унесени в прекрасните песнопения, не усетихме как дойде време за вечерята. Практика е в манастирите да те черпят локум, на входа на манастирския храм, или да предлагат вечеря.

Влязохме в манастирската трапезария, която се намираше точно срещу входа на храма. Последва молитва преди хранене и започнахме да се храним. Вечерята се състоеше изцяло от постна храна. Боб, трушия, сладка баница, маслини и чаша студена вода. Всичко бе прекрасно и невероятно вкусно.

Една жена и няколко от братята усърдно носиха храна, сервираха, отсервираха, питаха кой иска допълнително. Изобщо отношението бе такова, сякаш, че скъп гост е дошъл в нечий дом и домакина прави всичко по силите си с радост да му предостави пълен комфорт и уют.

След вечерята отправихма благодарствена молитва към Господ за предоставената ни храна, и игумена на манастира ни каза няколко напътствени във вярата слова, преведени от отец Ивайло. От осанката на всеки един от братята в манастира лъхаше спокойствие, увереност, духовност, сила.

Тръгвайки от това прекрасно място се замислих върху един въпрос, който съм си задавал през годините и може би сега намери своя отговор - "Защо много български духовници отиват да служат и живеят в Гърция?". Отговора е пред очите ни - за да се срещнат с Господ, за да Му служат и за да са християнски пастири. Тук, в българските манастири изгледи това да стане скоро факт засега няма... Тук не пастири, а по-скоро чобани като дядо Борис, които да те навикат като добитък друго не умеят. А там духовника те милва със слова.

Ересите са като семената на плевелите - намерят ли почва - растат. В България почвата за тях е преизобилна.....

3.01.11 г.

Поясите за зачеване - една нездрава религиозна традиция !!

предаване “Вяра и общество” – канал 1 (18 март 2007 г.)

Във един брой на предаването се показва част от филм, за чудесата на Пресвета Богородица. Разказва се за уникалният празник “Златната ябълка”.

Ето какво пише Ганка Маринова (изследовател на бита и традициите на Асеновград) в своята книга “Календарни празници от Асеновград”, Ганка Маринова, 1996г. за спецификата на празника.

“Св. Богородица със златната ябълка
Това е празник в чест на Св. Богородица и се пада в петата неделя на Великия пост. В петък вечерта в църквите се чете последният Богородичен Акатист и на следващия ден е този празник.
Той е свързан с вярата в Св. Богородица, като покровителка на майчинството и семейството и се явява продължение на Благовещение. Тачи се много от жени, които дълго време не са могли да се сдобият с дете. Те носят в църквата пити, на които се чете специална молитва за Св. Богородица, след което се раздава на всички присъстващи. В двора на църквата се вари фасул, а също и пилаф.
На иконата на Св. Богородица жените поднасят цветя. Самата икона е окичена с венец от ябълки, от които се дава на тези жени, които искат да заченат. Ябълката се изяжда цяла. Това е свързано с вярването, че жена занесла на Св. Богородица на този ден ябълка като дар и силно й се помолила да я дари с дете. Св. Богородица й се явила на сън и й подала ябълка, която била златна.
Този празник се тачи много в Асеновград. Той е един от характерните местни празници, посветени на Света Богородица, които не се срещат в другите етнографски райони. Празнува се най-вече в черквата “Св. Богородица Успение” в Горно Воден.


Ябълката освен в религиозния живот присъства и в местните сватбени обреди – в деня на сватбата младоженецът хвърля ябълка към булката, за да се предпазят от безплодие.

Дотук добре, въпреки че на мен лично не ми се нрави цялото превръщане на православието в едно битово взичество.

Показват се обаче и кадри от храма в Горни Воден, където местният свещеник отец Живко благославя един превърнал се във обичай ритуал, който е всичко друго но НЕ И ПРАВОСЛАВЕН. Презумцията тук е, че свещеник служащ в, и на Българската Православна Църква не трябва да отстъпва от нейните фундаменти, градени две хилядолетия и свързвани здраво от разума и традициите.

Цялата работа идва от там, че две жени сънували как Пресвета Богородица е дала наставления да се опасва храма с конец три пъти и после този конец да се прави под формата на пояс със който да е обвързват през кръста незаченалите жени с цел зачеване. Тук е въпроса. Толкова ли хората забравиха че във Църквата има йерархия, която е благословена от Спасителя. Нима бабите в храмовете, които са абослютно богословски неграмотни в огромната си част са новите градители на източното православие ? Нима негово благоговейство отец Живко не знае каноните на православната Църква и на му са ясни позиициите и за никаква толерантност към езически ритуали ?

Ето обаче и един друг цитат от книгата на Ганка Маринова:

“Календарните празници в Асеновград са преди всичко християнски, но в тях има и някои езически мотиви. Християнството дава наименованието на празниците, а предхристиянските традиции им дават съдържанието. Също така в станимашките религиозни празници е вплетена и цялата стопанска практика на населението.”

Езичеството, както виждаме ясно от този запазил се обичай е все още живо и още-по страшното е, че то се развива в езически практики и във най-ново време.

Считам за свой дълг да отбелязвам и укорявам със факти и доводи, без страх и угризения такива нередности, които нямат нищо общо със традицията в Църквата и са плод на нездрави религиозни схващания. Ако Бог реши семейството ще се наплоди с деца. Не бабите!

Този мой материал не омаловажава вярата на по-възрастните ни сънародници и съграждани, напротив - поставя техните вярвания в призмата на чистата православна традиция и разкрива неправилното им обвързване с езическите култове. Няма нищо лошо да се коригираме.

За да довърша искам да разкажа за една случка, която ми се случи скоро и ме потресе. Всички знаем храм "Св. Богородица - Благовещение" (Рибната). Прекрасен храм с прекрасен свещеник - отец Тодор, който се грижи за благолепието на храма и прилежащите му параклиси. "...По делата им ще ги познаете" Mт 7,20. Там са ми се случвали две неща, които ме изкараха извън нерви...

Бях преди няколко години с приятел от казармата, който е от Варна и неговата приятелка на разходка из Асеновград. Деня бе мъглив и някак си мистиката се усилваше още повече от този факт. Разходих го из параклисите и Метоха, и точно в 16:00, когато камбаните на нашите храмове биеха от Джордж махала се чуваше тъпан (предполагам, че имаше сватба) и на фона на звука на камбаните, които не се виждаха от мъглата, застанали на площадката пред Метоха застинахме в благоговение. Приятелите ми поискаха да ги заведа на църква. Отбелязвам, че те бяха възпитани в тотално безбожие. Заведох го първо в аязмото на Рибната Св. Богородица, после решихме да се качим горе да запалим свещи и да се помолим. Като човек, който да не кажа никога, но рядко е ходил в храм и няма асолютно никаква изградена култура на "Черкуване" момичето запали свещи с възможно най-чист порив целуна чудотворната икона на Св. Богородица. Една от бабите, които продават свещи там и направи такъв скандал, че на рапирането и дори и Еминем би завидял. "Аз няма да бърша след вас всеки път.....". Само да спомена че в Гърция е ПРАКТИКА целуването на иконите, като признак на почит. Без "зареждане" и другите алабализми. Стана ми толкова тъпо тогава че няма накъде.....

Прди две седмици бях в онзи район на града и реших да отида да запаля свещ и да се помоля. В храма нямаше никой а бабата чоплеше из двора. Гледах я настоятелно, но тя не ме отрази. Влязох в храма да я почакам, изминаха няколко минути нея я нямаше. Пак излязох, тя си правеше лаф с някакви жени вън. Погледна ме и и казах "Вътре няма никой". Какво ми каза тя?? Каза ми "Като няма никой кво правиш вътре?". Тръгнах си и се зарекох това да стигне до отеца и до хората, защото НЕ БАБИТЕ са градили храмовете а порива на вяра у хората преди столетия и не искам НЯКОЙ СИ И НЯКОЯ СИ да си мислят че храма е техен, и ако не минеш на плота за свещи си нежелан в Божия дом!!!!