След двата Sublime трибюта преди 3 години, сега пак решихме да направим. Пловдивския мина екстра, сега беше време за софийския по традиция по-посещаван. Деня беше неделя, входа беше свободен и това беше добра предпоставка за парти. Тръгнахме около обяд. Митака се оказа, че има концерт в Бургас и нямаше как да дойде, затова С Ванчо и Мъкса подпалихме към София. Трябваше да сме на чек към 6 часа, затова имахме няколко часа айляк. Дремнахме малко, и в уречения час бяхме в клуба. Той се намира близо до МОЛ-а на бул "Ал. Стамболийски" в кв. Зона Б. Едни високи блокове, едни чудесии, направо лудница. Самия клуб е много як, уютен, широк, напревен с вкус, с капацитет около 400 човека сигурно. Наистина много голям и разчупен. Стойчо беше на работа до към 7 и ние му разположихме барабаните. Дойде и Горския и удари едно рамо за чека. Клуба се беше погрижил за готина китарна и басова апаратура. Към 7 и нещо приключихме с чека и решихме да дръннем по някоя и друга биричка и да направим няколко игри на билярд.
Към 8 часа вече хората започнаха да идват, но беше ясно, че концерта няма да започне навреме (нормално). Разбрахме се с пичовете от бара да започнем към 9, защото беше часно че ще чакаме. Взеха да идват познати и вече към 9 имаше доста народ.
в 9 и половина започнахем да свирим. От самото начало личеше че концерта ще бъде избухване. Има концерти в които от първия акорд от първото качване на сцената става ясно къде ще иде работата.
Тоя концерт отиваше в графата "мазало". Започнахме с дъб нещата на Sublime, като постепенно увеличавахме темпото. Пред нас беше стабилната агитка - Трифката, Мъкса, Ончо, Тошката. Имаше доста асеновградчани. От другия край пред сцената имаше една друга много стабилна агитка, от която пееха наизуст парчетата. Като дойде време за Doin Time поканих единия от пичовете, който явно за пръв път се качваше на сцена и сценичната треска бая обади, но като за пръв път - адмирации. Изсвирихме 26 песни на Sublime, сет листа свърши а хората бяха вече сигурно 300 и нагоре, а атмосферата беше невероятна. Мислихме да спираме, хората обаче не мислиха така. Започнаха се едни бисове - без край. Цели 9 броя. Стана лудница.
Към 1 часа вече след 35 песни, вече останали без въздух и сили, обявихме последната песен. Хората наистина бяха доволни, пихме по една, две бири - събрахме нещата, газ на колите и да спим.
Много, много силен концерт.
0 коментара:
Публикуване на коментар