30.05.11 г.

Добростан парти - 28-29.05.2011

Отдавна исках да закарам близнаците на палатки горе, защото рая е пълен. Дойде съботата и Ванко готов за подвизи ме забра от нас.

Стойчо снимаше фермерско предаване из китните села на Тракия и този път щеше да пропусне. Завалийката с тая работа младостта му мина през обектив.

След кратко три часово пазаруване и нагласяне, към 2 часа потеглихме нагоре. В нашата кола бяхме аз, Ванчо, Ивка и Валка, а в другата на Ваньо колеги от София.

Като стигнахме Добростан, вместо да свием към старта, драснахме през селото и по пътя за Марциганица до нашата любима чешма със сигурно най-сладката вода на света. Наляхме си 10 литра, събрахме дива мента, Джумито (на Ива кучето) цепна А.К.А. задоволи физиологичните си нужди из тревите и поехме към Старта.

Оставихме колите под нагорнището и се натоварихме буквално като магарета. Бяхме взели ядене и пиене все едно отивахме на едноседмичен банкет. Добре че се появиха и Апо, та качихме някой от нещата при него. Неговата кола явно е пригодена за такъв маршрут и направо фъркаше по баира.

И така в 15:30 бяхме на Добростан - старта на парапланеристите. От миналата година не бях ходил там на палатки и ми беше много яко.

От цялата компания никой не се бе качвал горе освен Ваньо и Ива (с които се качихме преди няколко седмици да видят мястото) и може да се каже че всички направо останаха очаровани и въхнаха от панорамата. То гледка и чудо. Приказка.

Разпънахме палатките, и се потопихме в насладата на китарка, биричка, скачащи кучета около нас, парапланеристи, въздух, Родопи. Пожелавам го на всеки. Невероятно е. Но и да знаете, че на това слънце се изгаря много, и който му е бяла кожата да му мисли.

Апо, Спас, Пецана, Ангел и другите парапланеристи тръгнаха към 6 часа. За съжаление нямаше да може да останат за вечерта. Нещо май не им беше ден, понеже само Апо успя да се вдигне по-нагоре а тандема, дори втория път се приземи съвсем близо до старта. Към 7 обаче пристигнаха още 2 коли народ - Диляна, Задо, Денито и други познати.

Време за скара. По-точно за плочка. Научих тоя трик от един стар планинар. Нареждат се три или четири камъка във форма на квадрат. Вътре в това пространство се пали огън, докато стане доста жар. Отгоре се слага тикла (във случая аз сложих тротоарна плочка), наредих върху нея дърва и запалих втори огън. Така огъня е и от горе и от долу. След като и горе се събра жар, сложих я под плочката и започнах с печенето. Никога няма да ядете по-вкусно печено месо. Самото месо пуска мазнина, която не изтича през процепите на скарата и не е пърлена директно от огън, а се вари в собствената си мазнина. Вярно, става по-бавно, но вкуса е уникален. Ха наздраве, то стана полунощ.

По някое време броя на бирите взе да обажда и като едни видни пенсии, наядени и напити решихме да отваряме спалните чували и да се гмуркаме в тях. Спахме на горния етаж на хижичката, която парапланеристите са направили горе. Много уютно място. Лека нощ.

----------------------------

Добро утро!! Друго е на планината. Спиш дълбоко, наспиваш се, пълниш се с въздух, а като станеш и видиш това поле, обляно от слънчеви лъчи между които се прокрадват мъгли, онемяваш. Времето напълно в тон с мястото където се намирахме беше много променливо - ту пече изгарящо слънце, ту мъгла обхване билата на Добростан и те обгръща пронизващ студ. Появиха се и хора - билкари, туристи. Времето на шишарките за боров мед бе настъпило. Предстоеше прекрасен ден, но Ваньо трябваше да ходи към София че беше на работа (Този чуден месец Май) и щем нещем трябваше да тръгваме.

Събрахме панаира, почистихме, изметохме и лека полека надолу. Точно в началото на баира бяха вело келешите - щяха да тестват маршрута за предстоящия фест на екстремните спортове на 18 юни. Бяха Трифон, Боята, Кирчо, Барана, Харито Спас - бая народ. Тръгнахме към селото по пътя срещнахме Младен, Ангата, Мариян. Днес щеше да е фул с хора горе.

В центъра на селото се забавихме малко, че на пичовете от София нещо им се беше прецакал акумулатора. Докато го оправяха се щракахме из къщите и чаршията. Дойдоха Герито и Жоро с още двама пича с цяло камионче с байкове и крила. Дето се вика тренировките за 18 ти започват с пълна сила. Миналата година имаше 60 70 участника на парафеста, но сега модулите са повече и предполагам че масовостта ще е поне трикратно повече.

Тръгнахме към града, оставихме Валка и Ива и с ДоУни отидохме да направим класиката в жанра - Тонито - 3 в 1, препечен хляб и лимонада. Направо рай. След това пълни с емоции и спомени се прибрахме по къщите с обещания да идем и на парафеста.

26.05.11 г.

Поклонническо пътуване до Кремиковски и Сеславски манастир - 26.05.2011

Тези два манастира бяха в програмата на стажуването ни в края на първи курс на магистърската програма, която карам. Намират се близо до комбината Кремиковци (както красноречиво говори името на първия), североизточно от София.

И така уговорката ни беше да се чакаме с гл. ас. д-р Павел Павлов, който всъщност е ръководител на магистърската ни програма "Християнско поклонничество", както и с останалите колеги в 9:00 сутринта пред Богословския факултет и да тръгнем оттам.

Натъкмихме се и тръгнахме. Без особени проблеми излязохме от София и поехме по пътя за село Кремиковци, което се намира точно между комбината (който е все още в полето) и манастира (който е в планината). Самото село е по-скоро малко градче, построено и достроявано за нуждите на работниците от комбината, който е нещо грандиозно като размери. Пресякохме го и продължихме към манастира, който се намира в северна посока. След няколко километра изкачване пред нас се изправи и самия Кремиковски манастир "Св. Георги".

Не е от най-поддържаните, но все пак не е и пред срутване (макар, че някой от сградите в него са в трагичен вид и състояние. Както се вижда и от снимката, гледката към Софийското поле е прекрасна.

Влязохме вътре и започнахме да действаме по задачите си, а именно едно комплексно и детайно опознаване на всичко, което превръща манастира в толкова желана поклонническа дестинация. В манастра има две църкви - средновековна, посветена на "Св. Георги", както и по-нова, посветена на "Св. Богородица". Освен тях в ляво от входа има и нов параклис, посветен на основателя на организираното монашествео Св.Антоний Велики. След като приключихме лекцията-диалог в средновековния храм, част от практическия ни стаж, поклонихме се и в другия храм, като изпяхме тропара на св. Богородица и започнахме полека да се подготвяме за посещение на другия манастир - Сеславския.

---------

Самото поле около София, както и пояса от планински вериги са били притегателен център за монасите още от първите векове на разпространение на християнството по тези земи. Неслучайно манастирите около София са наричани "Мала Света Гора".

Слязохме отново през село Кремиковци, търсейки пътя за другото близко село - Сеславци. Объркахме го леко, но слава Богу всичко мина бързо и не след дълго се движихме в правилната посока. Самия Сеславски манастир отдаван не е функциониращ, понеже през 50-те години там е разработена мина и достъпа до манастира е забранен. Това е дало своите резултати и самите жилищни постройки, скоро са се срутили и е останала единствено средновековната манастирска църква със уникални стенописи. Понеже тя е заключена и ключа се взима от кметството в село Сеславци, минахме през там.Кметицата - много лъчезарна жена ни го даде и ни поздрави, че сме обърнали внимание на такава културно-историческа ценност в нашия стаж.

Пътя към манастира се вие отново на няколко километра нагоре в планината, почти подобно на пътя, който изминахме до предния манастир. Тук обаче на около 2 километра преди манастира асфалта свършва и започва черен път и то доста сериозен. Добре че бяхме с джипове, та всичко мина наред.

И така, не след дълго манастирския храм се показа пред очите ни. Сам, изоставен, като поредната тъжна гледка - символ на глупостта и безразсъдството ни спрямо нашата си култура и история, нашето достойнство и самобитност. Както виждате от снимката вътре има уникални стенописи със огромна стойност. Все още има надежда да бъдат спасени и дано се действа в тази насока. Тук, в храма проведохме втората част от нашата лекция-диалог и след като приключихме се разходихме из бившия манастир. Останките от сградите бяха се срутили в дерето и сега само камъните и парчетата дървен материал свидетелствуваха за миналото величие на тази света обител.

След като поседяхме малко, потънали в мълчание, вероятно всички мислейки си за това как сме допуснали тази трагедия да се случи и още по-тъжното, че това далеч не е прецедент, се отправихме към София, приключили работата си за деня. Оставихме ключа в Сеславци и по обратния път ни посрещна със своите големи индустриални зони столицата на България.

21.05.11 г.

Концерт на Тома в Асеновград - 20.05.2011

Не знам как да започна. Прекалено много емоции все още има в мен. Не заради самия концерт, защото поне 2 дни в седмицата съм част от тази магия. Магията вчера бе създадена от хората. Хората от Асеновград...

Вече близо 15 години се занимавам с музика и живота на рок общността е мое ежедневие. Асеновград се слави из цяла България с прекрасните си банди, които пълнят зали и клубове в цялата страна. На местно ниво, обаче не е така. Факторите са много, като един от тях е лиспата на помещения за репетиции. А няма ли групи, няма концертен живот, няма млади фенове на рок музиката, няма приемственост и всичко загиваше. ДО ВЧЕРА !!!!!

Похвално, че макар и след толкова години в културния календар за май не бе заложена чалга. Все пак в града има поне 3 клуба, които се съревновават да канят знайни и незнайни кориФЕИ на поп-фолка. И така датата беше 20 май - петък - абитуриентски балове, пъстър град, живот, настроение. Началния час на концерта беше 18:00, а групите бяха победителя от Music Idol Тома, Soundbleed, Wild Horses и Summer Rain.

След краткото забавяне на започването на концерта (заради застъпването с клавирен концерт в Библиотеката) в 18:45 Soundbleed се качиха на импровизираната сцена - стълбите пред читалището. Още с първите им песни публиката се раздвижи и всичко обещаваше доста добър концерт. Репертоара на бандата включваше техни авторски парчета, както и кавъри на любимата банда на момчетатa Papa Roach. След края на техния сет, публиката прие много радушно и бандата от Пловдив - Summer Rain. За мен тази банда има огромно бъдеще - талантливи и нахъсани, с уникален нюх към музицирането. Започнаха с едно от любимите мои песни A minute life, последваха и още техни авторски песни, както и няколко кавъра на Fall Out Boy - Dance dance, Остава - Шоколад, който адски приятно ме сюрпризира. Момчетата приключиха около 20:00, а третата група, която също бешеот Пловдив и носеше името Wild Horses се готвеше да се качи на сцената. Слънцето кротко залязваше, времето беше меко и приятно, хорат ставаха все повече и задръжките падаха с напредването на времето, а Тома не спираше да раздава автографи и да се снима с наистина многобройните си фенове.

Wild Horses изпълниха 6 парчета - кавъри на nightwish - over the hills and far away, Skid Row - 18 and life (което мен лично ме разцепи), Guns - Paradise city, Dio - Last il line и т.н.

в 9 без 10 всичко беше готово, публиката беше на ръба на екстаза и на сцената се качи Тома. Бууууууууум!! Само така мога да оприлича нещото което се случи - взрив. Емоции, фенове, група.... Тома започна с класиката на Пърпъл - Burn, след това последна един прекрасно подбран сет от авторски парчета от албума му "Герой", както и някой кавъри - всички в десятката - Metallica - enter sandman, Gary Moore - you know i love you, Bon Jovi - It's my life, Whitesnake - Love ain't no stranger и за капак изтряска Crying in the rain...

Благодарности на Общината, че финансира и разреши това събитие. Нека много високата посещаемост вчера даде ясни индикации, че този град има нужда от подобен род събития. Вчера на концерта пяхме и се наслаждавахме на музиката с племенника ми и майка ми. Три поколения заедно. Не е ли прекрасно?

Хората, хората... Какво направиха те. Направиха така че музикалния идол на България да крещи в екстаз "Асеновград страхотни сте". Многократно съм се отчайвал, че нещата за младите са обречени на чалга, пошлост, евтиност, прикрита зад фалшива лъскава фасада. Вече имам надежда, че тези деца, тези хора, тези поколения имат шанс, да бъдат хора, които не са лишавани от култура, от рок музика, защото за мен рок музика и култура са едно и също.

"АСЕНОВГРАД СТРАХОТНИ СТЕ"

13.05.11 г.

Plastic Bo. - Концерт в "Строежа", София - 12.05.2011

Както не бяхме свирили доста време в София изведнъж - хоп за месец - два концерта. След първия ни в "Тънка червена линия" на 17 април, Марто ни покани и в "Строежа". Съпорт за този концерт бяха La Muchedumbre, начело с Горския. Предния ден имах два изпита и направо бях пребит като куче, но този концерт щеше да ми дойде екстра.

Наспах се до късно, изчаках Стойчо, и към 3 часа тръгнахме към строежа. Чека беше обявен за 16:00, но ние отидохме по-рано. Хапнахме по една гозба от китайски храни, и зачкахаме на лаф с Теко и другите пичове от клуба, които оправяха сцената.

Към 17:00 дойдоха Къртицата и Лъчката с беклайна, през това време Стойчо беше разпънал барабаните. Навързахме апаратурите и пуснахме лампите да се пържат. Горския и Ваньо дойдоха, направихме чек, и се зачудихме дали да не се приберем да почиваме, че до концерта имаше цели 2 часа, а и La Muchedumbre бяха първи. Нашия ред идваше към 23:30, така че имахме над 4 часа време. Тъкмо да тръгнем и хоп - изненада!!

В "Строежа" Марто беше сложил най-бруталната игра на всички времена. Mame 32 в кутия!! Това значеше Bubble Booble - Бублетооо. За един лев получваш 4 кредите - тоест две двойни игри. С Ваньо като разцъкахме и направо до прималяване. Милиони, почерпки, тъмни стаи, бастуни, диаманти. Тотален олдскуул. Лека полека, стана 22:30 и La Muchedumbre започнаха сета си, Клуба вече се понапълни, но ние усърдно цъкахме. Дойдоха познати, имаше и стабилно асеновградско присъствие (сигурно едно 15 човека). Сета на Горския мина и се качихме на сцената около 23:30 (всичко вървеше по план). Ballantines бяха спонсори на концерта и така се бяхме докарали със ДоУуни, направо лом.

Поканихме Лъчката от La Muchedumbre да изпее с нас няколко песни на Sublime, докато хората влязат в час, пък и ние да се поосвестим от Бублето.

Получи се доста добре, но ние имахме опит с него от един концерт в "The Box" преди две години, когато на края пак направихме колаборация. Този път беше в началото да направим преливането между двете банди. Започнахме яко свирене.

Напук на притесненията, които имахме, че четвъртък крив ден, няма да има хора, то се напълни. Едни стейджове, едни чудесии, дето преди да чуя че има в "Строежа" няма да повярвам заради крутите мерки на охраната. Свирихме около 2 часа и пак дойде времето на бисовете. Много смях имаше, а Чарпока изскочи с "Психопат от Асеновград" - вечния фристайл.

Поцъкахме и доста кавъри, които иначе рядко свирим, но знаейки, че в "Строежа" ходят много алтернативни и широкоскроени музикално фенове си позволихме този лек завой. Свирихме Therapy?, Dog Eat Dog, 311, което ни даде една хубава идея, която може би ще реализираме в бъдеще.

Към 2 часа вече каталясали, след поредното тричасово свирене, скочихме от сцената и отидохме да цъкаме Бубле. След една игра обаче, решихме че няма да имаме сили за подвизи зад ръчките. Изпратихме се с ОО Мими и черпока, Ковача, Мъгса и Михаела си бяха тръгнали малко по-рано, та не можахме да се видим с тях.

Пихме по 2-3 бири и уиски, забрахме Горския и с едно такси - ТАК - ъгъла на Кораб Планина и Якубуца. Свалих 100 кила.

Лека нощ. Поредния силен концерт в София.

11.05.11 г.

Манастир "Св. Атанасий" - село Златна Ливада, Община Чирпан - 10.05.2011

Прекрасен слънчев ден. Топлите майски лъчи още от сутринта нежно галиха лицата ни и усмихнато ни обещаваха прекрасен ден, в който да изпълним поставената си цел - манастира "Св. Атанасий" край село Златна Ливада. Този манастир официално е признат за най-стария в Европа и тръпката да го посетим беше още по-голяма. Километрите до там бяха около 70, но индекса на живот в тези села през които трябваше да минем беше равен почти на нула, затова колкото по-рано тръгнехме толкова по-добре.

Отидохме на стопа в посока Поповица точно в 12:00, понеже преди това имахме ангажименти. Винаги се е случвало така че стопа до Поповица е мега тегав. Първо с една кола до Химик (разклона за Боянци), после с друга до Болярци (прекосихме цялото село пеш). Използвахме близостта на местния храм да го заснемем. След това стопа тръгна бързо и следващата кола ни закара на километър след Поповица в посока пътя за Чирпан. Там обаче закучихме яко и чак след около половин час ни взеха за Чирпан. Стопа тръгна на магия. След Чирпан още първата кола ни взе и ни закара до края на село Зетьово - старта за дългото ходене... От тук започна филма. От Зетьово изминахме 3 километра до разклона за село Златна Ливада, където всъщност бе манастира. Тръгнахме пеш за селото с надеждата по пътя някой да ни качи до селото.. Уви! Отсечка от 9 километра си я извървяхме като първите хора, а през цялото време минаха един камион, един бус и една кола със сръбска регистрация, които даже дадоха газ, минавайки покрай нас. Така в 5 часа бяхме в село Златна Ливада. Пресякохме го и след около още километър по черен път след селото стигнахме до манастира.

Вътре нямаше никой с изключение на пазача, който се оказа много добър човек, обясни ни за историята на манастира, за забележителностите в него, отвори ни храма, където се поклонихме пред образите на Спасителя, Св. Богородица и Св. Атанасий Александрийски, който преди 1668 години е бил тук и е построил обителта. Бяхме до аязмото, до постницата, където светият Александрийски патриарх се е молил, преди да поеме за Сердикийския събор. Много силно място. Изключително !!

Като видяхме часа обаче не ни стана много хубаво, защото беше 6 без 10 (сат кач олду барт ме ? :)) Пазача, чул недочул каза "Момчета има автобус в селото в 6 часа ако побързате ще го хванете". Газ до селото, но там нямаше нищо. Забързахме ход на обратно и тръгнахме към разклона. Мисията да се приберем по светло из тия чукари и сукаци беше равна на нула. Около 7 без 15 бяхме на разклона. След секунди минаващ бус с възрастен чичо ни спря и ни закара до Зетьово.. Минахме инфарктната пуста отсечка. От там буквално със слизането ни качиха двам пичове с камионче, но нямахме избор и седнахме отзад в ремаркето. Морска болеееест. Хахаха :) Много пого стана отзад. Както и да е около 7 и 10 бяхме на околовръстното на Чирпан и вече шансовете да се приберем по светло не бяха равни на нула. След малко чакане, ни хвърлиха 2 километра напред до началото на Чирпан (до гробищата), където след минутки ни взеха за Патриарх Евтимово. Почти се свечеряваше, а колите бяха все по на рядко. Както и да е излезе ни късмета, и се прибрахме в Асеновград почти по тъмно, но изпълнени с благодарност към Св. Атанасий, който не позволи след това поклонение (което ни костваше около 25 километра пеш) да замръкнем по пътищата.

Между другото манастира е в един от 100-те туристически обекта и човека слага печати в храма. Пак смятам да ида живот и здраве :)