15.06.11 г.

Концерт на Sublime, Солун - 15.06.2011

Както мнозина мои приятели знаят Sublime са една от групите, оставили най-сериозна следа,когато са ме вдъхновявали да пиша музика, да слушам музика и т.н. Всъщност аз чух Sublime година след смъртта на Брадли, така, че не мога да съм кой знае колко обективен, когато го съпоставям с друг. Но така или иначе тоновете видео, което съм изгледал, хилядите пъти, които съм преслушвал песните са създали в мен една сензитивност да усетя изказа на Брадли като музикант и творец. Затова не отивах да гледам Sublime а просто Ерик, Бъд и едно малко пишлигарче Ром, който никога не бих приел насериозно, колкото и добре да се справя.

Тръгнахме от Асеновград около обяд. Дълго се чудехме от къде да минем - от Кулата или от Златоград. В крайна сметка решихме второто. Знаехме че Гърция е парализирана от сериозна стачка, но за щастие за туристите нямаше проблем. И така тръгнахме 5 човека - аз, Тонито, Емито, Топа и Колето. Весела компания. Пътя ни през България го кара Тонито (понеже само аз и Тонито имахме книжки и щеше да е тежко). Спирахме на няколко места - чешмата след Хвойна, след Смолян и в Рудозем. Доста е диво в онзи район. След унищожаването на рудодобива, хората масово са останали без препитание и е доста сложно. Бавно, но славно снигнахме до Златоград, който е най-южния град на България. Много красиво място, особено с чудния етнографски комплекс. За съжаление нямахме много време, да разгелдаме, но пък си личи, че има определено какво да се види.

След няколко километра лъкатушещи завой достигнахме най-новия ГККП - "Златоград-Термес (Ксанти). След кратка проверка преминахме границата и започнахме да слизаме надолу. Пътя е изключително тесен и просто се движехме със много малка скорост, съобразена с условията.

Преминахме през Термес и аз малко се изненадах да си призная. Навсякъде където съм бил в Гърция православието много сериозно доминиращо, да не кажа единствено. Тук обаче джамиите бяха навсякъде. Жените забрадени, мъжете в кепета, изобщо голяма разлика с класическия гръцки облик на населението. Така беше до Ксанти. Направи ни впечатление колко много костенурки видяхме покрай пътя, както и на самия път.

След около 40 километра криволици сред планината пред очите ни се белна Ксанти. Много красиво място, известно със своите два годишни фестивала. Ние обаче нямахме никакво време, часа вече минаваше 17:00, а концерта започваше около 20:00-21:00. Чакаше ни още доста път, затова не можехме да си позволим да спираме. Минахме транзит през града и стъпихме на магистралата за Солун. Оставаха ни точно 209 километра.

За самия път няма какво много да се каже, освен че когато подминахме Кавала (който от магистралата буквално виждаш в краката ти) онемяхме. Невероятна красота. Минахме близо и до Филипи - мястото където св.ап. Павел е проповядвал. Изобщо страхотна инфраструктура, наредено, чисто.

На около 80 километра преди Солун Тонито каталяса и сме сменихме.

След малко каране се вляхме в общата магистрала, която на 10-12 километра от Солун се разклонява за пътя за Серес - Сидерокастро - Кулата, и по нашия път - Магистрала Е92 - Кавала - Ксанти - Рудозем (Комотини - Александрупулис - Димотика - Свиленград).

Не след дълго видяхме и самия Солун. Уникален град с уникална култура. Едно от най-големите удоволствия ми е да съм там, с фотоапарата в ръка и да снимам църкви, които са буквално на всяка крачка, зад всеки блок, зад всяко здание. Сега обаче нямахме време за това, понеже вече беше 20:30. Горския звънна за да каже, че от първоначалния "Милос", концерта се мести в намиращия се в съседство клуб "Block 33". Улицата, на която се намираше клуба беше "26 октомври" и не се лутахме много преди да я намерим. Оставихме колата на около 300 метра от там, взехме каквото щяхме да си взимаме - ракия (Естествено) и тръгнахме към клуба.

Направи ми впечатление първо че сигурно имаше 150 човека българи (поне!). Навсякъде се говореше на български, въртяха се бири, алкохоли - изобщо предконцертно настроение. Жалко, че Марто от Строежа не се нави да го направи концерта в България, защото щеше да има зверски много хора, но се надявам за другото им турне да го направи, защото определено хората пропътували разстоянието до Гърция са показател за интереса, който ще има за евентуален концерт на Sublime в България.

Видяхме се се с разни познати от цяла България. 64 High (гръцката съпорт банда) вече свириха, но ние цял ден пътували искахме да пиме по 2 3 преди да влезем вътре, че от колата направо на концерт не се ходи. По някоето време на метри от нас спря един бус и от него слязоха Ром и Ерик. За съжаление с тях беше и един нечовек сигурно 210 см 200 кг и нямахме шанс да се снимаме.

Вече бяхме вътре и концерта започна. Еуфория!! Започнаха с Panic(Едно от новите парчета), последваха Dont Push, Garden Groove, Smoke Two Joints... Сета им беше общо 36 песни. Изсвириха и What i Got, The Ballad of Johnny Butt, Ball and Chain, Wrong Way, Badfish (изпята шокиращо фалшиво), Santeria, Date Rape, Get Ready (мнооого се разцепих, Right Back...
Вътре беше доста меле и направо бяхме без въздух... Направи ми кофти впечатление Ром как си избърса муцуната с някакви салфетки и ги хвърли към хората, а после някакъв пич от публиката хвърли по него някаква празна пластмасова бутилка, и Ром го посочи на едната маймуна на сцената, слазоха, грабнаха пича и го изхърлиха като кирливо коте. Нещо за Елвис Пресли май се взима Ромерото.

Много от яките песни не ги свириха. Свириха някакви нови неща, които май по-скоро не ме кефят. Стана малко конфузна работата. Идва нов вокал на мястото на Брадли (никога няма да успее да го замени) и почва да си предлага на тезгяха творчеството. Абе, цървул свири първо нещата на Брадли да те приемат хората, че си на мястото на тоя човек, а тогава започни да си предлагаш творчеството.. Както и да е. Концерта за мен беше точно такъв, какъвто си го представях. Тръпка че гледам Sublime, и доказване, че никой не може да замени Брадли.

След концерта кирливи, потни, пребити излязохме на въздух и веднага комарите ни перфорираха и то много злобно. В същата вечер имаше и пълно лунно затъмнение, което хванахме донякъде. Голямата група българи ни задърпа да ходим към Ротондата - това е на центъра, обаче само Колето тръгна. Аз закарах колата до стадиона на ПАОК, че да имаме ориентир Колето да ни намери и се опънахме в колата. Пънкария до шия :))

2.06.11 г.

Един светец, с който трябва да се гордеем - Св. Дионисий Станимашки - духовния патрон на Асеновград

Преди малко повече от 17 столетия, по време на 10-тото гонение срещу християните предприето от император Диоклетиан, във Филипопол (днешния Пловдив) се случва паметно за църковната история на региона събитие – 38 човека дават своя живот за вярата си в Христа.
Тази им мъченическа смърт им дарява святост и вече толкова векове тяхната саможертва е пример за нас християните.

Интересното за нас, жителите на Асеновград е, че един от тези 38 христови войни е родом от Станимака – Дионисий, впоследствие станал част от сомна на християнските светци като св. Дионисий Станимашки.
Историята дълго време ревниво пазила тайната за живота и мъченическото дело на светията, но един протопсалт – Аргир Малчев, познат освен като певец и като изследовател на миналото на Станимака, през 1996 година открива в библиотеката на Солунската духовна академия книгата на френския писател и изследовател Делле.

В нея той открива информация за св. Дионисий и след като я взима от ректора на Академията – проф. Главинос той прави един безцененн превод, осветляващ мъченичеството на този станимашки светец.

От направения превод става ясно, че Дионисий бил млад мъж от Станимака, който произхождал от богат род. Бил твърд последовател на християнството и когато станал свидетел на екзекуциите и мъченията на други християни, той не останал равнодушен и започнал да се моли за тях, като смело и открито изповядал вярата си в Христа. Това не останало безнаказано за него и заедно с останалите 37 души той бил изгорен на клада.

Това се случило на 20 август и според преданието мястото, което се превърнало в лобно за 38-те християнски светци е било до днешната църква “Св. св. Константин и Елена” в Стария град.

След изгарянето им, християни от града тайно прибрали останките от телата, и след 314 година, когато християнството било равноправна на другите религии, а в последствие и официална, мощите имали голямо значение за освещаване на храмове, антиминси и изобщо тяхната роля като обект на религиозно почитане се увеличила значително. Тогава грижливо пазените мощи на св. Дионисий били тържествено пренесени в Станимака и вградени в стените на най-стария параклис в града ни, датиращ още от онзи период – параклиса “Св. св. Константин и Елена”, който също така бил и костница.

През 1997 година, непосредствено преди датата, в която се чества паметта на на светия мъченик, в Асеновград е факт и първата икона с лика на св Дионисий, която е изографисана от Щерю Аргиров (сега свещеник), и осветена от тогавашния Пловдивски митрополит Арсений в храм “Св. Николай Мирликийски” – Асеновград.

Отдавна се прокрадват идеи за параклис, посветен на светеца, в района на старата пловдивска автогара, но засега те са само в сферата на добрите желания. Нека се надяваме, че св. Дионисий Станимшаки, който е духовен покровител на Асеновград, ще получи нужната духовна чест и така историята няма да го забрави.