25.07.11 г.

Три дни в сърцето на Родопа - село Джурково - 25-27.07.2011

Не бях ходил години на село, а толкова много исках. Най-накрая ми писна и си хванах стопа до горе. От Асеновград - Юговското ханче - рудник Джурково - разклона за село и така с три коли и за по-малко от час и половина бях под селото. По една стръмна пътека, позната ни от едно зимно приключение, за което ще пиша на друго място, след половин час бях на центъра на Джурково. То е е изключително живописно място, сгушено сред най-високите възвишения на средните Родопи с надморска височина около 1400 1500 метра. Моите пра-пра баба и дядо се заселили в селото в началото на миналия век, в резултат на попадането на село Момчиловци (от където са едните ми корени) в градниците на Турция и невъзможността на жителите на изконно български села да живеят нормално. Историята говори че "сделката" с предните жители (българо-мохамедани), вероятно помохамеданчени през ислямизацията на Родопите през 17 век е била една торба сол, с която Момчиловци купили селото.

Първата ми работа бе да снимам храма в центъра на селото "Св. Богородица", построен през 1913 година в рамките на три месеца. В центъра на селото още има и дом за деца с увреждания, благодарение на който има ежедневна автобусна линия с Лъки два пъти на ден - сутрин и вечер. Освен това е механата се чуваше весел глъч - някой бе сложил софрата от рано.

Прекия път от дома за къщата ни, която се намира почти на най-високото място в селото, направо в гората беше обрасъл със зеленина и храсти.
Качих се до вилата и с умиление си пропомних всички детски мигове, ваканциите, безгрижието. Учудващо от почти всяка къща в нашата махала се чуваха гласове или музика. То там е такава тишина че ако някой говори на 1 км ще го чуеш.

Майка ми беше ходила предния ден и бе започнала да чисти тревата, която бе плъзнала навсякъде. Плюх си на ръцете и започнах със задния двор, после предния, после бутнах старата пейка и ограда, и започнах да правя нова. Малко преди да се свечери направих една обиколка из махалата и тръгнах към "Сливата", само че си личеше, че там отдаван никой нищо не гледа, защото пътя бе почти заличен от буйната растителност. Върнах се и реших да поработя още малко. Вечерта обаче дойде, а и аз нямах сили за нещо повече. Почетох малко книга и заспах дълбок сън.

-----

На другата сутрин познатата картинка - довърших оградата, започнах да правя път до градината, като копах стъпки и в тях слагах тикли, нарязах цялата стара ограда и складирах дървата до магарето на долния двор. Близнака ми се обади, че идват с Ива и аз много се зарадвах, защото знам че му харесва много там. Тоооа па.

Така в ранния следобяд веселата дружинка начело с Миджу-Миджу дойде. Гостих ги с компот от касис, сок от малини, овче месо.

Хапнахме и решихме да се поразходим. Мислих да ги заведа до "Табаковата лочка", където да снимам параклиса "Св. Дух", после да идем до "Св. Георги" и да се прибираме. Разходката през гората беше прекрасна. Излязохме на "Табаковата лочка" то там приказка. Снимах сгушения сред огромните ели малък параклис "Св. Дух", пихме по една студена вода и обратно.

До "Св. Георги" не можахме да стигнем че Ванчо трябваше да си пие някакви антибиотици, че предния ден имаше проблеми с мъдреца. Отидохме в къщи и започнахме да се готвим за вечерята. Познатата тактика с кулинарната стратегия - пържоли на тикла, сок от малини, компот от касис, салатка. Рай.

Вечерята мина повече от добре, направо надухме гайдите и като се ламбурнахме по леглата и за 1 минута заспахме като заклани :)

------------

Станахме сутринта и а да тръгнем за "Св. Георги" и то закапа. Чудихме се какво да правим и в крайна сметка решихме да тръгваме за града. Запалихме и надолу, но решихме да идем и до възпятия от нас "Рудник "Дружба" и "Бозова бичкия". Снимахме, пихме студена вода и малко по-малко тръгнахме към Асеновград, като само спряхме в Лъки да снимам тамошния храм "Св. Николай Чудотворец".

Изкарах три прекрасни дни в това вълшебно място.

6.07.11 г.

Палеонтологичен музей, Араповски манастир "Св. Неделя", село Борово, Кръстова гора - 06.07.2011

Втория ден от двудневното обикаляне из Родопите и региона започваше с посещение на Палеонтологичния музей в Асеновград. Той се намира на хълма на "Баделема" и е бившия "Младежки" дом. Влязохме и разгледахме прекрасните експонати, след което попълнихме впечатленията си в книгата за благодарности.

Горещия летен ден тепърва започваше и ние искахме възможно най-бързо да се придвижваме. Следващата спирка от маршрута беше Араповския манастир. Няма да описвам нищо от тук, понеже съм го правил. Снимахме, разходихме се малко из зеления манастирски двори и отпрашихме към село Борово, през което щяхме да минем по пътя към следващата ни и последна дестницатия за този ден - Кръстова гора. Спряхме в селото и наистина гледката, кото видяхме беше чудесна. Множество нови параклиси, дори такива в частни къщи. Поразходихме се малко из селото, хапнахме по една ябълка и нагоре.

Кръстов връх - едно наистина магнетично място. Направи ми впечатление, че за разлика от минали години тук вече ги нямаше сергиите, търговците и всичко което смущава поклонника дошъл до тук заради поклонението. Влязохме в храма за да се помолим и тъкмо започваше вечернята. Мярнах 4 монаси, не знам точно колко са в момента. Бяхме и до аязмото, взехме си камъче за спомен. След това започнахме изкачване през 13 те параклиса до Кръста, намиращ се на върха Кръстов. Чувстовото, което изпитахме беше неописуемо. Ичо и Плами бяха в наистина духовен възторг. Личеше им.

След тази наистина невероятна разходка се запътихме към града. Понаваля ни малко, но след като слязохме до Бачково, всичко беше наред. Спряхме за последната част от тази двудневна разходка. Най-сладката :) Вечеря в "Дажамура". Приятен мохабет, приятели и сифалък край реката. Какъв завършек на тези чудни два дни. И така след обилната вечеря, подплатена с по няколко бирички се прибрахме каталясали и пълни с приятни спомени.

5.07.11 г.

Асенова крепост, Бачковски манастир, село Косово, Чудните мостове, хижа "Скалните мостове" - 05.07.2011

Бяха ми дошли на гости едно семейство приятели с идеята да ги разведа няколко дни из Родопите. Бях свободен няколко дни, така че с радост се съгласих да им стана гид.

Решихме да разделим пътя на два дни по пет дестинации на ден, за да може да не претрупваме нещата. Избора за маршрут беше мой, което беше екстра, понеже можех да сложа места, където още не съм бил. В първия ден бяхме си заплюли Асенова крепост - Бачковски манастир, село Косово, Чудните мостове.

Качихме се до Асеновата крепост, обиколихме малко из нея, като им направих една лекция. Те останаха доста очаровани от видяното. Понеже съм бил на крепостта стотици пъти няма какво толкова да се добави.

Следващата ни спирка беше Бачковския манастир. След като се поклонихме на чудотворната икона на Света Богородица и обиколихме из манастирския двор, решихме да идем и до Костницата. Отидохме и до там, снимахме се и тръгнахме към село Косово.

Никога не бях ходил до Косово, колкото и странно да е. Посрещнаха ни стари къщи, все един влизаш в филма за капитан Петко Войвода, или "Записки по българските възстания". Прекрасно. Понеже вече бяхме доста време навън и бяхме огладняли, решихме да потърсим прословутото заведение, механа, ресторант "Безгрижен живот". Пътя води до там, сякаш беше един малък Рим. Паркирахме и решихме преди това да слезем до църквата, която се намира непосредствено под "Безгрижен живот". За съжаление тя беше заключена, но пък се снимахме в двора, снимахме и костницата, хапнахме малко планински вишни, които още повече ни изостриха апетита.

Родопската кухня винаги ми е била фаворит, но тук ядох един от най вкусните качамаци, направо ти се топи в устата. Пийнахме по една две бирички, разходка и снимки из околните къщи. Между другото там май има някакъв строителен надзор, който не позволява нови къщи да се строят безразборно, в смисъл трябва да имат възрожденска визия. Беше вече към 17:00 и отпрашихме към Чудните мостове.

Аз от хубавото хапване и биричката заспах и не видях много от пътя на отиване. Събудих се направо като спирахме. Там има някаква барака, която се води информационни - туристически център, но за съжаление не работеше. И така тръгнахме да разглеждаме. То страшна работа това. Такива скални форми огромни аз за пръв път виждам. Чудесия. Първо се качихме над единия и след като обиколихме през гората излязохме от втория. Уж навън жега, лято а пък си беше супер хладно, направо студено. Наистина ме впечатлиха тези скални образования, които досега бях гледал само на снимки. Купихме си магнитчета - сувенири, набрах си здравец и взех визитка на намиращата се тук хижа "Чудните мостове" - евтино, на прекрасно място. Някой ден дай Боже може да го посетя с компания. Между другото "Чудните мостове" са в списъка със 100-те национални туристически обекта. Взехме печат от хижаря и тръгнахме в посока на намиращата се още по-нагоре хижа "Скалните мостове" и Античния път, минаващ по билото на планината.

Стигнахме до хижата, но за съжаление пътя свършваше дотук и ако искахме да продължим до Античния път трябваше да го направим пеша. Нямахме толкова време обаче, понеже пътя бе ходене около час, и лека полека тръгнахме надолу.

Така плана ни за първия ден бе изпълнен повече от добре.