Бяха ми дошли на гости едно семейство приятели с идеята да ги разведа няколко дни из Родопите. Бях свободен няколко дни, така че с радост се съгласих да им стана гид. Решихме да разделим пътя на два дни по пет дестинации на ден, за да може да не претрупваме нещата. Избора за маршрут беше мой, което беше екстра, понеже можех да сложа места, където още не съм бил. В първия ден бяхме си заплюли Асенова крепост - Бачковски манастир, село Косово, Чудните мостове.
Качихме се до Асеновата крепост, обиколихме малко из нея, като им направих една лекция. Те останаха доста очаровани от видяното. Понеже съм бил на крепостта стотици пъти няма какво толкова да се добави.
Следващата ни спирка беше Бачковския манастир. След като се поклонихме на чудотворната икона на Света Богородица и обиколихме из манастирския двор, решихме да идем и до Костницата. Отидохме и до там, снимахме се и тръгнахме към село Косово.
Никога не бях ходил до Косово, колкото и странно да е. Посрещнаха ни стари къщи, все един влизаш в филма за капитан Петко Войвода, или "Записки по българските възстания". Прекрасно. Понеже вече бяхме доста време навън и бяхме огладняли, решихме да потърсим прословутото заведение, механа, ресторант "Безгрижен живот". Пътя води до там, сякаш беше един малък Рим. Паркирахме и решихме преди това да слезем до църквата, която се намира непосредствено под "Безгрижен живот". За съжаление тя беше заключена, но пък се снимахме в двора, снимахме и костницата, хапнахме малко планински вишни, които още повече ни изостриха апетита.Родопската кухня винаги ми е била фаворит, но тук ядох един от най вкусните качамаци, направо ти се топи в устата. Пийнахме по една две бирички, разходка и снимки из околните къщи. Между другото там май има някакъв строителен надзор, който не позволява нови къщи да се строят безразборно, в смисъл трябва да имат възрожденска визия. Беше вече към 17:00 и отпрашихме към Чудните мостове.
Аз от хубавото хапване и биричката заспах и не видях много от пътя на отиване. Събудих се направо като спирахме. Там има някаква барака, която се води информационни - туристически център, но за съжаление не работеше. И така тръгнахме да разглеждаме. То страшна работа това. Такива скални форми огромни аз за пръв път виждам. Чудесия. Първо се качихме над единия и след като обиколихме през гората излязохме от втория. Уж навън жега, лято а пък си беше супер хладно, направо студено. Наистина ме впечатлиха тези скални образования, които досега бях гледал само на снимки. Купихме си магнитчета - сувенири, набрах си здравец и взех визитка на намиращата се тук хижа "Чудните мостове" - евтино, на прекрасно място. Някой ден дай Боже може да го посетя с компания. Между другото "Чудните мостове" са в списъка със 100-те национални туристически обекта. Взехме печат от хижаря и тръгнахме в посока на намиращата се още по-нагоре хижа "Скалните мостове" и Античния път, минаващ по билото на планината.Стигнахме до хижата, но за съжаление пътя свършваше дотук и ако искахме да продължим до Античния път трябваше да го направим пеша. Нямахме толкова време обаче, понеже пътя бе ходене около час, и лека полека тръгнахме надолу.
Така плана ни за първия ден бе изпълнен повече от добре.
0 коментара:
Публикуване на коментар