27.10.11 г.

Концерт в "Тънка червена линия", София - 27.10.2011

За Втори път щяхме да свирим тук. Клуба е просто прекрасен. Има много хубава атмосфера, визия, звук и изобщо всичко, което музиканта и фена могат да си пожелаят:). За разлика от миналия път, когато правихме Sublime tribute, този път, концерта щеше да бъде авторски и нямаше да сме сами, а с софийската група La Muchedumbre. Малко позакъсняхме за чека, понеже на Стойчо го бяха викнали за някакви снимки около предизборната кампания. Както и да е рано-късно отидохме в клуба, а Горския вече бяха там.

Наредихме нещата, започнахме чека първи, понеже щяхме да свирим втори и така виж изненада. От бара цъфнаха 2 литра Tullamore Dew. Тамбордю-мамбордю и по едно време стана 9 и нещо La Muchedumbre започнаха.

Билярди, тамбордюта, ска и взе да се понапълва с хора и около 22:00 вече направо прииждаха, което беше яко, понеже деня беше четвъртък все пак и утрешния ден макар и "ден на майстора" все пак беше работен.

В началото Ванчо говореше да свирим и концерта да свърши до 12:00 да може да се наспим. Да бе, да!! :)) Дойдоха и доста приятели от Асеновград, както и колеги на Стойчо и Ванчо.

И така вече почерпени стабилно се качихме на сцената към 23:00. Сета ни беше 14 авторски песни + 3 кавъра. Смях много, калдаваци, супер настроение. Изпяхме всичко и айде чао. Да ама не! Као се започна "още, още". Кво да правим - давай яко. Меллета, стейджове, сутиени по сцената.. Кво ли нямаше :) Най-накрая вместо "Още, още" имаше "Още две, още две".

Най-накрая към 2 часа вече каталясахме и не ни остана нищо друго освен да си кажем чао с феновете, които бяха невероятни тази вечер. Поснимахме се за спомен с този, онзи, допихме си питиетата и ареее чао към ъгъла на "Кораб Планина" и Якубица" да играем кючек.

Ванчо му се пиеше бира и опитваше да се кандардисваме за бири, ама аз наистина нямах сили и затова отплавах към полетата на сънищата.

Винаги е супер яко да се сещаш за подобни концерти. В такива моменти си давам сметка, че след 11 години нищо не се е променил - нито хората идващи на концертите, нито ние самите в отношението си към нашето хоби - музиката.

Един познат след концерта ми каза "Ейй Иво върна ме в детството ми..". Много е хубаво да осъзнаеш, че това ти отношение, емоциите ти, свиренето ти не се е променило и даваш на хората това, което искат и от каквото ти имаш нужда.

Наистина тази вечер "Тънка червена линия" и хората посетили концерта ни дадоха това от което имаме нужда.