26.11.11 г.

Plastic Bo., No Limitt - Севлиево, бар "Shadow"- 26.11.2011

За пръв път от многото години свирения в Севлиево щяхме да сменим локацията. От Кафе театъра щяхме да свирим на ново място - бар "Shadow". Така и така го държаха едни познати и не ни  пречеше да свирим там. Още повече, че Севлиево винаги ще си остане едно от много любимите ни места за свирене, понеже винаги става бахти партито.

На 26-ти събота в ранния следобед, запалихме колата, надухме Орхан Мурад и газ за Свелиево. "Ново гадже ще си намеря, теб ще зарежа..". Чичо Орхи винаги дава неописуем колорит на пътуванията. Аз не се стърпях и гръмнах няколко бирички с брускети. Непосредствено преди Севлиево (взехме пътя за няма и 2 часа) една жълта кола (йеее) беше загубила пътя, та се намирахме заедно. Намерихме сравнително бързо клуба (само с една обърка, чрез която стигнахме до края на града).

Под Севлиевското СБА се намираше мястото, където щяхме да свирим днес. Много сантимент към старите времена нахлу в нас, понеже "клуба" беше едно малко уютно място с дървена ламперия по стените, което ни връщаше в спомените много назад. Времената, когато нямаше места за свирене, всичко се правеше съвсем импровизирано, но от сърце, хората идваха да се забавляват и да разпускат. Яко!

Направихме набързо чека, и тръгнахме из града да хапнем нещо. Отидохме в един много готин ресторант, където ядохме някакви салати и предястия, пихме бири и вина. Богата работа ;) Слязохме в клуба малко преди да започне първата банда - No Limitt - севлиевски момчета, а на баса Такинса. Забиваха рок и го правиха много качествено. Настроението започна да се създава съвсем спонтанно, алкохола започна да се лее обилно. Пак казвам, мястото не е голямо, но имаше страхотно настроение.

Направихме 16 наши парчета сет. След като ги изсвирихме направихме още един сет поне 15 с кавъри и то каквито хората си пожелаеха. Излизаха да пеят, забавляваха се, вдигаха се на стейджове. Абе наистина респект за севлиевци. Умеят да си правят шоуто.

Концерта свърши, всички доволни, седнахме да пием по една ракия да се видим с Друмев и Такинса. Разправяхме си разни истории от едно време и стана супер смях.

Набарахме някаква много година ракия, ама не помня на кой беше. По едно време бая почнахме с Ванчо да оплитаме езиците и си взехме по живо по здраво с приятелите и мацките от бара и газ към София. В колата хър-хър, Стойчо кара. По едно време се събуждаме на ъгъла на "Якубица" и "Кораб планина" и от нашата кола дъни Орхан Мурад ама не е за разправяне. В 3 часа вечерта. Пълни кюнлии. Разтоварихме нещата, взехме по един душ и блажено се опънахме, след супер яката вечер в Севлиево. Лека нощ!

20.11.11 г.

Туристически преход "По стъпките на Бакуриани" - 20.11.2010

Понеже местностите югозападно от града предлагат богат избор от неща които да се видят, реализирахме една много хубава инициатива, която имаше преди всичко опознавателна цел. В уречения ден и час на старата пловдивска автогара се бяха събрали близо 30 човека, което си е направо екстра. Времето беше слънчево и студено - идеално.

Маршрута по който щяхме да вървим беше от чешмичката над кв. Запад нагоре, а пред училище Кирил и Методий ни беше втората спирка. Там към нас се вля и още една силна група и вече изглеждахме направо внушително.

Събрахме се и отпрашихме нагоре силна и весела група да се запознаваме със светините в този район близо до града ни. На чешмичката ни чакаше Стойчо ефенди, който явно е бил по-оправен от нас и бе пристигнал доста по-рано. От там снимахме параклиса "Св. Врачи" над кв. Запад и поехме по изключително стръмната пътека нагоре към параклиса "Св. Влас". Когато я изкачихме към нас се вля още една група от Горни Воден - Гергана, мъжа и и децата и. Те щяха да са ни помощници с изключително ценна информация за параклисите около Горни Воден.

Стигнахме до параклиса "Св. Влас", който се намира на изток от кв. Горни Воден. Последните спомени от преди доста години когато съм ходил бяха много неприятни. Параклиса беше изключително занемарен. Сега обаче беше доста по-различно. Освен че беше изцяло ремонтиран, към параклиса беше изграден и ексионартекс. Лехите бяха поддържани и градата сменена. Тук Гери ни показа стара фотография на параклиса от преди над 40 години, както и ни каза много интересни неща, свързани с историята му.

От там силната група се отправи към Бакуриановият замък, намиращ се на мястото където е параклис "Св. Димитър". За съжаление от него не е останало почти нищо освен много бледи очертания на зидовете в североизточната му част. Освен това горе е изключителна мръсотия.

След това продължихме към "Св. Кирик". Поснимахме там, влязохме в църквата, и след като разгледахме всичко тръгнахме към аязмото, което беше последната ни цел.

 Пътя до горе беше наистина тежък и изморителен. Но за героите има награда. След като се качихме на платото над манастира, където всъщност е и аязмото, пихме по една студена вода, напалихме огън и започнахме един сладък мохабет, гарниран с мръвки и червено вино. За съжаление, заради късия ден не успяхме да стоим повече от 2 часа и час преди да се стъмни поехме обратния път.

На самия манастир някои от хората си бяха викнали вече половинките с автомобили, за да се приберат по-рано, понеже бяха каталясали, а останалите през чешмата и поляната не хванахме по пътя през Аман дере, а хванахме източната пътека, която преваляше хълма и излезе на параклис "Св. Христофор".

Всички останаха много доволни от прехода. Мислим пак да направим нещо подобно.