17.12.11 г.

Коледен арт workshop - 17/18.12.2011

Това бе поредна инициатива на "Устремени", която обхващаше голяма част от занимаващите се с по-нестандартни форми на приложни изкуства млади хора в града ни. Участниците бяха около 20 човека и в петък нещата се наредиха. Стана много уютно и приятно, материалите бяха доста, като нещата се аранжираха по следния начин: В голямата зала бяха рисунките и фотографиите и пирографиите, а в малката зала бяха масите, където всеки щеше да работи на място нещата които представя. Изключително много ни помогна Запрянка от музея, която два дни буквално спа там заради събитието.

Може да се каже, че този уъркшоп мина добре, защото създаде доста контакти, доста хора се запознаха с идеята на това събитие, размениха се телефони за бъдещо сътрудничество между самите автори, които си обещаха среща на следващите подобни събития.

В края на неделния ден бяха проведени две лекции - на тема графити и на тема брейк денс, които бяха много интересни и заинтригуваха зрителите. Изобщо презентационният модул е доста интересна идея и има сериозна почва за развитие. За в бъдеще смятаме да развиваме формата "уъркшоп" с различни дейности в реално време и най-важното - да започнем да го правим в градска среда, защото Община Асеновград не ползва по оптимален начин градската среда като сцена за дейности, свързани с културата на младите хора, а честно казано стълбите пред Общината вече се превръщат в скучни.

Освен това има доста форми на различните субкултури, които не са били представяни досега под формата на някакъв вид  самодейност, или под някаква друга презентационна форма, а тези творци не са никак малко и работят в абсолютния юндърграунд, защото първо няма база за практикуване на дадения вид арт при тях, и второ дори да се практикува в домашни условия няма презентационен модел за тях в културния календар и събитията на Общината.

 Разбира се искам да кажа, че работата да сме връзка между Община и тези творци е изцяло наша, все пак това е една от основните идеи на "Устремени". Ако годишно се правят по поне два уъркшопа на различни места в града, то тогава и успеха ще дойде. А този успех ще наш - общ, защото ще се интегрираме взаимно в социалната среда, в която всички искаме да живеем.

7.12.11 г.

Село Врата и Чотрова чешма - 07.12.12

С Янко го бяхме ударили на яко скитане, което беше свързано предимно с моите заснемания на параклиси. Искам да направя "Алманах на поклонника", който да съдържа снимки и информация за всички църкви, манастири, аязма и параклиси на територията на Общината. Този ден обаче, бяхме го оставили за разходка. Нямахме конкретна идея къде да ходим, първо бяхме решили да хващаме към Яврово, но в последствие тръгнахме на противоположната страна.

В Асеновград времето беше на кантар да завали, но въпреки всичко тръгнахме, понеже лошото време е последния фактор, който ще ни изплаши да ходим където и да е. Минахме през Червен, където снимахме параклиса "Св. Трифон"и поехме нагоре. След Орешец решихме днешната разходка да е до Белинташ.

Времето обаче драстично се развали на над 1000 метра, започна да вали мокър сняг и след като се отбихме в магазинчето в село Врата, продължавайки за Белинташ, спряхме на "Чотрова чешма", като последна спирка за днес. Нагоре пътя е черен и е труднопроходим с коля лятно време, какво оставаше за сега, когато всичко беше киша и кал, още повече, че мокрия сняг продължаваше да вали обилно.

"Чотрова чешма" е наистина много приятно и спокойно място. Намира се на няколкостотин метра под Белинташ и е истински рай за летните месеци. Гората наоколо е смесена - бук и бор, като бука доминира. Днес всичко бе влажно, но знаех от опит, че разпалим ли макар и малка жар, мокрите дървета щяха да горят. Малко по-нагоре в гората намерих два сухи клона, макар и навлажнени от сипещия се мокър сняг. Под навеса на самата чешма имаше няколко сухи дървета с които запалихме огън и вече единия от проблемите беше решен. Другия, ако може да се нарече "проблем" беше да приготвим скарата, която този ден се състоеше от пилешки пържолки в марината, която бях направил от предния ден. Църта-пърта, Янко умря от глад ама с тези влажни дърва толкова. Всичко стана ок. Хапнахме и айляк малко на хубавото време. Много обичам навечерието на зимата - вече много дълбоката есен.

Време меланхолично и спокойно. Човек остава сам със себе си и потъва във очакване на бялата приказка. Вече беше станал късен следобед и след час и малко щеше да се стъмни. Бяхме готови да поемем надолу. Точно около нас се бе образувала снежна пелена и наистина беше невероятно красиво. Сякаш върховете около нас - Белинташ, Хайдутташ, Караджов камък, Кръстова гора бяха обвити в снежен воал.

Точно на разклона Врата - Три могили - Беланташ под нас имаше пасящи коне и просто беше грехота да не запазя този момент на снимка.

Оказа се че телефона на Янко прави повече от добри снимки. По принцип бяхме тръгнали с хубавия му апарат, но се оказа, че батериите са прецакани и няма да ни стане играта. Но пък аз лично съм много доволен, защото все пак успяхме да уловим тези хубави моменти.

Село Врата беше потънало в мъгла, снега вече беше преминал в мокър сняг и дори по-скоро във влажна мъгла. Направихме още няколко кадъра и потеглихме надолу.

Явно зимата, която после разбрахме колко сериозна беше идваше насам и това бяха последните есенни дни. Уловихме точния момент на точното място - първият сняг в гънките на Родопа. Тишина, мистика и спокойствие.