21.12.12 г.

21.12.2012 - Концерт в рок клуб "Торнадо" - край след Края

Бях помолен от Явор (певеца) и братовчед му - Иван Тосков, да им ударя едно рамо за едно свирене в рокерския клуб "Торнадо".

В този бар съм ходил 2 пъти. И така в ден DOOMSDAY :) се качихме горе. Данчо Барето в класическия негов стил не дойде навреме, всичко беше хаос.

Оказа се, че Митака Налбантов (може би надушил накъде вървят нещата) се отказал, под предтеkст, че е болен (той и си беше болен де).  Има неща в живота, които просто искаш да забравиш.

Самия клуб и "феновете" в него също бяха на страхотно ниво. Дори баса ми по едно време ми каза че го сърби за удар по на един пинко главата, който се беше напил отпред и ломотеше "Уайстнейк йеее, арее е свирете е". Хубаво е, че умея да запазвам самообладание и да не се отдавам на емоции, иначе щеше да стане лошо :). Прекъснах концерта по някое време, прибрах си нещата и си тръгнах.

Крайно разочарован, че края на света не дойде пред това което случи горе се прибрах доста поизнервен.

1.12.12 г.

Концерт в "Тънка червена линия" - 01.12.2012

Както си му е традицията да свирим по 2 пъти на годината в тънка червена, така и 21 дни преди "края на света" отново бяхме в този як клуб. Какво и предните пъти бяхме с La Muchedumbre.  Концерта беше насрочен за 21:00, но както често става започна към 22:00. Ние открихме концерта, а хората продължаваха да пълнят клуба. Много приличен сет, около 20-22 песни, като Боби (сакса на Мучетата) свиреше с нас. Беше много забавно, обаче си личи, как има доза стерилитет в клубове като "Тънка червена" и "Строежа", в смисъл, че по разни други клубове целия сет е патаклама пред сцената а тук хората си танцуват, побутват се, аплодират шумно, викат на бисове, но са някак си доста "по-културни".

След концерта шоуто беше на ниво. С близнаците така се почерпихме че типично по асеновградски "Нит' са напиаме, 'нит си отиаме!". До 5 часа сутринта в бара. Най-накрая бавно, но славно, се отправихме към Редута, за да положим морни чела.

Това беше един от най-посещаваните ни концерти в София. Клуба беше буквално фул, при положение, че в същия момент имаше още 8 концертни събития. Яко !

24.11.12 г.

Рибно меню на Джурково - 24/25.11.2012

Набързо пак организирахме тайфата - обичайните заподозрени - Аз, Владо, Черния, Диляна, Ванчо и Сестра ми и Рашъна. Първи бяхме аз, Черния и Влади. Още по светло се качихме, понеже ни чакаше (мен поне) много кулинарна работа. Бях приготвил 2 кг. ципура и 1.5 кг. пастърва, които бях купил от "Кипа" в Одрин. В Турция като цяло цените на рибата са много ниски в сравнение с тук, а аз само това и чаках, понеже си умирам за риба и то прясна.

И така разтоварихме багажа като се качихме, и започнахме приготовления по кулинарния "workshop". Първа щеше да бъде ципурата, която мислих да направя плакия. Нарязах на едро зеленчуци (чушки, домати, червен и стар лук, добавих маслини, и върху това канапе наредих рибата, която беше обилно полята със лимонов сок, а вътре намазах с маслинено песто. Отгоре отново я закрих със нарязани зеленчуци, като най-отгоре сложих доволно зехтин и завих с фолио. Целия този разкош щеше да стане във фурната на новата печка, която лятото (като сменяхме дограмата) донесохме от Асеновград. Най-хубавата топлина - на дърва !

Вече се бе стъмнило, вдигахме първите наздравици и дойдоха Ванчо и Дидето. Ципурата междувременно беше готова и разсипахме по масата. За пръв път правих риба плакия и трябва нескромно да си призная, че се справих брилянтно. Дойдоха и сестра ми и така веселата група се събра.

Другия ми хит за вечерта беше пастърва на тиган. Бавно, на много слаб огън, с търпение и постоянство приготвих една от най-вкусните (по думите на сестра ми) рибни ястия, които е яла. Всички си облизаха пръстите. Най-накрая направих и пържена сланинка и контра филе със гъби. Е тва е да ти идва отръки :)

На другия ден станахме, малко лаф-мохабет и започнахме да се оправяме да слизаме занадолу. Направихме две изкуствени супи за закуска, апнахме и потеглихме надолу. Много се изкефих, защото това беше единствения път, когато не изхвърлихме храна. Като се сетя за рождения ми ден какво разхищение беше и направо ме хваща срам. Оказа се, че това ни ходене е било последно за 2012 г. Догодина сме пак на линия, и малко по малко действаме за механата.

18.11.12 г.

Посещение на Кръстова гора - 18.11.2012

След като станахме и блажено хапнахме домашно кисело мляко и се надишахме хубаво с чист въздух, решихме да идем до Кръстова гора, да напълним вода, да се помолим, а не на последно място да разуча възможностите за отсядане на поклоннически групи  в новото манастирско крило.

Качихме се около обяд, като сестра ми ме взеха от пътя на около километър след селото, понеже аз изпозлвах времето докато те се наканят и си пият кафетата да заснема параклисите и храма в и около село Борово. Много красиво  - мъгла и слънце се бориха за надмощие и власт над непокорните родопски върхове.

В този ден нямаше много хора и ние използвахме момента да се поразходим на спокойствие. Обиколихме всички места и обекти, като аз детайлно заснех всичко. Напълнихме вода от аязмото, като ползвахме всички налични шишета и туби. Хубаво впечатление ми направи, че няма вече амбулантни търговци, а всичко си е под шапката на манастира и манастирското братство. Търговските обекти ако мога така да ги нарека са два - църковен магазин и чайна.

На връщане минахме пред селото да вземем Георги - момчето от асеновград, което се оказа дърводелец и му говорихме за идеите си за ремонт в Джурково. Късмет отвсякъде. Пожелавам на всеки да се качи до горе. Много силно място. 

17.11.12 г.

Чеверме в село Борово -17.11.2012

Яла апни! Под това мото премина съботната вечер, която след прибирането ни от Турция продължи с пълна сила. Взех си един душ и с Рашъна и кака Мариела подпалихме синия боклук, наречен "Хонда сивик" на Рашъна и нагоре към Борово. Митко (Барана) ни беше поканил на чеверме, ей така, без повод. За пръв път щях да стана свидетел на печене на агне на шиш, т. нар. "чеверме" - една от визитните картички на планината Родопи.

 И така след отбивката преди Лъки навлязохме в гъста мъгла. Рашъна караше бавно, защото минаваше 23:00 вечерта и не се знаеше някой пияндурник дали нямаше да изскочи от някъде по завоите. В 12 без 15 бяхме на уреченото място - една стара къща в горния край на селото. Шок! Ние мислихме че направо на софрата ще сядаме, а то се оказа, че щяло да се пече до 3:30-4 часа. Пълен провал.

Кво да правим седнахме да пием по една ракия, тя стана втора, трета, четвърта... Тва агне се върти ли върти.. Разгеле в 4 без нещо чевермето беше вече готово. Ние вече бая замотани се преместихме от вън (където бяхме се паркирали, докато агнето се вътреше) в една стаичка с огнище. Аху - иху, гайди, китари. Лудница! Много готин мохабет с момчетата там. Към 6 сутринта геройски се вдигнахме от масата и отидохме да положим морни и пияни тикви. Лека нощ :)

Пътуване до Одрин - 17.11.2012

Както ми стана в последната година традиция - гид-гел до Одрин. Познатата програма - Храм "Св. св. Константин и Елена", после борса, хипермаркет "Кипа", "Синия" пазар и после кой където му видят очите. Както и да е, напазарихме и вместо да ходим по разни глупави и безмислени обяди, решихме да хванем зад "Селимие" (този път изобщо не влязохме вътре) и да направим обход в периметъра североизточно зад нея.

Веднага зад джамията има една много интересна сграда (Каменна къща), която си личеше, беше реставрирана наскоро. Турците обаче като гърците нямат нито един надпис на английски и си останахме с догадките какво аджеба е това. До него имаше нещо подобно на гробище. Уж гробище, ама не е. Най-накрая се появи и табела на английски, която казваше, че това всъщност е изнесена експозиция на надгробни плочи от епохата на Османската империя. Имаше всякакви различни видове надгробни плочи, които се различаваха по своите "шапки", т.е. орнаментите, които украсяваха горния край на тези надгробни камъни.

Точно до това гробище имаше музей, предполагам че и тази експозиция беше част от него, защото в неговия двор имаше страшно много погребални артафакти. Като се започне от праисторически некрополни могили, до открити гробници от римско време 1-2 век вероятно (свързани с император Адриан).

След тази хубава културна насоченост на разходката ни, дойде време да тръгваме. Много бързо се оправихме на границата и в 20:00 си бях в Асеновград, защото щяхме да тръгваме за Борово, където ни очакваше чеверме.

11.11.12 г.

Репетиция в София - 11.11.2012

Понеже доста време не бяхме репетирали, а имаме предстоящи концерти, реших да ида до София да направим една репетиция, хем да подрънчим с Боби от Мучедумбре (понеже на концерта ще свирим заедно). По обяд Ваньо ме забра с новия мерджан двувратка (пълен албански мафиот), забрахме и Джонгата и Зоя и потеглихме към София. Там се уговорихме с Владко да дойде и той на репетицията.

Взехме една бутилка водка и газ към ул "Тинтява" в Дианабад. То едно огромно хале и репетиционната / студиото на 5-тия етаж. 15 кинта на час, ама си заслужава всяка стотинка. Демо запис на цялата репетиция ти влиза в цената, което си е супер. Ние по принцип не сме от най-претенциозните, даже хич и се оправихме за нула време. Бяхме взели репетиция от 20:00 до 23:00. Минаха като на един дъх. Ама то много хубаво бе. Тоя Боби много луд на клавир свири, на сакс. Много яко ! !:) Сменяхме пънка и скато със сръбски, гръцки и всякакви народни мотиви и шлагери. Владо се насра от смях :))

След репетицията - шута в гъза и обратно към ъгъла на "Петър Богдан" и "Бричебор" да ядем сухари с маслини. 

4.11.12 г.

"Рампа" парти за изпращане на лятото - 04.11.2012

Тръгнахме да изпращаме лятото. Хубаво ама то май си беше тръгнало без да му пука особено за нашите бели кърпички. Нищо де, квото такова, щяхме да се съберем пък то щеше да си покаже на място.

Неделята се уговорих с Ива, Цецо, Виктория, Вильо и който намерих в скайпа и фейса, взех си китарата и газ към рампата. Облачно ама да си ебе мамата. Беше обед и чаках другите да обядват и да започнат един по един да се качват нагоре.

Пет пари не давам аз, нарязох си една салата, която направих като изкарана от форматите за кулинария, сипах си една ракия, запалих си една цигара и започнах да чакам времето да се пооправи, за да го изпратим :) Мба, няма чатлак дето са казва :)

Всички се качиха към 1 - 1 и нещо. Направихме скара, и тая ракия като тръгна. Пълен провал. Свирене, пиене, мохабет, то стана тъмно. Айде към града, ама ни се пие още. Две менти от денонощния и на зоната репетроара се увеличи с три опери от Ива. Много яко си прекарахме и вместо да изпратим лятото посрещнахме зимата де, ама поне беше бая весело.

20.10.12 г.

Преход Параклово - Танкодрум - Манастир "Св. Петка" - 20.10.2012

От години не го бях правил този маршрут, а след големия преход бях зажаднял за малко ходене, така че в събота преди обяд тръгнах през басейна, после край параклис "Св. Трифон", по периферията на вилната зона, известна в града като "Параколово" и се насочвах към Танкодрума.
Тишина, над 25 градуса (като за края на октомври беше супер времето), миризма на запалени стърниша, радио, чуващо се в далечината... Класика в жанра.

Танкодрума, всъщност наистина беше танкодрум за поделението в Асеновград, където се обучаваха механик-водачи на танкове Т55. Полигона където се учиха се намира точно тук, под манастира "Св. Петка" и има няколко сериозно набраздени трасета, които още десетилетия ще личат. В източния край на тази бивша танкова учебна площадка се намира и една каменна кариера, която вече не се ползва, но постройките (или поне основите им) личат.

След още няколкостотин метра стъпих на малкото платно, което всъщност е пътя за манастира. След около километър пътя свършва, защото явно фирмата толкова си е свършила работата, и след това тръгнах по черния път за нагоре. След около 15 минути бях до манастира. Там нищо различно - няколко човека (туристи) похапваха в двора му, но храма бе заключен и не можах да се поклоня пред иконата на Св. Петка - Параскева (Вероятно игуменката Юлита имаше ангажимент извън манастира). Поразходих се малко, след това поседнах пред манастира, а там, на поляната, напук на кризата имаше ловджийски банкет  - познайте за какво иде реч :)

Тръгнах към града, понеже уикенда предлагаше богата и разнообразна футболна програма и в ранния следобед си бях в къщи. Чуден маршрут, подходящ изключително много за разгрявка преди големи преходи, или просто за разходка. Точно 10 километра.

5.10.12 г.

Три дни по билото на Родопите - 07-09.10.2012


Спонтанно зародилата се идея за преход по изключително предизвикателния маршрут, който ще опиша по-долу, се реализира по един наистина запомнящ се начин.
 Около 15 ентусиаста решихме да се насладим на последните слънчеви дни в годината и прекосим една част от Родопските била, и по-конкретно с. Павелско - хижа "Пашалийца" - хижа "Момчил юнак" и разбира се крайната цел на този преход - хижа "Преспа".

Маршрут с обща дължина над 60 км. (това обаче не го знаехме в началото).

В уречения ден (5.10 - петък) първата група се чакахме на автогарата в село Хвойна, която беше и изходния пункт за тези, които щяха да се изкачат пеш до хижа "Пашалийца". Това бяхме аз, Влади от София, Илияна от Пловдив, Тошко от Смолян и Деси от Асеновград. Пъстра и весела група. След като цапнахме по една бира на автогарата в 15:50 тръгнахме нагоре.

Малко след като се влезе в село Павелско, се завива наляво, като се следва табела, която указва разстоянието до хижата - 14 км. Това обаче е разстоянието до там по пътя за кола. Ние хванахме пешеходната пътека, която пресичаше лъкатушещото се нагоре шосе. С надежда да спестим някой и друг километър не мога да кажа твърдо, но май се прецакахме, защото пътеката е меко казано стръмна.

Така вече на свечеряване излязохме на шосето с мисълта, че хижата е близо. Повървяхме още около час и половина, докато Чавдар с джипа не ни стигна точно на мястото, където видяхме табела с надпис: "Хижа "Пашалийца" - 1200 м". В джипа бяха и чепеларци - и те стабилна група. Междувременно Здравчето ми се обади притеснена, защото никой не беше горе, а те се бяха качили четири човека - Здравчето, Стефчо, Тошката и Ицо. Силна група :) Така почти по едно и също време се събрахме на Пашалийца.

Хижата е доста добре поддържана (за възможностите си), приветливи хижари, които бяха млади хора, цената е 10 лв на легло, но въпреки скромните условия не мога да кажа в никакъв случай че беше мизерно или нещо от този род.

Направихме един хубав мохабет, думнах 4-5 ракии и към 2 часа се паркирахме да спим, че на другия ден ни чакаше голямото ходене.

Изминатото разстояние за този ден бе 11 км при денивелация 1100 м.

6.10 - събота

Станахме сутринта, пихме по едно кафе (чай), направихме една обща снимка и точно в 09:00 тръгнахме. То една красота, едно чудо.. А пък и едно време... Направо рай.

Целия път от Пашалийца до Момчил Юнак е по широк коларски път, който минава или по билото или непосредствено под билото на планината. Точно беше първия ден от новия ловджийски сезон и засякохме няколко ловджии по пътя. Около 12:00 намерихме една чешма, която ни беше позната от google earth, на около 1700 мнв,  хапнахме и след обяда се опънахме за около 20 мин на една поляна.

Ама няма такава красота и спокойствие. Малко по малко обърнахме билото и от североизточния му край минахме от югозападния. Там пък гледките бяха още по-вълнуващи - село Зорница, писта Мечи Чал, Пампорово и кулата на Снежанка. Родопите в цялата им красота. Интересно е, че преди няколко дни бе валяло градушка и по усоите още имаше дебели пластове съхранен лед. След още няколко часа (около 15:30ч) съзряхме в далечината и връх Преспа (2000 мнв),  в чието подножие е и хижа Преспа. Тук Тошката от Смолян хвана на стоп един трактор до шосето, понеже наскоро бе правил операция заради счупена пета и заради километрите започна да го боли доста.

Излязохме на картофохранилището над село Момчиловци, където бригада хора вадеха картофи. Помолихме ги да си купим, но те ни подариха голяма (може би 5 кг) мрежа едри родопски картофи. Пресякохме напряко една голяма поляна и излязохме на шосе, което след около километър ни отведе до писта "Картола". Там ударихме една почивка.

 След нея тръгнахме право нагоре по пистата и след 15 минутно  катерене изплезихме езиците. Иначе горе 1886 мнв - гледката убийствена. Няма такова нещо... Има параклис, няколко български знамена, камбана и голям кръст. Виждаше се под  нас и паметника на Хайдушки поляни - там трябваше да стигнем .

След кратка пауза поехме надолу и след няколкостотин метра излязохме точно до хижа "Момчил юнак". От там - по една бира, събрахме с Ицо и Десито бейби картофки от нивите наоколо и през едни овчарници излязохме на Хайдушки поляни. Там се бяха събрали останалата част от групата. Направихме поредната порция снимки за спомен.

Заредихме бутилките с вода, понеже ни чакаше последната, най-тежка част от маршрута за днес, а именно изкачването от Хайдушки поляни до хижа Преспа - около 2,5 км яко нагорнище.

Шест човека останахме назад, защото разглеждахме разни неща по пътя. След няколкостотин метра, излизайки на една поляна, видяхме дървосекачи, които имаха няколко двуколки, в които впрягаха коне, които свободно пасяха наоколо.

Нашите не се посвениха и пожелаха да ги закарат догоре, те пък се навиха, и стана мазало :)) Яко гладиаторско зрелище. Понеже двуколките бяха две и можеха да се хванат само четири човека, ние с Ицо решихме да настъпим последната отсечка и да стигнем възможно най-скоро до хижата, понеже и ставаше късно. Интересно е че, подминахме дори и конете. Беше много сериозно ходене и след няма и 40 минути хижата беше пред нас.

Поизмихме се, доколкото позволяваха условията разбира се, и седнахме на софрата. По едно време дойде и Тошката от Смолян, който беше направил бая филм, но пристигна с някаква лада, която безпроблемно се качи до горе. Имаше много смях.

Бай Асен - хижаря е уникален образ. Пие като разпран, пуши като комин и само глупости му ражда главата. Направи уникален коктейл, който кръстихме "Ракито" - мента, ракия, ябълки и лед. Ракия много се изпи, много мезета се изядоха, хора се играха, ама стана пак 2 часа и тръгнахме да лягаме.

Изминатото разстояние за този ден бе 34 км при денивелация 300 м.

7.10 - неделя

Събудих се към 11:00. Всички почти бяха станали, и се изпичаха блажено на поляната или терасата пред хижата, облени от лъчите на слънцето, което беше едноличен господар в ясното небе. Закусихме и около 1 часа започнахме да се приготвяме за тръгване. Кой по колите, кой пешачката, тръгнахме надолу. Последни останахме аз, Стефан, Здравчето, Стоян, Влади и Ицо.

Тактиката ни беше да стопираме и по двойки да се изнасяме.Повървяхме почти до хижа "Момчил юнак", където една кола спря и първата двойка - Здравка и Стефан поеха надолу (оказа се че стопа им е направо до Асеновград). След това с по една бира в ръката продължихме ходенето. Подминахме Картола, и хванахме шосето към Рожен. Бяхме изминали 12 км от Преспа, когато решихме да обядваме. Наплющяхме се като свинки на една чешма и продължихме надолу. Бая ходене си беше. Тъкмо подминахме разклона за Обсерваторията и една кола спря. Понеже Близнака си беше в Асеновград и щеше да си пътува към София беше важно Влади да се прибере по-бързо от нас. Затова те с Ицето бяха втората двойка. За късмет и техния стоп беше директен до Асеновград. С Тянката обаче стигнахме като първите хора до Рожен. 16 километра :)) След кратко чакане един пич ни качи на разклона за Проглед, а след това няма и 2 мин ни качи едно момче за Пловдив. Остави Тянката в Чепеларе и ние отпрашихме надолу.

Така си бях в Асеновград на свечеряване пълен с изключително позитивни емоции и много доволен че нещата се стекоха благоприятно за реализирането на този преход. Готини хора (нито за миг никой не се оплака за нищо), настроение, хубаво време, никакви сериозни контузии, прекрасни гледки и 60 изминати километра... Пълен провал ! :)):):):)

30.09.12 г.

Добростан, хижа "Марциганица", Мостово, Беланташ - 30.09.2012

Както в началото на лятото бяхме през ден дето се казва на Добростан, изведнъж се оказа, че повече от три месеца не бях ходил. Времето беше супер, запалих колата и газ нагоре без цел и посока.

Първата ми спирка беше Добростан, но спирка спирка, колко да е спирка? Пих една вода, помотах се малко и тръгнах отново нагоре.  Спрях се на параклиса "Св. Илия" над селото.

Една истинска приказка - ясно време, чист въздух, силно родопско слънце. Влязох в параклиса, а там едно чистичко и подредено, направо си казваш "тези хора тук как се грижат за своите параклиси". Исках да запаля свещички, но за съжаление не успях да открия кибрит, а и нямах запалка в колата. Тъкмо бях решил да ходя към Марциганица видях две момичета да се изкачват по пътя. Оказа се че са туристки и имат среща със своята компания на връх "Червената скала". Метнах ги до по-пряката пътека и продължих сам за хижата.

Както е ясно на всички от разклона при пещера "Иванова дупка" до хижата, пътя е пълен провал. Ако Общината си вземе пак хижата без тази отсечка (около 1.5. км) работата няма как да се получи. Иначе горе както винаги - глъч, хора, туристически групи, компании.

Постоях половин час, след това реших да се отправя в посока Беланташ. По пътя качих един тип на стоп. Оказа че е някакъв французин - раста и отиваше за Мостово. Добра идея - казах си - така и така не бях ходил до Мостово от доста време. Закарах човека до центъра на селото, след което спрях да разгледам храм "Св. Димитър", който се намира в самото начало на Мостово. Хубава и просторна църква с камбанария, прилепена за наоса.

След обстойния преглед на храма, потеглих за скалния феномен "Беланташ". Не бях ходил там може би от 3 години и поради работата ми свързана с туризма исках да знам моментното състояние на всеки един туристически обект от първа ръка. Още повече, че за адекватната работа по всяка програма за развитието на туризма за следващите години трябва да надграждаме и да обособяваме нови туристически дестинации въз основа на обектите, които имаме в Общината.

Спрях на село Врата да си купя водя и нещо за хапване и продължих нататък. От "Чотрова чешма" нагоре терена за автомобили става много труден и от двете страни на черното, изпълнено с дупки шосе бяха накацали паркирани автомобили. Горе беше истински митинг. Не смея да съм конкретен но ми се струва, че от Чотрова чешма до скалното плато имаше над 200-250 човека туристи, което е повече от посетителите на Асенова крепост. Така че голямата популярност на Беланташ е плюс за нас, но може би в близко бъдеще трябва да се поработи помисли и по идеята за използване на този ресурс от туристи.

Постоях на скалното плато, но беше горещо и след половин час се ориентирах в обратна посока защото слънцето беше доста силно (като влязох после в колата, датчика показваше 41.5 градуса), а беше края на септември. Луда работа...

На връщане срещнах на кацалката преди Горнослав силна група парапланеристи - Гергана, Спас и т.н. Останалите си накачиха крилата и тръгнаха пак за старта, а аз взех Спас и заедно отпрашихме към Асеновград. Много приятна разходка се получи, само дето си остава горчилката от факта, че имаме хижа като слънце, а тя е заложник на нечии интереси..

8.09.12 г.

Село Джурково - 08-09.09.2012

За пореден път през това лято (вече в края му) се качихме на село. На гости от София ни бяха Черния и Владо. Напазарувахме от пазара и нагоре. Времето се случи много хубаво - около 20 градуса, прохладно и ясно.
След като се качихме, разтоварихме се и решихме да сготвим нещо. Пихме по една ракия, хапнахме и Пешо и Владо решиха да слязат до магазина да купят няколко бири.


Аз през това време използвах да продължа да обръщам прозорците и да изчистя напълно градинката на влизане в къщата.Вечерта дойде и Диляна, ама аз бях толкова изморен, че пих 2 бири и заспах в 10 часа. Те са пиянствали до към 3-4 сутринта.

На другата сутрин рано-рано излязох да продължавам работа по градинките. Купонджиите започнаха един след друг да се излюпват от сън, като първа бе Диляна, която пък за късмет трябваше да се прибира, че от работата и се обадиха. После станаха и другите герои.

Побачках, хапнахме пак от курбана, който учинайка Петра ни донесе, пихме по една малка, събрахме багажа и дим да ни няма. Малко по малко двора започва да придобива някакъв вид, остава да се довършат укрепленията, които държат пръстта, за да може за догодина да се засеят ягоди, лук и малини (някои от корените ги запазих).

Ванчо направи три рапа, за да тръгваме и към 4 часа с Влади и Шна Тьопе лека полека надолу :)

28.08.12 г.

За кончината на фейсбук

Преди около десетина година започнах да се уча на web design. В модерните технологии на скриптове, флашове и различните php платформи моите html познания са скромни, но ми помагат да реализирам идеите си за сайтове - хранилища на снимки и текст. Винаги съм приемал леко резервирано социалните мрежи и винаги съм бил от "средната" партида включили се. Нито съм бил от пионерите, нито от закъснелите. Естеството на работата, която искам да реализирам, както и познатия ми опит с разни протоколи за чат като Mirc ми подсказват, че не мога да рискувам и да започна да захранвам с информационни масиви подобни социални мрежи.

Myspace беше първия пробив в самостоятелните профили в скайп и icq и премахна анонимността, която властваше в Mirc. Всеки имаше персонална страничка, лице, снимки и т.н. Концертите се правиха вече много по-лесно, защото информацията за тях достигаше до всеки, можеше да си кореспондираш буквално със който пожелаеш, можеше свободно да слушаш тонове музика, защото тя бе добавяна лично от авторите и.

Чудесно!  Да, всичко беше чудесно до момента, в който босовете на тази социална мрежа решиха да помислят за малко повечко кинти и натовариха интерфейса с милиони ненужни реклами, банери, флашове и т.н. Изведнъж магията изчезна, защото вместо удоволствие, поддържането и комуникацията чрез myspace стана тежест. Започна лавинообразен отлив, от хора, които вече сериозно се преориентираха към новоизгряващата социална мрежа facebook, която беше няколко идеи по-социална. И така до този момент, в който вече преминахме пика на facebook, който има 900 000 000 !!! регистрирани профила.

След като голяма част от шефовете в facebook започнаха да продават акциите си, и щом "лъсна" техния солиден и прогресивен спад на борсата, стана ясно, че нещо не е наред. Няколко дни след това невярващо четях заглавията на банерите в монитора ми "Кога ще умреш?", "Как да свалим калориите си", "Пластична хирургия" и хиляди подобни тъпотии. Това е толкова уникално тъп ход на facebook че ми прилича на къща, която се строи до 3-тия етаж и после започват да се бутат носещите колони. Предишния малоумен ход беше натрисането на т. нар. "дневници", които бяха всичко друго но не и креативна дизайнерска работа. Фейса се затлачи яко още от там.

Всичко е ясно ! Подготвя се нова социална мрежа, която ще е аналог на предходните, с цел печалба. Facebook се затрива съвсем съзнателно, за да може вече ангажираните до пристрастеност потребители да станат потребители в друга "конкурентна" социална мрежа. Но едно поне е сигурно. Facebook си отива и то безвъзвратно, унищожен от алчността или детската наивност на тези, които го създадоха.

27.08.12 г.

Посещение на Кипърския митрополит на Тамасу Исайя в Асеновград - 27.08.2012

Голяма духовна радост ни навести. Лично в града ни пристигна митрополит Исая, от кипърската епархия Тамису. Тя е най-древната митрополия на този остров.

Визитата на този владика бе по повод донасянето в Пловдив на мощите на Св. праведни Йоаким и Ана. След като бяха изложени в Пловдив за няколко дни, мощите бяха изложени за поклонение и в Смолян.


След това цялата делегация на митрополит Исая (духовници и около 60 човека хор) преминаха и през Асеновград. Тук те бяха посрещнати лично от архиерейския наместник отец Йордан Георгиев, както и от зам.-кмета на Асеновград инж. Мария Вълканова. Много приятно и задушевно посрещане, съпроводено с размяна на подаръци в зала 305 на Общината. Добри слова, пропити с положителни чувства.

Хубаво е, че Асеновград е все по-чест пристан на духовни лица от подобен ранг. Това му създава едно добро име в православния свят и един значителен авторитет като една бъдеща поклонническа дестинация.

Символика в църквата на Воденски манастир "Св. св. Кирик и Юлита"

Господин Никола Филипов - виден познавач на миналото на Горни и Долни Воден, Воденски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" и Станимака ми изпрати три фотографии на каменни плочи в храма на манастира. Те са изключително интересни, но за съжаление без никакъв текстов податък под формата на надпис.

От доста години имам наблюдения, въпроси и забелязвам сериозни нередности около този храм.

 Реших да поразсъждавам малко върху тези каменни плочи, с най-подходящото четиво за помощник, а именно книгата на Никола Филипов за манастира.

Плоча N1 - плоча с "Хексаграм" (шестоъгълна звезда на Давид)

Позната е и като Щит на Давид, Печат на Соломон , Звездата на Давид, МАГЕ́Н ДАВИ́Д - מָגֵן דָוִד, `

Комбинацията от двата тръгълника символизира обединение и хармония. Триъгълникът, сочещ надолу, олицетворява женското начало и сексуалност, а триъгълникът сочещ нагоре - мъжкото. Идеята е използвана и в бестселъра "Шифърът на Леонардо". Фигурата присъства и в трактата "Тайните фигури на розенкрайцерите". Използва се и от масоните, но под формата на скръстени винкел и пергел.

Алхимиците отъждествявали хексаграмата с философския камък. Знакът е съставен от два противоположни триъгълника, които олицетворяват борбата на противоположностите. Окултните науки го възприемали като символичен образ на тържеството на Триадата, съвършената Вселена, гения на Твореца, изразен чрез произведението на първото женско число 2 с първото мъжко число 3.Свързвали го с шестте дни на Сътворението и с четвъртата заповед на Мойсей "...шест дена работи и върши всичките си работи".Печатът на Соломон бил много популярен сред магьосниците. Използвал се като талисман, подчиняващ извиканите духове и демони.

През 1822 семейство Ротшилд, след получаване на благородническа титла от австрийския император включва хексаграмата във фамилния си герб. Хайнрих Хайне поставя знака вместо подпис под статиите си в „Аугсбургер алгемайне цайтунг. Присъства и върху знамето на Израел.


Хексаграма в различните религии и религиозни философии

- Източните традиции също използват звездата с шест лъча. Шестте ъгъла се разглеждат като съответни на сричките от най-важната тибетска мантра "ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ".

- Според индуизма двата противоположни триъгълника символизират съединението на Шива и Кали - съзидателното и разрушителното начало.

- Тантристите означават с хексаграма четвъртата чакра - на сърцето

- В Индия се открива под името Янтра

- Петър Дънов казва:  "Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина..."


--------------
Знакът се е използвал за украса върху свещници, печати, битови предмети, жилища още през бронзовата ера.Легендата разказва, че истинното име на Бога - IEHOVA или ADONA, и хексаграма са били гравирани върху вълшебния пръстен на цар Соломон, с който държал в подчинение пълчища демони и зли духове.

Шестолъчната звезда - "хексаграм", е съставена от два равностранни триъгълника, наложени един върху друг. Първият е с връх нагоре, вторият - с връх надолу така, че се образува звезда с шест лъча. Тази звезда е универсално символно изображение. За евреите, християните и мюсюлманите това е "печатът на Соломон". Съществува и в глиптиката на средноамериканските цивилизации. Във философията на херметизма фигурата представя синтеза на еволютивните и инволютивните сили чрез взаимното проникване на двата триъгълника. Въпреки това обаче, винаги в църковната традиция (Източна и Западна), хексаграма е бил "съмнителен символ" за много хора.

Обяснението е много просто. Звездата се намира на мястото, което се намира точно под купола на храма - Христос Благославящ. Връзката е следната - долу е Стар Завет, горе - Словото.


!!!  Печатът на Соломон обикновено се използвал заедно със символите пентаграма и свастика. В манастира връзката съществува съвсем ясно. Плочата, която г-н Филипов е снимал, и двете пентаграми, намиращи се от двете страни на храмовата абсида (снимката е предоставена от г-н Стойчо Тосков).


Пентаграм от двете страни на абсидата в манастирския храм


"Соломоновият знак" или "Пентаграмът" е познат като символ още от древни времена. Наричан още Соломонов знак, той символизира петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. За ранните християни лъчите на пентаграма символизират петте рани на Исус Христос.В най-ранни времена пентаграмът символизира и женското начало, но съвсем скоро положителните възприятия на обърнатата звезда са забравени.

Символът е включен в кампанията на Ватикана за преодоляване на езическите религии и така се превръща в запазен знак на дявола. В наши дни той е и любим символ на сатанистите. НО! Този символ, както по-горе споменахме, произхожда от раннохристиянската традиция, и затова може да се тълкува двузначно - с истинския си замисъл или с преиначената си символична употреба.

Ето и пример за това. Църква, на която присъстват и обърната пентаграма - израз на петте рани на Христос на кръста, и хексаграма, напомняща за шестте дни на сътворението. Храмът е в Хановер, Германия.

Принципно е изключително странно решението на строителите на храма, да сложат подобна плоча, която в този момент си кореспондира с хексаграма на пода.

За мен лично няма връзка и обяснение защо точно тук тези два символа са намерили подобна близост, при това създадени със сериозна времева разлика един от друг. При всички положение връзката им не е случайна и може би бъдещи проучвания ще осветлят това смущаващо съжителство.


КРЪСТ НА ОСВЕЩЕНИЕТО (намиращ се в северния край на апсидната стена)

Кръстът на освещението е малък Гръцки кръст, поставен в кръг, разположен на височина 2,5 метра от земята върху вътрешните и външни стени на църквата. В църквата имало общо 24 кръста — по три кръста се нанасяли с червена боя върху всяка стена вътре в църквата и по три се изобразявали в барелефи върху външните стени. Над кръстовете се закрепвали светилници (12 горящи свещи вътре в църквата символизирали 12-те апостоли, които носели светлината на християнството).

Тези кръстове, символи на Христос, били призвани да отблъснат дявола и неговите демони и били важен атрибут на церемонията на освещаване: свещеникът се изкачвал по стълбата, потапял палеца си в свещеното масло, помазвал кръста, а след това под кръста размахвал кадилницата.

В Асеновград на още три места има подобни кръстове, един от тях е на параклиса "Св. Архангел Михаил" (намиращ се до Помощното училище), където според преданието, до кърджалийското нашествие е имало голям средновековен храм.

В случая този кръст е част от фасадата и той предхожда и хексаграма и пентаграмите. Какво се е случило тогава, че тези изключващи се взаимно символи са в толкова тясна връзка един с друг? За съжаление нямам никаква идея :)

23.08.12 г.

Джурково - 23-25.08.2012

Мина не мина половин месец и хайде пак нагоре. Имаше работа за вършене. Първата вечер бяхме с Ваньо и Диляна, която нещо си беше изкълчила крака и беше с патерица. Качихме се по свечеряване и веднага се заловихме да готвим, понеже на другия ден ме чакаше много работа и мислих да се наспя. Да ама не. Тръгна лафа, китарите се изкараха и ела да видиш как се ляга по светло. На другия ден ми излезе жигера :)

Може да се каже, че два дена се разцепих от работа, направо ми се взе акъла, но пък градинката в малкото дворче беше образцова, направих и нова ограда, разширих поне с 3 квадрата горната градина, както и заровихме ямата за картофи в избата, като подготовка за бъдещата механа :)

Ваньо нещо се беше сджафкал с Ива и не го свърташе на едно място, а аз нямах избор и не ми се ходеше по рейсове, затова в събота надвечер си тръгнахме за Асеновград. Малко тъпо де, защото точно тогава бяха абсолютни температурни пикове и слънцето през деня ковеше на над 40 градуса, а горе определено беше рай.

Има още много работа, но във времето ще се отхвърля.

10.08.12 г.

Село Джурково - Слагане на дограма - 10-12.08.2012

Дойде дългоочаквания ден - щяхме да сменяме дограмата на Джурково. Така или иначе всички стана много бързо - само преди три седмици бяхме горе и в разговор се роди идеята да се сложи, Вилиян помогна много с това, че даде да работим в цеха на брат му и от там падна големия дерт за изработката.

И още в петък след работа две коли народ се качихме нагоре. Вечерта имаше оркестър съжалявам и с Ива и Катя бутнахме половината кокошарник:) На следващия ден събота разнебитихме с Илиан, Метъла, Ванчо и Красивия останалата част от постройката, която беше залепена за вилата с идеята там догодина да се направи баня и тоалетна. Беше си бая работа.

Надвечер дойдоха сестра ми и Рашана с буса, в който беше дограмата, една печка (почти нова) и разни други багажи. Ние обаче бяхме много изморени от свършената работа през деня и решихме дограмата да се слага на другия ден. Айде наздраве :)

Сутринта в неделя беше тежко. Шкимъ ленспъшкивъ беше се нагърмяла като магаре и едвам гледаше. Рашана стана и започна демонтажа и слагането на дограмата. Стана чудно. Вярно е, че бачкахме почти до тъмно, но пък си заслужаваше. Виличката от хижичка започна да добива вид. Апетита обаче идва с яденето и имам доста идеи за в бъдеще.

14.07.12 г.

Посещение до новия параклис в село Джурково - 14/15.07.2012

Джурково е моето село, за което съм писал не един и два пъти. Че населението в горната част на селото е 100 % християнско говорят и трите параклиса в околностите и храма в центъра на селото. Миналата година, при едно от много ми посещения, научих, че в долната част на селото по пътя за местността "Сливата" се строи нов параклис, заедно със традиционната за този край чешма със студена вода и навес.

За огромна моя изненада параклиса вече е готов. Но това не е традиционния малък родопски параклис, а направо една малка църква с камбанария и прекрасен градеж. Точно в сърцето на Родопите на около 1400 метра н.в. Чудесно свършена работа от дарителите. Интересното е, че останалите параклиси и храма носят имената на т. нар. "Летни" светии, а този носи името на Св. Никола (6 декември). Но бащата на ктитора се казвал Никола и е напълно логично този избор да е паднал и върху името на храма.

След като щракнах няколко кадъра, се качих във вилата, където се оправяше водопровода и се взимаха размери за дограма. Чичо Данчо crew бяха на линия и след като през деня бяхме улисани в работа, вечерта беше приятна, на лаф и на хубаво пиене, хлад и яки мезета :)

Така в приятна работа по "бащинията" мина този уикенд.

11.07.12 г.

Християнско поклонничество - бъдеще и переспективи на територията на Община Асеновград

С този си текст искам да нахвърля някои основни щрихи във връзка с християнското поклонничество, неговата форма, тенденции, моментно състояние и бъдещи концепции за развитие на територията на Община Асеновград. Това е един отрасъл от туризма, който печели голяма популярност в последните години, тъй като той се основава освен на мистицизма и духовността, така и на моментната геополитическа ситуация.

Европейския съюз, освен че е икономическа структура, която глобализира своите държави-членки, тази структура прави опит за синтез и създаване на една обща европейска култура. Именно в този период на "икуменизиране" на културните и етнографски белези се появява и желание за локално и поместно идентифициране.

Православието е една християнска деноминация, която има своите хилядолетни традиции в тази част на Европа - Балканите. Именно тук се забелязва едно много сериозно отношение към развитието на поклонничеството, което е една естествена реакция за запазване на културната и религиозна идентичност в по-горе споменатата тенденция за комплициране на една обща европейска културна мярка.



Поклоннически центрове на Балканите:


Света Гора - сърцето на Православието. Забранен достъп за жени. Лимит поклонници - 100 православни и 10 неправославни на ден. 20 манастира, стотици скитове, келии и параклиси. Монаси - по последни данни около 2500.

Солун - Без съмнение един от най-големите поклоннически центрове на Балканите е базиликата, построена върху мироточивите мощи на Св. Димитър. Стотици хиляди са поклонниците, които посещават този раннохристиянски храм.

Яш и манастирите около Нямц - магнетично място за поклонници от целия православен свят. Яш е мястото, което чрез мощите на Св. Петка Търновска (преименувана впоследствие на Яшка), привлича над милион поклонници годишно. Района на Нямц е известен като мястото с най-много манастири на квадратен километър в света.

Метеора - (на гръцки: Μετέωρα) е район в Централна Гърция, в който се намира група от 7 действащи манастира, построени на върховете на труднодостъпни остри скали, приличащи на игли. Те се извисяват в небето на 400 метра височина над Тесалийската равнина, Централна Гърция, на 70 километра западно от Лариса. От седемте манастира отворени за посетители са шест. Както казва Честър Бенингтън, „те не приличат на нищо от тази планета“.

Освен това силни поклоннически центрове на Балканите са: Охрид, Косово и Метохия, Фрушка гора и т.н.



Поклоннически центрове в България: 


Рилски манастир - Най-голям в България. Поклонническо място от първостепенна важност. Още от Средновековието към манастира има изградени пътища за поклонници от целия православен свят. В него се кръстосват няколко от най-главните поклоннически пътища на Балканите:
- Първи от Влашко през Видин, София, Дупница -  към Св. Гора.
- Втори от Казанлък, Карлово, Пазарджик, през Самоков - към Беломорието
- Трети, овеждащ поклонници от западните български земи, Средна Европа, Далмация и Сърбия.

Бачковски манастир -  През него минава пътя за Беломорието. Чудотворната икона на Св. Богородица, литийното шествие до Клувията са като магнит за стотици хиляди поклонници всяка година.

Манастирите около София (Средецка мала Св. Гора), Велико Търново и т.н.



Поклонничеството в Асеновград: 


За поклонничество в Асеновград данни имаме още от края на 11 в. В устава на Бачковския манастир се споменават  Ксенодохията (страноприемницата) на манастира (дн. Метох), правата на поклонниците посещаващи светата обител. Манастира, построен на важната транспортна артерия свързваща Тракия с Беломорието веднага го превръща във важно и много посещавано поклонническо място.

В последствие в Амбелинос (квартал на Станимака) през 18 век е изграден метох на Хилендарския манастир, който е бил чест пристан на светогорски таксидиоти и отправна точка за Атон на много поклонници от вътрешността на страната.



Светини и обекти на поклонничество. Църковни събития с поклоннически характер:

- Чудотвроната икона на Св. Богородица в Бачковския манастир
- Чудотворната икона на Св. Богородица Елеуса в храм Св. Богородица - Рибната
- Чудотоворната икона на Св. Богородица в Горни Воден 
- Чудотворната икона на Св. Екатерина в храм Св. Георги Метошки
- Лековити води от аязмо при манастир Св. Неделя
- Лековити води от аязмо при храм Св. Богородица Рибната

- Литийно шествие от Бачковски манастир до местност Клувията (Най-старото запазено в България на над 400 години) - Втори ден след Великден.
- Литийно шествие от храм  Св. Богородица Рибната до Бачковския манастир - Преполовение
- Най-краткото литийно шествие в България. 200 метра от храм Св. Никола до параклис Св. Кръст - 14 септември

над 200 параклиса, 50 храма и 4 манастира.



Организация на религиозния туризъм. Переспективи в Община Асеновград:


След като вече стана ясно, че Община Асеновград разполага с един прекрасен ресурс за хората, търсещи духовното изживяване в посещението си на различни места в България и чужбина, сега е време да обърнем внимание и към другите важни моменти от планирането и реализацията на едно такова поклонническо пътуване.

На първо място е лесният достъп до местата, където са обектите на поклонение. Дали е така обаче? В повече от случаите за съжаление тук удряме на камък, заради следните причини:

- Недобра инфраструктура до посещаваните места (манастир Св. Петка, стар римски път, който е пешеходна връзка между Асеновата крепост и Бачковския манастир, средновековен храм Св. Йоан Кръстител (св. Ян), параклисите в старата Метошка част на града.
- Липса на постоянен достъп до местата за поклонничество (повечето от параклисите в града са заключени поради една или друга причина).

Втория задължителен момент е мястото с настаняването. Навсякъде в развитите поклоннически центрове и райони, които генерират печалба от религиозния туризъм  има места, където поклонническите групи да отсядат, къде безплатно, къде на символична цена. Това често са манастири (в повечето случаи), хостели, общежития или хотели. В Асеновград переспективата е само една - хотели. Взимайки се в предвид факта, че България по приходи е на едно от последните места в Европа, това е причина самата организация на пътуването вече да получава финансово бреме, понеже хотелите са най-скъпия вариант. Добър за Общината, но крайно неприемлив за развитието на поклонничеството.


Третият момент е рекламата. За да се получи информация за обектите, които ще бъдат посетени, с цел по-добро планиране на поклонническото пътуване, те трябва да бъдат добре представени под формата на реклама, която бива:

 -Физическа - брошури, листовки, информациони табели, винили, бюлетини, картички, книги, дипляни, каталози и т.н.
- Виртуална - сайтове, профили в сайтове за видео споделяне, социални мрежи, видео спотове, банери и т.н.  

Четърти, никак немаловажен момент е добрата работа с туроператорите. В България единствения официален туроператор, работещ изцяло в сферата на поклонничеството е фирма Искони - може да видите сайта им тук. При това положение, не може да се разчита на солидна подкрепа от страна на този тип браншова организация. Практика в съседните страни е да има един широк обмен и диалог между епархиите, енорийските храмове и центрове, неделните училища, църковните организации. Свещенството има силна роля при развитието на поклонничеството, защото при един двустранен процес, изкарвайки поклонници от Общината ние ще очакваме и такива в нея.


Може смело да се заключи, че както България е на последно място на Балканите по развитие на религиозния туризъм, и свързаните с нея сегменти, които описах по горе в четири точки, така и Асеновград не може да се възползва оптимално от религиозните светини, находящи се на територията на Общината. За целта не трябва да се мисли на парче, а трябват ЗНАЧИТЕЛНИ инвестиции по първите три точки, и то в рамките на малък период от време, за да може да посрещаме новите предизвикателства в туризма спокойни, че имаме възможността да го развиваме по европейски.

10.07.12 г.

Версии за името на село Джурково


Джурково е малко планинско селце, намиращо се в най-дълбоките пазви на Средните Родопи. Живота тук води своето начало още от най-дълбока древност. Тук е намерена тракийска керамика, както и древни монети от времето на Римският император Константин (306-336 г.).По време на Средновековието животът тук кипи с пълна сила, за което говорят и развалините на манастир, който е носил името на свети апостол Андрей Първозвани, и населяван според легендата от около 300 монаси.

След разрушаването му животът тук замира.

Има една легенда за разрушаването му, която ще разкажа по-долу и където разрушителите му са описани като хайдути. Но знаем, че народът е влагал друго понятие в тази дума. За обикновения български народ думата хайдутин е била символ на закрила от турските своеволия, така че едва ли българи биха били извършили такова кощунствено дело. Много по-вероятно е през черната за християнството в района 1666 година, когато фанатизираните чепински потурнаци опожаряват десетки манастири и стотици църкви , светлината на православното монашество да замръква и тук. Околните селца и махали са помохамеданчени и така селото потъва в мрака на забвението повече от две столетия. И ето идва началото на XX век, когато след Руско-турската война Родопите търсят своята незавимост от Високата порта. Малобройни чети от смели хайдути се скитат из балкана, жертвайки живота си за вяра и родина. И тогава идва Берлинският договор, който слага граница между Османската империя и отхвърлилите турска власт български земи. Границата между тях минава през местността Рожен. Няколко български села, сред които и село Момчиловци, остават под турска власт докато селата в района на днешното Джурково преминават в новоосвободените български земи. Какво се случва тогава?

Част от българското население на останалото на турска територия село Момчиловци, се решило на една изключително смела и рискована постъпка. Българи и турци разменили своите къщи, като акта на размяната бил със статут на покупко-продажба за да има давност пред местната власт, а цената за която момчиловци купили турските къщи била един чувал сол. Лично покупката уредил един от основателите на село Джурково Панайот Вълчев - Дели Панайот, родом от Соколовци. Той построил и първата българска къща в селото. Така няколко фамилии, започнали своят нов живот в селото. Фамилията на моята баба - Топузови, заела къщите, чиито основи стоят и до днес, а някой от тях са дори и запазени и се използват за плевници. В тях личат стаите, прозорците, фурните които са хранили първите преселници. Тези къщи се намират в местността Сливата, намираща се в северно от селото.

Не е ясно откъде идва името на селото. За неговият произход има две основни версии, които тук ще разгледам.

Първата версия отъждествява името на селото с името на един от неговите основатели, който се казвал Георги Джурков. Според нея въпростният основател е оставил поколение, което да носи неговото име. Ако е имало такъв човек то може той да е починал в забвение и никой от старите хора не си спомня за такъв човек. Дори хора на по 85 години, т.е. родени десетина години след заселването на селото, говорят за друг основател на селото - дели Панайот.

Втората версия е по правдоподобна и достоверна. Според нея името на селото са дали малките щурчета, които живеели в планинските ливади, които родопчаните наричали джуркалчета, заради специфичните звуци, които те издават. В народопсихологията на родопчаните основно място заема планината, като нещо живо, с което те всеки ден живеят. Не случаен е фактът, че много от околните ни села носят имената на някоя природна забележителност, духовна постройка иили географска особеност. Например Хвойна, Дряново, Борово, Бяла черква, Манастир, Горно и Долнослав, Горно и Долноводен и още много други. Затова напълно вероятно е именно малките обитатели на ливадите, в близост до първите заселнически къщи, да са станали и кръстници на селото. Още повече, голяма част от първите заселници са се установили в местността Сливата, а това е място, където има предимно ливади и поляни. Какво би направило първо вчепатление на тези хора. Най-вроятно нещо специфично свързано с природата на местността, а защо това да не са били гласовете на малките обитатели на джурковските ливади, огласящи с гласчетата си трудовото ежедневие на момчиловските заселници.

И така разглеждайки двете версии за произхода на името Джурково можем смело да изкажем мнението, че втората весия за неговия произход определено е доста по-правдоподобна.

7.07.12 г.

Фестивал "Скейтборд на улицата - Асеновград 2012"


Фестивала беше първото по-мащабно събитие, организирано от "Устремени". Разбира се, не омаловажавам всички по-малки акции, но това беше вече първото сериозно изпитание.

Събота - 07.07.2012 беше адски горещ ден. Още от сутринта започнахме с приготовленията - тенти, ток, уреди, награди, грамоти и т.н. Всичко по реда си.

Точно в 10:30 състезанието започна с възрастова група до 14 години. Малчуганите бяха повече от подготвени и някои от тях дори много сериозно впечатлиха публиката. Слънцето печеше, но малките герои не се предаваха, напротив. С всяка изминала минута те правиха все по-добри трикове. Всичко вървеше по план - квалификациите и best trick. В 14:00 беше награждаването и от там нататък до около 17:00 имаше свободно каране и започваха другите атракциони.

Времето беше убийствено горещо, затова в следобедните часове много малко смелчаци се бяха пуснали на слънцето, а основната група присъстващи беше в южния край на зоната, под вече образувалата се сянка.

Около 16:00 изведнъж се насъбраха тъмни облаци, задуха, загърмя, заваля, но всичко беше колкото да намокри и да издуха тентите. Но никой за миг не се поколеба в участието си и не развали доброто си настроение.

в 17:00 се даде началото на квалификациите на състезанието над 14 годишните. Там вече бяха про карачите. От малките Ники Марчев продължи към големите, но това беше логично, понеже неговото място като състезател, въпреки че е на 13 не беше в първата възрастова група, но повече трофеи - повече самочувствие.
След квалификациите се отсяха 7 човека, които щяха да се борят за наградите от първите три места. Вече ставаше горещо и градусът на напрежението се вдигаше.

След като бяха избрани финалистите, преди тяхното обявяване се проведе състезание за най-високо ollie, като то бе поделено от Макса и Шиво с по 9 скочени дъски. 

След награждаването на победителите останахме на зоната и за половин час всичко бе прибрано, изметено, почистено. Много силна екипна работа. Показахме на града, че имаме ресурса да правим подобни, че и по-мащабни събития. Хубавото е, че и Общината много ни помага. Което си е истина, няма как да си кривиш душата.

30.06.12 г.

Фестивал на екстремните спортове "Град приключение" - Добростан - 30.06-01.07.2012

Добростан. Едно от най-хубавите места на земята. Много съм писал за това място, но трябва да си там, за да се насладиш истински на всичко, до което сетивата ти се докосват. И в този пореден брой на "Град - приключение" реших да съм горе, на линия.

След предния, тъжен и нелеп край на фестивала, сега се надявах всичко да е наред. Дори щяхме да свирим. Аз по стар обичай тръгнах нагоре пеш - едно разстояние от 12 километра, което се взима за около 4 часа спокоен ход и е много приятно. За самото ходене няма чак толкова какво да се разкаже - познат маршрут - Параколово - Манастир "Св. Петка" - Пъдарска колиба - Ловна хижа - Добростан. Ванко доста се учуди, че при наличие на много коли, аз все пак реших да ходя пеш, но предвид готиния и лек път е много по-добре да се ползват краката, когато човек има възможност да го прави.

Когато се качих горе на сцената бяха Принц Ак и Крал Кенц. Половината народ вече беше под вода, започнал да се весели рано-рано. Нашата тайфа бяха заели места под горичката на западния склон на хълма, на чиито връх беше къщичката и старта. Купона беше на макс, въпреки ранния час. Хората пристигаха все още, а нашите герои бяха оплели езиците.

Стана надвечер и се оказа, че поради една или друга причина няма да успеем да свирим, заради простест от евентуално наше участие на другата група, която беше цанена като шлагерния оркестър на вечерта - хеви банда, която явно имаше по-различно виждане за фестивал на открито. Както и да е, никога не е причина да се скапеш от към настроение заради някакво недоразумение. Важно е че Гошо и Ванко бяха горе, пийнахме по една ракия, хапнахме по две пържоли, направихме си хубав мохабет и всичко беше окей.

С падането на нощта си отдъхнахме, че полетите приключиха и вече нямаше опасност за състезателите (мен наистина много ме е хванала параноята от тези парапланери заради Митко).  Някои от ценителите на хубавия алкохол обаче вече бяха изпопадали под палатки и навеси или направо бяха пуснали бариерите из тревата. Скарите бачкаха на 110 % алкохола се лееше сериозно по чашите. Аз се пробвах да направя една пастърва, ама само аз си знам как я направих - алангле не ами, направо разварена. Ужас. Ванко и Стойчо си тръгнаха към града, а градуса на настроението се вдигаше сериозно. Оказа се че хард рок монстърс са приключили участието си, и купона горе беше позамрял. Долу при нас обаче тепърва всичко започваше.

По едно време се появи Петко от Пловдив - бая смях стана с тоя образ. Винаги ме е кефил как е в друга галактика по партита. И така, улисани в разговор не усетихме как слънцето приближава своя изгрев, а с него и този прословут "Джулай морнинг", което е просто някаква щуротия, но всеки има право да си се кефи на каквото иска. Ние вдигнахме наздравици, че сме посрещнали още един пореден изгрев, а много от хората бяха станали за да заснемат слънчевия изгрев.

Наоколо се пооживи, а ние решихме да се качим до старта да ударим по една студена биричка. Любимо занимание сутрин, особено след тежка вечер. Взехме бири, опънахме се на старта и се хипнотизирахме от гледката, която се откри пред нас. По едно време дойде Спас, защото те щяха да се пускат с колелетата, направихме малко лаф и с него и когато ни напече много слънцето решихме да се връщаме долу, при палатките.


Понеже слънцето бе започнало да напича, аз си взех чувала и се опънах в гората на сянка. Така поспах 4-5 часа и към обяд станах бодър и пълен с нови сили. Това ми чувства обаче бързо ме напусна щом излязох на слънце. Направо щеше да ме изгори. Горе на 1200 метра си е бая силно слънцето.

Хапнахме диня, оправихме багажорите и лека-полека се застягахме да си ходим.

Няколко човека останаха, ама аз лично нямаше как да остана, заради факта, че бях на работа на следващия ден. Много яко си изкарахме, весела компания, хубава природа. Почти нямах допир до фестивала, ама това си остава за мен. Тази година дай Боже да имам повече желание да го направя и да го почувствам и свое събитие.

29.06.12 г.

Акустична вечер на свещи в бар "Кошпипрайм" - 29.06.2012

Винаги ми е било мечта да свиря в официален акустичен концерт. Затова и решихме да го направим. Мястото беше бар "Кошипрайм" а с приятелите от A-D Allstars и с Ваньо щяхме да посвирим различни кавъри и авторска музика.  Запалихме си свещите както подобава и започнахме сета с Ковача и Владко. Десетина песни от репертоара на Allstars. Барана се въртеше като обран евреин отстрани, но не му достигна куража да се включи в играта и карахме сета само на китара.

След като сета свърши с Ваньо започнахме волна програма - кой квото му дойде на акъла. Ива се включи и тя и между другото стана много медено. Мъжкия много добре пее. Изпяхме 7-8 песни, стана много голям купон, но за съжаление времето си течеше и дойде време бара да затваря. Шанс. Отидохме към зоната, там малко лаф и после адио амиго.

Пак ще го направим, защото звучи много хубаво, ако се настрои предварително самият звук, китарите, баланса и т.н. Може би ще подготвим няколко нови песни и с Ива.

26.06.12 г.

Манастир "Успение Богородично" - село Корнофолия, Гърция

Монашеските помещения и манастирската църква
Ако сте се отправили за град Александруполис (Дедеагач), обезателно предварително се запознайте с това, какво може да видите по пътя, а то никак не е малко.

От град Орестиада, където може да разгледате двете църкви "Св. Теодор Тирон" и "Св. Богородица" (Покровителка на Марица), после през Димотика, пълна с история църкви, джамия, византийски крепости достигате до село Корнофолия (старото му име е Дервент).

На около 2 км западно от селото е манастир "Успение Богородично" (наричан е още Св. Богородица Вратарница - Портаитиса, заради храмовата икона в манастира, която е копие на Светогорската икона, за която повече може да прочетете тук). Той е основан в периода 16-17 век, кога обаче точно не се знае. Със сигурност има данни за неговото съществуване в началото на 18 век.

През 1747 г. жителите на Корнофолия признават духовната власт на Иверския манастир на Света гора над това място. Този статут е и до ден днешен.

Входната алея в манастира
Копие от чудотворната икона, за която споменах по-горе е донесено тук като символ на тази духовна обвързаност между двата манастира. Това става по време на епископ Авксентий - май 1744 - юли 1757 г)

В манастира има голяма и стара църква с голяма четириъгълна кула-звънарница край нея. Те са отделени като вътрешен ансамбъл в манастира, като са оградени с голям каменен зид.  Има и още три малки църкви, а на входа има параклис. Личи си, че в последните години тук е извършен голям ремонт, защото жилищните помещения са в много добро състояние. Като цяло манастирът се намира сред невисоки хълмове, като от единия край е ограден от хубава борова гора.

Голяма реликва в манастира са част от мощите на Св. Харалапий (кости от неговия крак). Те също са дарени от Иверския манастир. Прави впечатление изключително богатия като асортимент църковен магазин (канаския), в който може да намерите освен духовна литература и неща, свързани с практическото богословие, много продукти, които са от манастирското стопанство.

Интериора в манастирската църква
Близостта на манастира до голяма пътна артерия, определено го прави доста популярен и посещаван. Отпред има голям паркинг, има и приятен кът за отдих за децата. Може да се разходите и по оциализираните алеи сред боровата гора под манастира.

В близост до съборната манастирска църква се намира и чешма, която е построена през 1905 г. За водата от нея се смята, че е лековита и постоянно може да видите поклонници, които си набавят количества от нея.

Манастирът многократно е бил подлаган на терор от страна на турските войски. През 1912 г е бил убит игумен Порфирий. Манастирът е претърпял големи щети и по времето на гръко-турската война 1919-1922 г . През 1922 г тук  са се приютили много бежанци. Манастирът бил нападнат и голяма част от братството било убито. Храмовата икона на Св. Богородица бил скрита, за да се избегне поругаването и.

Един от щандовете в църковния магазин
Надморската височина на манастира е около 70 м над морското равнище. В него към момента живеят 27 души (братство, послушници). Хълмът, на който е построен се нарича "Кори" (Кюри). Всяка година традиция в живота на манастира е големия събор на 23 август (9 дни след Успение Богородично),  който събира много поклонници от Корнофолия и района.

Разстоянието от Асеновград до манастир "Успение Богородично" е 245 км. За около 4 часа може да стигнете и да прекарате целия ден в духовна омая сред чудесата на това дивно място.

Манастирът е под юрисдикцията на митрополита на Димотика, Орестиада и Суфли
Телефон: +302553022901

26.06.2012 - Поклонническо пътуване - Храм "Успение Богородично" - Орестиада, Гърция

Орестиада (на гръцки: Ορεστιάδα, Орестиада, катаревуса: Ορεστιάς, Орестиас, на турски: Kumçiftliği, Кумчифтлии) е най-северният град в Гърция, център на дем Орестиада. Има население около 25 000 души.

Градът е основан в 1923 г. от бежанци след загубата в Гръцко-турската война (1919-1922), старата Орестиада е на турска територия. Новият град e разположен на 2 км западно от река Марица, която представлява естествена граница между Гърция и Турция, на 23 км в посока юг югозапад от Одрин и на 66 км югоизточно от Свиленград.

 Град Дедеагач отстои на 110 км южно от Орестиада, между двата града са раположени градовете – Димотика и Софлу. На 8 км на юг е старата гара Каблешково. Орестиада, по-точно Нова Орестиада, е млад и модерен град на 80 г. Автентичната стара Орестиада е била край Одрин. Името на селището легендата извежда от митичните му основатели преди 3000 години - Орест, син на Агамемнон и Клитемнестра .

Планът на днешна Орестиада, на левият бряг на Марица е на архитект Спирос Дасиос от 1923 г. Уличният план на града е от мрежов тип и се движи почти успоредно в посока изток – запад и север – юг. Европейски път E85/GR-51 преминаващ през Орестиада е изведено на 1 км западно от самия град.

Орестиада се стреми да играе важна търговска и социална роля в района. Градът разполага с железопътна гара, медицински център, филхармоничен оркестър и хор, а извън селището е разположена захарна фабрика, която обработва отглежданото в региона захарно цвекло. В региона има големи посеви с аспержи, картофи, тютюн, дини и житни култури, в животновъдството основно място заема говедовъдството.

 През 1999 г. Орестиада става четвъртият град, в който има катедри на Тракийския университет „Демокрит“. Катедрите в Орестиада са по селско и горско стопанство, управление на околната среда и природните ресурси. И двете катедри имат петгодишни курсове на обучение и около 800 учащи.

Интерес представлява етнографския музей, където можете да видите ръчно тъкани платове, костюми, стари снимки и др., а също и площада на града.

Входен надпис
Възпоменателна плоча
Възпоменателна плоча в двора на храма, вероятно възпоменаваща бежанските процеси
от средата на първата половина на миналия век
Гимназия, в чиито двор е и храм "Успение Богородично"
Храм "Успение Богородично"
Така изглеждат повечето храмове в Гърция
Икона на Димотишки архиепископ Лука
Мощохранилница
Чудотворна икона "Св. Богородица - закрилница на Марица" (Всевиждаща)
Орнамент върху стол
Мощохранилница
"Деисис" в храмовия параклис
Икони на Пресвета Богородица в храмовия параклис
Интериор на храм "Успение Богородично" в Орестиада
Ето как изглежда храма от улицата
източник: Уикипедия