14.01.12 г.

Една събота на писта "Картола" над с. Момчиловци - 14.01.2012

Хубавия сняг беше достатъчно голям дразнител, за да решим да ходим и ние нагоре - едни да карат борд, други да карат ски, трети просто да идат да разпуснат с червено винце. Речено-сторено.

В събота сутринта срещата ни беше на паркинга на ДИП "България" в 9 сутринта. Обичайните пиянки разбира се закъсняха и докато се натъкмим по колите (общо 5 на брой) стана 10 и нещо.

В Асеновград нямаше сняг, но от Югово нагоре започна да се среща все по-често. Минахме Лъки и когато завихме на разклона за "Здравец" влязохме в снежния пояс. Сериозна работа, снега беше над половин метър и с всеки изминал метър в планината ставаше все повече. Непосредствено преди рудник "Дружба" видяхме снегорин, но от там нагоре само веригите ни спасяваха. Ние бяхме с колата на дон ГибоУни - Аз, Гибона, Чокала и Ванчо. Малко над "Здравец" спряхме да сложим вериги, Те едни вериги станаха легендарни - 30 минути не можем да ги сложим. Както и да е с кански мъки се справихме и продължихме нагоре.

Да видиш ти сняг и чудо. Невероятна красота. Гората цялата в бяло с клони, натежали от дебелия сняг. Пътя бе добър за вериги, а отстрани имаше над метър преспи. Определено се разтъжих с този път. Съвсем близо е до село, а не бях минавал там с години, а зимата изобщо. Направо ми се искаше да спра времето. То толкова красиво...

Към 12 часа бяхме горе. Студ, вятър, сняг. Ами сега? Ние типично по асеновградски бяхме помъкнали барбекюта, колони, генератор. А снега покрил всичко и някъде навял до 3-3.5 м. Колето веднага даде идеята да се позиционираме на някакво място, дето щяли да правят скок за бордовете. Добре, само че не ми каза, че тва място е на майната си и дай още нагоре, а снега дълбок, вятъра пронизващ.

Намерихме мястото. То се пада по пътя за хижа "Преспа", южно от самата писта "Картола" (някъде под старта и). Чудихме се къде да се паркираме и не след дълго намерихме идеалното място - две ели, на около 3 метра една от друга, пазещи идеален завет и на около 10 метра над пътя. Мястото беше супер, понеже се падаше на не повече от 20 метра под скока, който Кольо щяха да правят. Дето се вика - удар в десятката. Сега обаче идваше другия филм. Да изчистим мястото между двете дървета и да направим завет.

Запретнахме ръкави и почистихме снега вътре, натрупахме го по периферията, сложихме елови клони по края и направо си направихме един "Шератон" на 1500 метра в сърцето на Родопите :) Веднага вкарахме барбекюто, направихме една разкошна жар и конвейра с кюфтета, кебапчета, пържоли (които от предната вечер бях направил в марината) тръгна на пълни обороти. Пуснахме и генератора, музиката на шест, изобщо класическо A-D парти. Сигурно Асеновград е единственото място на света, където зимата е лято.

Дойдоха още един джип хора - Коцето Гущера, Макса, Хъджо, Кърт Кобейн :) Доста народ се събрахме - едно 30 човека може би. Интересното беше че примерно 20 минути има мъгла, 20 минути има слънце, 20 минути вали сняг, 20 минути има брутален вятър и става направо снежна виелица. Ей такова шантаво време. Принципно на високото е така. Пекне ли слънце, чак ти става горещо, но скрие ли се става кофти.

Към 15:30 започнахме да събираме панаира, понеже трябваше да ходя в Пъзела. Имаше нещо ама какво точно не знам. Малко по малко се придвижихме надолу, изчакахме Чокито и Гибона и полека-лека тръгнахме да се прибираме към Асеновград.

Яко изживяване беше, много е приятно, когато голяма компания тръгне нанякъде, особено пък в такава зимна приказка. Жалко само, че трябваше да се прибираме, а не можеше да останем например на "Преспа", но някой ден и това ще го измислим.