19.02.12 г.

Поход до манастира "Св. Петка" - 19.02.2012

Винаги деня, в който се отбелязва обесването на Левски носи горчивина и печал. Не знам защо само в Асеновград през годините така е създадена традиция точно на този ден да се ходи на манастира "Св. Петка", да се яде и да се пие и да се играят хора. Българска му работа. Напоследък обаче, поради натиска от страна на местни медии, общественици и интелектуалци започна да се слага едно по специално ударение на този поход и малко или много отношението към този поход започва да се променя.

Зареден с фотоапарат и огромно желание за разходка в дълбокия сняг, около 10 сутринта тръгнах от града. Дълбоките преспи не спираха ентусиастите и на групички те бавно пъплиха към заветната цел на днешния ден. Аз освен апарата не бях взел нищо, защото наистина бях решил, след официалната част, която отивах да снимам да се прибера.

Взех разстоянието Изток, бл. 9 - манастир "Св. Петка" точно за 72 минути, което си беше добро постижение като отсечка без почивка. Без да се бавя направо влязох в двора и започнах да снимам - минах и разбира се през "скривалището" на Левски, което ме изненада приятно, тъй като на отиване към него беше обособен много хубав етнографски кът и така посетителите можеха да се потопят в една хубава атмосфера на отминали векове. Църквата също беше пълна от потока постоянно идващи и отиващи си поклонници и туристи.

Отец Йордан пристигна заедно с отец Тодор и те направиха панихидата за Апостола. Усети се една наистина атмосфера, в която потънаха десетките хора, които бяха там. Всеки си даде равносметка какъв всъщност е Левски за нас - един образ, към който трябва ежедневно и ежечасно да се стремим и да му подражаваме в борбата за едно по-добро общество.

След панихидата имаше реч, поднасяне на венци и снимки за спомен. Поразходих се току пред манастира, видях и доста познати, но просто този ден за мен носи определено настроение и нямах желание за ядене и за пиене. Все пак пийнах една чаша червено вино за наздравица и половин час след официалната част през снежните преспи се прибрах в града.

Мястото е разкошно и настина трябва да се помисли за смяна на този поход с датата свързана с раждането на Левски, когато е лято и когато тези прохладни поляни ще са желано място за туристи, граждани и гости на града и тогава наистина ще има какво да се празнува - раждането на Апостола на свободата!

12.02.12 г.

Снежен празник - 12.02.2012

Много голям сняг натрупа.
Може би над 45 см. От години такъв кеф не се беше случвал, и напук на сивите настроения, че всъщност зимата е тегава и не знам си какво, решихме да си направим снежен празник в града и да не ходим някъде нагоре из Родопите. Направихме набързо организацията, скари, колони, бордове, ски и в неделя, точно в 12:00 с Паньо бяхме на мястото на събитието.

Започнаха да пристигат хора, да се разчиства снега, където щяхме да сме и да се правят скокове за сноуборда, изобщо насред снежните преспи да ни е добре.

Към 13:30 вече бяхме се събрали стабилна група. Всеки се впусна в този празник - кой с найлон, кой със скакуняци, кой с чук и гек, кой със ски или сноуборд, кой със шейни. Няколко снежни човека бързо се появиха сякаш да подскажат, че зимата е истинска и вълшебна, когато те са някъде наблизо с морков за нос и въглени за копчета.

Около 15:00 вече групата овъргаляна в сняг беше 70-80 човека и купона беше на макс. Найлоните пареха от пързаляне, скарата работеше на пълни обороти, червеното вино се лееше със литри, за да са бузите червени, както подобава.

Всякакви хора идваха, спускаха се, отиваха, на тяхно място идваха нови. Междувременно два скока бяха готови и се ползваха доста усърдно. Имаше много добри трикове от сноуборд мастерите.
Дон Гибоуни направи люфката като тръгна да скача от единия и падна и се натроши, ама и такива работи стават, особено като не подхождаш с нужното отношение и внимание към карането.

Към 16:30 вече започна да се свечерява, и всички малко по малко започнахме да се приготвяме да си тръгнем, доволни от якия ден, и най-важното с зачервени бузи и от виното и от снега ;))))

4.02.12 г.

Plastic Bo., Maniacal Pictures - Варна, "Three lions pub"- 04.02.2012

От Асеновград тръгнахме около обед. Минахме през Пловдив да вземем една приятелка, която щеше да дойде с нас - Мая от Карлово и драснахме към Варна. Пътя - път, едно и също. На Айтос спряхме да гръмнем по 1 шкембе от райското. Това ми е в топ 3. Наядохме си и пак по пътя. Айтос, Слънчев бряг, Долен Близнак.... Помня че обикаляхме като улави из Слънчев бряг половин час, ама вече не си спомням за какво точно беше. Малко преди 17:00 бяхме във Варна. Аз лично имам доста сантимент към Варна, затова и идването ни тук беше с особено значение за мен. Много хубав град, признавам си. Просто не уцелих повода, времето и момента.

 С влизането в града направо отидохме към клуба, в който щяхме да свирим - "Трите лъва". Много як футболен бар, който вечерите става клуб за рок музика на живо. Кичо и Иван - двама братя, които го държат са хора, достойни за уважение - изключително отдадени на работата си и си мисля, че резултатите са на лице. Програмата е постоянно пълна, условията са страхотни, отношението е повече от добро. Само позитиви.

Пак бяхме огладнели и менюто на заведението с вкусотиите беше допълнителен дразнител за изострените ни кулинарни сетива и напълнихме масите с мезета, ястия и "Гинес". Даваха някакъв тъп мач, май Болтън - КПР и с едното око мача, с другото мохабета. Хапнахме, пийнахме и отидохме към хостела да починем малко, че до 22:00 - когато беше концерта имаше време, а и чакахме Чавдар да донесат беклайна.

в 22:00 бяхме в клуба, хората вече бяха започнали да се събират, направихме чек набързо и бяхме готови. Първи бяха Maniacal Pictures, в чиито редици като китара е Чавдар, защото ънкъл Стоууни е някъде по Европа, свирейки кавъри на Бийтълс ;)) Останалите двама - Никола - бас, и Вальо - барабани. Състава си е същия. Свирят обаче адски яко, направо шапка им свалям.

Към 23:00 започнахме ние, като бяхме написали сет от 18 авторски песни и после 1,2 кавъра. Подобно на много други концерти обаче ни излязоха криви сметките - пак след сета авторска музика 15 кавъра и свирене до 01:30.

Накрая, след последната песен пихме по едно, понеже имахме супер повод - правехме 12 години на тоя ден и тръгнахме за хостела щото бяхме бом бок изморени. Помориънс имаха концерт същата вечер в някакъв съседен клуб и Янко се беше направил кайма и яко смях с него в хостела :) Ламята остана да спи при нас, понеже нямаше транспорт до Аспарухово. Много положителни емоции и изживявания.

 Концерта беше супер силен, направо избухнахме.... Лека нощ !

Здравейтиии! На другата сутрин Стойчо се беше погрижил с една чанта супер яки банички. Докато се оправят с Майчето обиколихме малко из центъра, но времето беше сравнително гадно и се прибрахме в хостела. Интересно е, че в цяла България температурите бяха минусови и навсякъде снега беше супер много, само тук времето беше що годе ок. Взехме си чао с всички и лека полека хванахме обратния път. Помня, че до Сливен температурата беше 9 градуса, а оттам влязохме в една мъгла за 5 километра температурата стигна нулата. В Пловдив си оставихме Мая, и се прибрахме по живо, по здраво.... Тая Варна рай ! 

1.02.12 г.

Трифон Зарезан - амалгама между православие, езичество и османска традиция


Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон.

Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар) или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря.

 През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват.

В Асеновград Трифон Зарезан бива отбелязан с особена тържественост, което го превръща в един от големите местни празници. Уникалната амалгама от запазени езически моменти, православното почитане паметта на християнския мъченик Трифон, както и пехливанските борби, водещи съществуането си от войските на Османската империя още през далечната 1346 г., правят този празник наистина едно огледало на мултиетническия профил на Асеновград и вплитат вярванията, обичаите и надеждите на хората и етносите живеещи в него. Какви са всъщност основните моменти в самия празник?

- Православен - По стар български обичай на 1 февруари народът почита св. Трифон мъченик за Христовата вяра като покровител на лозарите, винарите и градинарите. След Св. литургия в параклиса, носещ името на светеца, намиращ се непосредствено до местността, в която се провежда празника, свещеникът извършва водосвет. Това е основният момент в празника. Неслучайно по цялата Родопска яка в Общината, където навремето и досега са се гледали големи гроздови масиви, има параклиси, посветени на светията. Може би това е най-голямата концентрация на богослужебни сгради, посветени на християнския мъченик в цяла България. Такива има в Асеновград (2), селата Червен, Долнослав, Горнослав и Бачково.

Навремето, когато филоксерата все още не е успяла да унищожи лозовите масиви в Станимака, на 1 февруари сутринта, стопаните са посещавали лозята и ги поръсвали със светена вода. Извършвало се зарязване на четири корена, разположени под формата на кръст. Избирали се здрави лози, намиращи се в някой ъгъл на лозето. След зарязването им ги поливали с вино и светена вода, надявайки се на плодородие. Някои заравяли под корените колаче от Коледа и червено яйце от Великден. Много е важно да се отбележи връзката Лоза - Грозде - Вино - Евхаристия - Св. Причастие - Виното като Кръв Господня, която е изключително тясна и сакрална. Асеновград, като един град опасан от пръстен от християнски храмове и град, чиито живот се крепи на винопроизводството е почитал и почита през годините този наистина голям празник и отношението към него наистина е много специално. Виното е било онзи компонент в бита на хората, който е давал усещането за изобилие в живота.

- Езически - Изследвателят на миналото на Горни Воден и манастира "Св. Кирик и Юлита" - Никола Филипов, публикува през 1998 година материал в местната преса със заглавие "Пътища на виното", в който той цитира част от брошура, която е открил в Солун, Гърция. В нея се казва, че до 1924 година (преди изселването на 988 някогашни станимаклии в днешния гръцки Стенимахос (Хоропан), ежегодно в град Станимака, лозарите и винопроизводителите принасяли  на Св. Трифон тържествено жертвен бик, накичен с венец от лозови пръчки. Впоследствие тази традиция била пренесена от тях и в Гърция и в момента Стенимахос и Гумендже са единствените райони в Гърция, където се прави курбан в чест на Св. Трифон. В някои аспекти определено може да се каже, че се съзира днешният отглас на Дионисиевите мистерии и езическия момент в празника.

- Османски - Според легендата началото на пехливанските борби  датира отпреди повече от 600 години. През 1347 г. султанът обикалял империята с 40 от най-добрите си бойци. Двама братя – Селим и Али – започнали да се бият за удоволствие. Те били толкова добри, че започнало да се стъмва, а никой не искал да отстъпи. Братята се борили цяла нощ и в крайна сметка умрели от изтощение. На сутринта приятелите им ги погребали под една смокиня.

Години по-късно, когато армията се завръща от победоносните си ходове на север, войниците с удивление установяват, че под дървото са бликнали 40 извора. Нарекли мястото Къркпънар – гробището на пехливаните. На това място днес е гръцкото селище Самона. Легендата разказва, че така се поставило началото на пехливанските борбите – под ударите на турския тъпън и екстаза на турските войници.

Арена на едни от най-интересните борби е Асеновград, когато на християнския празник "Св. Трифон" пехливани се борят за коч и дават тази специфика и многообразност на празника, правейки го уникален за страната.

-----------------------------------------------------------------------

1. Православен календар  2012 - пълно Синодално издание
2. Wikipedia
3. www.history.asenovgrad.org
4. Хайтов, Николай - "Асеновград в миналото" (второ издание), Пловдив, 1983 г.
5. Филипов, Никола - "Пътища на виното" - в-к "Вестител", бр. 22, 9-15 януари, 1998 г, стр 4
6. Дениз, Нахиде - "Къркпинар"