31.03.12 г.

Пътуване до Одрин, Турция - 31.03.2012

Това щеше да е второто ми ходене до Одрин. Много красив град, в миналото е бил и част от територията на България. Сега обаче по официални данни в града живеят само 6 българи. Въпреки това обаче Тракия е изключително близка до сърцата ни.

Тръгнахме в 5:45 от хотел "Асеновец". Напълно нормално пътуване. За разлика от предното ми ходене миналото лято, сега автобуса бе 50 местен, беше комфортно и приятно. Около Дебър заспах и се събудих малко преди Харманли. Тъкмо се развиделяваше, така че не бях изпуснал нищо. Ръководителя на групата започна интересна лекция, вярно малко завеяна защото отиде до Рим, до хуни, вандали, готи и т.н., но все пак беше интересно. Заслушани в приказки стигнахме до Свиленград, а малко и след това до Капитан Андреево.

Трябва да споделя, че минаването на границата с Турция, особено с организиран транспорт под формата на автобус е направо кошмар. За пунктовете на двете граници отидоха 2 часа. Тегава работа.

След няколко километра в Турция, влязохме в Одрин. През града направо отидохме в църквата "Св. св. Константин и Елена". Не знам, ама мен лично не ме кефи много отношението на фирмите за екскурзии към тези пътувания. Алъш вериша е на първо място, а тези културно-исторически обекти са само за парлама. Много тъпо ми стана като спряхме пред храма, ръководителя каза "Кратка почивка за тоалетна и тръгваме..". Тъпа работа. Не че имаше някой да го слуша де, но пък не е приятно отношението в крайна сметка.

Влязохме в храма, помолихме се, вписахме се като поклонници в храмовата книга и изпълнени с гордост, че нашата България е и тук започнахме да се събираме пред автобуса. Между другото там имаше доста търговци, предимно на сувенири и гевреци. Един човек разчупи няколко горещи и ги раздаде на хората за дегустация. Как да не си купи човек? Веднага клъвнахме по един.

Оттам пъстрата ни група тръгна за следващата си цел - борсата. Маслини, перилни препарати, магазини в които има от вакумиран кебап до Ариел, шумотевица. Ориента в целия и блясък :) Хората си купуваха различни неща, всекиму според нуждите. Видях много як лютив сос, който после като опитах и налях много. Имат много неща от домати, чушки, имат десетки видове маслини, зехтин и прочее. Направи ми впечатление че абсолютно всеки пие чай - в кафенетата, на улицата, на крак изобщо навсякъде. Това е като ежедневен ритуал в Турция.

След около час автобуса беше с поне един тон по-тежък и "туристите" задоволили нуждите си от битовата търговия вече бяха готови за едно ниво нагоре - "аристократичното" пазаруване в хипермаркет "Кипа".

"Кипа", "Кипа", колко да е "Кипа"? Нормален МОЛ. В самата му част - магазин имаше много готини неща, но просто интересни, в никакъв случай жизненоважни. Направи ми впечатление, че всичко е абсолютно прясно, няма такива тъпотии като нашите кебапчета за по 5 стотинки и половина и такива гадости. Месото е от 30 до 50 лири (около 23-40 лева). Много пари ама наистина качествено. А щанда за риба и морски дарове няма да го коментирам. Всичко прясно и едва ли не мърда повече от продавачките в повечето ни магазини. Ръст в икономиката - трудолюбиви хора.

Следвещата спирка след "Кипа" беше т.н. "Син Пазар". Там същата работа като на борсата. Врякане, крякане, предлагане на стока, бит пазар, но пък имаше разкошни зеленчуци и плодове. Изобщо свалям им шапка в това отношение. Все едно сега си го откъснал и има вкус, а не е гумено като в нашите хипермаркети. Оттам покупките се увеличиха със пресни домати на връзки, доматена салца, пюре от чушки, домашна извара (уникална) и общо взето с това приключи частта на пазарлъците в нашата екскурзия. Вече беше 14:00 ч.

Следващата част вече можеше да се нарече опознавателна и развлекателна. Паркирахме автобуса до "Селимие" - джамията символ на Одрин и тръгнахме да обядваме в някой от местните многобройни ресторанти. Намерихме един много приятен съвсем непретенциозен ресторант.

Хапнах телешко шкембе, спанак с ориз, булгур и йогурт. Порцийките са малки, защото ония хора не са боктулуми като нас. Нямате си на идея колко вкусни неща. Другото, което ми направи впечатление - хляба е напълно безплатен, както и каните със студена вода и лютите чушлета. Хората умеят да си коткат клиентите, а не като нас - дай пари за тва, дай за онова, гледат те все едно си им душманин, а не клиент.

След обилния обяд отидохме до един магазин, който е близко до джамията да си купим 5 килограма йогурт, защото наистина е уникален. След последните покупки влязохме в джамията. Направи ми впечатление, че чешмите отпред не работеха, не знам поради каква причина. Вътре в "Селимие" - хладно, тихо, величествено. Хората се молеха (мюсюлманите разбира се). Ние просто уважително седяхме почивайки и ги наблюдавахме.

Вече беше 16:30 и беше време да тръгваме. Малко по-малко от половин час бе времето, в което стояхме в тази величествена постройка, но ни бяха напълно достатъчни да се потопим в тишината и молитвеното настроение на хората вътре.

Тръгнахме в 17:15. От там две гранични проверки, фри шопове, цигании, изчкавания, спирания. Много съм недоволен от програмата и от туткавото поведение на ръководителя. В 22:00 си бяхме в Асеновград. Ако някой ми каже че 120 километра за 5 часа е нормално, няма да се съглася с него. Въпреки това, приятните емоции разбира се бяха в изобилие. Много добра дестинация, близка и пълна със интересни неща. Един съвет - ако имате възможност ходете с личен превоз. Така избягвате чакането по граничните пунктове, и най-важното - сам сте господар на времето си.

26.03.12 г.

Plastic Bo. - Концерт в "Alcohol" - София - 26.03.2012

За втори път свирихме в този клуб. Първия път беше със словенците от Elvis Jackson и Уикеда. Нямам кой знае какво отношение към този клуб, още повече, че концерта бе и в понеделник, но пък Гошо се беше уговорил да свирим и така. Към 5 бяхме на чек, саунда се получи доста приличен. Отидохме в квартирата на Ваньо, дремнах и към 10 Стойчо и Дана дойдоха да ни заберат. Отидохме към 11 в клуба и Линолеум тъкмо почваха да свирят. Като за понеделник си имаше прилично хора.

Ние започнахме към 23:30 - никоето време :) Нормален сет от около 20 песни, после още десетина кавъра, забавно пред сцената. Саунда се окендза по някое време, защото започна да пада батерията на ефекта, ама на кой ли му пука чак толкова. Общо взето това беше интересното :) Не беше концерта на живота ни, но пък беше едно приятно свирене и добър повод да се видим с Иван и Стойчо, както и с някои приятели. След концерта натоварихме работите в Астрата и Гдогето отплава към Космос, а ние останахме да пием по едно.

Барманите по едно време направиха един шейкър "Руска закуска". Имаше водка, доматен сок и не знам колко табаско, ама щеше да ме изгори ;))) Та бяха много вдигащи шотове де :)

По някое време с Иван и Йоргата доста подпийнали си хванахме едно такси и газ към ул "Петър Богдан", че на другата сутрин ни чакаше ранно ставане. Гутнай ;)

24.03.12 г.

Почистване на речното корито на река "Чая" - 24.03.2012

Обявеното почистване от Общината всъщност от самото си начало бе белязано с изгледи за неуспех. Първо нивото на водата се покачи, второ дни преди почистването в медиите започна масова дезионформация - ще има почистване, няма да има почистване, ще има, ама няма да е това, което е обявено и .... Изобщо настана хаос. Много от хората разбрали, неразбрали бяха тотално объркани.

В съботното утро в 9:00 бяхме на сборния пункт - паркинга пред хотел "Асеновец". Имаше една група от около 20 човека от социалната заетост, а ентусиастите бяхме само 9 човека :) Малка, но славна група.

Влязохме в речното корито, близо до читалище "Родолюбие". Кошмар! Мръсотия до шия, фекални води, отпадъци, храсти, дървета, корени. Няма чистене. Ние като малка бригада, започнахме да чистим, но мисията ни бе все едно да търсиш кърфица в купа сено. След около час и половина, в които извадихме доста боклуци, от които напълнихме един голям контейнер и няколко десетки чувала, стигнахме до най-логичния завършек на мероприятието. Край! :)) Все си мисля, че това е колосална задача и за нея трябват поне 200-300 човека, които да обхванат този много голям периметър. Признавам, че този път "гражданското" общество се провали, но пък и много хора не дойдоха заради факта, че нищо не се знаеше. Смело може да се даде оценка, че нашите си-гражданските инициативи са доста по-силни като организация и присъствие от тази, организирана от Общината. Всичко се учи с времето, въпроса е, че трябва това да стане по-скоро защото би било полезно за всички ни.

Така, малко разочаровани от обърките и медийния хаос покрай тази прекрасна инициатива цапнахме по една биричка на чадърите и с това дадохме последен акорд на нашата еко акция :)))

18.03.12 г.

Plastic Bo. - Концерт в "Melon" - Велико Търново - 17-18.02.2012

Времето беше супер. Слънце и мирис на пролет. Качихме се в колата и газ да минаваме Балкана. Видяхме се с Ватката в Пловдив и от там нататък всичко си беше по план. От южния край на Стара Планина снега не беше много, но от другата страна снега на места стигаше по 2 метра. В Габрово не минахме през града, а направо през околовръстното.

Около 15:30 бяхме пред клуба, малко позакъснели, понеже трябваше да сме за чек в 15:00. Започнахме и към 18:00 бяхме готови. Linoleum също дойдоха и след чека отидохме с Мария и Крис до Рока Рола да пием по нещо. После дойдоха и Такинса с неговата група. Лафче, ала бала, бяхме и до парка, и към 23:00 тръгнахме към клуба.

Първи бяха Linoleum. Сега са със втори китарист и звучат доста по-плътно. Як сет, много усмивки и позитивни емоции.

След това ние направихме сет от около 30 песни. Супер смях си направихме и беше много яко. За отбелязване е, че клуба, в който свирихме - "Мелон" е по-различен от класическия тип клубове в които свирим. Някак си по-тежък, с по джаз вкус. Акустиката и саунда бяха убийствени, но хората някак си по-спокойни. Това обаче на нас изобщо не ни попречи да си правим каквото си знаем и разбира се хората останаха много доволни.

След концерта близнаците се прибраха в хотела, който беше от другия край на улицата, а ние с Мария и Криса - хоп в айриш пъба, който се намираше пак на две врати от клуба, в който свирихме, но този път в ляво. Там имаше наливна каменица - йеее!! Малко лаф мохабет и хоп към хотела да положим изморените глави :) Лека нощ!

18.03.2012

На другия ден - неделя станахме, хапнахме, взехме си нещата от клуба и гаааз за София, понеже Ваньо и Гошо имаха работа, а аз гледах да се прибера за мача на Асеновец, срещу Димитровград, който беше от 15:00 в Асеновград.

Спокойно и бързо пътуване, тръгнахме от Търново в 10:30 и в 12:50 бяхме на автогарата в София. От там автпбуса София-Смолян и за второто полувреме бях на стадиона :) На почивката нашите водиха с 2:1, а второто полувреме вкараха още два гола. Краен резултат - Асеновец - Димитровград 4:1. Доволен се прибрах да почивам и така завърши този хубав уикенд, пълен с приятни емоции и изживявания.

10.03.12 г.

Преход до Анатема, Св. Илия, Пъдарската хижа - 10.03.2012

В Асеновград и околните височини снегът се бе стопил, и аз планирах един хубав преход, който да направя. По план той трябваше да е Ловна хижа - Добростан - Червената скала - Бачковска манастир - Асеновград. Един стабилен преход с обща дължина около 35 километра. Да, обаче си бях направил грешно сметката за това, че няма сняг и този преход ще е безпрепятствен. И така в събота около 8 сутринта взех приготвената на предния ден раница, и навлязох в мъглата, която беше обгърнала града и околните балкани.

Без почивка се качих на "Анатемата", понеже всяка минута ми беше ценна. Прехода до този първи етап ми отне 45 минути. 5 минути почивка горе, където още снега на места беше до 40 см, а мъглата бе много гъста, и тръгнах към втория етап от моя преход - параклис "Св. Илия" (наричан още "Гръцкия"), намиращ се на другия край на билото. Разстоянието е около километър и половина, което се взима обикновено за половин час, имайки се в предвид не особено лекия маршрут, по който се върви, а факта, че снега горе още си стоеше правеше доста тежко самото ходене.

Бавно, но славно след около 40 мин ходене стигнах до параклиса. Засега се движех в темпо, но започнах да се замислям дали наистина снежната покривка, запазила се нагоре няма да ми попречи. Кратка почивка, няколко кадъра, щракнати в параклиса, който между другото е в разкошно състояние. Явно хората, които са се заели с неговата поддръжка са наистина сериозни. Всичко свети от чистота, а около параклиса има изградени пейки, маси, навеси, дори камина. Около 10:00 тръгнах към поредната спирка в моя маршрут, а именно "Пъдарската колиба. Стигайки до нея, почти преполовявах разстоянието Асеновград - Добростан и затова с удвоени сили вървях към нея.

Около 10:30 часа бях пред "Пъдарската колиба". Тук обаче бях много неприятно сюрпризиран. Изведнъж (както се вижда и на снимката) снегът заприщваше пътя и ходенето нагоре ставаше напълно невъзможно. Поседях, поседях, пък си казах, че друг път пак ще се пробвам и поех надолу с идея да ида до манастира "Св. Петка", да пощракам и там и да се прибирам към града. Поразочаровах се честно казано, но пък такъв ми бил късметът.

И тук изненада. Понеже черният път за манастира преминава по северния склон на рида имаше участъци с по 40-50 сантиметрова снежна покривка, а аз понеже дойдох от билото, там снега беше само на места и не чак толкова дълбок. Газих в снега, малко бавно, но след около нови 40 минути бях до манастира. Там едно спокойстие, направо все едно си на друг свят.

Влязох в манастирския двор и интересно, че въпреки калта имаше посетители (май от София), които с нескрит интерес слушаха беседата на майка Юлита (която си признавам ме изненада изключително приятно).

След като се помолих в храма и запалих свещички тръгнах към Аязмото "Св. св. Козма и Дамян", намиращо се в северния край на манастира. От там ми дойде идеята да се кача над него, да заобиколя манастира и да му направя няколко снимки от западната страна, заедно с местността, върху която той е построен - "Лале баир". Станаха наистина супер кадри. Направи ми впечатление, че шипките са много хубаво узрели, а аз миналата година се научих да си правя шипково вино. Нещо обаче точно в този момент нямах желание да събирам шипки, а по-скоро да обикалям.

За "Параколово" реших да сляза по една от пътеките, която започва от горния край на "Лале баир", където преди години помня, че имаше ловджийска вишка, която сега беше изчезнала. Тази пътека е сравнително рядко използвана, а всъщност е много хубава. През цялото време се ходи почти по равно, само крайните участъци са стръмни и не е като най-ходената пътека със толкова стръмни участъци. Тук има една паметна плоча, която е толкова скрита в гората и на толкова нелогично място, че я търсих може би 20 минути преди да се откажа. Тя се вижда от пътя за манастира, минаващ през "Параколово", но в това дере ориентировката е невъзможна.

След спускането се стига до едни пейки с масичка и от там пътя вече вместо северна взима западна посока и става почти равен с лек наклон на изток. От там с бодра крачка за около 45 минути стигнах първите вили, а след около още 10 стигнах до Басейна над блоковете. Бях в къщи около 2:30 часа. Прехода ми не се състоя, може би само 1/4 от него, но все пак това беше една хубава разходка в този мъглив мартенски ден. Обещах си когато се постопли времето да опитам пак.