29.04.12 г.

Мета травъл сбирка на параклис "Св. Атанасий" - 29.04.2012

Директно от Добростан, само минах през нас, взех един душ, че яко миришех на пушек, заредих провизиите, приготвени за сбирката с приятелите от Мета (Лург) Травъл, и понеже не успях да разбера за колко беше сбирката за 10:00 или за 11:00, си хванах едно такси до Асеновата за да не закъснея. В 11:30 бях на параклиса и вече се бях приготвил за порицание, за закъснението ми, то пък само Наско, децата му и Веско с дъщеря му бяха на линия. Стойчо, гиди Стойчо. Никаква организация :)) Веско беше се погрижил за дърва и дървени въглища, и вече беше напалил идеален огън. Нарязах материал за три сача и докато се оправим започнаха да идват останалите - Дамян, Елито, Стойчо.

Сега ще напиша "тайната" рецепта за сачовете, които за моя радост се харесаха на всички. Гъби, зелена чушка, тиквички (по възможност малки) и няколко главички червен лук. Месото, в случая овче, се нарязва на доста едри парчета и се обърква всичко в сача. Върху цялата тая чудесия се слага масло, резенчета топено сирене, а най-отгоре се слагат няколко парчета кашкавал. Сача се слага върху скара, като е важно да има само жар, а не горящ огън. Много е важно да се спази това условие, иначе няма да се получи добре. Важно е топлината да е премерена, а не сача да се слага директно върху огъня. След като покъкри десетина минути се разбърква съдържанието, с цел горните неща да отидат отдолу, като се внимава кашкавала винаги да е отгоре. След като го извадите поръсвате с риган или чубрица и му се наслаждавате.





Дойде и Пенка, която празнуваше рожден ден. Донесе и торта специално до горе, което беше много мило наистина. Да е жива и здрава и да ни радва с прекрасни снимки и компанията си.


Вече следобед започна да лъха много приятен ветрец, мохабета не спираше, а бирата, узото и мезетата вървяха с кеф. Дойде и Ангата Маринов и групата стана още по-силна, а мохабета, още по интересен.

Направи ми впечатление (понеже от доста време не бях ходил нагоре), че параклиса е много добре поддържан, но има една щипка колебание в мен, понеже дрънчаха китари, хорска глъч, а само на метри от там, в параклиса, са иконите, пред които хората застават в молитвено настроение и съсредоточие. При тази шумотевица вън, няма как да се получи това честно казано.

Интересно е, че цялата тази верига крайградски параклиси, подчинени на Бачковския манастир, са с подобен статут - на малки "салаши". Но всеки има свободата да преценя, кое е полезно или вредно, наистина обаче труда, който е положен за облагородяване на мястото е колосален .

Вече беше станало късен следобед и започнахме малко по малко да прибираме софрата. Към 17:00 с бодра крачка групата, доволно хапнала и пийнала тръгнахме в обратна посока - Асеновград. Минахме през Асеновата крепост, където беше манифестация - имаше бая народ. Оттам по пътя кривнахме след паркинга под параклис "Св. Никола" за другия параклис по яката - "Св. Илия". Оттам по горната пътека през "Пенсионерския" парк, под параклис "Св. Димитър" и излязохме на Метоха. Това ми е маршрута фаворит, ако искам да се кача до Асеновата крепост и да избегна колите и шумотевицата.

Приятна среща с приятни хора. Жалко само, че не успях да набера люляк, понеже вече е прецъфтял. До скоро :)

27.04.12 г.

Рождени дни и концерт на Добростан - 27-29.04.2012

Тази година бием всякакви рекорди по ходене на Добростан. След края на работната седмица, когато си крайно изпушил и не ти се седи грам в града, палиш гумите и вместо към Хавай, хващаш към Добростан. Този уикенд имахме повод - двама рожденика, и се натоварихме с Ваньо още от петък надвечер, взехме сач, зеленчуци, мръвки от Гривата , уиски, бира, спалните чували и газ към Добростан.

Бяхме горе на свечеряване, но имахме време да посъберем дърва за да изкараме нощта, а утре лесна работа. Настанихме се, стъклото беше счупено та пак го оправяхме с подръчни материали. Горе беше рай. Нямаше грам вятър. Сложихме уж сач да правим то така се улисахме в наздравици, че вече наближаваше полунощ, а сача си стоеше. Вън задуха много кофти вяртър и започна да вали. Ние обаче много се настреляхме. Лека нощ.

Събота сутрин. Много красиво това място бе. Цял ден го ударихме на лаф-моабет, готвене и очакване на първия състезателен ден на кръг от националния шампионат по парапланеризъм, което някакъв човек от  София организирал.

От следобеда започнаха да идват хора, преместихме обаче нещата под самия хълм на старта, понеже през деня и особено надвечер стана много силен и концерта по случай празника беше на кантар. Аз се качих и дремнах 2 часа, а към 20:00 вече готов слязох до долу, където Ваньо и Стойчо вече бяха оправили нещата за свирене, микрофони и т.н.  Много хубав рожден ден се получи, имаше много настроение и забавни моменти, много усмивки по лицата на всички, които бяха там.

Дойдоха още приятели и хората бяха не знам, може би над 60 70 човека. Доста добра бройка хора като за рожден ден на кънда в дивия. Свирихме може би до 12 часа (близо 4 часа) каквото му дойде на акъла на човек. Супер смях, половината народ се изреди да пее и направи бойното си кръщение зад микрофона. След свиренето Стойчо тръгна, че другия ден рано трябваше да ходи към София, а ние се качихме горе в къщичката за афтър. Едни салати, едни ракии, едни чудесии, едни песни, едни тежки наздравици. Рождениците останаха супер доволни, ние също. Лека нооощ!

Добро утро пияницеее. Рано пиле рано пее. Ако има глас де. Ваньо уж се наспал, станал в 7 часа да ме буди да си ходим. Явно саклета го хвана горе. Започнахме да си прибираме нещата малко по малко и отпрашихме надолу, към началото на хълма, където бяхме оставили колата. Огньовете във вчерашните огнища догаряха, тишината бе господар навсякъде. Небето бавно започна да се разяснява и наистина беше вълшебно. Утрините тук са истинска магия.

Напълнихме по познатата схема вода от центъра на селото, защото е много хубава и през бърчините за Асеновград, защото бях на среща с приятелите от "МетаЛург Травъл" на параклиса "Св. Атанасий" до Асеновата крепост и трябваше да се оправя навреме. Горе останаха много хора, защото състезанието по парапланеризъм продължаваше още два дена, а и времето се очертаваше да е доста хубаво. Чааао Добростан. До скоро! :)

24.04.12 г.

"Устремени" са на ход

Връщайки се още в далечните последни години на 19 век, виждаме различни публикации коментиращи с недобро мнение манталитета на асеновградчанина. За него се казва, колко е злоблив, завистлив и способен да впрегне цялата си енергия в деструктивни по рода си занимания. Няма Бог, няма дявол, няма добро или зло. Цар е парата и келепира. Ако няма - всеки е крив!

Век и няколко десетилетия след тези първи, ясни знаци че нещо не ни е наред, нищо не се е променило. Асеновградчанина си е все толкова "знаещ", все толкова "можещ". Социалните мрежи са се превърнали в огледало на комплексите на хората. Анонимността е вече главния атрибут на изказа и критичния монолог.

Сдружението, което създадохме преди близо година започва да се превръща в плашещо за някои хора. Започнаха да му се слагат определения като "клакьорско" и "PR кампания". Дори се стигна дотам, че беше споменато за финансово подпомагане от БСП за делата на Сдружението, което пък от своя страна услужливо ще помага в медийния комфорт на местните управляващи... Обвиненията бяха шокиращи. На пръв прочит... След анализ на отношението на отправилите ги, към социума, към средата в която живеят, изобщо поведението им, което ясно е ориентирано към социопатия, започнахме да приемаме нещата с насмешка.

Тъжен е факта, че ние - младите хора учим по-възрастните и зрели хора на гражданско поведение. За вече научените и възпитани сме лъч светлина, а за ненаучените сме просто лесна мишена на обвинения и заплаха дефинирана от тях като "Кои са тези, че да могат каквото и да е?". Но "Устремени" са младост, устрем, дерзание... Все повече млади хора се виждат намерили реализация на своите арт, интелектуални, спортни или граждански въжделения в тази неправителствена общност от хора. Това може би е огромна заплаха за тези, които ни нападат.

Всеки има право да бъде такъв, какъвто сметне за удовлетворително, без да пречи на останалите - всеки има своята религия, политически убеждения, сексуална ориентация, спортни пристрастия и т.н. Но в случая Сдружение "Устремени" не е политическа креатура или някакъв партиен сегмент. Тя е просто зов, желание на младите хора да бъдат личности в града на безличието, да бъдат съграждани в града на индивидуализма, да бъдат интелигентни в града на простотията. И всички вие - контрастите на това, което те искат да бъдат, не им пречете. Защото все още имате някакъв шанс да бъдете уважавани. 

22.04.12 г.

Брестник-Асеновец - 22.04.2012

Винаги е било тръпка с особен заряд гостуване на Асеновец. Не защото самия мач има някаква кой знае каква футболна стойност. Тръпка, заради начина по който локалния ни тим успява да обедини всички фенове, които по принцип симпатизират на различни футболни отбори в България, Европа и света. Вальо също се беше погрижил за феновете, желаещи да гледат мача в Брестник и бе осигурил безплатен транспорт, както и безплатен вход за мача.

 Срещата на феновете бе в 16:00 пред стадиона, където всъщност щеше да тръгва този автобус. Освен автобуса тръгнаха и няколко коли, така че съпорта щеше да е максимално силен, а имайки се в предвид, че Брестник са трагично посещавани като домакини, можеше смело да се каже, че Асеновец ще се чувства домакин.

 Пътя мина безаварийно, но в интерес на истината времето бе много топло и в рейса бе направо ад, но пътя до Брестник е не повече от 15 километра, така, че щяхме да издържим. Атмосферата беше доста приповдигната - песни се пееха почти непрекъснато, всички очаквахме победа за Асеновец, имайки в предвид силната серия, в която бяха нашите футболисти.

Бяхме настанени в източния край на стадиона - в сектора за гости. Мача започна без особено напрежение. Първото полувреме - трагедия. Изобщо не виждах как ще можем да вземем нещо от него. На полувремето реших да разгледам стадиона  - екстра е, не мога да си кривя душата. Скъпа екстра, ама качествена. В началото на второто полувреме направихме хореографията, която се пополучи май и окрили нашите, които се втурнаха в атаки. В средата на второто Мемо заби ебахти пряк свободния и препарира вратаря на Брестник. Агитката откачи от кеф, нахлухме на терена и сотаджиите потанцуваха бая, докато ни усмирят :)

С много акъл нашите взеха мача, а ние - всички фенове от Асеновград бяхме предоволни от случилото се на терена. На връщане не престанахме да пеем за отбора, а рефрена "Само Асеновец" не спря да се чува из града до късно през нощта.

20.04.12 г.

Една година "Кошипрайм" със Стоп Бг - 20.04.2012

Бара правеше една година и първоначалната идея на Колето беше да свирим с близнаците, само че Стойчо имаше работа и свиренето окисна. Няколко дни преди рождения ден решихме да свирим със Стоп Бг - Рошо, Даката и аз. Репертоара го знаем всички, лесни сме за озвучаване и изобщо работата стана екстра. В петък след работа направо се качих горе, Колето докараха цялата техника, наредихме за десет минути и се заехме да пием по няколко и да се видим, че напоследък с Даката и Рошо не се виждаме много често. По някое време дойде Ваньо, както и много познати и приятели, с които поради една или друга причина не се виждаме много често, но подобни поводи ни събират. Около 8 и нещо бара вече беше фул.

Решихме да започваме да свирим, че после да може и да се позабавляваме и да пийнем. Свирихме около час и нещо, после спряхме малко, защото имаше периоди на импровизации и откровен джем сешън. Включиха се много хора - Богдан, Митата Налбантов, Шефа... После пак свирене, после пак импровизации. Много добре. Този път всичко мина по план и полиция не дойде.

Не помня кога сме свършили. Настроението ми беше близо до еуфория, поради случили се събития, които запазвам за себе си. Нощта беше дълга и не приключи в бара, имаше обиколки, разходки и т.н. Колето и Кендата се бяха погрижили страхотно за рождения ден, за което шапка им свалям.

Дай Боже още много такива поводи в бара.

19.04.12 г.

Международна туристическа борса "Културен туризъм" – Велико Търново - 19.04.12

Тазгодишната туристическа борса предлагаше щандовете на 16 общини и 11 държави, които по традиция се помещаваха в изложбени зали "Рафаел Михайлов" във град Велико Търново. Тръгнахме сутринта от Асеновград и малко преди 11 часа бяхме на пощата в Търново. Това е един от любимите ми градове, имам адски силен сантимент към него, и наистина искрено се радвах, че ще съм там, макар и за половин ден.

Точно в 11:00 започна официалната част с приветствени слова, на различни високопоставени гости на борсата, кратък поглед на историята на този туристически форум, след което последва водосвет от Великотърновският митрополит Григорий.

Беше интересно, имаше много полезни за нас като Община неща, а именно контактите, идеите и добрите практики, които бяха представени сред общините. Мисля си, че след време и нашата Община ще успее да намери ваксата, за да изгради своя запазена марка, която да рекламира и да представя из България. Имаме ресурса, имаме възможността, остава да се започне диалог и той да доведе до една съвместна работа между Община, браншови организации, туроператори и всичко да е в полза на туриста.

София силно развива поклонническия туризъм, което е супер. Дано това се случи в Асеновград. Имам идеи, дано се реализират, аз честно казано съм много голям оптимист и се надявам нещата да се случат, като на първо време да създадем поклоннически маршрут, по подобие на "Пътя на поклонника", а след това да надграждаме с реализирани идеи във времето.

16.04.12 г.

Екоакция "Да засадим дръвче" - 16.04.2012

 "Да засадим дръвче" беше екоакция, която бяхме инициирали с "Устремени". Тя щеше да се състои на около стотина метра от параклис "Св. Петка" (Кръста), на едно празно петно, под пътя за кола, което беше със северно изложение, и щеше да е генерална репетиция за бъдещото ни участие в екоинициативата на btv "Да изчистим България за един ден", което смятаме да е в резерват "Червената стена". От Общината в лицето на Снежана Стойчева бяхме изискали 50 дръвчета от три различни вида - акация, бял бряст и чинар, кирки, лопати и мотики за засаждането, чували, ръкавици и кофи, с които да носим вода за новозасадените фиданки. Деня бе подходящо избран - четвъртия, последен ден от Великденския цикъл почивни дни, за да може всички, които бяха преситени от тежките празнични трапези да имат възможност да се поразтъпчат, и с полезната работа да свалят някое килце.

В уречения ден се бяхме разбрали да ида на Кръста, за да приема фиданките и инструмента. Всичко беше наред с организацията, очакваха се над 30 човека, така че бях оптимист за засаждането, и за това, че ще успеем да се справим, имайки се в предвид, че никой досега не бе участвал в подобна инициатива.

Времето беше като по поръчка и в 11 започнаха да пристигат първите хора. Около 11:30 откликналите бяха около 50 човека, а за деня се извървяха още повече. Постоянно идваха нови хора, кой да помага в засяването, кой да донесе кофа вода, кой дори да размени няколко приказки с хората, които бяхме там. Много бе радостен и обнадеждаващ факта, че имаше хора от всякакви социални групи и етноси, интелектуалци, бизнесмени, общински съветници, млади хора, студенти, ученици, пенсионери.

 За два часа и малко всички фиданки бяха засяти.  Хората определено бяха доволни от чудесно свършената работа. Последва приятна раздумка, чукане с Великденски яйца, по чаша бира и се разделихме с обещание да наглеждаме фиданките и да ги поливаме, за да съхраним възможно най-много от тях.

14.04.12 г.

Добростан (старт на пларапланеристите), Пещера "Иванова дупка", село Леново - 14.04.2012

Около обяд Стойчо ми звънна, че са си в Асеновград и решихме да си направим една хубава разходка. Маршрута отново бе ясен - Добростан и по-конкретно старта на парапланеристите, където предната седмица бяхме на палатки. Той никога не се бе качвал горе, и направо ахна като видя гледката, а времето беше наистина супер. На небето нямаше нито едно облаче и гледката бе чудесна. Времето беше екстра, ама духаше много гаден вятър и едва ли щеше да седим много горе. Кира беше с нас и откачи от кеф на тия поляни, а аз си играх доста с нея.

Събрахме малко иглика, почистихме вътре в къщичката, подредихме дървата, които миналата седница бяхме донесли (между другото някой беше донесъл още 2 чувала дърва) и тръгнахме към центъра на селото, където бяхме оставили колата. Отидохме до разклона за Червената скала и за Марциганица, точно там, където под този разклон е пещерата "Иванова дупка".

Пещерата е известна със скалните си форми, които я правят една от предпочитаните дестинации за алтернативен и спелео туризъм в предните десетилетия. За съжаление в момента, заради "отговорното" стопанисване от страна на ТД "Безово" пещерата, както и обезопасителните съоръжения са в окаяно състояние. Темата за поддръжката и стопанисването на пещерите и хижите е дълга и болезнена, но ще я засегна в детайли съвсем скоро.

Слязох с Кира до пещерата, но там, понеже е северен склон и почти вдлъбнато в земята снежната покривка беше около метър и половина и изобщо не успях да стигна на повече от десетина метра пред входа. Събрах малко зелени шишарки и няколко борови клонки и тръгнахме обратно. Спряхме до къщичките до влека, и с задоволство видяхме, че влека си е цял, въжетата също, само ги няма моторите, но важно е че има почва за работа в бъдеще и дай Боже след време да имаме една хубава писта, както сме я имали преди години. Снимахме и един брутален скелет на крава, оглозган от вълци или кучета, набрахме иглика между Добростан и Орешец и потеглихме за Леново, за да видим прословутия минерален извор с "къпалня".

Между Тополово и Леново някой бе отсякъл дърво което бе паднало и бе запушило половината път. Класика. Запазена марка - България.

За пръв път бях в Леново. Направиха ми впечатление няколкото параклиса преди селото. Стигнахме до "къпалнята", което всъщност се оказа едно ламаринено заграждание, крайно гнусно и общо взето беше това. След тази гледка в стил Уганда, се поразходихме малко до близкия параклис, и поехме обратно за Асеновград. Спряхме до дървото с идея да се пробваме да го преместим, но не успяхме и тръгнахме за града. Готвеше се да вали и бяхме особено радостни, че успяхме да си направим една близо петчасова разходка, използвайки хубавото време. Минавайки през Долнослав, видях Стойчо Тосков, който пък се връщаше от трип до "Лястовичения вир" и се прибрахме в града в навечерието на Великден.

8.04.12 г.

На палатки на Добростан (старт на парапланеристите) 07/08.04.2012

Точно като по поръчка времето беше около 20 градуса. Още през седмицата бяхме говорили да се качваме горе на палатки и ето, че времето беше с нас. Около 13:00 имахме среща на ДИП България, само че редовните изпълнители пак се проявиха. Забавяния, забравяния и към 13:30 аз, Топа и Тонито тръгнахме нагоре, а пък другите, когато се оправят. Взехме по 2-3 бирички от Червен и бързайки за повече от хубавото време, започнахме изкачване. Около 14:00 паркирахме под старта, натоварихме се много сериозно и се качихме в къщичката. Разпъване на палатка, събиране на дърва, подготвяне на скара, почистване, запушване на един прозорец, който се оказа че е счупен.

 Така неусетно стана 16:00 и останалите - Ваньо, Мимето, Колето и Живко се обадиха, че са под старта и им трябва помощ за багажа. Гррр.. Айде пак носи като хамалин, но вече всичко беше готово и със топ не можеха да ме бутнат от рахата. Нарязахме една хубава салата, опънахме се на тревата, сипахме си по една ракия и потънахме в спокойствието на Родопа. Много е яко на 1250 метра как времето се сменя буквално за секунди. От дъжд, на слънце, от вятър, на тишина.

Притъмня, слънцето се скри и изведнъж плисна един силен пролетен дъжд. След него се появи страхотна дъга - може би най-впечатляващата, която някога съм виждал. В периферията и се беше образувала още една, макар и по-неразличима.

Както дойде този дъжд, така и си отиде. Само след десетина минути сякаш не бе валяло и слънцето отново озаряваше тучните добростански поляни, под които се бе разстелила като на длан Тракийската низина. Тополово, Леново. Горно и Долнослав, Новаково, както и дузина големи и малки язовири и водоеми се виждаха прекрасно под нас.

Винаги когато идвам тук, основната дума характеризираща състоянието ми е една - "съзерцание". Няма го това препускащо около нас безразличие, няма го момента на апатия, няма го отегчението от града. Тук всеки един момент е подчинен на уважението към природата, чувството на обич и свързаност с нея. Увлякох се...

Със спускането на тъмнината направихме още 2 курса до гората, в които набавихме достатъчно дърва, които освен, че щяха да ни стигнат за цялата вечер, щяха да останат и за други хора след нас. Приготвихме тиклата (обяснявал съм вече за тази технология на приготвяне на месото), китарата засвири, тишината прегърна тази малка къщичка на върха на планината....

Дойде и Паньо, а вече по тъмно дойдоха Макса, Хъджо, Кърт Кобейн и още 2 момичета от Пловдив. Тиклата печеше вкусотиите на пълни обороти, момичетата с усърдие се бяха захванали с приготвянето на различни кулинарни изкушения в пакети фолио.

Около 12:30 се паркирахме да спим. Навън се бе изсипал нов дъжд, вятъра беше много силен, но вътре беше топло и без да се притесняваме се опънахме, кой където свари.

4:30 - Стуууд ! Станах и запалих нов огън и след като се стопли заспах отново.

Добро утро. Абе няма такава красота. Живко и Топа направиха един акустичен "концерт", чието мото беше "Да скъсаме всички струни и да спукаме тъпанчетата на всичко живо" ;)). Кафенца, чайчета, слънчеви бани... Към обяд лека полека тръгнахме да си слизаме и ето на каква гледка се натъкнахме.. Кола върху камък - неволна препратка към "Кацнал на едно дърво". Гледката бе зашеметяваща! Оказа се че колата е на един пич, който има вила в селото и вчера вечерта е тръгнал при нас да види Паньо, но е видял лисица или някакво друго животно, изпуснал е контрола върху колата и се е качил на камъка ;).

Така приключи този незабравим уикенд сред чистия въздух и последните останали снежни петна в най-северните гънки на Родопа. Напълних си чиста планинска вода в една голяма туба и трите коли поехме към Асеновград. Бай бай ;))