30.06.12 г.

Фестивал на екстремните спортове "Град приключение" - Добростан - 30.06-01.07.2012

Добростан. Едно от най-хубавите места на земята. Много съм писал за това място, но трябва да си там, за да се насладиш истински на всичко, до което сетивата ти се докосват. И в този пореден брой на "Град - приключение" реших да съм горе, на линия.

След предния, тъжен и нелеп край на фестивала, сега се надявах всичко да е наред. Дори щяхме да свирим. Аз по стар обичай тръгнах нагоре пеш - едно разстояние от 12 километра, което се взима за около 4 часа спокоен ход и е много приятно. За самото ходене няма чак толкова какво да се разкаже - познат маршрут - Параколово - Манастир "Св. Петка" - Пъдарска колиба - Ловна хижа - Добростан. Ванко доста се учуди, че при наличие на много коли, аз все пак реших да ходя пеш, но предвид готиния и лек път е много по-добре да се ползват краката, когато човек има възможност да го прави.

Когато се качих горе на сцената бяха Принц Ак и Крал Кенц. Половината народ вече беше под вода, започнал да се весели рано-рано. Нашата тайфа бяха заели места под горичката на западния склон на хълма, на чиито връх беше къщичката и старта. Купона беше на макс, въпреки ранния час. Хората пристигаха все още, а нашите герои бяха оплели езиците.

Стана надвечер и се оказа, че поради една или друга причина няма да успеем да свирим, заради простест от евентуално наше участие на другата група, която беше цанена като шлагерния оркестър на вечерта - хеви банда, която явно имаше по-различно виждане за фестивал на открито. Както и да е, никога не е причина да се скапеш от към настроение заради някакво недоразумение. Важно е че Гошо и Ванко бяха горе, пийнахме по една ракия, хапнахме по две пържоли, направихме си хубав мохабет и всичко беше окей.

С падането на нощта си отдъхнахме, че полетите приключиха и вече нямаше опасност за състезателите (мен наистина много ме е хванала параноята от тези парапланери заради Митко).  Някои от ценителите на хубавия алкохол обаче вече бяха изпопадали под палатки и навеси или направо бяха пуснали бариерите из тревата. Скарите бачкаха на 110 % алкохола се лееше сериозно по чашите. Аз се пробвах да направя една пастърва, ама само аз си знам как я направих - алангле не ами, направо разварена. Ужас. Ванко и Стойчо си тръгнаха към града, а градуса на настроението се вдигаше сериозно. Оказа се че хард рок монстърс са приключили участието си, и купона горе беше позамрял. Долу при нас обаче тепърва всичко започваше.

По едно време се появи Петко от Пловдив - бая смях стана с тоя образ. Винаги ме е кефил как е в друга галактика по партита. И така, улисани в разговор не усетихме как слънцето приближава своя изгрев, а с него и този прословут "Джулай морнинг", което е просто някаква щуротия, но всеки има право да си се кефи на каквото иска. Ние вдигнахме наздравици, че сме посрещнали още един пореден изгрев, а много от хората бяха станали за да заснемат слънчевия изгрев.

Наоколо се пооживи, а ние решихме да се качим до старта да ударим по една студена биричка. Любимо занимание сутрин, особено след тежка вечер. Взехме бири, опънахме се на старта и се хипнотизирахме от гледката, която се откри пред нас. По едно време дойде Спас, защото те щяха да се пускат с колелетата, направихме малко лаф и с него и когато ни напече много слънцето решихме да се връщаме долу, при палатките.


Понеже слънцето бе започнало да напича, аз си взех чувала и се опънах в гората на сянка. Така поспах 4-5 часа и към обяд станах бодър и пълен с нови сили. Това ми чувства обаче бързо ме напусна щом излязох на слънце. Направо щеше да ме изгори. Горе на 1200 метра си е бая силно слънцето.

Хапнахме диня, оправихме багажорите и лека-полека се застягахме да си ходим.

Няколко човека останаха, ама аз лично нямаше как да остана, заради факта, че бях на работа на следващия ден. Много яко си изкарахме, весела компания, хубава природа. Почти нямах допир до фестивала, ама това си остава за мен. Тази година дай Боже да имам повече желание да го направя и да го почувствам и свое събитие.

29.06.12 г.

Акустична вечер на свещи в бар "Кошпипрайм" - 29.06.2012

Винаги ми е било мечта да свиря в официален акустичен концерт. Затова и решихме да го направим. Мястото беше бар "Кошипрайм" а с приятелите от A-D Allstars и с Ваньо щяхме да посвирим различни кавъри и авторска музика.  Запалихме си свещите както подобава и започнахме сета с Ковача и Владко. Десетина песни от репертоара на Allstars. Барана се въртеше като обран евреин отстрани, но не му достигна куража да се включи в играта и карахме сета само на китара.

След като сета свърши с Ваньо започнахме волна програма - кой квото му дойде на акъла. Ива се включи и тя и между другото стана много медено. Мъжкия много добре пее. Изпяхме 7-8 песни, стана много голям купон, но за съжаление времето си течеше и дойде време бара да затваря. Шанс. Отидохме към зоната, там малко лаф и после адио амиго.

Пак ще го направим, защото звучи много хубаво, ако се настрои предварително самият звук, китарите, баланса и т.н. Може би ще подготвим няколко нови песни и с Ива.

26.06.12 г.

Манастир "Успение Богородично" - село Корнофолия, Гърция

Монашеските помещения и манастирската църква
Ако сте се отправили за град Александруполис (Дедеагач), обезателно предварително се запознайте с това, какво може да видите по пътя, а то никак не е малко.

От град Орестиада, където може да разгледате двете църкви "Св. Теодор Тирон" и "Св. Богородица" (Покровителка на Марица), после през Димотика, пълна с история църкви, джамия, византийски крепости достигате до село Корнофолия (старото му име е Дервент).

На около 2 км западно от селото е манастир "Успение Богородично" (наричан е още Св. Богородица Вратарница - Портаитиса, заради храмовата икона в манастира, която е копие на Светогорската икона, за която повече може да прочетете тук). Той е основан в периода 16-17 век, кога обаче точно не се знае. Със сигурност има данни за неговото съществуване в началото на 18 век.

През 1747 г. жителите на Корнофолия признават духовната власт на Иверския манастир на Света гора над това място. Този статут е и до ден днешен.

Входната алея в манастира
Копие от чудотворната икона, за която споменах по-горе е донесено тук като символ на тази духовна обвързаност между двата манастира. Това става по време на епископ Авксентий - май 1744 - юли 1757 г)

В манастира има голяма и стара църква с голяма четириъгълна кула-звънарница край нея. Те са отделени като вътрешен ансамбъл в манастира, като са оградени с голям каменен зид.  Има и още три малки църкви, а на входа има параклис. Личи си, че в последните години тук е извършен голям ремонт, защото жилищните помещения са в много добро състояние. Като цяло манастирът се намира сред невисоки хълмове, като от единия край е ограден от хубава борова гора.

Голяма реликва в манастира са част от мощите на Св. Харалапий (кости от неговия крак). Те също са дарени от Иверския манастир. Прави впечатление изключително богатия като асортимент църковен магазин (канаския), в който може да намерите освен духовна литература и неща, свързани с практическото богословие, много продукти, които са от манастирското стопанство.

Интериора в манастирската църква
Близостта на манастира до голяма пътна артерия, определено го прави доста популярен и посещаван. Отпред има голям паркинг, има и приятен кът за отдих за децата. Може да се разходите и по оциализираните алеи сред боровата гора под манастира.

В близост до съборната манастирска църква се намира и чешма, която е построена през 1905 г. За водата от нея се смята, че е лековита и постоянно може да видите поклонници, които си набавят количества от нея.

Манастирът многократно е бил подлаган на терор от страна на турските войски. През 1912 г е бил убит игумен Порфирий. Манастирът е претърпял големи щети и по времето на гръко-турската война 1919-1922 г . През 1922 г тук  са се приютили много бежанци. Манастирът бил нападнат и голяма част от братството било убито. Храмовата икона на Св. Богородица бил скрита, за да се избегне поругаването и.

Един от щандовете в църковния магазин
Надморската височина на манастира е около 70 м над морското равнище. В него към момента живеят 27 души (братство, послушници). Хълмът, на който е построен се нарича "Кори" (Кюри). Всяка година традиция в живота на манастира е големия събор на 23 август (9 дни след Успение Богородично),  който събира много поклонници от Корнофолия и района.

Разстоянието от Асеновград до манастир "Успение Богородично" е 245 км. За около 4 часа може да стигнете и да прекарате целия ден в духовна омая сред чудесата на това дивно място.

Манастирът е под юрисдикцията на митрополита на Димотика, Орестиада и Суфли
Телефон: +302553022901

26.06.2012 - Поклонническо пътуване - Храм "Успение Богородично" - Орестиада, Гърция

Орестиада (на гръцки: Ορεστιάδα, Орестиада, катаревуса: Ορεστιάς, Орестиас, на турски: Kumçiftliği, Кумчифтлии) е най-северният град в Гърция, център на дем Орестиада. Има население около 25 000 души.

Градът е основан в 1923 г. от бежанци след загубата в Гръцко-турската война (1919-1922), старата Орестиада е на турска територия. Новият град e разположен на 2 км западно от река Марица, която представлява естествена граница между Гърция и Турция, на 23 км в посока юг югозапад от Одрин и на 66 км югоизточно от Свиленград.

 Град Дедеагач отстои на 110 км южно от Орестиада, между двата града са раположени градовете – Димотика и Софлу. На 8 км на юг е старата гара Каблешково. Орестиада, по-точно Нова Орестиада, е млад и модерен град на 80 г. Автентичната стара Орестиада е била край Одрин. Името на селището легендата извежда от митичните му основатели преди 3000 години - Орест, син на Агамемнон и Клитемнестра .

Планът на днешна Орестиада, на левият бряг на Марица е на архитект Спирос Дасиос от 1923 г. Уличният план на града е от мрежов тип и се движи почти успоредно в посока изток – запад и север – юг. Европейски път E85/GR-51 преминаващ през Орестиада е изведено на 1 км западно от самия град.

Орестиада се стреми да играе важна търговска и социална роля в района. Градът разполага с железопътна гара, медицински център, филхармоничен оркестър и хор, а извън селището е разположена захарна фабрика, която обработва отглежданото в региона захарно цвекло. В региона има големи посеви с аспержи, картофи, тютюн, дини и житни култури, в животновъдството основно място заема говедовъдството.

 През 1999 г. Орестиада става четвъртият град, в който има катедри на Тракийския университет „Демокрит“. Катедрите в Орестиада са по селско и горско стопанство, управление на околната среда и природните ресурси. И двете катедри имат петгодишни курсове на обучение и около 800 учащи.

Интерес представлява етнографския музей, където можете да видите ръчно тъкани платове, костюми, стари снимки и др., а също и площада на града.

Входен надпис
Възпоменателна плоча
Възпоменателна плоча в двора на храма, вероятно възпоменаваща бежанските процеси
от средата на първата половина на миналия век
Гимназия, в чиито двор е и храм "Успение Богородично"
Храм "Успение Богородично"
Така изглеждат повечето храмове в Гърция
Икона на Димотишки архиепископ Лука
Мощохранилница
Чудотворна икона "Св. Богородица - закрилница на Марица" (Всевиждаща)
Орнамент върху стол
Мощохранилница
"Деисис" в храмовия параклис
Икони на Пресвета Богородица в храмовия параклис
Интериор на храм "Успение Богородично" в Орестиада
Ето как изглежда храма от улицата
източник: Уикипедия

26.06.2012 - Поклонническо пътуване - Храм "Св. Теодор Тирон" - Орестиада, Гърция














23.06.12 г.

Пътуване до Одрин, Турция - 23.06.2012

За трети пореден път отивах до Одрин. Групата ни беше позната, автобуса 30 местен. За разлика от всички предишни ходения, граничните проверки, посещението на храм "Св. св. Константин и Елена", борсата минаха много бързо, дори мога да кажа светкавично и около 11 часа бяхме готови с половината програма.

Тези екскурзии колкото и да не ми се иска имат задължителен търговски елемент, който се спазва наравно с културната програма.

За пръв път имахме време да отидем да разгледаме мястото, където Арда, Тунджа и Марица се сливат и поемат заедно на юг. Вълшебно място, пълно с прохлада, сенки и множество крайречни ресторантчета. Между другото границата с Гърция беше само на няколко километра.

Минахме през хипермаркет "Кипа" от където от щанда за храни си купих 2 кг прясна пастърва, която бях малко раздвоен дали да я взимам, защото навън гонеше 40 градуса. В крайна сметка склоних и я взех.

От там "Синия пазар", разсадника, шума на Ориента. В 14:00 бяхме пред ресторанта, който бяхме посетили миналия път. Този път решихме да похапнем нещо по-различно - телешки кебап с патладжан, зелен боб, супа. Имаше 30 различни вида ястия (не говоря за супите) и всичко беше горещо и току що сготвено.

Имахме близо 2 часа и решихме по пътя за Селимие да минем и през "Ески" джамия (най-старата джамия в Одрин). Старата джамия (Eski Camii) е построена между 1402-1414г. в периода на гражданската война между синовете на султан Баязид ІІ и е завършена непосредствено след края и при управлението на победителя Мехмед І. На западната порта има надпис, според който архитект на сградата е хаджи Аладин от Коня. Постройката е четириъгълна, с 2 минарета. През 1749г. сградата е пострадала от пожар, а през 1752г. и от земетресение. Била е ремонтирана през 1754г., а след това отново през 1863г. и в периода 1924-1934г. През 1953г. сградата отново пострадала от земетресение и е била ремонтирана през 1965г.

Около 15:00 бяхме в Селимие. Много внушителна постройка, в която носи особен молитвен мюсюлмански дух. Задължителните торбички отпред, задължителните сувенири... Този път видях и лалето, което прави джамията толкова известна. Лалето, което се свлича (според преданията, когато стигне до долу ще настъпи края на света)е и символ на Одрин.
Намира се точно по средата на джамията на една колона до извора със светена вода (нещо подобно на нашите аязма).

В 16:00 потеглихме за границата и отново след светкавично преминаване през всички гранични пунктове и проверки, влязохме в България. Кратко спиране и отново на път. В 20:50 си бяхме в Асеновград доволни и предоволни от видяното и от безаварийното и гладко пътуване.

15.06.12 г.

Сърце в стъкленица

Много въпроси се задават за настоящия статут на православната църква в България. Дали е стожер и пазител на национални ценности, дали е неориентирана и загубила присъствие и авторитет институция, дали се е превърнала в някакъв странен сурогат. Скандалите свързани с духовенството ни заливат отвсякъде, медиите търсят и най-малкия повод, за да направят сензация. В момента медийната ос "Попове-пари" е изключително атрактивна и продаваема.

Духовенството се дискредитира, благодарение на материалните изразни средства на църковната власт. Всички християни следят това с разбираема тревога. Но да започнем нещата хронологично:

Датата е 18 май 1992 г. Шест от тринадесетте митрополити на БПЦ (Пимен Неврокопски, Стефан Великотърновски, Панкратий Старозагорски, Софроний Русенски, Калиник Врачански и Йоаникий Сливенски) поставят началото на разкола като се отделят от канонично избраното църковно ръководство със следното изявление: "Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ следва да се избере наместник-председател на Св. Синод, който да поеме председателството на Св. Синод до избирането на патриарх". Депутати и активисти на СДС, начело с техният лидер и министър-председател Филип Димитров подпомагат и адмирират създаването на "демократична синя църква".

От там нататък сякаш лавинообразно в живота на БПЦ започват да се случват странни неща. Странни дотолкова, доколкото на фактите, които ще изнеса, изглежда че БПЦ, прилича на прохождащо пеленаче или на умиращ старец в сравнение със църквите в съседните православни страни. И така започвам да говоря в цифри:

Монашество:

Русия - около 21 000 монаси и монахини
Сърбия - около 3 300 монаси и монахини
Македония - около 800 монаси и монахини
Гърция (със Света Гора) - около 7 800 монаси и монахини
Румъния - около 9 000 монаси и монахини
България - 105 монаси и монахини

Шокиращи цифри. На какво се дължи това? На недобрите условия в манастирите? Та нали именно от там идват сигнали за злодеяния, за финансови злоупотреби, за разкош? Дали някой нарочно не допуска развиване на монашеството, с цел слаба Църква?

Понеже скоро бях на цикъл семинари и поклоннически обиколки из различни части на Румъния, искам да направя един бегъл паралел между РПЦ и БПЦ. Фактите за монашеството вече ги написах. Продължавам с други факти.

Духовно образование:

Духовните семинарии и академии са над 35, някои от тях са огромни (само за справка Богословския факултет в Яш наброява над 1400 студенти). Тук Богословски факултет в София наброява около 350 студента. Във Велико Търново са още по-малко, а двете ни семинарии са на ръба на оцеляването. Пловдивската не знам дали има и 60 ученика (при положение, че са на абсолютно пълен пансион).

Вероучение в училищата:

В Румъния има между 12 и 13 000 учители по религия!!!!! Освен че държат изпит през известно време пред различни образователни комисии, държат и такъв и пред комисия от духовници. Практика е в Румъния да се организират детски лагери във всички манастири, да се организират екскурзии до тях, и децата да прекарват повече време във среда сред духовници.

Манастирите:

В Румъния има около 700 манастира. Някои от тях са огромни. За пример в женските манастири "Агапиа" и "Варатек" живеят съответно 300 и 400 монахини. 80 % от тях са между 20 и 30 години. Най-големите наши братства са в Рилския манастир - 9 човека, и в Бачковския - 7 човека.

Богослуженията:

В обикновен ден в храмовете (които са през 300 метра) може да се стреснете колко хора има. Всичко е пълно до вратата! И все едно има патронен празник на някое училище - повечето са млади хора. Няма свещи в храмовете - те са палят във външни параклиси. Вътре се участва в богослужението. Тук под "Рядко ходя на черква" се смята влизането в храма и запалването на свещ. А, да не забравим и индулгентното присъствие на Великден.

Духовенството:

Случвало ли ви се е някога, да усещате, че човека срещу себе си е готов да ви слугува? Да показва отдаденост към всеки? Ей такова е румънското духовенство. Независимо монах, йеромонах, архимандрит, че дори и митрополит - всички са изпълнени със доброта, човечност, достолепие, обич. Не можах да повярвам, когато циганка, одърпана и бедна тръгна за благословия към архимандрит, и той я прегърна и я благослови толкова бащински и мило, че наистина се втрещих. Някак си много набързо в съзнанието ми изниква игумен Борис, който почти толкова "мило" се държи със всички...

Задължително правило в Букурещ е, за да станеш енорийски свещеник трябва да си доктор на богословските науки. Тук има толкова "грамотни" свещеници, че мен като богослов ме хваща не срам, ами яд, че изобщо се е допуснало това.

Социална дейност:

Ако си поклонник във всеки манастир ще те приемат да спиш и ще те нахранят. Новата патриаршеска катедрала в Букурещ ще изхранва 6 000 души всеки ден !! Добре ли е? Църквата е навсякъде сред хората, от най-богатите до най-бедните.

Никога няма да забравя думите на Архимандрит Хризостом, ръководител на департамент "Образование и религия" към Митрополията в Яш. Той каза "Хората са в Църквата, защото и Църквата е сред хората. Тя е като сърцето в един организъм - тупти. Ако сърцето го няма, няма да е живо и тялото. За нас като духовници е важно и задължително да сме винаги във храма, да посрещаме хората с усмивка и утешение, защото те това очакват от църквата...". Когато го попитахме има ли сигнали за злоупотреби с църковна власт и богатство в Румъния, той не успя да разбере въпроса.... Жалка работа нали ?

Много въпроси, малко отговори... Сърцето го има, и винаги ще го има, защото "Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18). За съжаление сега го гледат безизразни очи, защото то не е в тялото... Заключено е в златна стъкленица.....

10.06.12 г.

Добростан - 10.06.2012

Много приятен повод за качване горе. Бяхме няколко познати, между които Вълчев и Ива (неговата приятелка). Тя остана изключително впечатлена от гледката, която предлагаше старта. Всеки, който вижда гледката за пръв път май е силно впечатлен.

Позната картинка - скара, китара, пълно безвремие. Денят беше неделя, но имахме идея на другия ден да се приберем много рано, за да сме навреме и в кондиция за работа.


Понякога си заслужава да се качиш горе, да пиеш една ракия, да си направиш скара и да се наспиш на чист въздух. Само това е предостатъчно, и бих го правил когато имам свободно време.

 Хубавото е, че след трагедията с Митака миналата година започнах бавно да претръпвам и вече не ми е чак такава параноя летенето. Миналата година имаше моменти, в които направо го мразих това място и не исках да го видя.

2.06.12 г.

Поклонническо пътуване в Румъния - 31.05-05.06.2012 - ден 3

2 юни - петък- Манастири - Сихастрия, Нямц, Агапия, Варатек - град Яш

Пренощувахме в манастира "Сихастрия", мястото, чиито игумен е бил големия духовен старец Клеопа, почитан много в Румъния и целия православен свят. Бяхме в неговата келия, където един от монасите ни разказа за живота и духовните му подвизи, включително и за няколко чудеса свързани с него.

След беседата отидохме в съборния манастирски храм, където започваше службата. Направи ми впечатление поклонническия поток. Стотици хора се идваха в манастира и не като в България "Щрак Марийке на портрет", а за да участват в службата. Тук само се снима, после снимките в фейсбук с позите и новите дрехи и общо взето това формира много сериозна представа за несериозното отношението на хората към чисто духовните аспекти на посещенията по манастирите. Но това е напълно нормално повдение на хора, живеещи в държава, в която Църквата е абдикирала от служението и от идентичността си.

Манастира е мъжки и има братство от 90 монаха. Има две големи църкви и няколко параклиса, между които и един посветен на "Св. Ана", в който има свети мощи на св. Никола, св. Харалампи, св, Спиридон и т.н. Точно този ден се падаше Задушница и в един от външните параклиси се служеше панихида. Интересно е че само на едно място в манастира се продаваха свещи, и никой по време на богослужението не беше със свещ в храма.

С църковните сувенири, икони, броеници виж работата е друга. Първо за разлика от нас цените са в много пъти по-ниски, 80 % от артикулите в кинаскиите (църковните магазини) са църковна литература. Хората имат възможност да си купуват, да се ограмотяват и така всъщност знаят като отидат в храма за какво са там.

Около обяд тръгнахме от "Сихастрия" изпълнени с много силни духовни емоции.

Следващата ни спирка бе манастир "Нямц". Много голям манастир, основан през 16 век. В следващите векове манастира се превръща във  велик духовен център, особено през 18 век,  когато тук просиява Св. Паисий Величковски. В началото на миналия век югозападно от храма при изкоп се попада на нетленни мощи, по-късно пренесени в храма, за които се предполага, че са именно на Св. Паисий. Поклонихме се в храма, посетихме и манастирския музей и след кратка беседа се отправихме към следващата ни цел - женския манастир Агапиа.

Манастира Агапиа смело може да се нарече малък монашески град. До входа на манастирския комплекс има женска духовна семинария и много от учащите тук остават в манастира. На 3 километра от манастира има друг, по-малък, който е бил създаден пръв и се нарича "Малката Агапия" с 40 монахини. Много малка нали?

Посрещна ни изключителен ред, тишина и спокойствие. След кратката беседа за манастира стана ясно следното. 

Игуменката на манастира е 47 годишна бивша адвокатка, изключително начетена, напуснала мира и заживяла тук. В манастира живеят 300 монахини, като 80 % от тях са между 20 и 30 години. Около 20 монахини са над 80 годишни, като най-старата от тях е на 98 години. Нали се сещате как реагирахме при положение, че най-голямото монашеско братство в България е 9 човека... Мноого, много въпроси за работата на Църквата в България .... Стряскащо много..

Накупихме си различни неща, и поехме към намиращия се на около 10 км манастир "Варатек". Подобно на "Агапиа" това беше също един малък град с къщички и улици. В двора на манастирския комплекс бе пълно с организирани групи деца, които явно ползваха и манастира за детски лагер - една особеност, която може да се види изключително често в Румъния. Стана ясно че във "Варатек" има 400 монахини и 180 монашески къщички в които те живеят. Как е ?

След посещението на всички манастири, вече следобед потеглихме отново за Нямц, където ни чакаха на обяд в Духовната семинария. След среща с ректора стана ясно, че броя на семинаристите е 280 човека. Само за справка в Пловдивската семинария не знам дали има 50 човека.

Трапезарията беше сякаш в някой четиризвезден хотел. Условията в целия комплекс - подобни. Храната бе класическа румънска. Борш със сметана, мамалига с пържено месо и кекс със сладко от горски ягоди. Бялото, червеното вино и ракията спохождат всяка една трапеза.

Вече бе време да потегляме и за основната и крайна дестинация на нашето поклонническо пътуване - град Яш. Много голям и добре разположен град, поддържан, пълен с млади хора и многодетни семейства, живеещ изцяло под знака на вярата.

Още с влизането си в града се насочихме към семинарията, която се намира в северния край на Яш, заедно с различни кампуси на други факултети. Забравих да отбележа, че в града има наистина много студенти.

Семинарията е разкошна сграда в която се намират спалните помещения, част от които щяхме да заемем за следващите два дни, трапезария, голям параклис и учебен корпус. Около всичко това имаше много добре поддържан парк. Така приключи и този ден от незабравимото поклонническо пътуване в съседна Румъния.

1.06.12 г.

Поклонническо пътуване в Румъния - 31.05-05.06.2012 - ден 2

1 юни - петък- Букурещ - Бъзъу - манастир "Сихастрия"

Потеглихме от Букурещ около 8 сутринта. Въпреки големината на града (близо 2,5 милиона жители) Букурещ далеч не е чак толкова клаустрофобично действащ. Има адски много простор, въздух между сградите, които са доста големи.

Поехме в посока Бъзъу, който се намира в Централна Румъния.

Митрополията освен Бъзъу обхваща и Вранча, печално позната от честите земетръси.

По план около 10 часа бяхме в Бъзъу. Първото нещо, което бяхме предвидили да посетим беше новопостроената митрополитска църква "Успение Богородично".  Огромен храм, построен през 2009 г. Прави впечатление, че за разлика от нас там се строи, защото старите храмове вече са малки, а тук точно обратното. Колкото повече се строи, толкова по-малко хора ходят в храма.

Бузъу е разположен в централната част на окръг Бузъу, на десния бряг на река Бузъу. Заема площ от 81,3 км². Намира се на кръстопътя между европейски път E85, свързващ южната част на континента със северната му част и националния път, свързващ Трансилвания с дунавските пристанища и Черно море. В северната и северозападна част включва хълмове с височина 500-700 м, а на север — предпланинска равнина. Климатът е континентален.

Пред храма вече ни очакваха представители на митрополита на Бъзъу и Вранча - Епифаний. Имаше и журналисти, репортери, с две думи хората показаха голямо внимание.

След поклонението в храма програмата бе посещение на тамошната семинария (в Румъния са над 20) и официална среща с митрополит Епифаний, който ни посрещна изключително радушно, понеже сам той е възпитаник на Софийската духовна академия през 60 те години. Интересно е че тази година той има 30 годишен юбилей като предстоятел на митрополитската катедра в Бъзъу. Голям духовник... Бог да му наспори още дълги години.

След официалната част, последва обяд с най-изтънчени рибни блюда, размяна на подаръци и благопожелания. Отново поехме на път. Този път следващата спирка беше град Нямц, след което останалите набелязани по план обекти за посещение - манастир "Секу" и манастир "Сихастрия", където всъщност щяхме да нощуваме.

Района с най-голямата концентрация на манастири, и то манастири със значителни монашески братства е именно тази планинска част на Румъния. Неслучайно това е мястото, известно като регионът с най-много манастири на квадратен километър в света. Скитовете и големите монашески обители са буквално през няколко стотин метра, а природата е подобна на нашите местности Рожен, Широка Поляна, Хайдушки поляни и д.р. Една истинска приказка.

Пристигнахме в манастира "Секу" около 19:00 часа. Братството се състои от 50 монаси, изпълняващи различни функции в манастира - от градинарство до дърводелство. Прие ни лично игумена на манастира отец Клеопа, който ни разказа много интересни неща, свързани с историята на манастира от неговото създаване до днес.

Има интересна случка, на която ще обърна внимание. В междуособици между гърци, барикадирали се в манастира и обградилите ги турци, при превземането на манастира (манастирите през Средновековието са били същински крепости) пострадват и над 20 румънски монаха. 8 от тях биват заклани на място северно от входа на манастира и до ден днешен при дъжд червените петна избиват. Точно в този ден валеше и наистина имаше кървавочервени петна! Поне съм човек в съзнанието и разума си и знам какво видях... Направо тръпки те побиват..

 Тръгнахме от манастира поразени от тези чудеса, поразени и от уникалната харизма на игумена Клеопа.

Само на около 3 километра западно от "Секу" се намираше манастира "Сихастрия". Още с пристигането бяхме поканени на вечеря, която бе изцяло в традициите на монашеството - картофена каша и супа. Сервира се в големи съдове, и имаш една купа пред теб. Това е положението. Манастира не е хотел :) След вечеря бяхме поканени от 00:00 на служба в храма и бяхме настанени в големи общи помещения за поклонници. Умората надделяваше и не след дълго всички заспаха непробуден сън.