14.07.12 г.

Посещение до новия параклис в село Джурково - 14/15.07.2012

Джурково е моето село, за което съм писал не един и два пъти. Че населението в горната част на селото е 100 % християнско говорят и трите параклиса в околностите и храма в центъра на селото. Миналата година, при едно от много ми посещения, научих, че в долната част на селото по пътя за местността "Сливата" се строи нов параклис, заедно със традиционната за този край чешма със студена вода и навес.

За огромна моя изненада параклиса вече е готов. Но това не е традиционния малък родопски параклис, а направо една малка църква с камбанария и прекрасен градеж. Точно в сърцето на Родопите на около 1400 метра н.в. Чудесно свършена работа от дарителите. Интересното е, че останалите параклиси и храма носят имената на т. нар. "Летни" светии, а този носи името на Св. Никола (6 декември). Но бащата на ктитора се казвал Никола и е напълно логично този избор да е паднал и върху името на храма.

След като щракнах няколко кадъра, се качих във вилата, където се оправяше водопровода и се взимаха размери за дограма. Чичо Данчо crew бяха на линия и след като през деня бяхме улисани в работа, вечерта беше приятна, на лаф и на хубаво пиене, хлад и яки мезета :)

Така в приятна работа по "бащинията" мина този уикенд.

11.07.12 г.

Християнско поклонничество - бъдеще и переспективи на територията на Община Асеновград

С този си текст искам да нахвърля някои основни щрихи във връзка с християнското поклонничество, неговата форма, тенденции, моментно състояние и бъдещи концепции за развитие на територията на Община Асеновград. Това е един отрасъл от туризма, който печели голяма популярност в последните години, тъй като той се основава освен на мистицизма и духовността, така и на моментната геополитическа ситуация.

Европейския съюз, освен че е икономическа структура, която глобализира своите държави-членки, тази структура прави опит за синтез и създаване на една обща европейска култура. Именно в този период на "икуменизиране" на културните и етнографски белези се появява и желание за локално и поместно идентифициране.

Православието е една християнска деноминация, която има своите хилядолетни традиции в тази част на Европа - Балканите. Именно тук се забелязва едно много сериозно отношение към развитието на поклонничеството, което е една естествена реакция за запазване на културната и религиозна идентичност в по-горе споменатата тенденция за комплициране на една обща европейска културна мярка.



Поклоннически центрове на Балканите:


Света Гора - сърцето на Православието. Забранен достъп за жени. Лимит поклонници - 100 православни и 10 неправославни на ден. 20 манастира, стотици скитове, келии и параклиси. Монаси - по последни данни около 2500.

Солун - Без съмнение един от най-големите поклоннически центрове на Балканите е базиликата, построена върху мироточивите мощи на Св. Димитър. Стотици хиляди са поклонниците, които посещават този раннохристиянски храм.

Яш и манастирите около Нямц - магнетично място за поклонници от целия православен свят. Яш е мястото, което чрез мощите на Св. Петка Търновска (преименувана впоследствие на Яшка), привлича над милион поклонници годишно. Района на Нямц е известен като мястото с най-много манастири на квадратен километър в света.

Метеора - (на гръцки: Μετέωρα) е район в Централна Гърция, в който се намира група от 7 действащи манастира, построени на върховете на труднодостъпни остри скали, приличащи на игли. Те се извисяват в небето на 400 метра височина над Тесалийската равнина, Централна Гърция, на 70 километра западно от Лариса. От седемте манастира отворени за посетители са шест. Както казва Честър Бенингтън, „те не приличат на нищо от тази планета“.

Освен това силни поклоннически центрове на Балканите са: Охрид, Косово и Метохия, Фрушка гора и т.н.



Поклоннически центрове в България: 


Рилски манастир - Най-голям в България. Поклонническо място от първостепенна важност. Още от Средновековието към манастира има изградени пътища за поклонници от целия православен свят. В него се кръстосват няколко от най-главните поклоннически пътища на Балканите:
- Първи от Влашко през Видин, София, Дупница -  към Св. Гора.
- Втори от Казанлък, Карлово, Пазарджик, през Самоков - към Беломорието
- Трети, овеждащ поклонници от западните български земи, Средна Европа, Далмация и Сърбия.

Бачковски манастир -  През него минава пътя за Беломорието. Чудотворната икона на Св. Богородица, литийното шествие до Клувията са като магнит за стотици хиляди поклонници всяка година.

Манастирите около София (Средецка мала Св. Гора), Велико Търново и т.н.



Поклонничеството в Асеновград: 


За поклонничество в Асеновград данни имаме още от края на 11 в. В устава на Бачковския манастир се споменават  Ксенодохията (страноприемницата) на манастира (дн. Метох), правата на поклонниците посещаващи светата обител. Манастира, построен на важната транспортна артерия свързваща Тракия с Беломорието веднага го превръща във важно и много посещавано поклонническо място.

В последствие в Амбелинос (квартал на Станимака) през 18 век е изграден метох на Хилендарския манастир, който е бил чест пристан на светогорски таксидиоти и отправна точка за Атон на много поклонници от вътрешността на страната.



Светини и обекти на поклонничество. Църковни събития с поклоннически характер:

- Чудотвроната икона на Св. Богородица в Бачковския манастир
- Чудотворната икона на Св. Богородица Елеуса в храм Св. Богородица - Рибната
- Чудотоворната икона на Св. Богородица в Горни Воден 
- Чудотворната икона на Св. Екатерина в храм Св. Георги Метошки
- Лековити води от аязмо при манастир Св. Неделя
- Лековити води от аязмо при храм Св. Богородица Рибната

- Литийно шествие от Бачковски манастир до местност Клувията (Най-старото запазено в България на над 400 години) - Втори ден след Великден.
- Литийно шествие от храм  Св. Богородица Рибната до Бачковския манастир - Преполовение
- Най-краткото литийно шествие в България. 200 метра от храм Св. Никола до параклис Св. Кръст - 14 септември

над 200 параклиса, 50 храма и 4 манастира.



Организация на религиозния туризъм. Переспективи в Община Асеновград:


След като вече стана ясно, че Община Асеновград разполага с един прекрасен ресурс за хората, търсещи духовното изживяване в посещението си на различни места в България и чужбина, сега е време да обърнем внимание и към другите важни моменти от планирането и реализацията на едно такова поклонническо пътуване.

На първо място е лесният достъп до местата, където са обектите на поклонение. Дали е така обаче? В повече от случаите за съжаление тук удряме на камък, заради следните причини:

- Недобра инфраструктура до посещаваните места (манастир Св. Петка, стар римски път, който е пешеходна връзка между Асеновата крепост и Бачковския манастир, средновековен храм Св. Йоан Кръстител (св. Ян), параклисите в старата Метошка част на града.
- Липса на постоянен достъп до местата за поклонничество (повечето от параклисите в града са заключени поради една или друга причина).

Втория задължителен момент е мястото с настаняването. Навсякъде в развитите поклоннически центрове и райони, които генерират печалба от религиозния туризъм  има места, където поклонническите групи да отсядат, къде безплатно, къде на символична цена. Това често са манастири (в повечето случаи), хостели, общежития или хотели. В Асеновград переспективата е само една - хотели. Взимайки се в предвид факта, че България по приходи е на едно от последните места в Европа, това е причина самата организация на пътуването вече да получава финансово бреме, понеже хотелите са най-скъпия вариант. Добър за Общината, но крайно неприемлив за развитието на поклонничеството.


Третият момент е рекламата. За да се получи информация за обектите, които ще бъдат посетени, с цел по-добро планиране на поклонническото пътуване, те трябва да бъдат добре представени под формата на реклама, която бива:

 -Физическа - брошури, листовки, информациони табели, винили, бюлетини, картички, книги, дипляни, каталози и т.н.
- Виртуална - сайтове, профили в сайтове за видео споделяне, социални мрежи, видео спотове, банери и т.н.  

Четърти, никак немаловажен момент е добрата работа с туроператорите. В България единствения официален туроператор, работещ изцяло в сферата на поклонничеството е фирма Искони - може да видите сайта им тук. При това положение, не може да се разчита на солидна подкрепа от страна на този тип браншова организация. Практика в съседните страни е да има един широк обмен и диалог между епархиите, енорийските храмове и центрове, неделните училища, църковните организации. Свещенството има силна роля при развитието на поклонничеството, защото при един двустранен процес, изкарвайки поклонници от Общината ние ще очакваме и такива в нея.


Може смело да се заключи, че както България е на последно място на Балканите по развитие на религиозния туризъм, и свързаните с нея сегменти, които описах по горе в четири точки, така и Асеновград не може да се възползва оптимално от религиозните светини, находящи се на територията на Общината. За целта не трябва да се мисли на парче, а трябват ЗНАЧИТЕЛНИ инвестиции по първите три точки, и то в рамките на малък период от време, за да може да посрещаме новите предизвикателства в туризма спокойни, че имаме възможността да го развиваме по европейски.

10.07.12 г.

Версии за името на село Джурково


Джурково е малко планинско селце, намиращо се в най-дълбоките пазви на Средните Родопи. Живота тук води своето начало още от най-дълбока древност. Тук е намерена тракийска керамика, както и древни монети от времето на Римският император Константин (306-336 г.).По време на Средновековието животът тук кипи с пълна сила, за което говорят и развалините на манастир, който е носил името на свети апостол Андрей Първозвани, и населяван според легендата от около 300 монаси.

След разрушаването му животът тук замира.

Има една легенда за разрушаването му, която ще разкажа по-долу и където разрушителите му са описани като хайдути. Но знаем, че народът е влагал друго понятие в тази дума. За обикновения български народ думата хайдутин е била символ на закрила от турските своеволия, така че едва ли българи биха били извършили такова кощунствено дело. Много по-вероятно е през черната за християнството в района 1666 година, когато фанатизираните чепински потурнаци опожаряват десетки манастири и стотици църкви , светлината на православното монашество да замръква и тук. Околните селца и махали са помохамеданчени и така селото потъва в мрака на забвението повече от две столетия. И ето идва началото на XX век, когато след Руско-турската война Родопите търсят своята незавимост от Високата порта. Малобройни чети от смели хайдути се скитат из балкана, жертвайки живота си за вяра и родина. И тогава идва Берлинският договор, който слага граница между Османската империя и отхвърлилите турска власт български земи. Границата между тях минава през местността Рожен. Няколко български села, сред които и село Момчиловци, остават под турска власт докато селата в района на днешното Джурково преминават в новоосвободените български земи. Какво се случва тогава?

Част от българското население на останалото на турска територия село Момчиловци, се решило на една изключително смела и рискована постъпка. Българи и турци разменили своите къщи, като акта на размяната бил със статут на покупко-продажба за да има давност пред местната власт, а цената за която момчиловци купили турските къщи била един чувал сол. Лично покупката уредил един от основателите на село Джурково Панайот Вълчев - Дели Панайот, родом от Соколовци. Той построил и първата българска къща в селото. Така няколко фамилии, започнали своят нов живот в селото. Фамилията на моята баба - Топузови, заела къщите, чиито основи стоят и до днес, а някой от тях са дори и запазени и се използват за плевници. В тях личат стаите, прозорците, фурните които са хранили първите преселници. Тези къщи се намират в местността Сливата, намираща се в северно от селото.

Не е ясно откъде идва името на селото. За неговият произход има две основни версии, които тук ще разгледам.

Първата версия отъждествява името на селото с името на един от неговите основатели, който се казвал Георги Джурков. Според нея въпростният основател е оставил поколение, което да носи неговото име. Ако е имало такъв човек то може той да е починал в забвение и никой от старите хора не си спомня за такъв човек. Дори хора на по 85 години, т.е. родени десетина години след заселването на селото, говорят за друг основател на селото - дели Панайот.

Втората версия е по правдоподобна и достоверна. Според нея името на селото са дали малките щурчета, които живеели в планинските ливади, които родопчаните наричали джуркалчета, заради специфичните звуци, които те издават. В народопсихологията на родопчаните основно място заема планината, като нещо живо, с което те всеки ден живеят. Не случаен е фактът, че много от околните ни села носят имената на някоя природна забележителност, духовна постройка иили географска особеност. Например Хвойна, Дряново, Борово, Бяла черква, Манастир, Горно и Долнослав, Горно и Долноводен и още много други. Затова напълно вероятно е именно малките обитатели на ливадите, в близост до първите заселнически къщи, да са станали и кръстници на селото. Още повече, голяма част от първите заселници са се установили в местността Сливата, а това е място, където има предимно ливади и поляни. Какво би направило първо вчепатление на тези хора. Най-вроятно нещо специфично свързано с природата на местността, а защо това да не са били гласовете на малките обитатели на джурковските ливади, огласящи с гласчетата си трудовото ежедневие на момчиловските заселници.

И така разглеждайки двете версии за произхода на името Джурково можем смело да изкажем мнението, че втората весия за неговия произход определено е доста по-правдоподобна.

7.07.12 г.

Фестивал "Скейтборд на улицата - Асеновград 2012"


Фестивала беше първото по-мащабно събитие, организирано от "Устремени". Разбира се, не омаловажавам всички по-малки акции, но това беше вече първото сериозно изпитание.

Събота - 07.07.2012 беше адски горещ ден. Още от сутринта започнахме с приготовленията - тенти, ток, уреди, награди, грамоти и т.н. Всичко по реда си.

Точно в 10:30 състезанието започна с възрастова група до 14 години. Малчуганите бяха повече от подготвени и някои от тях дори много сериозно впечатлиха публиката. Слънцето печеше, но малките герои не се предаваха, напротив. С всяка изминала минута те правиха все по-добри трикове. Всичко вървеше по план - квалификациите и best trick. В 14:00 беше награждаването и от там нататък до около 17:00 имаше свободно каране и започваха другите атракциони.

Времето беше убийствено горещо, затова в следобедните часове много малко смелчаци се бяха пуснали на слънцето, а основната група присъстващи беше в южния край на зоната, под вече образувалата се сянка.

Около 16:00 изведнъж се насъбраха тъмни облаци, задуха, загърмя, заваля, но всичко беше колкото да намокри и да издуха тентите. Но никой за миг не се поколеба в участието си и не развали доброто си настроение.

в 17:00 се даде началото на квалификациите на състезанието над 14 годишните. Там вече бяха про карачите. От малките Ники Марчев продължи към големите, но това беше логично, понеже неговото място като състезател, въпреки че е на 13 не беше в първата възрастова група, но повече трофеи - повече самочувствие.
След квалификациите се отсяха 7 човека, които щяха да се борят за наградите от първите три места. Вече ставаше горещо и градусът на напрежението се вдигаше.

След като бяха избрани финалистите, преди тяхното обявяване се проведе състезание за най-високо ollie, като то бе поделено от Макса и Шиво с по 9 скочени дъски. 

След награждаването на победителите останахме на зоната и за половин час всичко бе прибрано, изметено, почистено. Много силна екипна работа. Показахме на града, че имаме ресурса да правим подобни, че и по-мащабни събития. Хубавото е, че и Общината много ни помага. Което си е истина, няма как да си кривиш душата.