28.08.12 г.

За кончината на фейсбук

Преди около десетина година започнах да се уча на web design. В модерните технологии на скриптове, флашове и различните php платформи моите html познания са скромни, но ми помагат да реализирам идеите си за сайтове - хранилища на снимки и текст. Винаги съм приемал леко резервирано социалните мрежи и винаги съм бил от "средната" партида включили се. Нито съм бил от пионерите, нито от закъснелите. Естеството на работата, която искам да реализирам, както и познатия ми опит с разни протоколи за чат като Mirc ми подсказват, че не мога да рискувам и да започна да захранвам с информационни масиви подобни социални мрежи.

Myspace беше първия пробив в самостоятелните профили в скайп и icq и премахна анонимността, която властваше в Mirc. Всеки имаше персонална страничка, лице, снимки и т.н. Концертите се правиха вече много по-лесно, защото информацията за тях достигаше до всеки, можеше да си кореспондираш буквално със който пожелаеш, можеше свободно да слушаш тонове музика, защото тя бе добавяна лично от авторите и.

Чудесно!  Да, всичко беше чудесно до момента, в който босовете на тази социална мрежа решиха да помислят за малко повечко кинти и натовариха интерфейса с милиони ненужни реклами, банери, флашове и т.н. Изведнъж магията изчезна, защото вместо удоволствие, поддържането и комуникацията чрез myspace стана тежест. Започна лавинообразен отлив, от хора, които вече сериозно се преориентираха към новоизгряващата социална мрежа facebook, която беше няколко идеи по-социална. И така до този момент, в който вече преминахме пика на facebook, който има 900 000 000 !!! регистрирани профила.

След като голяма част от шефовете в facebook започнаха да продават акциите си, и щом "лъсна" техния солиден и прогресивен спад на борсата, стана ясно, че нещо не е наред. Няколко дни след това невярващо четях заглавията на банерите в монитора ми "Кога ще умреш?", "Как да свалим калориите си", "Пластична хирургия" и хиляди подобни тъпотии. Това е толкова уникално тъп ход на facebook че ми прилича на къща, която се строи до 3-тия етаж и после започват да се бутат носещите колони. Предишния малоумен ход беше натрисането на т. нар. "дневници", които бяха всичко друго но не и креативна дизайнерска работа. Фейса се затлачи яко още от там.

Всичко е ясно ! Подготвя се нова социална мрежа, която ще е аналог на предходните, с цел печалба. Facebook се затрива съвсем съзнателно, за да може вече ангажираните до пристрастеност потребители да станат потребители в друга "конкурентна" социална мрежа. Но едно поне е сигурно. Facebook си отива и то безвъзвратно, унищожен от алчността или детската наивност на тези, които го създадоха.

27.08.12 г.

Посещение на Кипърския митрополит на Тамасу Исайя в Асеновград - 27.08.2012

Голяма духовна радост ни навести. Лично в града ни пристигна митрополит Исая, от кипърската епархия Тамису. Тя е най-древната митрополия на този остров.

Визитата на този владика бе по повод донасянето в Пловдив на мощите на Св. праведни Йоаким и Ана. След като бяха изложени в Пловдив за няколко дни, мощите бяха изложени за поклонение и в Смолян.


След това цялата делегация на митрополит Исая (духовници и около 60 човека хор) преминаха и през Асеновград. Тук те бяха посрещнати лично от архиерейския наместник отец Йордан Георгиев, както и от зам.-кмета на Асеновград инж. Мария Вълканова. Много приятно и задушевно посрещане, съпроводено с размяна на подаръци в зала 305 на Общината. Добри слова, пропити с положителни чувства.

Хубаво е, че Асеновград е все по-чест пристан на духовни лица от подобен ранг. Това му създава едно добро име в православния свят и един значителен авторитет като една бъдеща поклонническа дестинация.

Символика в църквата на Воденски манастир "Св. св. Кирик и Юлита"

Господин Никола Филипов - виден познавач на миналото на Горни и Долни Воден, Воденски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" и Станимака ми изпрати три фотографии на каменни плочи в храма на манастира. Те са изключително интересни, но за съжаление без никакъв текстов податък под формата на надпис.

От доста години имам наблюдения, въпроси и забелязвам сериозни нередности около този храм.

 Реших да поразсъждавам малко върху тези каменни плочи, с най-подходящото четиво за помощник, а именно книгата на Никола Филипов за манастира.

Плоча N1 - плоча с "Хексаграм" (шестоъгълна звезда на Давид)

Позната е и като Щит на Давид, Печат на Соломон , Звездата на Давид, МАГЕ́Н ДАВИ́Д - מָגֵן דָוִד, `

Комбинацията от двата тръгълника символизира обединение и хармония. Триъгълникът, сочещ надолу, олицетворява женското начало и сексуалност, а триъгълникът сочещ нагоре - мъжкото. Идеята е използвана и в бестселъра "Шифърът на Леонардо". Фигурата присъства и в трактата "Тайните фигури на розенкрайцерите". Използва се и от масоните, но под формата на скръстени винкел и пергел.

Алхимиците отъждествявали хексаграмата с философския камък. Знакът е съставен от два противоположни триъгълника, които олицетворяват борбата на противоположностите. Окултните науки го възприемали като символичен образ на тържеството на Триадата, съвършената Вселена, гения на Твореца, изразен чрез произведението на първото женско число 2 с първото мъжко число 3.Свързвали го с шестте дни на Сътворението и с четвъртата заповед на Мойсей "...шест дена работи и върши всичките си работи".Печатът на Соломон бил много популярен сред магьосниците. Използвал се като талисман, подчиняващ извиканите духове и демони.

През 1822 семейство Ротшилд, след получаване на благородническа титла от австрийския император включва хексаграмата във фамилния си герб. Хайнрих Хайне поставя знака вместо подпис под статиите си в „Аугсбургер алгемайне цайтунг. Присъства и върху знамето на Израел.


Хексаграма в различните религии и религиозни философии

- Източните традиции също използват звездата с шест лъча. Шестте ъгъла се разглеждат като съответни на сричките от най-важната тибетска мантра "ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ".

- Според индуизма двата противоположни триъгълника символизират съединението на Шива и Кали - съзидателното и разрушителното начало.

- Тантристите означават с хексаграма четвъртата чакра - на сърцето

- В Индия се открива под името Янтра

- Петър Дънов казва:  "Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина..."


--------------
Знакът се е използвал за украса върху свещници, печати, битови предмети, жилища още през бронзовата ера.Легендата разказва, че истинното име на Бога - IEHOVA или ADONA, и хексаграма са били гравирани върху вълшебния пръстен на цар Соломон, с който държал в подчинение пълчища демони и зли духове.

Шестолъчната звезда - "хексаграм", е съставена от два равностранни триъгълника, наложени един върху друг. Първият е с връх нагоре, вторият - с връх надолу така, че се образува звезда с шест лъча. Тази звезда е универсално символно изображение. За евреите, християните и мюсюлманите това е "печатът на Соломон". Съществува и в глиптиката на средноамериканските цивилизации. Във философията на херметизма фигурата представя синтеза на еволютивните и инволютивните сили чрез взаимното проникване на двата триъгълника. Въпреки това обаче, винаги в църковната традиция (Източна и Западна), хексаграма е бил "съмнителен символ" за много хора.

Обяснението е много просто. Звездата се намира на мястото, което се намира точно под купола на храма - Христос Благославящ. Връзката е следната - долу е Стар Завет, горе - Словото.


!!!  Печатът на Соломон обикновено се използвал заедно със символите пентаграма и свастика. В манастира връзката съществува съвсем ясно. Плочата, която г-н Филипов е снимал, и двете пентаграми, намиращи се от двете страни на храмовата абсида (снимката е предоставена от г-н Стойчо Тосков).


Пентаграм от двете страни на абсидата в манастирския храм


"Соломоновият знак" или "Пентаграмът" е познат като символ още от древни времена. Наричан още Соломонов знак, той символизира петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. За ранните християни лъчите на пентаграма символизират петте рани на Исус Христос.В най-ранни времена пентаграмът символизира и женското начало, но съвсем скоро положителните възприятия на обърнатата звезда са забравени.

Символът е включен в кампанията на Ватикана за преодоляване на езическите религии и така се превръща в запазен знак на дявола. В наши дни той е и любим символ на сатанистите. НО! Този символ, както по-горе споменахме, произхожда от раннохристиянската традиция, и затова може да се тълкува двузначно - с истинския си замисъл или с преиначената си символична употреба.

Ето и пример за това. Църква, на която присъстват и обърната пентаграма - израз на петте рани на Христос на кръста, и хексаграма, напомняща за шестте дни на сътворението. Храмът е в Хановер, Германия.

Принципно е изключително странно решението на строителите на храма, да сложат подобна плоча, която в този момент си кореспондира с хексаграма на пода.

За мен лично няма връзка и обяснение защо точно тук тези два символа са намерили подобна близост, при това създадени със сериозна времева разлика един от друг. При всички положение връзката им не е случайна и може би бъдещи проучвания ще осветлят това смущаващо съжителство.


КРЪСТ НА ОСВЕЩЕНИЕТО (намиращ се в северния край на апсидната стена)

Кръстът на освещението е малък Гръцки кръст, поставен в кръг, разположен на височина 2,5 метра от земята върху вътрешните и външни стени на църквата. В църквата имало общо 24 кръста — по три кръста се нанасяли с червена боя върху всяка стена вътре в църквата и по три се изобразявали в барелефи върху външните стени. Над кръстовете се закрепвали светилници (12 горящи свещи вътре в църквата символизирали 12-те апостоли, които носели светлината на християнството).

Тези кръстове, символи на Христос, били призвани да отблъснат дявола и неговите демони и били важен атрибут на церемонията на освещаване: свещеникът се изкачвал по стълбата, потапял палеца си в свещеното масло, помазвал кръста, а след това под кръста размахвал кадилницата.

В Асеновград на още три места има подобни кръстове, един от тях е на параклиса "Св. Архангел Михаил" (намиращ се до Помощното училище), където според преданието, до кърджалийското нашествие е имало голям средновековен храм.

В случая този кръст е част от фасадата и той предхожда и хексаграма и пентаграмите. Какво се е случило тогава, че тези изключващи се взаимно символи са в толкова тясна връзка един с друг? За съжаление нямам никаква идея :)

23.08.12 г.

Джурково - 23-25.08.2012

Мина не мина половин месец и хайде пак нагоре. Имаше работа за вършене. Първата вечер бяхме с Ваньо и Диляна, която нещо си беше изкълчила крака и беше с патерица. Качихме се по свечеряване и веднага се заловихме да готвим, понеже на другия ден ме чакаше много работа и мислих да се наспя. Да ама не. Тръгна лафа, китарите се изкараха и ела да видиш как се ляга по светло. На другия ден ми излезе жигера :)

Може да се каже, че два дена се разцепих от работа, направо ми се взе акъла, но пък градинката в малкото дворче беше образцова, направих и нова ограда, разширих поне с 3 квадрата горната градина, както и заровихме ямата за картофи в избата, като подготовка за бъдещата механа :)

Ваньо нещо се беше сджафкал с Ива и не го свърташе на едно място, а аз нямах избор и не ми се ходеше по рейсове, затова в събота надвечер си тръгнахме за Асеновград. Малко тъпо де, защото точно тогава бяха абсолютни температурни пикове и слънцето през деня ковеше на над 40 градуса, а горе определено беше рай.

Има още много работа, но във времето ще се отхвърля.

10.08.12 г.

Село Джурково - Слагане на дограма - 10-12.08.2012

Дойде дългоочаквания ден - щяхме да сменяме дограмата на Джурково. Така или иначе всички стана много бързо - само преди три седмици бяхме горе и в разговор се роди идеята да се сложи, Вилиян помогна много с това, че даде да работим в цеха на брат му и от там падна големия дерт за изработката.

И още в петък след работа две коли народ се качихме нагоре. Вечерта имаше оркестър съжалявам и с Ива и Катя бутнахме половината кокошарник:) На следващия ден събота разнебитихме с Илиан, Метъла, Ванчо и Красивия останалата част от постройката, която беше залепена за вилата с идеята там догодина да се направи баня и тоалетна. Беше си бая работа.

Надвечер дойдоха сестра ми и Рашана с буса, в който беше дограмата, една печка (почти нова) и разни други багажи. Ние обаче бяхме много изморени от свършената работа през деня и решихме дограмата да се слага на другия ден. Айде наздраве :)

Сутринта в неделя беше тежко. Шкимъ ленспъшкивъ беше се нагърмяла като магаре и едвам гледаше. Рашана стана и започна демонтажа и слагането на дограмата. Стана чудно. Вярно е, че бачкахме почти до тъмно, но пък си заслужаваше. Виличката от хижичка започна да добива вид. Апетита обаче идва с яденето и имам доста идеи за в бъдеще.