30.09.12 г.

Добростан, хижа "Марциганица", Мостово, Беланташ - 30.09.2012

Както в началото на лятото бяхме през ден дето се казва на Добростан, изведнъж се оказа, че повече от три месеца не бях ходил. Времето беше супер, запалих колата и газ нагоре без цел и посока.

Първата ми спирка беше Добростан, но спирка спирка, колко да е спирка? Пих една вода, помотах се малко и тръгнах отново нагоре.  Спрях се на параклиса "Св. Илия" над селото.

Една истинска приказка - ясно време, чист въздух, силно родопско слънце. Влязох в параклиса, а там едно чистичко и подредено, направо си казваш "тези хора тук как се грижат за своите параклиси". Исках да запаля свещички, но за съжаление не успях да открия кибрит, а и нямах запалка в колата. Тъкмо бях решил да ходя към Марциганица видях две момичета да се изкачват по пътя. Оказа се че са туристки и имат среща със своята компания на връх "Червената скала". Метнах ги до по-пряката пътека и продължих сам за хижата.

Както е ясно на всички от разклона при пещера "Иванова дупка" до хижата, пътя е пълен провал. Ако Общината си вземе пак хижата без тази отсечка (около 1.5. км) работата няма как да се получи. Иначе горе както винаги - глъч, хора, туристически групи, компании.

Постоях половин час, след това реших да се отправя в посока Беланташ. По пътя качих един тип на стоп. Оказа че е някакъв французин - раста и отиваше за Мостово. Добра идея - казах си - така и така не бях ходил до Мостово от доста време. Закарах човека до центъра на селото, след което спрях да разгледам храм "Св. Димитър", който се намира в самото начало на Мостово. Хубава и просторна църква с камбанария, прилепена за наоса.

След обстойния преглед на храма, потеглих за скалния феномен "Беланташ". Не бях ходил там може би от 3 години и поради работата ми свързана с туризма исках да знам моментното състояние на всеки един туристически обект от първа ръка. Още повече, че за адекватната работа по всяка програма за развитието на туризма за следващите години трябва да надграждаме и да обособяваме нови туристически дестинации въз основа на обектите, които имаме в Общината.

Спрях на село Врата да си купя водя и нещо за хапване и продължих нататък. От "Чотрова чешма" нагоре терена за автомобили става много труден и от двете страни на черното, изпълнено с дупки шосе бяха накацали паркирани автомобили. Горе беше истински митинг. Не смея да съм конкретен но ми се струва, че от Чотрова чешма до скалното плато имаше над 200-250 човека туристи, което е повече от посетителите на Асенова крепост. Така че голямата популярност на Беланташ е плюс за нас, но може би в близко бъдеще трябва да се поработи помисли и по идеята за използване на този ресурс от туристи.

Постоях на скалното плато, но беше горещо и след половин час се ориентирах в обратна посока защото слънцето беше доста силно (като влязох после в колата, датчика показваше 41.5 градуса), а беше края на септември. Луда работа...

На връщане срещнах на кацалката преди Горнослав силна група парапланеристи - Гергана, Спас и т.н. Останалите си накачиха крилата и тръгнаха пак за старта, а аз взех Спас и заедно отпрашихме към Асеновград. Много приятна разходка се получи, само дето си остава горчилката от факта, че имаме хижа като слънце, а тя е заложник на нечии интереси..

8.09.12 г.

Село Джурково - 08-09.09.2012

За пореден път през това лято (вече в края му) се качихме на село. На гости от София ни бяха Черния и Владо. Напазарувахме от пазара и нагоре. Времето се случи много хубаво - около 20 градуса, прохладно и ясно.
След като се качихме, разтоварихме се и решихме да сготвим нещо. Пихме по една ракия, хапнахме и Пешо и Владо решиха да слязат до магазина да купят няколко бири.


Аз през това време използвах да продължа да обръщам прозорците и да изчистя напълно градинката на влизане в къщата.Вечерта дойде и Диляна, ама аз бях толкова изморен, че пих 2 бири и заспах в 10 часа. Те са пиянствали до към 3-4 сутринта.

На другата сутрин рано-рано излязох да продължавам работа по градинките. Купонджиите започнаха един след друг да се излюпват от сън, като първа бе Диляна, която пък за късмет трябваше да се прибира, че от работата и се обадиха. После станаха и другите герои.

Побачках, хапнахме пак от курбана, който учинайка Петра ни донесе, пихме по една малка, събрахме багажа и дим да ни няма. Малко по малко двора започва да придобива някакъв вид, остава да се довършат укрепленията, които държат пръстта, за да може за догодина да се засеят ягоди, лук и малини (някои от корените ги запазих).

Ванчо направи три рапа, за да тръгваме и към 4 часа с Влади и Шна Тьопе лека полека надолу :)