20.10.12 г.

Преход Параклово - Танкодрум - Манастир "Св. Петка" - 20.10.2012

От години не го бях правил този маршрут, а след големия преход бях зажаднял за малко ходене, така че в събота преди обяд тръгнах през басейна, после край параклис "Св. Трифон", по периферията на вилната зона, известна в града като "Параколово" и се насочвах към Танкодрума.
Тишина, над 25 градуса (като за края на октомври беше супер времето), миризма на запалени стърниша, радио, чуващо се в далечината... Класика в жанра.

Танкодрума, всъщност наистина беше танкодрум за поделението в Асеновград, където се обучаваха механик-водачи на танкове Т55. Полигона където се учиха се намира точно тук, под манастира "Св. Петка" и има няколко сериозно набраздени трасета, които още десетилетия ще личат. В източния край на тази бивша танкова учебна площадка се намира и една каменна кариера, която вече не се ползва, но постройките (или поне основите им) личат.

След още няколкостотин метра стъпих на малкото платно, което всъщност е пътя за манастира. След около километър пътя свършва, защото явно фирмата толкова си е свършила работата, и след това тръгнах по черния път за нагоре. След около 15 минути бях до манастира. Там нищо различно - няколко човека (туристи) похапваха в двора му, но храма бе заключен и не можах да се поклоня пред иконата на Св. Петка - Параскева (Вероятно игуменката Юлита имаше ангажимент извън манастира). Поразходих се малко, след това поседнах пред манастира, а там, на поляната, напук на кризата имаше ловджийски банкет  - познайте за какво иде реч :)

Тръгнах към града, понеже уикенда предлагаше богата и разнообразна футболна програма и в ранния следобед си бях в къщи. Чуден маршрут, подходящ изключително много за разгрявка преди големи преходи, или просто за разходка. Точно 10 километра.

5.10.12 г.

Три дни по билото на Родопите - 07-09.10.2012


Спонтанно зародилата се идея за преход по изключително предизвикателния маршрут, който ще опиша по-долу, се реализира по един наистина запомнящ се начин.
 Около 15 ентусиаста решихме да се насладим на последните слънчеви дни в годината и прекосим една част от Родопските била, и по-конкретно с. Павелско - хижа "Пашалийца" - хижа "Момчил юнак" и разбира се крайната цел на този преход - хижа "Преспа".

Маршрут с обща дължина над 60 км. (това обаче не го знаехме в началото).

В уречения ден (5.10 - петък) първата група се чакахме на автогарата в село Хвойна, която беше и изходния пункт за тези, които щяха да се изкачат пеш до хижа "Пашалийца". Това бяхме аз, Влади от София, Илияна от Пловдив, Тошко от Смолян и Деси от Асеновград. Пъстра и весела група. След като цапнахме по една бира на автогарата в 15:50 тръгнахме нагоре.

Малко след като се влезе в село Павелско, се завива наляво, като се следва табела, която указва разстоянието до хижата - 14 км. Това обаче е разстоянието до там по пътя за кола. Ние хванахме пешеходната пътека, която пресичаше лъкатушещото се нагоре шосе. С надежда да спестим някой и друг километър не мога да кажа твърдо, но май се прецакахме, защото пътеката е меко казано стръмна.

Така вече на свечеряване излязохме на шосето с мисълта, че хижата е близо. Повървяхме още около час и половина, докато Чавдар с джипа не ни стигна точно на мястото, където видяхме табела с надпис: "Хижа "Пашалийца" - 1200 м". В джипа бяха и чепеларци - и те стабилна група. Междувременно Здравчето ми се обади притеснена, защото никой не беше горе, а те се бяха качили четири човека - Здравчето, Стефчо, Тошката и Ицо. Силна група :) Така почти по едно и също време се събрахме на Пашалийца.

Хижата е доста добре поддържана (за възможностите си), приветливи хижари, които бяха млади хора, цената е 10 лв на легло, но въпреки скромните условия не мога да кажа в никакъв случай че беше мизерно или нещо от този род.

Направихме един хубав мохабет, думнах 4-5 ракии и към 2 часа се паркирахме да спим, че на другия ден ни чакаше голямото ходене.

Изминатото разстояние за този ден бе 11 км при денивелация 1100 м.

6.10 - събота

Станахме сутринта, пихме по едно кафе (чай), направихме една обща снимка и точно в 09:00 тръгнахме. То една красота, едно чудо.. А пък и едно време... Направо рай.

Целия път от Пашалийца до Момчил Юнак е по широк коларски път, който минава или по билото или непосредствено под билото на планината. Точно беше първия ден от новия ловджийски сезон и засякохме няколко ловджии по пътя. Около 12:00 намерихме една чешма, която ни беше позната от google earth, на около 1700 мнв,  хапнахме и след обяда се опънахме за около 20 мин на една поляна.

Ама няма такава красота и спокойствие. Малко по малко обърнахме билото и от североизточния му край минахме от югозападния. Там пък гледките бяха още по-вълнуващи - село Зорница, писта Мечи Чал, Пампорово и кулата на Снежанка. Родопите в цялата им красота. Интересно е, че преди няколко дни бе валяло градушка и по усоите още имаше дебели пластове съхранен лед. След още няколко часа (около 15:30ч) съзряхме в далечината и връх Преспа (2000 мнв),  в чието подножие е и хижа Преспа. Тук Тошката от Смолян хвана на стоп един трактор до шосето, понеже наскоро бе правил операция заради счупена пета и заради километрите започна да го боли доста.

Излязохме на картофохранилището над село Момчиловци, където бригада хора вадеха картофи. Помолихме ги да си купим, но те ни подариха голяма (може би 5 кг) мрежа едри родопски картофи. Пресякохме напряко една голяма поляна и излязохме на шосе, което след около километър ни отведе до писта "Картола". Там ударихме една почивка.

 След нея тръгнахме право нагоре по пистата и след 15 минутно  катерене изплезихме езиците. Иначе горе 1886 мнв - гледката убийствена. Няма такова нещо... Има параклис, няколко български знамена, камбана и голям кръст. Виждаше се под  нас и паметника на Хайдушки поляни - там трябваше да стигнем .

След кратка пауза поехме надолу и след няколкостотин метра излязохме точно до хижа "Момчил юнак". От там - по една бира, събрахме с Ицо и Десито бейби картофки от нивите наоколо и през едни овчарници излязохме на Хайдушки поляни. Там се бяха събрали останалата част от групата. Направихме поредната порция снимки за спомен.

Заредихме бутилките с вода, понеже ни чакаше последната, най-тежка част от маршрута за днес, а именно изкачването от Хайдушки поляни до хижа Преспа - около 2,5 км яко нагорнище.

Шест човека останахме назад, защото разглеждахме разни неща по пътя. След няколкостотин метра, излизайки на една поляна, видяхме дървосекачи, които имаха няколко двуколки, в които впрягаха коне, които свободно пасяха наоколо.

Нашите не се посвениха и пожелаха да ги закарат догоре, те пък се навиха, и стана мазало :)) Яко гладиаторско зрелище. Понеже двуколките бяха две и можеха да се хванат само четири човека, ние с Ицо решихме да настъпим последната отсечка и да стигнем възможно най-скоро до хижата, понеже и ставаше късно. Интересно е че, подминахме дори и конете. Беше много сериозно ходене и след няма и 40 минути хижата беше пред нас.

Поизмихме се, доколкото позволяваха условията разбира се, и седнахме на софрата. По едно време дойде и Тошката от Смолян, който беше направил бая филм, но пристигна с някаква лада, която безпроблемно се качи до горе. Имаше много смях.

Бай Асен - хижаря е уникален образ. Пие като разпран, пуши като комин и само глупости му ражда главата. Направи уникален коктейл, който кръстихме "Ракито" - мента, ракия, ябълки и лед. Ракия много се изпи, много мезета се изядоха, хора се играха, ама стана пак 2 часа и тръгнахме да лягаме.

Изминатото разстояние за този ден бе 34 км при денивелация 300 м.

7.10 - неделя

Събудих се към 11:00. Всички почти бяха станали, и се изпичаха блажено на поляната или терасата пред хижата, облени от лъчите на слънцето, което беше едноличен господар в ясното небе. Закусихме и около 1 часа започнахме да се приготвяме за тръгване. Кой по колите, кой пешачката, тръгнахме надолу. Последни останахме аз, Стефан, Здравчето, Стоян, Влади и Ицо.

Тактиката ни беше да стопираме и по двойки да се изнасяме.Повървяхме почти до хижа "Момчил юнак", където една кола спря и първата двойка - Здравка и Стефан поеха надолу (оказа се че стопа им е направо до Асеновград). След това с по една бира в ръката продължихме ходенето. Подминахме Картола, и хванахме шосето към Рожен. Бяхме изминали 12 км от Преспа, когато решихме да обядваме. Наплющяхме се като свинки на една чешма и продължихме надолу. Бая ходене си беше. Тъкмо подминахме разклона за Обсерваторията и една кола спря. Понеже Близнака си беше в Асеновград и щеше да си пътува към София беше важно Влади да се прибере по-бързо от нас. Затова те с Ицето бяха втората двойка. За късмет и техния стоп беше директен до Асеновград. С Тянката обаче стигнахме като първите хора до Рожен. 16 километра :)) След кратко чакане един пич ни качи на разклона за Проглед, а след това няма и 2 мин ни качи едно момче за Пловдив. Остави Тянката в Чепеларе и ние отпрашихме надолу.

Така си бях в Асеновград на свечеряване пълен с изключително позитивни емоции и много доволен че нещата се стекоха благоприятно за реализирането на този преход. Готини хора (нито за миг никой не се оплака за нищо), настроение, хубаво време, никакви сериозни контузии, прекрасни гледки и 60 изминати километра... Пълен провал ! :)):):):)