24.11.12 г.

Рибно меню на Джурково - 24/25.11.2012

Набързо пак организирахме тайфата - обичайните заподозрени - Аз, Владо, Черния, Диляна, Ванчо и Сестра ми и Рашъна. Първи бяхме аз, Черния и Влади. Още по светло се качихме, понеже ни чакаше (мен поне) много кулинарна работа. Бях приготвил 2 кг. ципура и 1.5 кг. пастърва, които бях купил от "Кипа" в Одрин. В Турция като цяло цените на рибата са много ниски в сравнение с тук, а аз само това и чаках, понеже си умирам за риба и то прясна.

И така разтоварихме багажа като се качихме, и започнахме приготовления по кулинарния "workshop". Първа щеше да бъде ципурата, която мислих да направя плакия. Нарязах на едро зеленчуци (чушки, домати, червен и стар лук, добавих маслини, и върху това канапе наредих рибата, която беше обилно полята със лимонов сок, а вътре намазах с маслинено песто. Отгоре отново я закрих със нарязани зеленчуци, като най-отгоре сложих доволно зехтин и завих с фолио. Целия този разкош щеше да стане във фурната на новата печка, която лятото (като сменяхме дограмата) донесохме от Асеновград. Най-хубавата топлина - на дърва !

Вече се бе стъмнило, вдигахме първите наздравици и дойдоха Ванчо и Дидето. Ципурата междувременно беше готова и разсипахме по масата. За пръв път правих риба плакия и трябва нескромно да си призная, че се справих брилянтно. Дойдоха и сестра ми и така веселата група се събра.

Другия ми хит за вечерта беше пастърва на тиган. Бавно, на много слаб огън, с търпение и постоянство приготвих една от най-вкусните (по думите на сестра ми) рибни ястия, които е яла. Всички си облизаха пръстите. Най-накрая направих и пържена сланинка и контра филе със гъби. Е тва е да ти идва отръки :)

На другия ден станахме, малко лаф-мохабет и започнахме да се оправяме да слизаме занадолу. Направихме две изкуствени супи за закуска, апнахме и потеглихме надолу. Много се изкефих, защото това беше единствения път, когато не изхвърлихме храна. Като се сетя за рождения ми ден какво разхищение беше и направо ме хваща срам. Оказа се, че това ни ходене е било последно за 2012 г. Догодина сме пак на линия, и малко по малко действаме за механата.

18.11.12 г.

Посещение на Кръстова гора - 18.11.2012

След като станахме и блажено хапнахме домашно кисело мляко и се надишахме хубаво с чист въздух, решихме да идем до Кръстова гора, да напълним вода, да се помолим, а не на последно място да разуча възможностите за отсядане на поклоннически групи  в новото манастирско крило.

Качихме се около обяд, като сестра ми ме взеха от пътя на около километър след селото, понеже аз изпозлвах времето докато те се наканят и си пият кафетата да заснема параклисите и храма в и около село Борово. Много красиво  - мъгла и слънце се бориха за надмощие и власт над непокорните родопски върхове.

В този ден нямаше много хора и ние използвахме момента да се поразходим на спокойствие. Обиколихме всички места и обекти, като аз детайлно заснех всичко. Напълнихме вода от аязмото, като ползвахме всички налични шишета и туби. Хубаво впечатление ми направи, че няма вече амбулантни търговци, а всичко си е под шапката на манастира и манастирското братство. Търговските обекти ако мога така да ги нарека са два - църковен магазин и чайна.

На връщане минахме пред селото да вземем Георги - момчето от асеновград, което се оказа дърводелец и му говорихме за идеите си за ремонт в Джурково. Късмет отвсякъде. Пожелавам на всеки да се качи до горе. Много силно място. 

17.11.12 г.

Чеверме в село Борово -17.11.2012

Яла апни! Под това мото премина съботната вечер, която след прибирането ни от Турция продължи с пълна сила. Взех си един душ и с Рашъна и кака Мариела подпалихме синия боклук, наречен "Хонда сивик" на Рашъна и нагоре към Борово. Митко (Барана) ни беше поканил на чеверме, ей така, без повод. За пръв път щях да стана свидетел на печене на агне на шиш, т. нар. "чеверме" - една от визитните картички на планината Родопи.

 И така след отбивката преди Лъки навлязохме в гъста мъгла. Рашъна караше бавно, защото минаваше 23:00 вечерта и не се знаеше някой пияндурник дали нямаше да изскочи от някъде по завоите. В 12 без 15 бяхме на уреченото място - една стара къща в горния край на селото. Шок! Ние мислихме че направо на софрата ще сядаме, а то се оказа, че щяло да се пече до 3:30-4 часа. Пълен провал.

Кво да правим седнахме да пием по една ракия, тя стана втора, трета, четвърта... Тва агне се върти ли върти.. Разгеле в 4 без нещо чевермето беше вече готово. Ние вече бая замотани се преместихме от вън (където бяхме се паркирали, докато агнето се вътреше) в една стаичка с огнище. Аху - иху, гайди, китари. Лудница! Много готин мохабет с момчетата там. Към 6 сутринта геройски се вдигнахме от масата и отидохме да положим морни и пияни тикви. Лека нощ :)

Пътуване до Одрин - 17.11.2012

Както ми стана в последната година традиция - гид-гел до Одрин. Познатата програма - Храм "Св. св. Константин и Елена", после борса, хипермаркет "Кипа", "Синия" пазар и после кой където му видят очите. Както и да е, напазарихме и вместо да ходим по разни глупави и безмислени обяди, решихме да хванем зад "Селимие" (този път изобщо не влязохме вътре) и да направим обход в периметъра североизточно зад нея.

Веднага зад джамията има една много интересна сграда (Каменна къща), която си личеше, беше реставрирана наскоро. Турците обаче като гърците нямат нито един надпис на английски и си останахме с догадките какво аджеба е това. До него имаше нещо подобно на гробище. Уж гробище, ама не е. Най-накрая се появи и табела на английски, която казваше, че това всъщност е изнесена експозиция на надгробни плочи от епохата на Османската империя. Имаше всякакви различни видове надгробни плочи, които се различаваха по своите "шапки", т.е. орнаментите, които украсяваха горния край на тези надгробни камъни.

Точно до това гробище имаше музей, предполагам че и тази експозиция беше част от него, защото в неговия двор имаше страшно много погребални артафакти. Като се започне от праисторически некрополни могили, до открити гробници от римско време 1-2 век вероятно (свързани с император Адриан).

След тази хубава културна насоченост на разходката ни, дойде време да тръгваме. Много бързо се оправихме на границата и в 20:00 си бях в Асеновград, защото щяхме да тръгваме за Борово, където ни очакваше чеверме.

11.11.12 г.

Репетиция в София - 11.11.2012

Понеже доста време не бяхме репетирали, а имаме предстоящи концерти, реших да ида до София да направим една репетиция, хем да подрънчим с Боби от Мучедумбре (понеже на концерта ще свирим заедно). По обяд Ваньо ме забра с новия мерджан двувратка (пълен албански мафиот), забрахме и Джонгата и Зоя и потеглихме към София. Там се уговорихме с Владко да дойде и той на репетицията.

Взехме една бутилка водка и газ към ул "Тинтява" в Дианабад. То едно огромно хале и репетиционната / студиото на 5-тия етаж. 15 кинта на час, ама си заслужава всяка стотинка. Демо запис на цялата репетиция ти влиза в цената, което си е супер. Ние по принцип не сме от най-претенциозните, даже хич и се оправихме за нула време. Бяхме взели репетиция от 20:00 до 23:00. Минаха като на един дъх. Ама то много хубаво бе. Тоя Боби много луд на клавир свири, на сакс. Много яко ! !:) Сменяхме пънка и скато със сръбски, гръцки и всякакви народни мотиви и шлагери. Владо се насра от смях :))

След репетицията - шута в гъза и обратно към ъгъла на "Петър Богдан" и "Бричебор" да ядем сухари с маслини. 

4.11.12 г.

"Рампа" парти за изпращане на лятото - 04.11.2012

Тръгнахме да изпращаме лятото. Хубаво ама то май си беше тръгнало без да му пука особено за нашите бели кърпички. Нищо де, квото такова, щяхме да се съберем пък то щеше да си покаже на място.

Неделята се уговорих с Ива, Цецо, Виктория, Вильо и който намерих в скайпа и фейса, взех си китарата и газ към рампата. Облачно ама да си ебе мамата. Беше обед и чаках другите да обядват и да започнат един по един да се качват нагоре.

Пет пари не давам аз, нарязох си една салата, която направих като изкарана от форматите за кулинария, сипах си една ракия, запалих си една цигара и започнах да чакам времето да се пооправи, за да го изпратим :) Мба, няма чатлак дето са казва :)

Всички се качиха към 1 - 1 и нещо. Направихме скара, и тая ракия като тръгна. Пълен провал. Свирене, пиене, мохабет, то стана тъмно. Айде към града, ама ни се пие още. Две менти от денонощния и на зоната репетроара се увеличи с три опери от Ива. Много яко си прекарахме и вместо да изпратим лятото посрещнахме зимата де, ама поне беше бая весело.