26.01.13 г.

Plastic Bo. - Концерт в "Three lions pub" - Варна - 26.01.2013

Още със ставането в Севлиево разбрахме, че шофирането до Варна ще е доста тегаво и изпълнено с опасни мигове. Тръгнахме с много бавна скорост, понеже навън беше снежна виелица - силен вятър и сух сняг. Напук на чайката на плаката Варна се оказа ледена крепост. Премръзнали и отегчени от дългия път пристигнахме в клуба и веднага се насладихме на хубавата кухня и богатия избор от напитки. Стойчо отиде да спи, аз гледах Юнайтед - Фулъм, след което Ламята дойде, дойде и Живко Манев с Гълъбина. Много им се зарадвах. Лаф и с него и започнахме да свирим към 23:00. Много силно свирене. Саунда беше страхотен. Всички бяхме много доволни.

След концерта по традиция седнахме с Кичо да пием по едно пиене. Ванко се присъедини към компанията и решихме по някое време да ходим до един бар, на центъра. Хванахме две таксита и газ натам. Бири, мири лудница. После по добре познатат схема отидохме да ядем шкембе чорби в заведението до ХЕИ. Там - пълно едни луди компании, едни чалги. Цялото заведение беше на балон. Взехме си чао с Ваня и Кичо и се отправихме по първи петли към хостела.

Сутринта със стъклени очи, беше много герултия и вдигнахме хостела във въздуха. Стойчо бая наля. Бяхме в един магазин да питаме за "бърканица", а лафа беше "отишъл да купува търнокоп на рибната борса и си купил две консерви копърка". Много смях имаше. А аз отбелязвам, че от три ходения в хостела съм спал само един път там - когато и Майчето беше с нас миналия февруари. 

25.01.13 г.

Plastic Bo. - Концерт в "Coffee Theatre" - Севлиево - 25.01.2012

Не един и два пъти съм казал за голямата ни симпатия и сантимент към Севлиево. Този уикенд обещаваше да бъде много интересен. Имахме два концерта, съответно в Севлиево и Варна. От предния ден отидох в София с Хлеби, за да направим репетиция с Headshot.

В петък тръгнахме към Севлиево. Бяхме до Орбита да натоварим барабаните, видях и малката фея - Дара. Много е красива. Да е жива и здрава на майка си и татко си. Тръгнахме и както си вървеше лафа, шегувайки се, че ни липсва "богата културна програма" и си обещахме да разгледаме Севлиево и културните забележителности в него.

Така улисани в приказка стигнахме Севлиево около 17:00. Такинса ни беше казал за някакъв хостел, отидохме до магазин "Зора", където работеше Такинса и хостела беше близо. Само като го видяхме каква музерия беше отвън се отказахме и решихме да си наемем стая в хотела, където бяхме на сватбата на Ичо. Настанихме се и отидохме към клуба да започваме да си нагласяме нещата. Хапнахме, пийнахме, настроихме си инструментите и с Ванко се зачукахме с уискита горе във фоайето. Дойдоха всички приятели, познати, пак стана много яко. Саунда беше екстра, свирихме много стегнато и беше много весело.

След концерта останахме в бара, пихме по няколко бири, пуснаха караоке, хората пяха и се забавляваха. Много хубави хора в тоя град. Искрени. По едно време към 2 след полунощ решихме да се прибираме в хотела. Излизайки от клуба с изненада видяхме, че навън е започнало да вали сняг, че дори е и натрупало. Положихме морни тикви да почиваме за Варна, доволни от поредния си хубав концерт в Севлиево

21.01.13 г.

Разходка до Лясково и Яврово - 21.01.2013

Една от идеите ми за следващите години, които искам да реализирам е един алманах на поклонника, който описва параклисите и църквите в Асеновградска духовна околия. И понеже тук са съсредоточени над 300 от общо 700-те параклиса в целите Родопи задачата е доста амбициозна.

Тръгнах от Асеновград, като първо заснех една изоставена мина малко преди Лясково, която ясно се вижда ясно точно под пътя за селото.

Нищо особено - запусната работа, като наоколо се бе оформило стабилно бунище. Типично по български. След като нащраках значителна доза кадри, поех отново нагоре към Лясково, където имах още няколко параклиса за снимане.

Първия от тях - "Св.  Неделя" - малък параклис, северно от селото снимах веднага след като се качих на височината, на която се намира заедно с каптаж за събиране на питейна вода. Много красиво място, а параклиса - малък и сгушен сред дъбовата горичка.  След това слязох до вилната зона, която е разположена северозападно от селото, а там сгушен е един нов параклис - "Св. Вартоломей". Заснех и него и след това през нестопения сняг се качих до параклис "Св. Атанасий" и паметника на загиналите във войните, където бях оставил колата. Направих няколко снимки на новопостроената къща за гости "Вила Лясково", след което потеглих към село Яврово - родното място на Николай Хайтов.

Село Яврово се намира на 988 м н.в. и има 68 жители. Намира се в планински район  на 30 км от Пловдив и на 11 км от Асеновград. Има асфалтов път. Селото е разположено амфитеатрално и от него при ясно време се открива гледка към Тракийската низина, Средна гора и Стара планина. Вижда се и връх Ботев. Още за селото може да прочетете тук


Първото нещо, което направих, след като паркирах до храм "Св. Богородица" е да тръгна да търся къщата на Николай Хайтов. Ходих доста и я един момент се отказах.

Тръгнах да се връщам и да снимам параклиса, който видях по пътя. Той се казваше "Св. Троица" - стар, покрит с тикли.
Слязох до една гостилница, където според собственика беше най-хубавия крем-карамел района.

Та той ме упъти, че там от където съм дошъл всъщност ще намеря нещата, които ме интересуват. Тръгнах пак по пътя, по който слязох. Малко по-нагоре от параклиса беше родния дом на известния карикатурист Борис Димовски. Малко по-нагоре беше и летния дом на Николай Хайтов, където той е написал много от великите си книги. От там надолу по стълбички, които се виеха като бетонена огърлица около едно дере слязох почти до центъра на селото, където и видях табелата отбелязваща местонахождението на родния дом на Хайтов (на снимката). С истинско благоговение направих няколко кадъра, а след това продължих по калдъръмената улица, която опасва от запад селското читалище и минава покрай старите родопски, покрити с тикли къщи.

Започна да прокапва, мъглите стигаха почти до къщите и аз побързах да тръгна нагоре, за да имам шанс ако не завали да заснема още интересни неща. След селото снимах параклис "Св. Никола", който няма аналог в района, просто защото е като малко навесче с размерите на един човешки ръст.  Продължих нагоре, времето се изчисти и слънцето започна да гали родопските върхове. Пътя от Яврово нагоре е ужасен, наистина на малко места има по-кошмарно трасе, но с по-бавничко каране всичко е наред. Така не след дълго достигнах параклис "Св. св. Константин и Елена" (едно от любимите ми места). За жалост от тук нагоре не можех да продължа поради снега).

Направих няколко снимки пред и около параклиса, както и в него. Много е радващ факта, че след години на разруха сега той е в страхотен вид и най-важното - винаги е отворен за поклонници. Мисля си сериозно лятото да си направим някой уикенд палатки край това страхотно място, което е сгушено между борова гора и се намира на един хълм встрани от пътя за хижите Безово, Зърнени храни, Горски кът, бунгалта на ЗШМ и др.

След като дълго му се любувах, поех отново надолу по разбития път към Яврово. Гледката към полето и последните, северни гънки на Родопа беше изключително красива и не се сдържах отново да попълня колекцията си от кадри с няколко много добри попълнения. Много ми се искаше да отида до хижа Безово, за да имам нагледен материал за катастрофалната политика на ТД "Безово" към стопанисването и, но не успях. И това ще се случи, щом се стопи снега.

Видях къщите на Николай Хайтов - едно голямо вдъхновение за мен и наистина определено този ден бе много полезен в събирането на малките парченца от големия пъзел от  параклиси и църкви в Асеновградски духовен окръг.