17.02.13 г.

Поход-поклонение до манастира "Св. Петка" - 17.02.2013

"Св. Петка" погледнат от запад
Подобно на предишни години, се включих в традиционния поход-поклонение до манастира "Св. Петка", по случай 140-годишнината от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Бяхме се разбрали с познати и приятели да се чакаме в 10:30 пред детската градина до нас. Потеглихме нагоре в хубавия февруарски ден с по-бърза крачка, доколкото беше възможно, разбира се, понеже трябваше да снимам и официалната част.

 Интересно е че, минахме по един маршрут, по който за пръв път минавах, а именно пътеката през дерето. За час и половина бяхме горе и стигнах навреме за  церемонията. Имаше наистина много хора, а след официалната част и поднасянето на венците, в игуменарната се проведе семинар на тема "Делото на Апостола".

След това дойде време за винце, ракийка, скара и мохабет. Всичко по реда си. Около 17:00 събрахме багажа и силна група около 15-тина човека решихме да минем през параклис "Св. Илия" (Гръцкия) и от там по билото да стигнем до Анатемата и после надолу към града. Седнахме за кратка почивка на новата тераска до параклиса, от която се разкрива убийствена гледка към полето от 800 м н.в. Лятото обезателно ще отидем там на чували.

Вече на заник слънце бяхме на билото, слизайки към града. Много от приятелите бяха удивени от прекрасната гледка, понеже никога преди не бяха минавали от тази пътека. Доста хора бяха избрали точно този маршрут, може би и те като нас да се насладят на чудесната панорама към Родопите и Тракийското поле.

Пълни с хубави емоции по тъмно вече бяхме в града. Винаги ходенето до тази сгушена в пазвата на планината света обител е вълнуваща. Дай Боже скоро да се асфалтира и пътя до горе и да има достъп за повече поклонници и туристи.

9.02.13 г.

Plastic Bo. - Концерт в "Grindhouse" - София - 09.02.2013

След няколкото концерта в "Тънка червена линия" и "Строежа", които са винаги много посетени, решихме малко да сменим обстановката и обявихме концерт с Headshot. Една банда, която 7 години не беше свирила, но някак си спонтанно станаха нещата и се върнахме в играта, ако може така да се каже. Третата група беше нов проект на Пешо Черния - Rocky Raccoon.

Самия клуб представлява една рампа и празно пространство пред нея, а в дясно - бар. Много приятно и неангажиращо място за концерти, а най-важното - беше точно нашия тип място - класически ъндърграунд клуб.

Още от предния ден с Хлеби тръгнахме от нас в 18:00, и към 20:00 бяхме в студиото на ProBg на  "Черни връх", където имахме репетиция. Свирихме и след това закарахме Пешо и Мимито до мола на Стамболийски взехме по един пилешки бургерот Subway (гадните капиталистически фастфууд крепости)  и се прибрахме да почиваме.

На другия ден станахме, и отидохме до близкия магазин за риба за който Ванко ми говореше от много време. Взехме 2 едри норвежки скумрии и като се прибрахме ги наложих в марината от лимонов сок, босилек, риган и червен лук. Още от обяд сипахме по един мавруд и положихме тържествено рибата на скарата, за да дадем финален щрих на преамбюла към довечершния концерт.

Към 18:00 черния се обади да ходим на саундчек. Оправихме се набързо и излязохме да пушим цигари и да пием бири и уиски. От Асеновград може би дойдоха 40 човека. Явно Headshot не беше изчезнал от асеновградския субкултурен живот. Концерта мина много добре, имаше много луди моменти, публиката беше на супер емоционален кик. Това е един от "онези" концерти. Специални, в които всичко е същото, но някак си не е.

След концерта побързахме да се приберем понеже бяхме много омаляли. Селесте дойде с нас и успяхме да полафим, понеже не се бяхме виждали много време с "нежната ръка на закона".

На другия ден около обяд с влакчето цък-цък и Асеновград. Много, много емоционален концерт. И Ангел Парча направи заснемане и стана много яко.

1.02.13 г.

Трифон Зарезан край параклис Св. Трифон - 01.02.2013

Има няколко емблематични дати и събития в живота на Асеновград. Това са дни в които всеки прави тежки софри, хвали се с виното си и ракията си, реже отбрани мезета и суджуци, взима китари, акордеони, гайди. Един от тези дни е 01 февруари - Трифон Зарезан (по стар стил). Неслучайно в асеновградския фолклор е познат като "Националния празник на "Джордж махала" по името на квартала, след чиито край започва местността, където се провежда това аху-иху събитие.

В уречения ден и час първата спирка беше магазина на Гривата. Заредихме месо и поехме нагоре. За разлика от миналата година, когато беше -20 градуса сега времето беше прекрасно и много хора бяха запълнили подстъпите към поляните, където щеше да премине този празничен ден. Настанихме се, запалихме скарата, сипахме по едно хубаво червено вино - мавруд и аз отидох да си свърша моята работа - да заснема борбите и награждаването на победителя в тях. Митко Кумчев бутна всички наред - нищо неочаквано. След това седнахме да разпуснем - скарата започна да вади "готова продукция", китарата засвири, бе много яко стана. Вече по свечеряване тръгнахме да слизаме към града.

Аз обаче по стечение на обстоятелствата минах през бара. Кендата пусна мухата да правим караоке и само това ми трябваше. Опушен и кален но пък кой му пука. Важное купон да става. А купона определно продължи до късно. Даже и на баба пластичния попя с неговите приятели. Едва си тръгнаха хората, а аз минах през клуба с Ванчо, поседяхме там малко, а после кой от където.