23.03.13 г.

Plastic Bo. - Концерт във София - клуб Mixtape - 23.03.2013

За пръв път щяхме да свирим в този клуб. Най-радващото беше, че за пръв път щяхме да участваме в концерт с пънк банди, в които всички групи пееха на български език ! Страхотна новина, която идва да покаже, че родния ни език малко по малко си прокарва път в музиката. Досега не бяхме свирили с някоя от останалите две групи, което беше доста вълнуващо и с нетърпение чакахме концерта.

В ранния следобед отидох да си хващам автобуса за София, за пореден път греда - никога не разчитайте на Асеновград като спирка за дестинацията Смолян - София. Винаги ще стане издънка - обикновено идва пълно 15-местно бусче, или няма да дойде по разписание. Както и да е, влака за Пловдив, оттам си хванах  автобус от Пловдив за София. Слязох на "Плиска", оттам тролей N8 и се стоварих до НДК.

Половин час се мотах, понеже Ванчо ми каза, че клуба се намирал в подлеза на НДК, а то бе бая далеч (по асеновградски аршин) от самия Дворец на културата. Както и да е намерих го, тествахме небрежно китарата и баса и се отправихме към Петър Богдан N6 да пием по една тънка ракия. Бах тая тънка ракия, изпихме едно шише. Дойдоха Селесте и двама нейни приятели. Ха наздраве, ха наздраве и пак Ханчо-ванчова. Стойчо дойде да ни вземе към 23:00 и вдигна гребена. Не може да ни натовари по колите.

В Mixtape вече свиреше втората група а един литър Bushmills беше поредното изпитане за вечерта, с което трябваше да се справим. Излязохме на сцената почерпени и развеселени, засвирихме и репетроара беше пълна импровизация. Сигурно изсвирихме над 20 наши песни, над 30 кавъра и над 20 гавъра. Много яко беше. Един от поредните концерти - мазало.

Към 3 часа се помотахме пред клуба да си вземем чао с приятели и познати и отидохме да полагаме морни картуни в приятната ергенска квартира на Ванчо. Хаха :)

16.03.13 г.

Plastic Bo. - Концерт във Велико Търново - клуб Дада - 16.03.2013

Събудихме се около 10 часа и побързахме да сменим хотела. Отидохме в нашия си - срещу Melon. От там се уговорихме за чек в 15:00. Джагара-джугара закарахме си нещата и се оказа че комбото, което бе наето за мен е много, ама много хубаво като звук и веднага го пазарих - 100 лева, което си беше направо подарък. Та, докато оправяхме звука, ха по едно, ха по две и най-накрая ха Нчова-нчова :)

След като бяхме готови около 18:00 с балетна стъпка "па" тръгнахме уж да лягагме, но се подскокорносахме да ходим в Irish пъб-а да пием по една тъмна бира. След като и тази дяволия беше свършена отидохме да дремнем малко.

Към 21:00 бяхме в клуба, а там имаше доста познати. Видяхме се с много скъпи хора, имаше много настроение и си посвирихме подобаващо. Приключихме около 02:00, изпълнени с позитивни емоции и изцедени, понеже това ни беше третия концерт в рамките на четири дена. Взехме си поживо-поздраво с пичагите от бара и кой от където е. Много хубав град, винаги ще го казвам.

15.03.13 г.

Пещера "Проходна" (Очите на Бога) до гр. Луковит

Огромните отвори, приличащи на очи
Град Луковит се намира в Северна България, разположен на бреговете на река Златна Панега в Дунавската равнина и Предбалкана. В карстовия район край Луковит са се образували множество внушителни скални мостове, пещери, дупки и скални образувания с причудливи форми и различна големина и мащаб.

Най-известното творение между които е пещерата "Проходна", която се намира на няколко км от село Карлуково, област Луковит. Този уникален природен феномен е известен като "Очите на Бога". Под влияние на природните сили, на тавана на пещерата са се образували два симетрични отвора с бадемова форма, които наподобяват формата на очи и гледат надолу към пещерата. Именно от там идва нейната уникалност.

При определен ъгъл посетителите може да видят и лице, а когато е влажно или вали, очите изглеждат насълзени. През тези отвори влиза достатъчно светлина, която осветява пещерата изцяло. Тези отвори създават усещането, че някой те наблюдава. Тук може да се усети божието присъствие и според местните вярвания, когато някой застане под тях и си пожелае нещо, то се сбъдва.

снимка за спомен в пещерата
Пещера "Проходна" е с най-дългия пещерен тунел в страната, 265м., и има два входа. Като се тръгне от малкия, който е висок 35м, се стига до големия , който е с височина 45м. Това са едни от най-високите сводове и малкото в България, които са подходящи за пещерни бънджи скокове. Карстовия район е особено подходящ и за любителите на скалното катерене.

"Проходна" е най-леснодостъпната пещера. Нуждаете се само от удобни обувки и никаква по-специална екипировка. До пещерата се стига лесно по пътека, която минава през националния Пещерен дом Петър Трантеев. Той е построен в една скала, чийто вход наподобява прилеп. За стените са използвани естествените скали. От там се разкрива прекрасна гледка към околността.

Като поемете по отбивката на пътя от Луковит към Карлуково ще стигнете до големия паркинг на Пещерния дом. Все повече посетители са привлечени от мистериозната пещера.

вход на пещерата
През 60 те години на 20 век тя е включена към българските природни забележителности, а по-късно заедно с Пещерния дом са включени в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Пещерата се превръща в предпочитано място за снимане на български и чуждестранни филми.

 Пещера "Преходна" може да се посети по всяко време, като за предпочитане е да се избягва зимния сезон. Най-приятно е през пролетта и лятото, както и ранна есен. Насладете са на този природен феномен, усетете шепота на топлите скали, чуйте песните на птиците и се доближете до Бог.

Plastic Bo. - Концерт в Русе - клуб Oldschool - 15.03.2013

Тръгнахме около 14:00 от София натоварили нещата. В Космос времето беше ужасно студено с бръснещ вятър и потеглянето ни беше истинско облекчение. Пътя до края на магистралата беше спокоен и изминат бързо. В село Карлуково решихме да посетим прословутата пещера "Очите на Бог", която е заснета във филма "Време разделно" и на още доста места, поради факта, че е наистина уникален феномен.

Малко поомотахме пътя, но се оправихме и отидохме до нея. Много величествено място, обширно и мистично. След като си нащракахме няколко кадъра, продължихме по пътя към Луковит и от там в посока Русе.

Русе е един град, в който винаги съм бил транзитно. Никога не бях влизал в него. Първите ми впечатления бяха наистина много добри, Много големи сгради, фасадно изпълнени в сецесион, обширен център, въздух. Абе направо трудно може да се каже, че това е класически български град чисто архитектурно разбира се.

Клуба се оказа лесен за намиране. Малко, приятно барче, в което имаше няколко маси, няколко колонки и едно усмихнато момиче зад бара. Дойде един човек, който се представи за озвучител, но след магиите които правеше решихме да се справим сами. Междувременно Денис и Радни бяха дошли и бяха донесли техника - факт, който спомогна концерта да се случи в голяма степен (не че имаше особени значение де).

Васко Кацара се появи от Букурещ за изненада на самите нас, въпреки, че ми беше казал, че ще дойде. Направихме опити да си намерим хотел, но цените (над 90-100 лв ни отказаха). За сметка на това обаче с кеф посетихме механа "Чифлика", където опитахме невероятни вкусотии. След като хапнахме решихме и да посвирим и тръгнахме към клуба.

Свиренето - супер. По едно време към 01:00 прибрахме нещата и решихме вместо да седим в Русе да ходим направо в Търново, за да не си губим деня в обикаляне. Стойчо не беше пил и се зае с задачата да ни закара в Търново. Аз заспах, но се събудих в момента, в който Стойчо търсеше хотел, но и там го коваха по 100 лв. Намерихме един ултра близък като условия до хижа хотел "Росица", но пък съня ни беше за 3 часа и да даваме 100 лева не става. Паркирахме се и изморени заспахме сладко сладко. 

14.03.13 г.

София джунгла - Grindhouse skate club и домашни тежки софри - 14.03.2013

Ванчо и Дон ВълчоУни
Още със ставането усетих, че това ще е мързелив ден. Отидохме само до "Космос" да си взема телефоните и останалите неща, понеже бяха останали у Стойчо от предната вечер. След това имах малко работа до Факултета и се прибрах в квартирата. Вечерта Ханчо си дойде и отидохме към "Грайнда" за да се видим с Ковача и Сарафчето. Уж и Мъкса и Лилито щяха да идвам ама не би. Разбрах, че в Асеновград бушува сериозна буря.

В клуба имаше няколко човека и точно влязохме отпред и си взехме по нещо за пиене и заваля як дъжд. То не беше за хора това време. По едно време останалите си тръгнаха и останахме сами. Дойде обаче и Вълчев по едно време, целия вир-вода и ядящ парче пица :) Грам не го ебе. Решихме да ходим да си направим една софра, ама както ние си знаем. (На снимката се виждат Ванко и Вълчев в момент на кулинаро-алкохолно опиянение, следствие от изобилната комбинация от алкохол и напитки, отрупали масата).

Хванахме такси и право в квартирата. Скумрия, чернокоп, хайвери, шунка, салати, айрян, ракия, вино.... Асеновградската школа през вековете. Наздраве и лека нощ, че ще ходим в Русе. 

13.03.13 г.

Plastic Bo. - Фирмено парти на Most computers - София - 13.03.2013

Бяхме поканени да свирим на фирмено парти на едно от фирмите лидери на пазара с hardware - Most computers, чрез някакви познанства на Гошо с хора от фирмата. Малко странно, защото все пак за пръв път се сблъсквахме с подобно нещо. Партито беше програма с музика и разни презентации, като веселата част бяхме ние. Започнахме с разни български парчета, после разни импровизации.

След около час и половина сет  стана jam session масовка. Много добре се получи всичко, саунда беше на топ ниво. Всичко това не беше случайно, понеже доколкото разбрах после ни е озвучавал един от най-добрите озвучители в България, който се занимава с най-големите концерти и турнета.

След свиренето се отправихме към Петър Богдан и с Ханчо пуснахме да гледаме Аватар - оказа се доста кух филм. И така Most computers рулс :)