25.04.13 г.

Plastic Bo. - Концерт в "Петното на Роршах" - Пловдив - 25.04.2013

Не бяхме свирили в Пловдив близо 2 години и беше вълнуващо да свирим на 15 километра от Асеновград. Пловдивската клубна сцена и живот ги намразих заради Пъзела и заради тоя говнарник цял живот няма да се пречупи оная неприязън към клубния живот. Но времето минава и не се знае какво ново му идва на човек в акъла. В уречения ден се чакахме с Ваньо в Капана, разтоварихме китарите и слязохме да направим някакъв чек, защото Стойчо щеше да пътува от Смолян и нямаше да успее да дойде навреме за чека.

 После се запихме и така... Нищо интересно - стана 21:00 и започнаха да идват разни приятели. Дойдоха една камара стари кримки, с които не се бяхме виждали години. Клуба се напълни доста прилично и към 22:00 започнахме да свирим. Свирихме около 2 часа, в което време имаше много смях. Врабката по традиция получи много поздрави.

След концерта натоварихме нещата и решихме да мръднем към Асеновата, че Стойчо не я беше виждал в пълния и блясък. Минахме през Суров, взехме бирички и горе. Лаф моабет час, час и нещо и после по живо по здраво - къща.

21.04.13 г.

Пещера "Добростански бисер" - 21.04.2013

Една от гордостите на нашата Община. Отдавна не бях ходил и исках да видя до къде е стигнала работата по дейностите за проекта, свързан с резерват "Червената стена", който бе започнат в още в средата на миналата година.

Качих се на Марциганица и още на пръв прочит с оглед на хубавото време си личеше, че наоколо щъкат доста туристи. Няколко автомобила бяха спрели пред и зад хижата, а по пътя видях също една двойка.

Хижата както винаги си беше заключена, а отпред си беше традиционната  немска овчарка лаеща на поразия (спокойно, кучето не хапе), затова си пълнете вода от чешмата или в центъра на Добростан, или тази, която е в близост до долния край на голямата писта (пада се на няколко десетки метра под пътя за кола). Тоалетна може да ползвате, защото има отделна такава на десетина метра югоизточно от хижата (не знам колко е годна за употреба).

Най-после на един от нашите маршрути има нормална маркировка и указателни табели. Маркировката е синя лента на бяло поле и указва маршрута за хижа "Пашалийца", първите спирки от който са пещерата "Добростански бисер" и връх "Попа". Ако искате да посетите пътвите два обекта, може да го направите от стълбите, които започват точно пред хижата и след около стотина метра излизате на широка поляна, а вдясно ви се пада каптажа, който захранва с питейна вода хижата. След това пътеката свива в ляво и потъва в гъстата гора. Вървите около 15 мин сред гъста и по-рядка гора, леко слизайки надолу, докато най-после излезете пред една отсечка около 400 метра, която обхожда източния и западния склон на масива по който вървим. Така вече сме пред пещерата. За съжаление още не са изпълнени дейностите по проекта, свързани със социализация на пещерата и нейното обезопасяване. Но и това ще стане и то скоро. Иначе целия покрив, който е бил от ламаринени парчета е по земята, може би заради силните ветрове, които има тук. При всички положение обаче, ще се вземат мерки за този истински "бисер", който може да докарва доста сериозен брой туристи на територията на Общината.

20.04.13 г.

2 години бар "Кошипрайм" - 20.04.2013

За втора поредна година Бара щеше да празнува рожден ден. Този пък с Plastic Bo. или Стоп Бг не успяхме да направим сглобката, и с различни хора пробвахме да посвирим ей така, за настроение. Кендата и хората от екипа се бяха постарали всичко да е на нужното ниво. Около 21:00 купона започна с изпълнения на живо, като хората зад инструмените се сменяха. Никой не се свенеше да изпее нещо или да пробва да посвири.

Наближаваше полунощ и тортата бе разрязана. Купона продължи с музика от бара, а хората едва си намираха място вътре. Беше доста пълно и напълно нормално. Все пак "Кошипрайм" се утвърди като бар, в който алтернативните хора в Асеновград намират атмосферата, която ги кара да се чувстват комфортно. А в Асеновград винаги е имало адски много алтернативни хора.

Много пиене се изпи, много песни се изпяха, дон КендерльоУни, Колето A.K.A. prince AK feat. Lkra Nck1,  Джези Джей (ис нот а гей), ТоУни и каСандра се трудиха неуморно за това, всички да се чувстват като у тях си. И се получи определено.

Около 2 без малко ламБите светнаха и хората започнаха да се разотиват, за да дадат достоен завършек на тази много силна вечер. Парти без граници, може смело да се напише на някоя табела на влизане в града. "Асеновград - мястото където никой не спи". След това отидохме на "Старата пловдивска", където посрещнахме изгрева с бира в ръка. Безценно !!

"Да изчистите България за един ден", а ние да изчистим лошата си репутация" - 20.04.2013

Няколко поредни години участваме в кампанията с наивното име "Да изчистим България за един ден". Това ми звучи малко като една история от детството, в която един съученик на въпроса "Колко пъти на ден си миеш зъбите", той отговори "Ами не ги мия през седмицата, но в неделя ги мия по цял час". Цяла година апатия към чистотата, в един ден сме фанатично отдадени на идеята да чистим, чистим, чистим...

Бтв както всички знаем е най-недолюбваната телевизия в България. И напук на факта, че българина обича да мрази за щяло и нещяло, то този път обектът на омраза си заслужава участта.

Заради репортажите в Катуница, заради "Гражданинът-патриот" Слави Трифонов, заради Миролюба Бенатова, заради протестите на "Орлов мост", заради негативизма, страха и отчаянието които струят от новинарските емисии, заради плоските и безумни формати, целящи да дебилизират зрителите.

Със Сдружението сме се включвали във всяка кампания досега, освен нея сме си организирали и много други еко акции. От нездрава почва обаче няма как да се роди здраво растение. Такава е и кампанията "Да изчистим България за един ден".

Участвали сме в тази кампания, заради съпричастност към идеята, а както знаем btv осугурява чували, ръкавици, рекламни материали. Дрън-дрън. Чист популизъм. Всичко като материално осигуряване за почистването бе получено от други лица и институции. Въпреки, че винаги сме качвали снимки от почивстванията си на сайта на btv, винаги сме били коректни като страна в кампанията, въпреки, че изискахме нужните неща, ни беше повтаряно "Обърнете се към Общината си". Общината ми драги "еколози" от Бтв ходи да се моли на фирмите в града за чували и ръкавици, и ако не беше нейната настойчивост няма да има нищо от ваша страна с изключение на доставените от вас от "кумова срама" няколко топчета чували. Интересното е, че след няколкото заявления за материали, все пак от координаторския щаб на кампанията в София се обадиха да уверят, че чували, ръкавици и рекламни тениски ще бъдат доставени, дори се ангажираха със срокове. Може би обаче, за кампанията догодина ??

Няма да спрем да участваме в еко-акции. Няма да спре да ни пука за чистотата на града и околностите му. Винаги след разходка в балкана ще сме си прибрали боклуците в раниците. Но хората не са толкова глупави (поне не всички), че да не съзират зад фанфарите и "загрижеността" на btv за чистотата на България опит, за изчистване на негативния образ, който медията има в съзнанието на българина. Е, пак не успяхте и нагазихте в мръсотията още по-дълбоко, вместо да я почистите. Когато се научите, че една кампания трябва да е кауза, за да успее и да я припознаят хората като полезна и искрена, тогава се мъчете да правите каквото и да е. Защото само с медийна подкрепа дела не се вършат. И адски ще е яко догодина хората да си намерят някакво собствено мото за подобни акции и да не са зависими от тази смехория "Да изчистим България за един ден"..

Да ви пикая на кампанията !

13.04.13 г.

Пътуване до Одрин, Турция - 13.04.2013

За пореден път в Одрин. Този път с твърда нагласа за поне 4 часа културна обиколка. Да, ама не! Голям автобус, от льольо по-льольо, моткане, шляене и всичко по каналния ред си изтече едва в 14:30 (който ходи знае, че има няколко алъш-вериш спота, които нямат пропускане). Аз понеже много обичам риба и се готвя за следпостния период, реших да ползвам този час и половина, който се оказа, че ни е свободното време да ида до рибната борса и да си накупя прясна риба.

 Тръгнах по главната улица, която започва под Ески Джами. Герултия ум да ти зайде, обаче на турците не може да им се отрече изключителното отношение към клиентите. Влязохме в една аптека и самия факт, че си купихме разни лекарства за не много голяма сума, но похвалихме обслужването бе причина да ни почерпят кафе и чай. Нищо общо с тук.

Рибната борса (всъщност няколко магазина) се оказа едно от най-богатите на риба тържища, което напоследък съм виждал. Всичко прясно, осолено, на прекрасни (спрямо България) цени. Само за справка: 2 кг риба тон, 1 кг скумрия, 1 кг ципура, 1 кг пастърва ми излезе 33 лири, или 27 лева. Е, сега определено ще знам на кое място ще наблягам като ходя. Обаче наистина реших, че това ходене с автобуси ми додяват, защото с повече хора става мега цигания. От другия път - с колата. Вярно повечко пари е, но пък човек е абсолютно независим и си прави сам програмата. А в Одрин определено има какво да се види. 

11.04.13 г.

Участие в шоуто "Денис и приятели" - 10-12.04.2013

Очертаваше се доста приятна програма - 3 дни свирене и атмосфера, пълна с музика и емоции. На 10-ти сряда имахме уговорка за репетиция вечерта. Слязох на Окръжна и отидох до стидиото на Денис, за да забера Ваньо и хем да видя мястото, където утре щяхме да снимаме. Минахме през готиния магазин с еко продуктите, накупихме разни неща и отидохме в квартирата и ударихме по една ракийка от Винпрома с хубава салата от домати и краставици. Добре ли е?

Към 20:30 с едно такси - хоп на "Черни връх", където репетирахме до 23:00 и после Стойчо ни хвърли до "Петър Богдан". Нито нет, нито дявол - аскетизъм от висша степен. Лека нощ !

Наспах се, и мръднах пак до магазина да купя едни макарони, които поради липса на работеща печка направих с термо кана (Беър грилс пасти да яде). После Стойчо се обади и с буса на No frame media 10 човека + техника се накачорихме и към 15:00 бяхме при Сашо в репетиционната. Щяхме да сме фон за едно предаване на Btv "Големите загадки" и пичовете си нареждаха техниката за да направят заснемането. Дойде ни екстра защото шяхме да сме разгряли за Денис. И така заснемането беше в рамките на час, през което време изсвирихме поне 10 пъти "Сън". Много странно. Никога не бяхме свирили наша песен една след друга толкова пъти. Около 18:00 свършихме и се насочихме към студиото на "Денис и приятели", където от 20:00 щяха да започнат снимките за предаването.

Студиото е страхотно - има различни апаратури, прекрасни барабани и чудесен екип. Направихме чека за 5 мин, като щяхме да свирим две песни - "Сън" и "Ставри". В началото на предаването изсвирихме и двете а при монтажа щяха да си ги наредят. Много добре се получи, хората в студиото са много лъчезарни и позитивни. След свиренето се качихме в колите и се подкарахме към Грайнда. Там с ВълчоУни, Йоргата и жена му пихме по няколко и отидохме да почиваме, че беше тежък ден. Пак комунакационно-информационна мЪгла :)

Хелоу. Оправих се, закусих и около обяд отидох до Богословския по лични дела. От там в хубавото време се хванах пеша и газ до студиото по Цариградско (едно 10 км навъртях). Гледахме записа в аванс - меден. Качихме се на автомобила и айдее - Станимака гитти. Кендата даваше зор, защото вечерта щеше да прави караоке и искаше да съм push бутона на партито, ама аз исках малко да оставя хората да си поемат инициатива с пеенето, както и стана и се получи размазвейшън like a Play Station. Как ще ставам за Одрин не знам :) 1 час сън предстои.

6.04.13 г.

Преход до хижа "Рай" и водопад "Райско пръскало" - 06/07.04.2013

Една от перлите в българския туризъм - водопад "Райското пръскало" е най-високия на Балканския полуостров. Пада му е 124 метра, а водата в него идва от дебелите снегове, покрили почти целогодишно връх Ботев, който доскоро беше част от 100-те Национални туристически обекта. Връх Ботев с н.м. 2376 м се намира в община Карлово, Пловдивска област. До 1950 г. се нарича Юмрукчал и Фердинандов връх (наречен на Фердинанд I).

 В подножието му кокетно се е сгушила хижа "Рай". Хижата е разположена на едно от най-красивите места в Стара планина, разполага със 120 легла, както и с обща баня, кухня и лавка, стопанисва се от туристическо дружество „Хайдут”- Калофер.

След 60-те километра, които лятото преминахме през меките била на Средните Родопи, сега решихме да се сблъскаме с по-грубите и недодялани очертания на Стара Планина. По първоначални данни бяхме около 50 човека, които се смалиха до 40, заради прогнозите за лошо време, дъжд и гръмотевични бури, които се ширеха из различните сайтове. Срещата ни беше на местността "Паниците" на няколко километра над гр. Калофер. На 6-ти април, събота в 11:00 часа сутринта щяхме да се съберем хора от различни краища на България, за да посетим гореспоменатите места. Заради прогнозите за лошо време решихме да побързаме и да дадем по-сериозно темпо. След "Паниците", чиято надморска височина беше около 750 м, следваше едно много сериозно нагорнище сред букова гора, на края на което част от групата се беше събрала, за да се изчакаме и да продължим нагоре. Направихме една страхотна обща снимка, след което, под хубавото пролетно слънце продължихме с бодра крачка по черен път, който криволичеше по сериозен склон.

Около час след началото на прехода, излязохме от гората и пред нас се оголиха красивите била на Стара Планина в частта и Национален парк "Централен Балкан". "Райското пръскало" ясно се виждаше през нас, величествен и могъщ.  Направиха ни впечатление пасящите навсякъде свободно пуснати коне. След около още час спряхме за обяд на красиво кътче за отдих в близост до разклоняващия се зимен маршрут за вр. "Ботев". Отдъхнахме малко, и отново продължихме напред.

 След като равните участъци приключиха стигнахме до почти отвесен участък, по който пътеката тръгваше рязко надолу и след около стотина метра се вливаше в черен път. Повървяхме може би 300 метра по него, след което той изведнъж свърши и от него се отдели пътека, която водеше до малка масичка с пейки и продължаваше надолу сред огромни канари, букова гора, чудни бързейчета, малки мостчета и сгушени сред коренищата чешмички.

След тези красоти започна най-тежката част от прехода, а именно обхождането на южния и северния склон непосредствено под хижа "Рай", които се пресичат от едно чудно дере, пълно със зелено-синя леденостудена вода. Когато стигнахме до мостчето, през което се минава над дерето на една от скалите имаше надпис "Премини на първа предавка". Забавно и шеговито, но в последствие се убедихме, че определно не е лишено от логика. Следващата отсечка е най-тежката от прехода. 800 метра на 25-30 % наклон в огромна букова гора, в която се чувстваш ужасно малък и сякаш не помръдваш, въпреки че се движиш в темпо. И така около 15:00 часа бяхме на възвишение, от което хижата се виждаше под нас в подножието на "Райското пръскало". Направихме още няколко общи снимки и изминахме последните метри до хижата.

Слънцето напичаше сериозно, групата ни пийваше биричка или хапваше по порция леща или боб, наготвена в хижата. Времето беше разкошно и всички използваха момента да се качат до водопада, в чиято основа все още имаше сняг, но се направиха доста снимки отстрани него. През това време се качиха и последните останали по-надолу по пътя, събрахме се цялата група, настанихме се по стаите и то взе че стана време за вечеря, хапване и пийване и сладки приказки.

Напали се голям огън, скарата започна да цвърчи примамливо, вечерния хлад докара още повече уют и онова неповторимо усещане за вечеря сред природата. Вече по тъмно започна да трещи, да вали и ние се преместихме в трапезарията, където вече се бяха настанили и още една, друга група туристи. Около полунощ и китарите зазвъняха, наздравиците зачестиха и настроението беше страхотно. Така приключи първия ден от двудневния ни преход до това разкошно място в сърцето на Балкана.

На другия ден (неделя) всички надежди, че някой може да се качи до вр. Ботев изчезнаха. Мъглата беше изключително тежка, дъжд валеже на големи капки и ентусиазма на някои опитни туристи от групата се бе изпарил на момента. Взехме се довиждане с хижаря, който се оказа доста свестен човек и в 11:10 поехме надолу. Нищо особено като преживявания, освен, че мъглата на моменти бе толкова гъста, че не можеше да се види на повече от няколко метра пред нас, а това в планината е знак да държите очите си отворени на четири.

Имаше няколко обърквания по пътя, но благодарение на няколкото човека в група, вече минали този маршрут всичко бе наред. В 14:00 бяхме на мястото, където на предния ден бяхме направили снимката за спомен на влизане в Националния парк. За съжаление не успяхме да направим нито една обща снимка, поради факта, че маршрута е сравнително тежък и различните групи вървяха с различно темпо, но в крайна сметка едно ядро от около 20-25 човека се движехме горе-долу в пакет.

в 14:30 бяхме вече на "Паниците" безкрайно удовлетворени от изминатото разстояние, от видените гледки, дори и от сблъсъка с различни метеорологични условия - слънце, дъжд, мъгла. Взехме си довиждане с уговорка съвсем скоро да повторим "упражнението" в други локации из България, поехме в ранния следобед към Асеновград, пълни със спомени и приятни емоции.

След предния ни преход, на който бяхме 13 човека, сега бяхме цели 40. Радостно е, че под една или друга форма хората в Асеновград започват да се организират и посещават различни дестинации в България. Жалкото е само, че нашите си хижи са една вечна тема за разговори край лагерните огньове и хората, които са ангажирани и успешно справили се с тяхната ликвидация са обект на не особено приятни думи. "Всекиму според заслуженото", казва една стара поговорка.

Искрено се надяваме все така да се събираме и да посещаваме различни красиви кътчета на България и със снимките си да радваме хора, които нямат възможност да бъдат на места, на които ние сме били или ще бъдем.

 Може да следите за новини, касаещи бъдещи преходи на адрес www.ustremeni.asenovgrad.org