23.05.13 г.

Plastic Bo. - Концерт в "Тънка червена линия" - София - 23.05.2013

Както стана традиция, свирим в "Тънка червена линия" по два пъти годишни и концертите преминават страхотно. Този път не отстъпваше на останалите, с тази разлика, че вече лятото почти дойде и това се отрази на температурата в клуба. Няма кой знае какво да се разкаже толкова за самия концерт, освен че Иван беше взел едно убийствено лампово кубе и Фендера звучеше уникално на него.  Интересно и готино е, че хубавата китара веднага се познава не само как свири, а и как се държи. Направи ми впечатление, че след като я настроих преди сета не я барнах за миг след това  за настройка, а аз бая си блъскам по струните. Много желязна китара и честно казано супер много се радвам че я купих и наистина имам готин инструмент.

Ицака Йоргов засне няколко песни, които свирихме на чека, една от тях бее "Рок звезда". Това blackberry има много добра камера. Поцъкахме билярд, пийнахме по няколко уискита. Свиренето беше малко над два часа, като изсвирихме доста неща от "Сън". Изобщо веселба. По едно време едно момче се качи да пее Blink и направихме бая мешеница от песни. Видяхме се и с доста приятели - Фести, Горския, Влади, Тошко, Ончо и т.н. След концерта излязохме да пием по едно на въздух пред клуба, но то взе че заваля и към 3 часа си хванахме едно такси и "Петър Богдан" беше крайната спирка.

19.05.13 г.

Преход до "Водопад на лястовиците" - 19.05.2013

"Водопад на лястовиците" на река Сушица
Никога не сте предполагали, че само на около няколко километра от шосето Асеновград - Кърджали, в отсечката Долнослав-Тополово има такова място. Аз лично се изненадах изключително приятно. Но всичко по реда си. В неделя - 19 май, групата бе на паркинга на ДИП България и от там се отправихме към първата ни спирка за деня - вековните чинари край село Долнослав. Стигайки центъра на селото, завихме в първата пресечка в дясно и след 200 метра стигнахме до църквата и чинарите.

Чинарите са група от около 20 дървета, със средна възраст около 500 години, а най-стария от тях е на около 800. До тях има голям параклис "Св. Пантелеймон", който е много интересен и за който смятам да напиша материал скоро. До него е и аязмото, което обаче беше заключено. След това посетихме и храм "Св. ап. Петър и Павел", който, подобно на параклиса беше в много окаяно състояние. Липсата на жители по селата, както и масовия отлив на вярващи от лоното на БПЦ, разочаровани по една или друга причина от духовенството води до наистина тежки последствия за тези паметници на културата.

Малко натъжени се качихме на колите и поехме в посока язовир "Сушица". Там спряхме за няколко снимки, след което по черен път (няма как да се обърка, понеже е само един) продължихме за атракцион "Wild city" (щрауси, езеро с риби, конна езда и т.н.). Оставихме колите в близост до него, понеже пътя ни минаваше от там и поехме за водопада. След "Wild city" пътеката минава в ляво и  се движи успоредно срещу течението на река "Сушица".

Язовир "Сушица" при устието си
След около 500 м. се слиза до реката, но ние вместо да продължим надолу към водопада, решихме да повървим нагоре, и така след около 200 м стигнахме до местност, която Стойчо нарече "Пещрата". Там имаше огромен скален отвес, пред който има обрасла с коприва и храсти стръмнина. Решихме обаче да се качим и след като стигнахме до горе се оказа че в самото начало на скалния отвес има площадка и то доста голяма и закътана. Много странно и интересно място. След десетина минути слязохме надолу по течението, по низ от малки водни каскади в изсечените от водата пролуки в каменното корито на реката. Намерихме място за пикник малко преди водопада, разтоварихме се и слязохме до "Водопада на лястовиците". Пада на водната струя е около 10-12  метра, а слизайки до него (понеже има само един път до долу и то много стръмен), човек се чувства сякаш е някъде в Амазония. Препоръчвам горещо всеки който има тази възможност да го посети.

Следобеда ни продължи с хапка-пийка до към 15:30, след което поехме по реката с идея да излезем до мястото, където тя се вливаше в язовира. "Сушица" лъкатушеше из гората и изведнъж излязохме на големи поляни. Прекрасни места, които по-късно разбрахме, са честа и желана спирка на летовници-къмпингари. Зелени и тучни ливади, пресичани само от малката рекичка, която блестеше на слънцето, подобно на сребърнолюспеста змия. Много готино място наистина. Любувахме му се с пълни души и сетива, но започна да се смрачава и не искахме неприятна изненада, затова побързахме към колите. Направихме една обща снимка пред язовира, аз набрах малко прясна мащерка и се отправихме към Асеновград. Спонтанно решихме да пием по една биричка в Червен и след кратка раздумка си взехме довиждане и се разделихме в очакване на следващия преход.

18.05.13 г.

Карнавал в Габрово - 18.05.2013

Момент от карнавалното шествие
За втори път присъствах на карнавала в Габрово. Луда работа. Тръгнахме с Владко и Рашана към 14:00 от Асеновград и в Габрово бяхме около 17:00. Само спряхме на Шипка за малко, че на Владко му стана лошо. Още с влизането в Габрово, стана ясно, че днешния ден наистина е с особена тежест за града. Навсякъде по улиците бяха струпани различни кукли, чучела, скитаха хора в костюми, понеже от мястото до МОЛ-а щеше да започне шествието в посока Общината и Априловската гимназия. Паркирахме колата близо до Полицията, и отидохме към зала Орловец и Била, за да купим деган за Владко, че му ставаше лошо от завоите по пътя. След това поехме към центъра, защото на моста "Игото", Атьо имаше среща с проектогаджето му. Придружихме го до срещата и после ние с татко му тръгнахме из Габрово, за да не ги притесняваме в миговете на усамотение. Като за начало аз си купих една смешна маска, за да съм в тон с карнавала. След това удобно се паркирахме на "Костницата" да чакаме да започне шествието. Наливна студена бира и карнавал - рай!.

Около 19:30 започнаха да минават последните дефилиращи от процесията, а ние се разходихме да хапнем из центъра (успоредната улица от другия край на реката). След това концера, който започна беше страхотен. На сцената бяха сборна формация - Кирил Маричков -бас (Шурците), Славчо (БТР) - китара, Иван Лечев, Дони и Венко Поромански - барабани. Лудница ! Свириха различни бг хитове. Много ми стана яко, защото след като Пеци Гюзелев почина (което аз изживях доста тежко, защото обичам Щурците), това беше един неочакван емоционален подарък за мен. След концерта успях да се промуша в бекстейджа и да се снимам и с Иван Лечев и с Кирил Маричков. Е, това определно ме направи много щастлив.

На карнавалното "трасе"
Стана около 22:00 и ние тръгнахме да си вземем Владко и да си ходим. Той обаче, обзет от тийнейджърски любовни страсти реши да моли техните да го оставят в Габрово. Хиляди уговорки, ходене до автогарата, телефони, и най-накрая му казахме, че му даваме още час и половина да се види с приятелите му, а ние с Рашана щяхме да обиколим из Габрово, хем пак да хапнем, че огладняхме. И така времето неусетни мина в разговори, пици и разходки. Взехме си Владко, той пък си взе довиждане с неговите приятели с обещания да се видят пак и бавно се отправихме в обратна посока - Асеновград, за да може да се наспя, понеже имахме уговорка да ходим на водопада на лястовиците. Така около 3 през нощта си бяхме в Асеновград, доволни от видяното и изморени от шума и пъстрата глъч на този ден.

Винаги ми е много яко като ходя в Габрово. Така или иначе този град цял живот ще е свързан с мен, но наистина има нещо много хубаво там - емоция, която не мога да си обясня. Дано и в Асеновград успеем някога да направим нещо подобно на техния карнавал. Ако и да е на 10 % от него, за нас би било колосален успех, на фона на консерватизма в културния ни живот и суровите, еснафски и дребнави наши нрави.

9.05.13 г.

Когато вярата я няма, или за това как Борис Бачковски превърна Божията обител в гнездо на безбожници

Съборната църква в манастира
Всяка година Пловдив организира международна среща-семинар, на която участват представители на туроператорски консорциуми от цял свят. Тази година, подобно на всяка една това пак се случи. За наша радост един автобус туроператори пристигна в Асеновград на 09.05.2013 г. - ден четвъртък. Манна небесна би си казал някой. Да, така е ! Хората с интерес изслушаха лекцията ми за храм "Св. Богородица" (Рибната), а възможностите за туризъм в Общината ги впечатлиха сериозно.

Асенова крепост беше черешката на тортата. Този обект вече ще е редовна спирка от техните турове, а ние наистина се почувствахме горди с това, което имаме и това, което презентирахме. Следващата и последна спирка от тяхната обиколка беше Бачковския манастир. Тук искам да акцентирам наистина върху безумията, които се вършат в този манастир. Ще ги конкретизирам:

- Паркинга е с цена 3 лв.
- Тоалетната е с цена 0.50 ст.
- Манастирът като функция на Църквата, трябва да носи дух на хуманност, любов, споделеност, братолюбие. Навсякъде обаче те посрещат забрани.
- В мъжки манастир НИКЪДЕ в православния свят няма да видите да работят повече жени, отколкото монаси има в братството. Някак си се усеща, че светата обител отдавна е изгубила духовния си статут на "Света" и е станала някакво семейно предприятие с пищните лели в манастира.
- Навсякъде се заплаща входна такса. Ако беше жив Григорий Бакуриани щеше да възложи меча си върху снагата на някой "черноризец".
- Храм "Св. Никола" с уникалните стенописи на Захари Зограф (първата му стенописвана църква) от 1840 г. е разрешена за посещение само за кръщенки, които разбира се солидно се заплащат.
- Костницата, която би следвало да е най-голямата забележителност за туристите, така, както духовната би следвало да е чудотворната икона на Св. Богородица стои заключена с дебел катинар и обрасли монашески гробища.
- Съборната църква е черна, защото свещите които се продават в нашите географски ширини са  толкова качествени, че парафиновия елемент в тях води до престъпни поразии по стенописите. Е, тук е вече може би твърде късно.....
- В църквата имаше двама монаси, единия от които си чистеше с клечки ушите, другия чоплеше семки. Найс а?
- Репликата на чудотворната икона вече 2 години я няма. борис агатоникийски обвини зографите светогорци, че не идвали и не си вършели работата. Ами нека друг да я свърши, но да има резултат. Нека хората се кланят на Светият образ на Божията майка.

Туроператорите бяха възмутени и невярващо мълчаха пред безумията, които видяха. Е, изложихме се. Изложихме се, и то много. Аз разбира се обясних, че проблема тук е от години насам, и че масово туроператорите махат манастира като част от туровете си. Един от гостите - представител на сръбски туроператорски консорциум каза, че в Сърбия ако има нещо такова, на другия ден целия град ще е тук и ще има линч за допусналите и допускащите тези своеволия и гавра с вярата на хората.

За борис, зовящ се агатоникийски, който цял живот е работил за мерцедеса си (както бе казал в един материал), но е забравил за обетите за нестяжание, послушание и целомъдрие, което монасите дават пред Господ, още много може да се каже. Каквото и да се каже обаче не може да му се отрече, че по феноменален начин успя да превърне  Бачковския манастир е едно гнездо на безбожници, в което е останало всичко друго но не и православието. Успя да изгони хилядите поклонници от цял свят. Успя на Разпети петък с мълчаливо съгласие да разнася аромата на скарите на фона на траурния камбанен звън. Успя да превърне обителта, като форма на духовния живот в църквата, в това, което хората ненавиждат - ояждане и злоупотреба с власт. Още по-жалко е, че тази власт е духовна. 

2.05.13 г.

Пещера "Ухловица", Агушеви конаци - 02.05.2013

пред пещера "Ухловица" (100 НТО)
След като се събудихме забелязахме един факт. Човек в Родпите, или изобщо на планина, макар и да спи само няколко часа се чувства бодър и свеж. Направихме една кратка разходка в единия край на селото като вървяхме успоредно на пътя за Рудозем, минавайки по кокетен въжен мост и разхождайки се из тучни родопски ливади. Върнахме се в къща за гости "Славчеви" около 11:00, тогава, когато се бяхме разбрали да ни сготвят Смилянския фасул за закуска. Беше нещо изключително. Аз рядко съм ял по-вкусно постно ястие. Дойде време да си тръгваме, и мога да заявя смело, че всеки бе много доволен от престоя ни в Смилян, а и от отношението на хората там към нас. Цените за нощувка бяха 12/15 лева. Отбелязвам този факт, защото ни направи впечатление, а особено на мен, сблъсквайки с всеки ден с превисоките цени на нашите хотели и къщи за гости.

Следващата ни спирка по план бе посещение на пещерата "Ухловица". Тя се намира на около десетина километра от Смилян, като на всеки завой има указателни знаци, сочещи местоположението и. Да не говорим, че през 200 метра има табели за какви ли не природни феномени, скални образувания, атракциони, пещери и т.н. Изобщо ако трябва да сравнявам Асеновград и онзи район, разликата е 10 на 1 познайте в чия полза... Около 12:30 паркирахме колите на малък паркинг с чешма в подножието на една огромна отвесна скала, в която бе самата пещера и побързахме да качим стръмната пътека, понеже влизанията в пещерата са на всеки кръгъл час с последно влизане в 16:00, и ние искахме да се пласираме с групата в 13:00, за да може да се справим с програмата за днес.

пред дървената лъжица в Могилица, кандидат за Гинес
След като се измине един участък от около 600-800 метра по черен път, се стига до малка площадка, от която започват 220 железни стъпъла с парапети, които отвеждат до самия вход на пещерата. Отпред има малка, желязна будка, кацнала буквално на края на скалата, която е кът за сувенири, заплащане на входна такса и кратка почивка на гидовете. Входа е 4 лева, лекцията, продължава около 40 мин, има марка и печат за 100 НТО, има и информационни материали, брошури и книжки за пещерата.

Точно в 13:00 влязохме в "Ухловица". Изключително красива с уникални скални образувания, много студ и много мистика. Мисля си, че всеки остана много доволен от това посещение. След него си направихме една хубава снимка за спомен пред самия вход на пещерата и слязохме до паркинга, където се освежихме с по безалкохолно или бира, потеглихме към Могилица, където щяхме да посетим Агушевите конаци.

В центъра на Могилица има една много интересна композиция - огромни дървена лъжица и бъклица, за които жената от местния туристически център каза, че за няколко сантиметране са се преборили за рекорд на Гинес за най-голяма дървена лъжица. Тя наистина е е толкова огромна, че някои хора от групата се снимаха седнали в нея и това не им костваше никакво усилие или неудобство.

Следващата ни спирка, която се намираше на няколко десетки метра от лъжицата беше "Агушевите конаци". Огромен комплекс, с 180 прозореца, 23 комина, 2 големи двора, десетки стаи, но за съжаление лиспва интериора. Всичко е на голи стени и тавани, с изключение на няколкото рогозки по миндерите. Но въпреки всичко, нито за миг дори конаците не са загубили от автентичността и обаянието си.

мемориал на връх "Средногорец"
Тук групата се смали, защото няколко човека имаха неотложни задачи и се наложи да тръгват. Взехме си довиждане и започнахме да се стягаме за последната част от двудневната програма - извора на река "Арда". За съжаление обаче непредвидено неразположение, вероятно дължащо се на силното слънце (за щастие отминало) на член от групата ни отказа от ходенето до извора.

Винаги има какво да се види и решихме да минем през една от плануваните резервни точки от програмата - мемориал на връх "Средногорец", посветен на решителните битки по време на Балканската война, заради което и е наречен "Родопската Шипка". За него се минава от разклон, намиращ се на пътя Смолян - Чокманово. Поднимава се село Фатово, и на отбивката за село Покловник Серафимово не се отбива за селото (ние се объркахме и отидохме в селото), а се продължава по пътя и на около 2 км след това се стига точно до пилоните със знамената и оръдията, които дават началото на мемориалния комплекс. Много красиво, чисто и поддържано място, което носи изобилие от национална гордост.

На никой не му се искаше да си тръгваме. Прекарахме два незабравими дни в Родопите. Вярно, този преход бе по-скоро културна обиколка, но пък смесихме по прекрасен начин културни, религиозни, научни и природни обекти и места, така че емоциите, спомените и доброто настроение бяха заредени до горе. Чудесни два дни.

1.05.13 г.

Преход до "Каньон на водопадите" - 01.05.2013

След чудния преход до хижа "Рай" и водопад "Райското пръскало", нямаше и месец и "Епси fail" тайфата пак беше на линия. Този път маршрута щеше да ни отведе в сърцето на Средните Родопи. За местата, които посетихме ще разкажа по-надолу в този пътепис.

В 8:30 сутринта на 1 май , който както знаем е международен ден на труда, пет коли потеглиха от паркина пред ДИП България, място и час, станали константни за преходите ни.

Този път групата ни беше строго селектирана от Асеновград. Мисля, че имаше само едно момиче от Пловдив, но не съм много сигурен. Разбрахме се направо да се чакаме пред храм "Св, Висарион Смолянски" в гр. Смолян, защото първата спирка от програмата ни беше посещение на Планетариума (100-те НТО). Лекцията ни беше насрочена за 11:00, така че имахме достатъчно време. Ние лично минахме през Пампорово, където на някои места все още имаше нестопен сняг. Иначе пътя към Смолян, особено от хотелските комплекси "Манастира" до към скалата "Невестата" и манастир "Св. Пантелеймон" е трагедия. Който има път скоро към там, съвета ми е да си мине през Рожен и Соколовци.

В 10:45 бяхме на паркинга пред църквата и тръгнахме към Планетариума. Стара сграда, която носи полъх от соц годините. Лекцията беше чудесна. Темата беше звездното небе и въображаем полет-разходка из Слънчевата система. Цялата лекция беше в рамките на около 40 минути. След нея си направихме няколко снимки за спомен в залата и разгледахме фотографиите по стените на фоайето.

Подпечатахме си книжките, взехме си марки и поехме към следващата спирка в програмата - храм "Св. Висарион Смолянски"

Още с влизането ми направиха впечатление свещите, които се продаваха в храма - големи и восъчни. На цената на "нашите". За 20 ст. получаваш свещ, която биха ти "таксували" поне 50 ст. и разбира се, с тази разлика, че е чист восък, а не е парафин. Момичето, което беше на канаскията (църковния магазин) ми обясни, че храма още не е присъединен към Пловдивска епархия, заради факта, че трябва да се изографиса, а свещите се носят от Гърция. Тогава си дадох сметка, че в Асеновград не съм палил свещи от доста време, поради факта, че са крайно некачествени. Тези, в Гърция, в Одрин, в Румъния нямат НИЩО общо с нашите парафинови извинения. След обща снимка пред църквата се отправихме към основната ни цел за деня - "Каньона на водопадите".

След като се движите успоредно на централната улица в Смолян излизате на т.н. "товарна магистрала". Именно тя води към квартал "Средок", от където започва еко пътеката, осеяна с десетки красиви водопади и скакавици.Няма смисъл да разказвам за това място, защото каквото и да кажа, то никога няма да се доближи дори за миг до това, което всъщност природата е струпала там. Бързеи, водопади, каскади, които са издълбали с вековно усърдие и постоянство камъните и скалите.

 А с невероятната човешка намеса в лицето на усърден труд по облагородяване и социализация на мястото ефекта е изключителен. Има няколко по-големи от общо 46-те по еко пътеката. Най-висок е водопад "Орфей", който е нещо много величествено. Отидохме и се снимахме непосредствено до средата на падащия воден стълб. След солидно катерене за 1:30 мин бяхме в най-горната точка на пътеката - панорамната площадка. Денивелацията е сериозна -тръгва се на 1060 м.н.в и след 3 км височината е 1470 м., като последната отсечка е най-стръмна, на моменти над 50 градуса наклон.

Починахме и се нащракахме и поехме по другата пътека, която обхожда каньона отстрани и предлага невероятни гледки към него от нови две панорамни площадки. И така преситени от гледки и пълни с емоции се спуснахме по стръмните пътеки, които ни отведоха в началото на еко пътеката. Около 17:00 бяхме при колите, като отново си дадохме среща на паркинга пред църквата, за да може, който има нужда да си накупи разни неща и да пие по едно кафе.

Точно в 18:00 поехме за село Смилян. Пътя за селото се разклонява от кв. Райково, като се минава отбивката за Фатово и Полковник Серафимово, преминава се през чудно красивото Чокманово, което сякаш е кацнало на върха на планината, и следва спускане, което след няколко големи завоя води до село Смилян. Намерихме лесно трите къщи за гости, в които трябваше да отседнем, настанихме се, освежихме се и то стана време за вечеря. Щяхме да направим хапка-пийката в механата на една от къщите - къща за гости "Славчеви". Бай Боре с коцкарския мустак, като някой котарак се въртеше с цел да ни угоди. Специалитетите, които жена му готвеше бяха уникални, разбира се ние отвърнахме на удара с кулинарното трио Тошко, Михаела и Деска, които представиха Асеновград ударно на кулинарния фронт и спечелвайки реми в битката със Смилян.

При нас бяха дошли и двама пича от София, които си правиха трип из Родопите и направо ахнаха като ни видяха. Китари-митари, ракии-салати, джагара-джугара. Както ние си знаем. По едно време станало 3 часа. Китарата заглъхна и се прибрахме по стаите да почиваме, за да имаме сили за следващия ден, който по програма ни предлагаше доста интересни неща. Бай Борка удари две финални хави за изпроводяк и всеки тръгна да положи морна тиква, върху меките възглавници в уютните родопски домове. Лека нощ!