23.06.13 г.

23.06.2013 - Къща-музей "Неофит Рилски" - гр. Банско (N1 от 100 Национални туристически обекта)

Вход на къщата-музей
Къщата музей „Неофит Рилски“ (известна още като Бенина къща) в град Банско е архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение.

Роден дом на българския възрожденски книжовник Неофит Рилски със светско име Никола Поппетров Бенин, който живее в нея от 1793 до 1811 г.

Сградата е типичен образец на банската архитектура от края на 18 и началото на 19 век. Патриархът на новобългарското образование и просвета Неофит Рилски (роден 1793) учи иконопис при Тома Вишанов – Молера – основоположник на Банската художествена школа. Рисува в Рилския манастир, където по-късно става и монах. Целият му живот е отдаден на науката и просветата. Автор е на първата българска граматика (1835).

От 1981 г. къщата функционира като музей. Състои се от две части – автентично запазената къща с етнографска експозиция и документална експозиция, излагаща най-ценното от богатото наследство на Неофит Рилски – главно писма, снимки и книжовен материал. Във фонда се съхраняват над 400 документални и веществени материали.

Двор на къщата-музей
На първия етаж на къщата се намират сервизните помещения: кухня с двойна пещ, стаята за съхранение на продуктите и стаята за месене. Има и по-малка стая с огнище, където при нужда семейството се е криело.

До кухнята се намира помещението за животни, което днес е изрисувано със стенопис, отразяващ родословното дърво на Неофит Рилски. Автор на стенописа е художникът Тодор Цонев. В средата на стенописа е изобразен Неофит Рилски като малкия Никола, а от двете му страни са родителите му Катерина и поп Петър.

Семейството е живеело на втория етаж на къщата. В едно от помещенията, приспособено за килийно училище, е преподавал поп Петър, а друго е използвал за своя приемна. На етажа се намират още „женската“ стая, ползвана когато са се раждали деца, кухнята и спалнята. Печатът се намира в музей „Никола Вапцаров“.

22.06.13 г.

22-23.06.2013 - Връх Вихрен, Байкушевата мура, хижа Бъндерица, град Банско

Групата на връх Вихрен 2914 м
Предстоеше изкачване на първенеца на Пирин - връх Вихрен. Със своите 2914 м той е третия по височина връх на Балканския полуостров, а гледките са наистина съпоставими с неговия статут сред планинските първенци.

След като оставихме колите пред хижа Бъндерица, където шяхме да спим, взехме разстоянието до хижа Вихрен за около 45 минути, там починахме малко и поехме нагоре по класическия маршрут. След 1:45 ч и две почивки бяхме на "Кабата" - премката между Хвойнати връх и Вихрен и от където започва изкачването на върха. От тук до върха е около 45 мин, а при по-голяма група, разстоянието се взима спокойно за час. Заради видимостта на върха и прекрасното време не се стремяхме да пазим някаква кой знае каква дисциплина при изкачването.

След като изкачихме върха и направихме продължителна почивка, наситена със снимки, започнахме да слизаме леко надолу. Починахме отново на Кабата и се спуснахме по обратния маршрут. Минахме покрай Байкушевата мура, където се снимахме и отпрашихме към хижа Бъндерица.

Вечерта мина нормално в смях и песни, китара и весели физиономии, въпреки комарите, които бяха големи колкото врабчета.

На другия ден минахме през Банско и след богата културна програма и печат за 100 НТО потеглихме към Асеновград, доволни от този пръв планински успех, свързван с организирано изкачване на по-висок връх.