30.08.13 г.

Язовир "Голям Беглик" - 30.08-01.09.2013

Язовир "Голям Беглик"
Това е едно от най-красивите кътчета на земята. Винаги страшно ми е било приятно да съм тук, - във гората и почти до водата.

Едно своеобразно "закриване" на сезона, макар и съвсем символично бе запланувано да стане точно тук с групата, с която обикаляме из балканите. Събрахме се доста хора, особено втория ден. Щяхме да ходим до връх "Голяма Сюткя" ама май ракията първия ден ни дойде в повече и затова го ударихме на лежане. Опитахме се и да хващаме риба, но успяхме да хванем само няколко костура и една по едра червеноперка. Като изживявания нямаше кой знае какви, защото това място предразполага за истински релакс, почивка и обиране на всякакви нерви и напрежение.

В последния ден направихме една хубава разходка на целия язовир - от началото до края. Един пълен кръг. Всичко това бе точно 25 километра. Останалите хора направихме предния ден вело обиколка, а имаше и фенове на обиколки из язовира с кану. Много атрактивно и завладяващо.

Магично място и винаги когато съм тук ми се иска никога да не си тръгвам. Догодина си заплюхме едно място - къмпинг 10. Там е истината - едни огромни поляни и страхотно островче в язовира - току пред теб. Мисля обаче да е за поне 3-4 дни. 

24.08.13 г.

Преход до "Момина сълза", село Бачково и стар "римски" път - 24.08.2013

Запазен участък от стария друм
Започнахме нашия преход с надеждата, този път всичко да е по план и да преминем по този стар друм. В 08:15 тръгнахме по познатата пътека от параклис "Св. Трифон" - Високата пещ и стигнахме до мостчето, от което тръгва пътеката за Момина сълза и Безово. След около 300 метра е мястото за почивка, където двете пътеки се разделят - наляво е за Гонда вода и Безово, а надясно за Момина сълза.  Следващата почивка бе белязана от един интересен факт - тъкмо се разтоварихме за глътка въздух и нещо в гората започна да шумоли. Огледахме се и видяхме групичка диви прасета - около 5-6. Толкова близо до Асеновград, направо се втрещихме.  Продължихме нагоре и с надеждата да срещнем някоя мечка, но уви...

Хижа Момина сълза е в отчайващо състояние. Само една охранена котка и две дрехи на простора издаваха, че тук изобщо има някакъв живот. Параклис "Св. Никола" вътре е много зле, но благодарение на металните скоби, които са вбити в него с бетон дават знак, че той ще се противи на обратите на времето още дълги години. Тъжна гледка като цяло, но позната на фона на всичко "стопанисвано от К.Д. и Н.А. и Ко. в последните години в Общината.

Пътя за Бачково е приятен и се вие по гънките на планината. Минава се край доста изоставени сгради, за които знам че са били места, в които монаси от манастира са давали различни обети и живеели, изпълнявайки ги. Има много от т. нар "Бачковски градинки", но вече запустели и само големите каменни зидове напомнят за тях.

От Момина сълза до Бачково се стига за около час и половина спокойно ходене. В селото се излиза от страната на "Старата ракиджийница". Пихме вода, починахме малко на сенчестата пейка срещу кръчмето, носещо култовото име "Три кротушки" и тръгнахме да превземаме каменния друм.

В началото пасажите са добре очертани, виждат се и големите подпорни зидове, но колкото повече се ходи напред, толкова повече си личат белезите на времето. Има и един фрагмент от каменен мост, който обаче се е срутил незнайно кога, и сега пътеката утъпкана от краката на стотици поклонници, туристи и пътници минава над него. Голям проблем за нас беше това, че всичко бе обрасло с гадни и коварни малки храсти, които безжалостно ни драха и шибаха. Около 45 мин след качването ни на този друм стигнахме много красиво място. Бяхме точно над ВЕЦ-а, който беше до първия тунел. От там се виждаше Костницата на Бачковския манастир, както и Асенова крепост и Асеновград. Под нас беше река Чая, която прави завой около Тунела и чудните вирчета, които ние наричаме "Джакузитата" :)

Изглед към село Бачково
От тук обаче стана интересно. Пътя започна да се разклонява постоянно, храстите става все повече до момента, в който вървяхме с 1 км в час в пресечена местност, обрасла и пълна със сипеи. Минахме може би 30-40 метра и виждайки, че просто няма шанс да минем слязохме на черен коларски път на около 100 метра от моста пред тунела от страната на Синия вир и заведенията пред него. Излязохме на шосето и с нежелание извървяхме участъка до Луковица и стария каменен мост над Лясковската река, за да се включим отново във видимата част на каменния друм. Най-интересното, което не знаех и ме втрещи е че между Луковица и Лясковската река има басейн с олимпийски размери !! И е на 4-5 метра от шосето. Само че времето така е вилняло там в подло съдружие с човешката безстопанственост, че ако не ти го покажат никога няма и да предположиш, че такова нещо съществува.

Около 16:00 вече вървяхме последните си метри преди Асенова крепост. Хубаво място, но трябват доста пари за да се превърне в нормална пешеходна пътека. При всички положения си струва, защото нямаме нормална пешеходна връзка между Бачково и Асеновград, а да се ходи по шосето просто няма смисъл да коментираме. На фона на това обаче, че нямаме един заслон дето се вика, ние сме тръгнали за други неща да мислим... Все пак той си седи там - обрасъл, осакатен на места, забравен и недокосван, но надяващ се отново песента на стъпките да зазвучи по него.

10.08.13 г.

10-11.08.2013 - Рожден ден в Добростан, пещера Добростански бисер

Част от палатките
Реших да си празнувам рождения ден на старта за парапланеризъм над Добростан. Направихме организацията с колони, барабани и китари и се качихме горе, където се надявахме да се получи яко парти.

Около 17:00 първите хора започнаха да идват и не спряха да се точат чак до късни доби. Имаше може би 150 човека, което е супер. Такива инициативи като цяло събират народ, защото при всякакво събитие в района, хората гледат да се махнат от жегата на града. Свирихме може би около 5 часа, след нас музика пуската Зиг и Хила. Беше мазало, много яко парти. Всякакви хора се бяха събрали, много яко беше, че и Диляна си празнуваше рождения ден и така агитката стана много по-сериозна.

На сутринта се организирахме за кратък преход до пещера Добростански бисер и връх Попа. Пещерата още не беше обезопасена, но ние бяхме внимателни и влязохме донякъде. След това отидохме и до подстъпа на връх Попа, където починахме, полафихме и после газ наобратно. Много силен уикенд.