26.10.13 г.

Plastic Bo. - Концерт в "Тънка червена линия" - София - 26.10.2013

Димитровденски концерт. Един от последните, преди да влезем да записваме поредния албум. И първи с Владо то може би три години подред. Не го бях виждал толкова време, а ми е толкова мил....

Дойде на чека, просвирихме нещата, после дойде и Гошо и бяхме готови. Тъй като имахме поне три часа до началото на свиренето се прибрахме до Иван и аз поспах малко. Отидохме към клуба в 22:00, и започнахме в 23:00. Дойдоха много приятели, с някои от тях не се бях виждал доста време и срещата ми с тях беше много приятна. Свирихме 3 часа, след което правихме малко лаф и отидохме у Кристина - на Преслава сестра и. Общо взето го отчитам като грешка, защото нито имахме силите, нито особеното желание да ходим другаде, освен да спим, но пък така сме го решили на момента, така е станало. Там полафихме малко и сутринта с едно такси се прибрахме на "Петър Богдан".

Когато Владо е с групата, тогава доста по-широко композирам, имам повече място за реализиране на идеите си, а и някак си музиката звучи много по-пълно и красиво. Вероятно ще го усетите в следващия албум.

21.10.13 г.

Техниката за изписване на стенописите в храм "Св. Богородица Петричка" - НПК "Асенова крепост"

Стенопис "Св. Архангел Михаил"
В периода XII-XIV в. византийската живопис преживява последния си краткотраен, но ярък разцвет, наречен „Палеологов ренасанс". Този разцвет бил свързан с разпространението на хуманистичните тенденции във византийската култура от онова време. Той е характерен със стремежа на художниците да излязат от рамките на установените канони на църковното изкуство, да се насочат към изобразяване не на отвлечения, а на живия човек с неговите страсти, радости и скърби.

 Забележителни паметници от това време са мозайките и фреските в манастира Хора (сега джамията Кахрие-Джами) в Константинопол (XIV в.).

Стенописите в храм "Св. Богородица Петричка" са дело най-вероятно на византийски зографи. Техниката на изпълнението им се нарича "мокро фреско" ("буоно фреско" или "ал фреско"). В тази техника, характерна за периода, се използват устойчиви калциеви (варови) пигменти, които, разпръснати във вода, се нанасят върху прясно поставена хоросанова мазилка. Те се поглъщат от мократа стена, превръщайки се в интегрална част от нейната повърхност. Това е запазило част от стенописите в крепостната църква въпреки седемвековните капризи на времето и посегателства.

Мокрото фреско изисква сложна подготовка на грунда, състоящ се от няколко последователно нанесени поддържащи слоя ("грапав", "кафяв", "пясъчен", "аренато" и накрая - живописен - "интонако"). Живописта се нанася на отделни сектори върху предварително наложената схема-рисунка с изрязване на очертанията върху грунда с твърд предмет (обикновено с шило), толкова големи, колкото художникът може да изпълни наведнъж. Парче картон, на което предварително има нарисувана готовата част от стенописа се полага върху основата и по самите очертания се пробиват малки дупчици. След това отгоре се посипва фин въглен стрит на прах. Духа се отгоре през малките дупчици и въглена влиза отбелязвайки се на стената. След това получените очертания се минават с шилото и се започва работа. Зографът нямал право на грешка, поради спецификата на тази техника. Ако нещо било обърквано, то се свалял целия слой и се започвало наново. Неслучайно това се счита за една от най-сложните техники.

"Медальони", отделящи първи и втори регистър
стенописи на западната стена на наоса
Съхненето на мазликата е между 4-6 часа, следователно в този интервал трябва да се нарисува стената. Техниката се изпълнява “на парче” и по слеве. При всички техники “на парче” последният слой се нанася от горе на долу, защото ако започнем в обратна посока, горните слоеве ще се стичат върху долните. Мазилката се нанася по контурите на рисунката.

Частта от мазилката, останала ненарисувана, се изрязва и се полага (на два етапа, веднъж - през нощта и втори път - сутринта) непосредствено преди следващото изпълнение. При интериорни условия мокрото фреско е една от най-устойчивите живописни техники. Цветовете са с бляскава повърхност, с течение на времето придобиват матово излъчване.

Мокрото фреско не е подходящо за външни стени, тъй като живописният слой се изнася от замърсените въздушни частици.

Боите се изработват от естествени пигменти направени от минерали, земни оксиди и глини смесени с вода. При фреско техниката стенописта се превръща по-скоро в част от ново формираната стена/камък, отколкото в слой върху повърхността. Това прави фреското единствения чисто органичен или „зелен” метод на рисуване – не се използват никакви разтворители, лепила или направени от човека материали. Той е също така и най-трайния метод за рисуване, при който творбите не избеляват, не се обелват и т.н. Остарелият наронен вид на фреските е резултат от нарушаването на целостта на стената, не на картината.

Стенописите са разработени първоначално само с един цвят, което е характерно за "Палеологовия ренесанс". Това е зеления цвят. От този избор зависи и цветността на изображението. В последствие с други цветове са се разработвали сенките и се е правил полутон. След което със силно разредени пигменти се е оцветявало и се получавало  оптично смесване на светлината.


Източници:

- Енциклопедия на изобразителните изкуства (БАН)
-  "Фрескова и варно-казеинова техника" - (“Технология на изящните изкуства”) - К. Цонев
- "Религиозното изкуство по българските земи в периода 11-20 век"
Автори: Надя Петрова, Виржиния Пенчева-Стоянова, Гриша Кубратов,
Зорница Станева, Миглена Молхова
Съветници: Красен Бербенков, Галина Генчева, Елена Хараламбиева
- "Православна литургика" - проф Благой Чигфянов (Издател: УИ "Св. Климент Охридски")
- "Същност, форма и символика на православното богослужение", прот. Х. Димитров ГДА, 1959/60.
-  "Литургика", архим. Авксентий (В. Търново, 2005)