30.11.13 г.

Преход - Орехово - хижа "Персенк" и опит за превземане на "Малък Персенк" (2074 м)

Изглед към връх Модър от пътеката към  Малък Персенк
Никога не съм бил по-разочарован от преход в планината. Може би ми дойде и прекалено честото ходене в повече, може би ми дойде в повече прекаленото емоционално обвързване с хората, с които ходим заедно, може би ми дойде и най-много в повече неуспеха. Аз съм такъв човек, че неуспехите ме мотивират и ме карат да се впускам към победите и успеха с още по-голяма страст, но в случая всичко бе срещу мотивацията ми. Мисля за повече време да спра с преходите и по-скоро с масовостта на тези преходи, за да мога да се насладя на следващия такъв. Но нека да започна от начало.

Около 08:45 бяхме на моста след село Орехово. От там започват два маршрута - единия по черния път за кола, който след 12 км и много криволици води право до хижа "Персенк", и другия, по който ние щяхме да вървим, който в половината си разстояние също бе черен път и минаваше напряко през дере и беше около 8 км до хижата. От самото начало бе ясно, че
е тежко, сняг имаше доста и със всеки метър нагоре се увеличаваше. След около 4 км се стига до края на черния път. В горния край на ниви и поляни имаше няколко постройки от които пътя се разклонява. За хижата вие следвате пътя, който минава през един каменен мост и следва малката рекичка, която качвайки се нагоре ще виждате да лъкатуши в ляво от вас.

След 3 часа, 8 изминати километра и 700 метра денивелация стигнахме хижата. Там ни чакаше момчето, което бе домакин. Камината вече беше запалена, условията в хижата бяха много добри, и идеята ни бе да хапнем набързо и да продължим към двата Персенка. Така и направихме и в 13:45 вече бяхме на старта за "Римския път". Това е една отсечка от около 6 км, по която щяхме да се движим. Заради дебелия сняг не успяхме да разберем що за път е.

От тук започна нашето изпитание. Около 35-40 см сняг, който превръщахме в пъртина, което страшно много усилваше умората. Това как да е. Стигнахме до историческа местност "Мезаргедик". За нея местните хора разказват, че на това място два рода са се избили за една мома в кръвопролитен бой. До скоро все още са личали гробовете на загиналите в тази трагична свада. Други легенди разказват, че тук е било последното сражение на храбрите защитници на Родопите с настъпващите османски орди при падането на Второто Българско царство.

Заради падналия сняг и нападалите дървета възможност да намерим пътеката просто нямаше и затова започнахме да следваме логиката и просто да се качваме нагоре. Вече бе 16:00 а ние виждахме връх пред нас, който за да стигнем трябваше да слезем до една седловина и пак да се изкачим до него. На фона на снежната покривка, падналите дървета и липсата на каквато и да е маркировка това нямаше как да стане и се върнахме обратно до "Мезаргидик" и от там по пътя за хижа "Персенк". Адски е демотивиращо да не си успял да постигнеш нещо, което си виждал и е било пред теб през цялото време.

На другия ден не тръгнах за "Модър". Нямах желание. По-добре, че не го направих, иначе можеше да се пребия някъде. Валеше дъжд и всичко бе киша. С джип ни закараха до половината път до Орехово и от там за час слязохме до колата. Поне за следващите няколко месеца съм чао, или поне съм single player :)

24.11.13 г.

Преход - Гонда вода, Анкина скала, връх Червената скала, Добростан - 24.11.2013

Обща снимка на "Анкина скала"
Този преход като цяло си беше замислен като "хард" изпълнение. Около 35 километра ни очакваха, но това не ни плашеше. Вече се бяхме нагледали на какво ли не. Бяхме сигурни, че последните часове от него ще ги минем на челник, така че очакванията ни за комфортна разходка бяха нулеви.

Точно в 07:40 групата, която виждате на снимката тръгнахме по маршрута. Взехме решение където може да се цепи напряко да се цепи, заради малкото време, с което разполагахме за ходене. До "Високата пещ" минахме по шосето, от там нагоре с няколко малки почивки за по 2-3 минути бяхме на "Гонда вода" по пътеката през дерето. Там хапнахме съвсем скромно и потеглихме към подножието на връх "Безово", от където започваше т. нар. "Самолетна пътека". Този път обаче вместо да минем през хижата поехме през пътеката от "Гонда вода" за върха, като по този начим спестихме значително време и разстояние. Отново малка порция снимки и отдих в началото на "Самолетната пътека" и поехме към "Анкина скала".

За този маршрут съм писал в друг пост, когато лятото с шепа ентусиасти направихме отново 30 км в адската жега, губихме се, бяхме нападани от диви пчели и купища изпълнения. Нищо особено не се случи и в последващите точки на прехода - "Анкина скала" (или "Анкин гроб"), връх "Червената скала" (1500 м. нв). От там поехме по черен горски път за хижа "Марциганица", но се объркахме (за добро) и вместо на разклона до пещерата "Иванова дупка" излязохме по средата на отсечката Добростан - Марциганица". Вече бе 14:30 а темпото ни бе убийствено добро. Имахме идея (понеже започна да ръми и стана мъгливо) да идем до старта за парапланеризъм и да запалим огън за да обядваме в къщичката горе (където съм спал над 20 пъти). Едно го мислихме, ама друго стана, защото въпреки че отново пресякохме пътеката от параклиса "Св. Илия" направо през старите овчарници, за да излезем на черния път за старта, пак стана 15:00 и имахме само два часа до тъмно.  Прималели от глад, мокри от дъжда, който вече се сипеше над нас се скрихме под няколко големи бора, където запалихме огън за да сложим по един залък и да се поизсушим.

Мракът ни настигна след "Ловната хижа", което беше безкрайно добро постижение. Вече бяхме мокри до кости и решихме вместо през манастира "Св. Петка" да минем през пътеката от "Пъдарска колиба" за т. нар. "Петолъчка" - кръстопът, където се събираха пет пътеки - за Асеновград, за Добростан, за "Корудере", за "Св. Илия" (Гръцкия) и за "Св. Петка". (Извинявам се за многото топоними, но просто го правя с цел да съм максимално ясен :) Тук си направихме последната за вечерта обща снимка, понеже валеше като из ведро и забързахме крачка за да се приберем. За слизане избрах пътеката, която слиза през криволиците на дерето и излиза на един кът за отдих с пейки и маса, за да започне равно да се движи над вилите на "Параколово". От там до Асеновград го взехме много бързо, понеже вече напирахме да се приберем, а и бяхме направо подгизнали.


В 19:40 си бяхме в Асеновград приятно изморени и щастливи, че подобрихме предния рекорд от 34 километра, който навъртяхме миналата година на прехода от "Пашалийца" до "Преспа" и сега заковахме GPS -те на 37 км.

20.11.13 г.

ESRI ден в Шератон, София - 20.11.2013

Бях номиниран от Общината да представя ГИС системата ни пред различни гости на събитието. Наистина нашия иновативен подход е впечатляващ и това се доказва от многото награди, които спечелихме миналата година. Да ама не! Още с неуредиците покрай тръгването стана ясно, че работата е на кантар. Освен това и точно в 11:00 (когато започваше и моята презентация) бяха обявени цели 4 протеста на територията на София и то точно там, където беше и нашата работа. Цяла София беше блокирана заради недоволството на хората. Полиция имаше навсякъде и затова се придвижвахме бавно. Так и не успяхме да се пласираме навреме за чекиране и за презентация. Много тъпо и тъжно. Доста се бях подготвил за това, а и на хората щеше да име интересно предполагам.

Бяхме до Министерство на регионалното развитие за да свършим поне една полезна работа и да входираме едни документи. Това поне направихме. 

16.11.13 г.

Тиймбилдинг + преход - хижа "Преспа", хижа "Свобода", връх "Свобода" (1943 м) и връх "Преспа" (2000 м) - 15-17.11.2013

На връх "Свобода" - 1943 м
Едно от най-красивите изживявания в планината от много време насам. Природата ни поднесе своя подарък - сняг и "родопско море".

Още на 15-ти (петък) в 18:00 първата кола ентусиасти тръгнахме в посока хижа "Преспа". Над Лъки, около Здравец започна да прехвърча мокър сняг и на Картола вече той беше натрупал, а всичко беше покрито в бяла пелена. По пътя видяхме диви прасета, които спокойно си минаха пред колата ни без видимо да ги притесни нещо. Може смело да се каже, че дивеч тук има в много големи количества, което показва една жива екосистема.

След като оставихме колата на "Хайдушки поляни" се отправихме през снежната виелица по стръмната пътека към хижа "Преспа". С дебели дрехи, добри обувки и челник на главата няма проблем където и да си. На няколко пъти се отклонихме от пътеката, понеже снегът бе затрупал пътеката, а работата на дървосекачите и просеките в гората бяха доста объркващи, но нищо сериозно.

Около 20:30 бяхме в хижата. Бай Асен бе учудващо трезвен. Сложихме си по един чай и се разтоварихме, а през това време дойде и другата част от групата, която тръгваше в петък. Хапнахме, пийнахме и се паркирахме да починем, понеже утре ни чакаше път.

Сутринта хапнахме и около 09:00 поехме през заснежените пътеки. Много красиво бе всичко, бяло и ефирно. След около 2 часа и половина бяхме пред хижа "Свобода", която е в доста добро състояние и оттам тръгнахме по всички 605 стъпала към връх "Свобода".  Тежичко беше, но примамени от гледката, която щяхме да видим от там не се спирахме и продължавахме нагоре. Аз бях последен и на няколко десетки стъпала преди края една сърна мина на няколко метра под мен. Толкова диво и вълшебно място !

Снимката, която съм сложил в този пост по много малък начин показва красотата на Родопа в този ден. Това нещо трябва да се види, за да може да се усети. Невероятно. Сякаш всички облаци на света се бяха сгушили на кълбета под нас. Безмълвни постояхме няколко минути, след което започнахме обратното броене на стълбите, слизащи до хижа "Свобода". Там хапнахме и поехме обратно.

Времето стана по-топло, с което и кишата под нас стана значително по-гадна. В подножието на връх "Преспа", групата за качване на върха остана почти наполовина. Закатерихме се по горския път, който бе затрупан със сняг и след около половин час бяхме на връх "Преспа".

Горе не е открито и няма гледка. Върхът представлява гола площадка от която има вход само от този горски път. Изход няма ако си префинен планинар със чувство за комфорт в планината. На нас обаче пътеки не ни трябват. Драснахме по едни морени по склона надолу в посока хижа "Преспа". Ако се бяхме върнали щяхме да загубим поне още час. След различни премеждия, падания, подхлъзвания по стръмния склон на връх "Преспа", след около половин час бяхме на пътеката, свързваща двете хижи, а след още половин бяхме в хижата. Там повече от хората бяха дошли, бай Асен вече беше мат, а Иво от Виево за пореден път направи страхотен реверанс към нас, като отиде на два курса за вземе хората от Кръста, намиращ се на пътя Манастир-Давидково. После беше аху-иху.

На другия ден щяхме да изчакаме Тошко да се обади и да тръгваме, понеже той бе на лов с местни ловци. Около 16:00 се обади че е на Хайдушки поляни и с Митко Ваклинов и Ицето Божинов слязохме до колата, забрахме го и газ към Асеновград. 

7.11.13 г.

Plastic Bo. - частно парти за "Most computers" - Studio 5 - София - 07.11.2013

За втори път щяхме да свирим на частно парти на Most computers. Фори, боса на фирмата е бати широкоскроения пич, адски готин и много на ти с музиката. Принципно такъв тип концерти не приемаме, защото музиката за нас е начин на изразяване, а не средство, с което забавляваме хората на всяка цена, но заради пича и заради готините хора приехме.

За самото свирене няма какво да се каже. Свирихме и наши неща и много кавъри, ставаха колаборации между хората на сцената и хората пред сцената. Всеки излизаше да пее ако му е кеф, всеки можеше да свири и така се получи един много готин купон. Разбира се това не беше един от нашите луди и диви концерти с потни и крещящи хора навсякъде, но стана едно приятно забавление така да го кажем.

Владо също дойде да свири с нас и за втори път в рамките на десетина дни се убеждавах колко много ми е липсвал през тези години. Свири брилянтно, пее чудесни втори гласове, импровизира с лекота, има адски як нюх за нещата. Клубът е другата причина нещата да се случат чудесно - прекрасен саунд и професионално озвучаване. Фори също остана доволен, което е добър атестат за свършената ни работа. Към 2 часа си бихме шута и отидохме да положим морни тикви.