23.12.14 г.

23.12.2014 - Водопад "Кадемлийско пръскало" - Стара планина

Водопад "Кадемлийско пръскало" 
Кадемлѝя или Кадемлийско пръскало е водопад в Калоферска планина. Намира се на Кадемлийска река, която е ляв приток на река Тъжа. Разположен е западно от връх Триглав, на 1500 m надморска височина. Височината на пада е 72 m. Под водопада има карстов извор и малка пещера.

През 1965 г. местността около водопада на площ от 1 ha е обявена за природна забележителност. В близост до Кадемлия се намират хижите „Триглав“ и „Тъжа“.

Оставихме колата над село Тъжа, понеже в началото пътя за кола е изпълнен с огромни дупки, които е невъзможно да се преминат и през пряка пътека поехме за водопада. След 4 км се излиза на хижа "Русалка", която носи своето име от "Русалийския проход" по който минавахме.

Много приятна хижа, има страхотни условия, wi-fi и приятни хижари. Пихме по един чай и продължихме в посока "Бабско пръскало", което се намира по пътя за "Кадемлията". Снеговете се топяха и водопадите и деретата бяха пълни.

След 4 км следва отбивката за хижа "Триглав", която е в подножието на едноименния връх, а след още 3 км, след един завой се показва в целия си блясък този невероятен водопад. Много е красиво, диво и недостъпно. От запад се виждат смъртоносните чукари на Централен Балкан, отвесите на връх "Малка козя стена" и огромната снага на "Ботев". Стара планина е много различна от останалите планини. Има свой особен аромат, несравним с никоя друга планинска верига в България.

Тръгнахме на обратно, но на няколкостотин метра преди хижа "Русалка" един джип ни взе до колата и така спестихме малко ходене. Залезът беше един от най-красивите, които съм виждал. Прекрасно място. 

22.10.14 г.

22.10.2014 - Язовир "Белмекен (Рила) и езеро "Окото" (Пирин)

Язовир "Белмекен" и връх "Белмекен" - 2626 м
Макар и седмичен ден, имахме отпуски за чистене и за да съчетаем полезното (разузнаване за догодина) и приятното (чудесна разходка в един от последните слънчеви дни на годината), тръгнахме за язовир "Белмекен". Решихме да идем до там по маршрута през Белово. От Белово до Юндола има доста завои и който има непоносимост към тях, го съветвам да хване маршрута през Велинград.

 От Юндола се хваща по указания с табели път за Белмекен, а разстоянието е около 17-18 км. Пътя се вие през китните крайни западни части на Родопите и недвусмислено подсказват, че предстои сериозна промяна на ландшафта.

На половината път между язовир Белмекен и Юндола се намира една много красива хижа - "Христо Смирненски". Намира се в местност "Куртово" на 1860 м надморска височина. Нощувката тук е 15 лв на човек + 2 лв за кабелна телевизия :) Има кокетно ресторантче, където може да си поръчате супи (от петък до неделя има готвачка), скара, пържени картофи, напитки и прочее. Пихме по един чай, хапнахме по един сандвич и потеглихме към първите върхове на Рила.

Язовир "Белмекен" си е наистина впечатляващ. Води се най-високия изкуствен водоем на Балканския полуостров със своите над 1923 м. Нащракахме няколко кадъра, и решихме да идем да видим спортната база, в която тренират спортисти от цяла Европа.

Наистина базата е страхотна. Има фитнес, боксов ринг, закрита зала за футбол, баскетбол, има сауна, възстановителен център и много други екстри.

Вход към национален парк "Рила"
Имаше десетки трениращи състезатели, а биатлонистите се драпаха с ролери по новия асфалт от язовира до базата.

Решихме с колата да направим пълна обиколка по язворира, за да разузнаем къде има хубави места за палатки. Заслужава си човек да дойде тук на палатки за няколко дни и всеки ден да превзема по връх или два, които наоколо дал Бог.

Местата за палатки са от гористата част на язовира - от запад. Мисля си, че в горещите и топли месеци на идващото лято това място би било страхотно за няколкодневна почивка на палатки, риболов и преходи. Хубавото е, че има и път за кола, така че няма никакви грижи тази идея да се реализира.

Вече около обяд решихме да идем до Банско, а после от хижа Вихрен да пообиколим езерата, намиращи се между върховете "Тодорка" и "Вихрен". Разстоянието от Белмекен до Банско е 50 км и в 1:30 бяхме на хижа"Вихрен". Почти нямаше туристи, имаше 4-5 коли, едната от която с гръцка регистрация. Времето бе наистина страхотно и само можехме да съжаляваме, че нямаме време да качим Вихрен.

Разстоянието от хижа "Вихрен" до езеро "Окото" е не по-вече от половин час сред масивите клек и морените, които са обичайната гледка за Пирин. Река "Бъндеришка" се пресича на няколко места по стабилни малки мостчета.

Езеро "Окото" (Равнашкото езеро) е малко езеро, намиращо се на скален праг над хижа Вихрен - най-ниското езеро от групата (2026 м надморска височина). Кръглата му форма и блестящата повърхност дават основание да бъда наречено така. То е толкова малко, че не се забелязва от пътеката, която минава само на сто метра от него. Размерите му са 65 на 57 м, тоест е почти кръгло. Площта му е 2,6 декара. За тези размери е много дълбоко - 5,4 м. Водният му обем е 6600 куб. м. Постепенно се затлачва от наносни материали, свличани в него от лавините. В езерото има много пастърва, която обаче е забранена за улов. 

На фона на "Хвойнати връх" 2635 м. и "Вихрен" 2914 м.
На полянката над езерот хапнахме и се насладихме на прекрасното слънце. Пирин е страхотен и догодина ще направим отново някой хубав преход тук.

Вече бе станало 15:00 и започнахме да слизаме към хижата. Направихме си и обща снимка за спомен до "Байкушевата мура" - най-старото дърво в България, намиращо се на двадесетина метра над шосето, което свързва хижите "Бъндерица" и "Вихрен"

След това в Банско минахме през няколко магазина за туристически и спортни стоки и вече около 16:00 поехме за Асеновград. Прибрахме се почти по тъмно, заредени със страхотни емоции.

Направихме чудесна разходка и вече бяхме наясно с доста от идеите за догодина. Както вече бяхме предупредени от прогнозата за времето, тежки облаци започнаха да се събират над нас. Наистина успяхме да се насладим по чудесен начин на един от последните слънчеви дни за годината.

19.10.14 г.

19.10.2014 - Изкачване на връх "Драгойна" - 813 м

На връх "Малка Драгойна"
Решихме да използваме последните топли дни за годината, както и липсата на събития и решихме да изкачим този връх. Странно магнетичен, обект на многобройни археологически разкопки и интерес, забутан в нищото - връх "Драгойна". И този път не избягахме от числото 7. Точно толкова човека тръгнахме в 14:20 от ДИП България.

Пътят за "Драгойна" по принцип е през Козаново - Дебър - Бяла Река - Православен - Драгойново. Има вариант и през Леново, но той удължава с около 15 км на посока. И така, пристигайки в село Драгойново и консултирайки се с местни хора, решихме да направим по-къс и по-стръмен маршрут, който обаче започваше от следващото и последно село по пътя - село Буково.

Село Буково е доста странно село. Мръсно и кално, но заобиколено от страхотна природа. Поне това успях да придобия като впечатление от малкото време, прекарано по черните пътища на Буково.

Оставихме колите на центъра на селото, а оттам пеша тръгнахме нагоре. Маркировката е бяло - червено - бяло или червено - синьо - червено. Няма как да се объркате. Ние обаче не гледахме чак толкова да сме по маркирана пътека, защото със върховете имахме визуална връзка и всичко бе открито и лесно за ходене. Все пак за информация да спомена, че излизайки от селото се преминава през масив тютюн, след което се свива надясно и след около още 250-300 м се стига до един малък язовир, от който нагоре пътеката следва ясна и добре маркирана.

От колите за около час бяхме на голата премка между "Голяма" и "Малка" Драгойна. Времето бе страхотно, светлината - само за снимки.

Изглед от "Малка Драгойна" към село Буково
Нащракахме се набързо и газ нагоре към "Голяма Драгойна" за да напалим огън, да хапнем и да се насладим на последните слънчеви лъчи за деня.

Изкачването до върха беше доста стръмно, но за около 15 мин бяхме горе. Запалихме хубав огън, цър-пър, по чашка бира за шофьорите, за останалите по две :)

Толкова бе красиво, че не ни се тръгваше. Вече след залез слънце, почти по тъмно започнахме спускане. Малко екстремизъм за капак на чудесната неделя. Шеметно спускане сред храсти, отвесни камъни, паднали и хлъзгави клони. На премката отново излязохме на стария трак и по него започнахме слизане. Този път решихме да слезем по маркираната пътека, която се виждаше чудесно и нямаше проблем да я следваме.

Разлаяхме хубаво кучетата на почти заспалото село, след което си направихме една обща снимка за спомен пред колите и около 21:15 потеглихме към Асеновград. Прекрасно място за отмора, чудесен вариант за лек и ненатоварващ преход, великолепна гледка. Определено си заслужи ходенето !

17.10.14 г.

17.10.2014 - Изкачване на връх "Соколица" 1701 м и връх "Орфееви скали" 1917 м (Централни Родопи)

Н връх "Соколица" 1701 м
Връх Соколица се намира между курорт "Пампорово" и еко пътека "Невястата". До върха минава добре очертана пътека, която започва от беседка, намираща се на около 10 метра над пътя.

 Ако слизате от Пампорово трябва да сте много внимателни, защото е твърде вероятно да не видите беседката, да слезете до паркинга пред началото на "Невястата" и да се налага да се върнете обратно за да я търсите. На шосето под беседката има малко уширение, на което спокойно могат да се оставят до 4-5 коли.

От беседката до върха пътя е разделен на две части - по-лека, която е в рамките на около 300 метра. Стигате до голяма стрелка, сочеща нагоре, която е направена от камъни. От нея започвате много стръмно изкачване по трудно забележима пътека сред скалите. Тук обаче няма как да се изгубите, защото гората е стара и разредена. След около 400 метра изкачване излизате на самия връх. Той представлява самотен скален масив, който се вижда изключително добре от пътя към Смолян и от самия град, а гледката от него е вълшебна. Виждат се Смолян, Перелик, Пампорово, върховете Преспа и Свобода. Може да се каже, че при хубаво време виждате половината Родопи. А ние уцелихме идеалното време.

Горе на самия връх има неголям (около 1,50 м) кръст, който е дарение от работещия навремето (1994 г) "Тютюнев комбинат" в Асеновград. Драго ни стана !

Ето и няколко интересни легенди за връх "Соколица":

-  Легендата разказва, че в подножието на върха се скрила жена с дете на ръце, за да се спаси от турците. Но когато те я открили, тя успяла да се изкачи на върха, оставяйки детето си на Божията милост. Майката нямала сили да убие детето си, но смело се хвърлила от върха. Изведнъж се превърнала на сокол, който литнал във висините. Поверието казва, че и днес в подножието на Соколица се чува детски плач.

- По време на османското нашествие под скалата били съсечени млада жена и невръстното й дете. Жената отказала да издаде мъжа си и неговите другари, закрилници на българите.

След серия снимки, започнахме слизането и след 15 минути бяхме отново до беседката. Предстоеше ни и втория връх за деня - "Орфееви скали".

На връх "Орфееви скали" 1917 м
За връх "Орфееви скали" поемате по отклонението от главното шосе, което след 3 км ви отвежда до един от 100 НТО - връх "Снежанка" 1916 м, заедно с построената в периода 1976-1978 г. телевизионна кула. Малко преди кулата (на около 300 м) има поляна. Оставате колите тук и по маркировката и указателните табели започвате много лек и приятен преход, който е почти по равно.

През пътеката минава вело маршрут, който видимо е много добре поддържан. Пресича се и лифт, от който се вижда като на длан местността "Хайдушки поляни". Много красиво място и страхотна гледна точка. От това място започва спускане, което след около половин километър води до кръгла дървена маса. От тук до панорамната площадка на върха са 10 метра. Една от най-хубавите гледки, които съм виждал в Родопите.

Легендата гласи, че Орфей е черпел вдъхноведние за песните си от гледките, разкриващи се от скалата. Седял и свирел на арфата си, а песните се носели из целите Родопи. От високите Орфееви скали като на длан се виждат Смолянските езера, пръснати навсякъде по долината на река Черна. В миналото те са били около 20 на брой, но днес добре оформени са само 7. Само месец преди това с Петя и Митко Ваклинов бяхме минали край езерата по време на 160 километровия преход от Асеновград до Триград и ни стана много мило, спомняйки си тези чудесни моменти.

Ако имате нужда от лека и приятна разтоварваща разходка - това е вашата дестинация. Въпреки, че съм ходил из Родопите повече от колкото из асеновградските кафета, тези два върха не ги бях качвал досега и се превърнаха в поредните перли от красивата огърлица родопски върхове, на които съм бил.

14.10.14 г.

14.10.2014 - Архиерейска служба за Петковен във Воденски манастир "Св. св. Кирик и Юлита'

 Пловдивски митропит Николай
За пръв път от много, много години в манастира щеше да има архиерейска служба. И то в съслужение на трима епископи.  Няма да се разпростирам в големи подробности, но искам да спомена факта, че за броени седмици манастира е започнал да блести и духовно и материално.

Преди в манастирската църква "Св. Параскева" се ширеше един дух на изоставеност, запущение и разруха. Сега за това малко време, в което митрополията влезе във владение, иконостаса е изцяло почистен и блести с пълния си блясък, стенописите са почистени, пода е застлан с красиви килими, скелето е премахнато.

За празника освен многото духовници имаше и гостуващ румънски мъжки хор, който заедно с митрополитския хор "Св. ап. Ерм" огласяха антифонно целия манастир. Освен Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, другите епископи, участващи в службата бяха Месемврийски епископ Яков и Деволски епископ Теодосий. Гости на службата бяха общественици, политици, хора на изкуството, д-р Емил Караиванов - кмет на Община Асеновград и много други. 

11.10.14 г.

Тиймбилдинг IV + Plastic Bo. на живо - 10-12.10.2014 - хижа "Преспа"

Изглед от хижа "Преспа"
Предстоеше страхотен уикенд. Още в петък с Топа се качихме горе. Времето - прекрасно. Толкова прекрасно, че в 14:30 вече бяхме на масата пред хижата, вдигайки скромни наздравици. До вечерта времето мина така - хапване и пийване. Абсолютен релакс.

Около 20:00 дойдоха петъчната група. Дойдоха и Иво с агнетата. Всичко бе подготвено за другия ден и така спокойно прекарахме остатъка от вечерта в гледане на мач (България - Хърватска 0:1) и сладки приказки. Янчо посвири на гайда, Петя, Митко, Тошко, Светльо и Стефчо играха луди хора и от сега можеше да се каже, че ако деня се познава от сутринта, то купона в петък означаваше, че в събота ще е лудница. Лека нощ.

Добро утро. Петъчната група тръгна към преход по познатите ни от миналата година върхове "Свобода" и "Преспа". Ние с Иво, Вальо, Стефан и Сашо слязохме до пътя за да помогнем да се изгради един дървен понтон, по който после джиповете да може да минат. След това закарахме апаратурата с на Иво джипа до горе и започнахме да се приготвяме за готвенето на агнетата. Със задачата се зае бащата на Вальо и на Стефан, който много внимателно и майсторски поддържаше огъня и жарта под двата казана с агнешко месо.

Около 17:00 първите хора започнаха да идват и така до към 20:00 ч. Ванчо идвайки бе закъсал, но отивайки с Иво до там той се измъкна от калта, Вече посрещайки последните хора изкарахме агнетата, наредихме масите и настанихме всички около 50 човека. Включихме апаратурата и започна купона.

Софрата
Аху-иху и така до 06:00. Легнахме да спим, доволни и предоволни. На другия ден стабилна група тръгна за преход в околностите на Славейно, а останалите лека полека започнаха да се оправят за слизане.

Всички останаха доволни, купона беше супер, времето беше прекрасно. Винаги като се качим на "Преспа" оставаме с прекрасни впечатления. Това е заради атмосферата, заради доброто сърце на хижаря бай Асен, заради нашите добри приятели - дървосекачите.

Ханчо и Стойчо много се накефиха, Бобито също и си обещахме пак да идем да си направим едно свирене сред тишината и спокойстивто на Родопа, което те кара да забравиш за всичко и да се слееш със всяка тревичка и всяка елова клонка. 

8.10.14 г.

08.10.2014 - Изкачване на връх "Сини връх" - 1537 м

Пред пирамидата на върха
В мъгливия ранен следобед тръгнахме за втори път да превзимаме първенеца на нашата община - връх "Сини връх". Този път не правихме експерименти да търсим кратки пътища, а оставихме колата точно там от където започва маркирания път за върха.

След като минете село Врата, от там имате разклонение за село Три могили и за Беланташ. Продължавате за Три могили и след няколкостотин метра асфалта свършва и се продължава по макадамов път, който след около 2 км ви отвежда до уширение на което оставяте колата. От тук започва черен път с табели и маркировка, която обаче иска подновяване. Около нас имаше огромни сърнелки, но нямахме време за тях. Драпахме по разкаляния черен път, който трупчийките бяха направи непознаваем.

След известно време решихме да изоставим обраслото подобие на пътека и заходихме право нагоре към билото, където трябваше  да е пирамидата. В началото има стара букова гора, която от сеч е доста разредена, така че няма проблеми с ориентировката и придвижването, но последните двеста-триста метра преди върха се превръщат в ад. Никаква пътека, никаква ориентировка.

Вариант ви е да се движите по билото и да търсите пирамидата. Ако нямате gps става доста по-сложно, защото ви се налага да налучвате, но ние пуснахме машинката и след известно време ходене из храсталаци под проливния дъжд излязохме на малка площадка, може би 2 х 2 м, на която е пирамидата. Направихме снимка за спомен и решихме да слезем от другия край на върха, за да излезем на черния път за Три могили, да повървим 2-3 км пеш и да се върнем при колата.

Хубав маршрут, но има много работа по него. Дано да се обърне внимание, защото тази част от Е-8 става вече нефункционална, и хората вместо по него, вече предпочитат маршрута през Безводни през връх Чиляка.  

12.09.14 г.

08-13.09.2014 - От Асеновград до Триград (160 км) - Ден пети (петък)

Едно от Смолянските езера
Сутринта направихме една разходка от хижата до самите Смолянски езера, за да направим по няколко снимки и да се полюбуваме на красотата им. Постояхме половин час в обикаляне из района, след което се прибрахме в хижата, събрахме раниците и отново поехме на път.

Според разписанието на маршрута ни чакаха отново между 25 и 30 км, затова трябваше да сме съсредоточени и стегнати в ходенето. От хижата се тръгва или по пътека, която обикаля шосето, или направо по шосето. То идва от Смолян и отива към село Стойките. На около 1650 м. има място, наречено "Превала" от където то започва да слиза надолу, а разклонение тръгва за връх "Голям Перелик". Именно по него трябваше да се отклоним и ние.

След като походихме 2-3 км по пътеките, които бяха успоредни на шосето, се принудихме да извървим разстоянието до "Превала" по асфалта. За късмет започна и да вали и си помислихме, че този ден ще е отново подобен на първите два. Скрихме се за малко под елите, които бяха край пътя, но то пък след десетина минути спря. Продължихме и след 4 км стигнахме този "Превал".

Параклис "Св. Пантелеймон" в местност "Превала"
Тук имаше хубав параклис "Св. Пантелеймон" и чешма, на чиито надпис бе споменат и френския лекар Пол Люкас, на чиято предвидливост днес дължим "Асеневия надпис". Спряхме тук да хапнем, да пием по една студена вода, да се преоблечем, че макар и слаб, дъжда ни намокри.

Поехме по асфалтовия път към хижа "Перелик", до която имаше 6 км. Напук на всички наши очаквания за лошо време, небето започна да се изяснява и небето на около 2000 м, вече беше синьо с тук-там облачета. На тази надморска височина като цяло времето е много непроменливо и ако трябва да си правиш някакви планове, то те може да са само в рамките на следващите няколко часа. Не и за повече време напред.

По пътя срещнахме две жени, които бяха брали гъби и направо ахнаха като видяха нашата цяла торба хубава сърнелка. Като цяло обаче почти досега не бяхме срещали хора по пътя, с изключение на един дядо от Дряново, който видяхме между "Пашалийца" и "Момчил юнак".

Около 13:00 вече бяхме в хижа "Перелик". Там поговорихме с хижаря, осведомихме се още по-добре за маршрута до хижа "Ледницата" и от там по пътека, пресякохме черния път, който водеше към поляните, излязохме около 13:30 на параклиса "Св. св. Кирик и Юлита", недалеч от мястото, където преди 2 месеца бяхме на Перелик Jazz Fest.

Митко показва на Петя връх "Карлък"
Тук вече започна да се усеща, че може би ще има сериозен дъжд, заради събралите се над главите ни тежки облаци. Питахме местни събирачи на боровинки и те ни успокоиха, че няма да вали. След сериозна дискусия за това какво да правим, решихме да си продължим по планувания маршрут.

Точно в 14:00 тръгнахме от беседката до параклис "Св. св. Кирик и Юлита" в посока връх "Карлък". Този маршрут го бяхме минавали в началото на лятото, така че, нямаше с какво чак кой знае какво да ни изненада. По едно време над нас пекна такова прекрасно слънце, че чак се одрямахме близо половин час. Толкова приятно и топло време. Конете, които предния път бяха тук, сега ги нямаше, но после ги видяхме на по-долни тераси.

Направихме още една голяма почивка на "Камъните", както ги нарекохме. Това бе мястото преди навлизането в еловата гора, която води до подстъпите на "Карлък". Тук и миналия път спряхме за обяд и за отдих.

Качихме върха около 18:20. Направихме си снимки, сменихме и знамето, което беше в окаяно състояние и поставихме ново, което бяхме приготвили предварително. Вятър имаше доволно, видимост също, но въздухът не беше толкова кристално чист както миналия път и видимостта към селцата и махалите в подножието на "Карлък" бе малко намалена. В 18:40 започнахме нашето слизане, защото до хижа "Ледницата" имахме час и половина светлина и 550 метра денивелация.

На връх "Карлък" 2188 м
Всеки, запознат с теренните особености знае какво значи такова слизане за такова време при маршрут от 3 км. Пътеката бе ясна, видимостта бе добра, но спускането бе убийствено.

Километър след върха се спряхме. Аз отидох да снимам един параклис, а Митко и Петя ядоха малини. Тези ми снимки ни позабавиха, но нямаше нищо фатално. Набрах и още 5-6 хубави сърнели и продължихме надолу. От тук започна лудницата. Имаше моменти, в които наклона бе 40-45 градуса. Супер брутално надолнище. На всичкото отгоре водата от дъждовете бе отмила голяма част от почвата и там бяха останали само хлъзгави камъни и още по-хлъзгави коренища. С две думи е по-добре това да се качва, отколкото да се слиза.

Вече по сумрак видяхме в далечината хижата. Ускорихме крачката, за да пристигнем по-бързо, да се измием, да си направим гъбите, да хапнем. Хижаря обаче е един от най-големите темерути, който някога сте виждали. Още от вратата започна "Имате 10 кюфтета, ще си ги ядете в стаята", "Не може да ползвате трапезарията", "Банята може да ползвате само на челник". Потърпях го 2 минути и аз му отворих уста, та се сепна малко, а и нямаше как да е иначе, защото сам, а ние двама непознати, на 1 час от Гела е малко неразумно да се държиш идиотски и предизвикателно. Ще има да ядеш сурвачки, та пушек ще се вдига, че и няма кой да те чуе.

Хижа "Ледницата"
Отщя ни се да си правим гъбите, защото варианта бе да ги направим отвън, на огън, а температурите си бяха сериозно ниски.

Хапнахме, пооправихме се, леглата бяха ужас. Пружините ако легнеш с повече ряз, може да си удариш гърба в земята. Едно върху друго, навързани с рафия и тел, в някакъв опит да се получи двукатно легло, стаите бяха пародия. Печката беше наполовина без ламарина и можеше да се види как дървата вътре горят. Прозореца се състоеше от няколко парчета стъкло, които при един по-силен порив на вятъра може да заколи някой без проблем. Изобщо крайно възмутени коментирахме държанието на този абсолютен дебил, който май имаше и някакви психични отклонения, защото навсякъде се заключваше с катинари, резета, не даваше достъп на никой до нищо и поне за мен това не е поведение на психически стабилен и уравновесен човек.

Препоръчвам на тези, които ще ходят до там, да отсядат в Гела. Този простак ще ви изкара извън нерви, а някоя по-буйна компания може да му хвърли едни хубави шамари, ако не успее да издържи на провокативното и откровено идиотско поведение на този темерут. Аз лично ще използвам цялата си административна власт и позиции, за да уведомя нужните органи за това, как тези хора си "вършат работата" и как гонят туристите от хижите.


Ден четвърти - петък
изминати 28 км (общо 130 км)
положителна денивелация 1400 м (общо 6300 м)

11.09.14 г.

08-13.09.2014 - От Асеновград до Триград (160 км) - Ден четвърти (четвъртък)

Изгрев на хижа "Преспа"
Добро утро ! Четвърти ден се изтърколи в нашата програма за изминаване на 160 км от Асеновград до Триград. Сякаш като по поръчка точно по средата на прехода имахме страхотно зареждане в едно от най-красивите места на Родопа - хижа "Преспа". Един изгрев там ти дава толкова сили, колкото ти дават стотици други гледки взети заедно.

Пихме по един чай, и въпреки увещанията на бай Асен да пием по една ракия, отказахме учтиво, взехме багажа и газ към следващата спирка - хижа "Смолянски езера". Тя отстоеше на около 30 км от хижа "Преспа", така че си имаше стабилно ходене за този ден.

Минахме транзит през "Хайдушки поляни", от хижа "Момчил юнак" се изкачихме на билото и после по него отидохме до параклис "Преображение Господне", където има голям кръст и две огромни знамена. От тук на мен лично ми е една от гледките фаворит изобщо. Родопа се е разляла пред вас (особено от юг), дори се виждат и планинските вериги в северна Гърция (особено ясно се различава планински рид "Гюмюрджински снежник"). Горещо препоръчвам на всеки, който има възможност да посети това вълшебно място, което пък зимата се превръща в кокетен спортен център.

"Хайдушки поляни"
След кратка безмълвна почивка, слязохме по доста сериозното надолнище до сградите на спортния център, хапнахме по един залък и поехме по асфалта, който трябваше да ни отведе до "Рожен". До тук бяхме изминали 8 км.

До "Рожен" ходенето не предложи кой знае какво. Асфалт, автомобили на рядко, тук-там хора по съседните на шосето вили. На разклона за Обсерваторията (НАО "Рожен") спряхме да починем малко и отново поехме към началото на роженските поляни.

Хотел "Рожен" от времето на соц-а, вече е модерен хотелски комплекс и отново в най-скоро време ще заработи. Пресякохме шосето на мястото, където то се слива с идващия от Соколовци и продължаващ за Проглед и Чепеларе път и на малък кът за отдих направихме обедната си почивка. Вече бяхме изминали 16 км и се движихме повече от добре.

Един човек, който се въртеше в района ни каза, че пътеката, която продължава право нагоре от мястото, където обядвахме води до "Пампорово" за 40 минути. Да, обаче ние на такива "прогнози" вече отдавна бяхме спрели да вярваме, понеже не един и два пъти те ни изиграваха лоша шега в планирането на времето. Гледайки оставащия километраж си имаше поне 3 часа стабилно ходене.

На местност "Картола"
От тук черния път ставаше много стръмен, а този пасаж продължи около 2 км. След това нещата започнаха да се нормализират и той следваше извивките на хълмовете. Минахме през сечище, кални участъци и след около 2 часа бяхме на първата ни среща с "Пампорово" - излязохме пред хотел "Белмонт".

От тук, след кратка пауза започнахме да се провираме през хотелчетата, които се появяваха едно след друго и не след дълго излязохме на шосето, което минаваше през комплекса в посока Смолян. След около километър по него се спряхме за покупки в магазин под един от хотелите - "Замъка". Първи допир с цивилизацията от доста време насам, че чак и wi-fi. Рай за имащите модерни телефони.

Напазарихме, отпочинахме, Митко и Петя хапнаха по един сладолед и газ нагоре към писта "Стената". Когато стигнахме до подножието и решихме да не заобикаляме от ляво, а направо да се качим по нея. Много сериозен наклон, но когато вървиш бавно и с определено темпо ти се струва сякаш си вървиш по нормална пътека. Оттам - гледка великолепна. Времето обаче си вървеше, ние бяхме извървели 23 км и нямахме възможност много да се замайваме в опиянение от пейзажи.

След като качихме "Стената", продължихме нагоре и между пистата и кулата "Снежанка" поехме наляво по едно каменно дере. От там излязохме на пътя за кулата, продължихме нагоре и след около километър излязохме на пътеката за връх "Орфееви скали" и хижа "Смолянски езера"

Между "Рожен" и "Пампорово"
От тук се върви около километър по билото. Скоро на това място имаше "Pamporovo Bike Cup 2014" - единственото голямо международно състезание по планинско колоездене в дисциплини спускане и кроскънтри в България за годината. Навсякъде имаше ленти, маркировка и като цяло си личеше, че това е било доста добре организирано събитие.

Маршрута за хижа "Смолянски езера" започва в дясно от билото, след връх "Орфееви скали". Това беше една от най-трудните като спускане отсечки в целия преход. Около 350 метра денивелация се сваля в рамките на 40 мин. Просто ако не са ви здрави капачките на коленете не знам как ще се оправите. Още повече, че слънцето отдавна се беше скрило, тъмнината ни обгръщаше все по-осезаемо, а в елова гора е най-неприятното нещо да те хване нощта. Първо заради дивите животни, второ заради възможност от контузии.

Вече бяхме изминали 29 км и последните метри бяха трудни заради разкаляните пасажи от пътеката. Наоколо вече чувахме музика, а gps-а ни показваше, че до хижата имаме не повече от километър.

След стабилно надолнище (последното за деня), стигнахме до местността "Смолянски езера". Тук вече черния път стана равен. Минаваше се досами езерата, но заради тъмнината решихме да дойдем на другия ден и да ги заснемем.

Хижа "Смолянски езера"
На езерата има изградени кътове за отдих и по герултията стана ясно, че те са и доста посещавани. Младежки компании бяха запалили огньове и врякаха с пълно гърло, чалгата думкаше на макс и всичко беше както си трябва за България.

От езерата маршрута продължава около половин километър по асфалта, завива надясно по пътека и след няколкостотин метра излязохме пред хижата. Шок! Хижата не свети, само две прозорчета, от които някаква жена само надникна, когато започнахме да викаме и да свирим. Предната вечер бай Асен (хижаря на "Преспа") се обади изришно, че пристигаме, но въпреки всичко явно някой не беше разбрал, Наложи се пак да се обаждаме и след 20-тина минути всичко бе наред.

Хижата - по-скоро мизерийка за цените си, но няма да изпадаме в подробности. Хапнахме, погледахме телевизия и се проснахме уморени за да победим умората от поредния ден на този преход.

Ден четвърти - четвъртък
изминати 30 км (общо 102  км)
положителна денивелация 1100 м (общо 4900 м)

10.09.14 г.

08-13.09.2014 - От Асеновград до Триград (160 км) - Ден трети (сряда)

Снимка на фона на връх "Могила" 1383 м над с. Дряново
Станахме окрилени от хубавото време, пихме по един чай и поехме по приятния участък, който щеше да ни отведе до хижа "Момчил юнак", намираща се малко преди "Хайдушки поляни". Мислих си, че на фона на предните два дни и равния терен ще има огромни кални коловози, но се оказа, че пътя си е доста наред.

 На около 4 км от началото му се стига до едни изоставени постройки (вероятно навремето тук е имало селскостопански сгради). Тук в ляво се тръгва по пътеката, която слиза в село Дряново и Лъки, а в дясно се продължава за "Момчил юнак". Следва около 4 километра ходене през сечища, след което идва сериозно нагорнище в рамките на няколкостотин метра и пристигате на една чешма с много хубав навес и пейки. Тук обядвахме и починахме около половин час.

Чешмата беше заобиколена с ливади, а над пътя намерихме няколко големи манатарки. Митко и Петя си отпъпиха на малини, ягоди и други горски вкусотии, а аз бях зает в търсенето на гъби. След още 4 километра, точно когато бяхме на най-високата точка от терена за деня (1830 м) внезапно ни заваля дъжд. Скрихме се под дърветата, защото се виждаше, че не е нещо сериозно. Така изкарахме почти до началото на "Картофохранилището". Дъжд, намиране на заслон под дърветата, преход и пак всичко отначало.

Вече бе станало 17:00 ч., когато бяхме на последните метри преди огромните площи картофени насади над село Момчиловци.

Бране на малини
Чухме се с Иво Търънски, с който мислихме да се видим на "Момчил юнак", но той предложи да дойде да ни вземе от там с неговия джип и да ни закара на "Преспа", където и да отседнем за вечерта. Иска ли питане ? Стрико Асен пак щеше да извади чувала с фокусите :)) Ракия, Гошко,  Алекс :)) Знаете ....

В началото на пътя за "Момчил юнак" под ски център "Картола" спряхме за половин час, понеже отново ни заваля, но по всичко изглеждаше, че това ще е последния дъжд за деня, а се оказа че е и последния до края на прехода. Часът вече бе 18:00, а ние продължихме към "Момчил юнак". Тук също нямаше кал, а и се виждаше лек кърпеж на пътя за "Хайдушки поляни", вероятно по случай скоро проведения тук събор на шест съседни села.

До хижа "Момчил юнак" има една бивша резиденция на Тодор Живков, от която щяхме да си купим някаква храна и нещо за пиене. Вътре беше изключително луксозно, пълно с трофеи и дърворезби. Хората в резиденцията бяха една идея по-нелюбезни от висящите мечки по стените. За 6 домата, 3 краставици, 1,5 л газирана вода "Михалково" и 10 кебапчета, цената беше 22 лв :))

Тръгнахме към "Преспа", но решихме да се чуем с Иво, понеже вече беше станало 19:00 и имахме точно час за да стигнем "Преспа", а това време беше твърде недостатъчно.

Изглед от "Преспа" на свечеряване
Иво се оказа съвсем наблизо, взе ни и бавно, сред огромните кални пространства се качихме до хижата. Бай Асен, Стефан, Вальо и баща им бяха вече там и сладко си пиеха аперитива. Ние се измихме (на бай Асен банята беше на 90 % готова), разтоварихме се и седнахме да вечеряме и да тръзнем по 2-3 ракийки.

Винаги като съм на "Преспа", сякаш съм си у нас, с тази разлика, че у нас е няколко идеи по-чисто и подредено. Когато обаче "Сърце е широко", то нямат особено значение дребните, поправими битийни детайли. Хубави хора, сладки мохабети, люта ракия, вкусна храна и печени манатарки. Кеф !

Ден трети - сряда
изминати 27 км (общо 72 км)
положителна денивелация 900 м (общо 3800 м)

9.09.14 г.

08-13.09.2014 - От Асеновград до Триград (160 км) - Ден втори (вторник)

Изглед към село Борово, "Беланташ" и "Сини връх"
Станахме, хапнахме и се отправихме към отсечката, която трябваше да ни отведе до хижа "Пашалийца". Уж го смятахме 5-6 километра, после станаха 8, а накрая излязоха 11.

От Югово се хваща черния път, който започва в края на селото (посока Лъки), който лъкатуши по гънките на планината, преминава едно дере и излиза на местността "Юговските ливади". От там черния път продължава, до момента, в който от него започва стръмна пътека, която по нашия трак беше пътеката за хижата. Тук познатата история - има пътека - няма пътека. Всичко обрасло и човек се чуди на къде да поеме. Добре че Митко имаше трак, иначе просто забравете да се оправите.

След около 2 часа пресякохме един доста стръмен връх и вече на 1400 м надморска височина се сляхме с пасаж от пътеката, който беше маркиран и със табели. Като да не повярваш. След километър се излиза на голяма поляна със намираща се на нея ловна хижа. Следва пасаж по широка пътека, който изведнъж влиза в гъста гора и тук започва филма. Всичко е обрасло, минаваш през стари сечища, които тотално са унищожили де що е имало като пътеки, папрати, високи по два метра.

Аз лично много напалих, защото не може да пускаш туристите да тръгват по такава пътека без да и знаеш моментното състояние, без да си сигурен, че няма опасност за здравето и сигурността на туристите. А по хижите стоят табели с надписи "Пашалийца - Марциганица - 7 часа" или обратното. Да, ама не !

На сушина в беседка на 2 км преди хижа "Пашалийца"
Виждаш табели, маркировка а до тях папрат по 2 метра, гора, която е израснала на някогашните пътеки и това мен лично супер много ме изнерви. Последната преграда беше сякаш декор от филм за войната във Виетнам. Митата буквално плуваше над папрата с цел да го смачка и да мине отгоре.

Задуха беше много голям и не след дълго започна да вали. Това беше и страхотен стимул да направя един водопад от тежки майни към де що видя и се сетя. След 100 метра обаче, излязохме пред една чешма и беседка. Точно навреме ! Вече бяхме почти подгизнали, но това не ни попречи да се насладим на чудесната гледка, която ни предлагаше планината от тук. Виждаха се село Борово, "Беланташ", "Сини връх", "Кръстова гора", връх "Драганица" и почти всичко от онази част на Родопите.

След кратко съвещание, взехме решение да останем да нощуваме в "Пашалийца", защото вече наближаваше 14:00 часа, а близо 30-те км от "Пашалийца" до "Момчил юнак" просто нямаше как да ги вземем в рамките на деня. Обадихме се на Христо Божинов да пусне в групата, че неделното ходене до "Баташки снежник" отпада и ще удължим прехода от събота до неделя. Имахме време да отреагираме на така създалата се ситуация, така че нямаше проблем. Остана само горчивината, че такива хубави маршрути, които навремето са били еталон за поддържана туристическа пътека, сега са обрасли пасажи сред гората.

Продължихме под усилващия се дъжд по поляната нагоре от беседката и не след дълго перпендикулярно пред нас се показа черен път. Ние хванахме в дясно и нагоре и след като преминахме през малка поляна, поехме по стръмна пътека нагоре през еловата гора, която ни отведе отново до черен път.

С Наско (хижаря на "Пашалийца") подготвяме вечерята
Тук вече всичко ми беше познато, понеже тук стигнахме с групата, когато бяхме до "Цирикова църква" миналото лято. От тази точка до "Пашалийца" ни оставаше километър и под големите дъждовни капки стигнахме до хижата за около 15 мин. По пътя набрахме 3-4 големи манатарки.

 Наско (хижаря) ни посрещна изключително топло и радушно, запали камината и ни накара да забравим за несгодите през отминалите два дни. От тук нататък маршрута ставаше познат и нямаше проблем за минаването му, но просто проправянето на нови пътеки сред гъсталаците е кошмарно нещо и ако си тръгнал да правиш километраж, това ти е най-големия враг.

Малко преди свечеряване излязох в района и набрах още две манатарки и с това направихме горе-долу порция за вечеря. Нещо стана доста воднисто, но с неуспеха научихме много нови неща, и добихме още кулинарни знания относно готвенето на гъби. Азербайджан - България 1:2. Даже и мача гледахме :)) Условията в хижата са доста прилични, цената на нощувката е 12 лв. Може да ви се приготви вечеря, продават се напитки (алкохолни, безалкохолни и бира), така че може да идете на почивка до там с ръце в джобовете.

Ден втори - вторник
изминати 11 км (общо 45 км)
положителна денивелация 900 м (общо 2900 м)

8.09.14 г.

08-13.09.2014 - От Асеновград до Триград (160 км) - Ден първи (понеделник)

Гледка към връх "Попа" и резерват "Червената стена"
Поредното изпитание беше пред нас.  160 километра за 6 дни. Как и дали щяхме да се справим, само времето щеше да отговори.

Тръгнахме точно в 06:00 от детската градина на "Изтока". До Добростан бяхме разписали време до към обяд и в началото наистина всичко вървеше по план. За час и половина бяхме на пътеката за Добростан, след още половин час бяхме на "Пъдарската колиба", а след още половин час на "Ловната хижа", където и направихме първата по-голяма почивка. Продължихме към Добростан и когато излязохме на равния участък два километра преди селото се сблъскахме с първите кални отсечки от черния път.

В центъра на селото бяхме точно в 11:30, което беше едно добро темпо. Направихме малка почивка на параклис "Св. Илия", след което продължихме към мястото, определно за обяд - беседката на разклона за неработещата хижа "Марциганица" и черния път за местност "Сливово". Досега бяхме изминали около 18 км. часът беше около 13:30 и продължихме в много добро темпо по този голям черен път, който минава в дясно покрай параклис "Св. ап. Петър и Павел" и продължава около 2 км с лек наклон, за да се слее с пътеката за "Пашалийца", идваща от посока връх "Попа". На това място има указателни табели, пейки и маса и голяма табела, която ви казва, че навлизате в ловни територии.

От тук пътя продължава още около километър и пред вас се показва местност "Сливово". Там има нова постройка (вероятно ловна хижа), която виждате пред себе си, но се продължава само по черния път, който свива в ляво и надолу и след доста сериозно надолнище се отива до един изоставен обор, край който има няколко купи сено.

Кът за отдих 2 км преди местност "Сливово"
От там се хваща в дясно, веднага след обора, следва се маркировка и табели, които следват полусрутен зид. Излизате на пътека, която е ясна, въпреки сипеите по нея и от там виждате една огромна скала със червеникав оттенък под която минавате след около 300 метра. Следвате само и единствено пътеката, защото изгубите ли я, рискувате да прекарате нощта там.

Продължихме и след около още 2 км тотално загубихме пътеката на един завой. След около 10 мин лутане, отново намерихме пътеката и продължихме по нея, мислейки, че всичко за деня е приключило и от тук нататък ни чака ясна и различима пътека. От тук обаче започваше филма. Пътеката минава през едно дере, което е погълнало със своите храсти всичко, което навремето е било туристически маршрут. Забихме се в едни храсти, след което стреляхме няколко пъти с пистолета на Митко, защото Ицо каза че е чул ясно различимо ръмжене зад гърба си. Изведнъж се оказахме пред пропаст, дълбока около 100 м., а пътека не се виждаше от никъде. Единия вариант беше да се върнем към ръмженето и джунглата, която ни изподра, другия да преминем по скалния корниз и да търсим пътека от другия край на дерето. Избрахме второто и след много опасно преминаване по ръба на скалите, под които зееха пропастите намерихме пътеката на около 20 м в ляво от нас.

Започнахме спускане и след около 15 мин бяхме при стария "Римски" (до колко е римски не знам) мост под село Югово.

"Римски" мост под Югово
Тук нямаше нито пътека, нито просека, но след като преминахме реката, вече започваше да се очертава нещо като пътека, която бавно ни водеше към Югово. Вече бяхме стигнали 32 км, но времето беше много напреднало и решихме да се възползваме от това, че Ицо имаше къща в Югово и да пренощуваме там, понеже времето ни притискаше ужасно, а нямахме желание по нощите да продължаваме още 10 км до "Пашалийца".

Около 21:00 бяхме в центъра на Югово, доста изморени, доста одрани и леко разочаровани от първия ден. Вечеряхме и се насладихме на приятната почивка в уютната къща, от която имаше страхотна гледка към обляната от последната за годината "Супер Луна" Родопа.

Един съвет ! Не тръгвайте по този маршрут !!! До местност "Сливово" всичко е наред, но от там нататък пътеката става кошмарна. Ако не сте минавали маршрута, за да знаете от къде да следвате терена, изобщо не тръгвайте. За един ден без познаване на проблемите по трасето и с повече от три почивки до 10 мин макс, не можете да се оправите. Това са 45 км и 3000 м положителна денивелация. За по-малко от 12 часа е просто невъзможно.От Пашалийца до Асеновград е по-вероятно да се оправите, но Асеновград-Пашалийца е невъзможно.

Ден първи - понеделник
изминати 34 км
положителна денивелация 2000 м

30.08.14 г.

30.08.2014 - Plastic Bo. - Фестивал "Айляк фест", Пловдив

Плакат за събитието
Получихме покана за участие в този формат от Михаела - наша позната от Шумен, която за известно време живееше в Пловдив, после в София и като цяло беше много дейна и креативна персона. Събитието обещаваше да бъде много шарено, мястото на провеждането му също бе прецизно избрано и гаранцията за добро настроение беше налице.

В събота (30 август), когато бе и деня на нашето участие се бяхме разбрали около 14:00 на чек. След леко позабавяне (в рамките на нормалното) направихме звука и се отправихме към Коматево, където искахме да порепетираме. След репетицията се отбихме в един соц ресторант където хапнахме мъжката, пийнахме по няколко бири и се отправихме към поляната под Хълма.

Първи по програма бяха Lokmaruhu. Много интересен проект от членове на различни банди - No more many more, Светльо and the legend и прочее, които свириха много странна колаборация между Primus, Faith no More и още хиляди подобни неща в този стил. Много готино и надъхващо. Това е стилът, на който много се кефят близнаците, който не е моя, но все пак няма как да не се каже едно огромно браво на момчетата за тяхното старание, идейност и брилянтно изпълнение.

След това беше нашия ред. Бяхме с брас, имахме около 40 минути и бяхме наредили сета си с идея, да раздвижим на макс публиката. Определено се получи и хората от първата до последната песен не спряха да танцуват и да се кефят.

на сцената
Ангел (Макса) бе дошъл с доста про техника да заснеме нашия сет и изпълнението на Smallman, кадри, които после ползвахме за клипа на "Ти-ри-ри-рам". Определено беше емоционално свирене, публиката допълнително страшно много спомогна за това.

След нас мястото на сцената заеха Gabana - качествено изпълнение на триото, което винаги е марка за пловдивската сцена. Тези момчета, с които заедно правихме първите си стъпки по клубовете под Тепето се утвърдиха през годините и е удоволствие да се наблюдава всяка една тяхна изява.

Последни на сцената излязоха Smallman. Едно име, което няма нужда от представяне. Страхотно сценично поведение, страхотна визуализация и много въздействаща музика. Неслучайно хората толкова много ги харесват, а тази вечер беше едно доказателство, че наистина момчетата знаят какво правят. След края на концерта си взехме чао с момчетата и отпрашихме към Бара, където пихме по няколко и се прибрахме да почиваме след чудесната фестивална вечер. Много добро събитие, което събра и доста хора. 

7.08.14 г.

Параклисите на село Павелско - част I

1. Параклис "Св. Прокопий"
2.  Параклис "Покров Богородичен"
3.  Параклис "Св. Василий"
4.  Параклис "Св. Иван" (Св. Йоан Кръстител)
5.  Параклис "Св. Атанас" (Св. Атанасий)
6.  Параклис "Св. Дух"
7.  Параклис "Св. ап. Петър и Павел"
8.  Параклис "Св. Георги" (гробищен)
9.  Параклис "Св. Никола"
10.  Параклис "Св. Богородица" (гробищен)
11.  Параклис "Св. св. Козма и Дамян"
12. Аязмо към параклис "Св. св. Козма и Дамян"
13.  Параклис "Свето Богоявление"
14.  Параклис "Св. арх. Михаил"
15.  Параклис "Успение Богородично" (хижа "Пашалийца")