11.01.14 г.

11.01.2014 - Село Мостово, Кръстова гора, Караджов камък, Хайдут таш, Беланташ

Изглед от Караджов камък - виждат се Беланташ,
село Врата, махала Кабата, връх Драганица,
а отзад заснежените върхове на Стара планина
Един от най-добрите преходи, които сме правили. Първо заради страхотните места, които бяхме набелязали за посещение, второ, заради доброто темпо, с което направихме ходенето, почивките, храната, и така всичко започна и завърши по часовник. Тръгнахме малко след 7:00 от Асеновград и 8:00 бяхме вече паркирали колите на старта в село Мостово. Всъщност т. нар. "душевадник" от ходенето беше именно отсечката село Мостово - Кръстова гора. 2 километра адския баир. Донякъде е добре, че това е всъщност и първото изпитание, а за един преход е добре да влезете в него още от самото начало, после определено ви става по-лесно, защото всичко във вас се нагажда спрямо условията на планината. Точно след един час - в 9:00 бяхме на Кръстова гора. Предполагам няма човек, който най-малко да не знае какво е това, но все пак ще напиша няколко изречения. Връх "Кръстов" (1545 м) и манастир "Св. Троица" са всъщност едно и също нещо, което всичко наричат "Кръстова гора". Това е наистина уникално поклонническо място. Може да прочетете повече за него тук. След като се помолихме в храма, разходихме се по алеята между 12-те параклиси, посветени на 12-те Христови апостоли, отправихме своите просби към Бог пред Кръста, който е сложен точно на този връх, започнахме да се оправяме за втората отсечка от прехода ни днес. Кръстова гора - Караджов камък.

По принцип се пише, че разстоянието се взима за около час и половина. Въпреки, че ние го взехме за малко над час, по-горе посоченото време е коректно. Дори ако групата е по-голяма и се направи кратка почивка може да се стигне и до два часа.

Под Кръстова гора (от разклона за аязмото "Очното") започва голям черен път. Тръгва се по него, като след кратко изкачване излизате на една много обширна поляна, от която пред вас се разстила невероятна панорама към всичко в този район. Като казвам всичко наистина всичко. Добростанското плато, село Врата, махала Кабата, връх Драганица, Беланташ, Караджов камък, Хайдут таш. По-назад се виждат Инкая, Сини връх, Стражите, Момин камък, Хамбарташ. Зад теб се вижда Станчов камък и връх Св. Пантелеймон над село Югово. Просто няма такова нещо на света... По средата на тази поляна черният път се разклонява на две. Вие продължавате само направо по него, изкачвайки един хълм, след което влизате в голяма букова гора. Пътят през нея ви води до пътека, на която има табела "Караджов камък" и по тази пътека след около 15 мин сте пред огромните скали притиснали големия камък, който сякаш всеки миг ще падне.

Частицата от Кръста Господен, която се намира на
 Кръстова Гора
Единствения начин за изкачване на скалното плато са дървени стълби и метален перапет до тях. Изкачвайки ги, излизате на една от най-добрите гледки в района на нашата Община. Времето наистина бе с нас, защото по небето нямаше нито едно облаче. Караджов камък, подобно на Беланташ е изпълнен с каменни прорези, ниши, дело на човешка ръка. Какво е било тук - светилище или некропол се надявам да стане ясно след археологически проучвания. Че иманярите са претършували каквото има тук е повече от ясно, така че може би бъдещи проучвания ще са по-скоро в подкрепа на една окончателна теза за предназначението на този скален феномен. Тук и обядвахме, припичайки се на хубавото слънце. Беше около 12:00 когато слязохме отново по дървените стълбички и се отправихме по стръмна пътека към следващата ни спирка - Хайдут таш.

300 метра денивелация и около половин час щуро спускане из пътеки, постлани с дебел пласт букова шума. Доста екстремно. В последната си част пътеката става почти равна и се излиза на малка полянка, която се пресича, влиза се отново в гора и след няколкостотин метра се излиза в подстъпите на Хайдут таш. Тук има табела на която пише "Виолетината поляна", която визира страхотната поляна, която е между гората и скалите. Чудно място за палатки, даже си го заплюхме за лятото :) Там починахме малко и тръгнахме надолу, за да стигнем до махала Ряката и от там да започнем да се драпаме по баира, за да стигнем Беланташ. На Ряката, която се намира точно до коритото на извиращата от Сини връх река Мостовска Сушица, хапнахме по един залък и запъплихме по скалите и сипеите нагоре. На няколко пъти обърквахме пътеката, т.е. карахме напряко по скалите и през храсталаците, но най-сетне излязохме на пътеката, която ни отведе в подстъпите на мистичното скално плато.

Водата ни вече бе свършила и чешмата, която се намира в южния край на Беланташ дойде точно на време. Тя е посветена на местен жител, откривател на плочка на бог Сабазий. Напълнихме бутилките и се качихме горе. Последните слънчеви лъчи нежно ни галеха, но нетърпеливо ни подсещаха, че скоро ще се скрият и трябва да тръгваме.

Беланташ
Слязохме от Беланташ от северозападната страна, обходихме го целия и когато пътеката свърши, запрашихме право през гората. От там излязохме на един черен път, по който в разрез с логиката тръгнахме в посока, обратна на Мостово. След няколкостотин метра видяхме, че стигаме там, откъдето дойдохме. Хванахме една пътека, която си личеше, че не е ползвана от доста време и сред камъни, сипеи и храсти се спуснахме до речното корито. От там доМостово бяха не повече от 2 км, които обаче трябваше да преминем доста стегнато, защото слънцето вече бе залязло и бе въпрос на кратко време да започне да се смрачава. Ние с Любо побързахме напред понеже бяхме шофьори, а колите го бяхме оставили на майната си в горния край на селото и за да не мръзнат и да чакат останалите отидохме с по-бърза крачка да свършим и тази работа.

20 км, 1050 м положителна денивелация, много красоти, прекрасно време и хубава компания. Какво му трябва повече на човек ?

5.01.14 г.

05.01.2014 - Перперикон, Татул, Каменната сватба

На Татул
Първи преход за новата година. По-скоро не преход, а културна обиколка. Целите бяха ясни, но времето определено не бе с нас. Още в първите часове на деня стана ясно, че ще се борим с мъглата, а тя бе основната пречка за добра видимост и хубави гледки. Въпреки това очаквах с нетърпение срещата ми с тези туристически обекти, понеже един от важните аспекти в работата ми е да следя и да съм в час какво се случва с подобни туристически дестинации и атракциони, за да може да извличаме позитиви и да си сверяваме часовниците по работата на колегите. Много е важно човек да не си мисли че той открива топлата вода, а да се ползва от изпитани и действащи добри практики.

Първата ни цел бе Перперикон. Предварително бях заявил гид, който се оказа много добре подготвен млад мъж. Таксата за беседа в рамките на час и половина е на цена 30 лв. Входът за Перперкон е 3 лв за възрастни и 1 лев за ученици, студенти и пенсионери. Печат има на будките пред обекта. Обиколката ни сред мъглите продължи около час и половина, като в интерес на истината нищо не можеше да се види на повече от два метра напред. Мястото наистина е внушително като размери, много пари са наляти тук, а това е добре защото създава поминък под една или друга форма за местното население.

Отправихме се в посока Кърджали, след което щяхме да се отправим към Татул. Тук сякаш отрязана с нож мъглата изчезна. Кърджали се пресича и се тръгва по пътя за Момчилград, след който се продължава сред голи, каменисти хълмове и на около 5 км след градчето, което навремето беше най-неприятната дестинация за войниците във БНА, се стига до село Татул. Тук се намира и скалното светилище, което е доста по малко като размери от Асеновата ни крепост, камо ли от Перперикон. Таксата е същата като на Перперикон, което е малко странно, заради мащаба на двете, както и информационната среда. С гордост мога да заявя, че информационно и като обслужване (беседи, аниматори, безплатни рекламни материали, интернет популяризиране и информация) сме класи и пред двете взети заедно. На входа на Татул имаше един човек, който събираше таксата, но вместо по 3 лева ни взе 30 за 23-ма човека, като не ни издаде касова бележка и на всеки е ясно къде са отишли парите. Малко ме е яд и срам, че постъпихме така...

Нащракахме по много снимки, след което започнахме да умуваме дали ще се справим във времето за да идем до третата запланувана дестинация за деня - пещера "Утробата". Взехме решение да не отиваме до там, понеже късият зимен ден ни притискаше. Но все пак имаше два часа светлина и решихме да отидем до каменния феномен "Каменната сватба", който се намира на няколко километра от Кърджали.

Каменната сватба
Оставихме колите в близост и продължихме около 200 метра пеша. Това нещо беше зашеметяващо. Природата се бе развихрила и във своето въображение бе нарисувала хиляди странни фигури, които наистина приличат на една огромна каменна сватба. Най-важната фигура са двете образувания, които са всъщност "младоженците", които и виждате на снимката. Много въздействащо наистина. За да не бягаме от принципите си друснахме такова хоро на поляната пред феномена, че разглеждащите наоколо туристи се шашнаха. Кво ли си викат "Тия да не са ги пуснали от лудницата?" :) На връщане решихме да минем напряко през улеите, създали се между фигурите и излязохме право на полянката от която слязохме на идване. Заредени с приятни емоции поехме обратния път към Асеновград, но отново в района на Перперикон ни връхлетя такава мъгла, че направо до Асеновград карахме с 30 км в час. Мъгла та мъгла :) С нож да я режеш ! :) Много красиви места - препоръчвам горещо !