29.04.14 г.

28.04.2014 - Параклисите на село Козаново

Гробищен параклис "Св. Димитър"
Село Козаново е разположено на едва 7 км. източно от Асеновград и планината Родопи и на около 30 км. от Пловдив. Близо до селото се намират няколко манастира (Араповският манастир Света Неделя -на 1-2 км., манастирът Света Петка - на 8-9км., манастирът Свети Кирик - на 8-9 км.), както и три язовира.

Най-голям от тях е язовирът 40-те извора, използван и като база на отборите по кану-каяк от Пловдив и региона.

Писмени сведения от създаването на село Козаново няма.От разкази на стари хора от селото живели през ХIXв. то е съществувало като малка махала, но не на същото място на което е сега, а на юг по поречието на долното дере. Какво е било другото име не се знае. На около повече от километър по поречието на долното дере където сега се намира язовира "Цигангата" от западната страна на язовира се намирало турско село също с неизвестно име. През този период в селото имало един козар, който си е направил къшла на козите на така наречената "Великденска каба"- сегашното футболно игрище. И понеже турците често са нападали българската махала се наложило българи да се преместят и живеят на сегашната долна махала на селото, като по този начи са избягвали нападенията на турците защото не можели да ги видят.

Жителите на селото се занимавали с земеделие, животновъдство и най-вече с отглеждане на буби за коприна. Поради това са произвеждали голямо количество пашкули което е турско наименоваие, а българското е козан и незнайно кога през ХIXв. селото възприема името Козаново. Сега вече селото е нараснало на триста къщи и около хиляда души жители, предимно източно-православни. Не е известно да е имало друго име.


Гробищен параклис "Св. Димитър"  


Гробищен параклис "Св. Димитър" - иконостас
Намира се в югозападната  част на селото. Входът е от север. Прозорците са изпълнени като имитация на стъклопис. На външната стена има стенописен образ на Св. Архангел Михаил. Връзката не е случайна. В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека.

 На Свети Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница, една от трите големи задушници през годината. В олтарното пространство няма св. Престол. На западната вътрешна стена има четири сцени, описващи житието на Св. Димитър.


Параклис "Св. Атанасий"

Параклис "Св. Атанасий"
Намира се в югозападния край на селото. Поддържа се от местно семейство, което се грижи за благоустрояването на параклиса и пространството около него. За съжаление няма табела, която да указва светията - патрон. В разговор с местни хора научих, че всъщност параклиса се казва "Св. Атанасий".

На над 200 години, в последствие преустройван, явно историята му е забравена или поне един от хората, които имат поглед върху историята на християнския живот в селото сподели че той лично не знае повече подробности за него.

Забележка към обслужващия селото свещеник, която трябва да вземе под внимание. Освен това заключените параклиси са много неправилна практика. Аз обичам влизайки в параклис или храм да гледам стенописите. Не само като изпълнение и качество. Храмовата стенопис е като отворена книга - показва местни светии, както и интересни библейски сюжети. Изобщо заключен параклис или храм е като красив манекен - бездушен и ням.


Параклис "Св. Успение Богородично"


Параклис "Св. Успение Богородично"
Въпросният човек, за когото споменах по-горе, запознат с параклисите и тяхната история се казва Димитър Георгиев. Именно в неговия двор с лични средства той е издигнал малък, но кокетен параклис "Св. Успение Богородично".

Търсейки приемственост винаги в новите параклиси и стари разрушени такива, го попитах дали е въздигнал този молитвен дом на мястото на стар параклис или храм. Според преданието тук е имало някаква богослужебна сграда, но и той не можеше да ми каже точно каква и през какъв исторически период тя е съществувала. Самото построяване е станало под давлението  на неговата майка, която пет години постоянно е сънувала Св. Богородица на това място и е поискала да и бъде построен параклис тук.


Параклис "Св. Неделя"


Параклис "Св. Неделя"
Намира се в непосредствена близост до гореописаните два. Районът, в който са локирани трите параклиса, включително и гробищния "Св. Димитър" е била старата част на поселището и явно хората преди години са били доста по-загрижени за поддържането на християнският си сакрум.

За да се стигне до него от центъра на Козаново (от паметника на загиналите във войните) се хваща една стръмна улица нагоре и след около 200 метра сте до параклиса. Заключен, а до него има ужасяващо сметище. Като цяло нещата не са ок. Мъртви сгради без живот, събиращи само "вярващи" по курбаните.


Параклис "Св. Власий"

Параклис "Св. Власий" (в строеж)
Намира се в източния край на селото, на около 100 м над пътя за манастир "Св. Неделя". Започнат като строеж преди над 5 години (очевидно доста амбициозен проект), работата по него от години е спряна.

Личи от километри обаче, че за него са били приготвени доста средства. Като цяло строежа, материалите, отделеното пространство край параклиса, лампите, алеите, чешмата и постамента за вход към него от северната му страна предполагат много вложени пари.  Какво се е случило обаче не знам, и в момента този строеж стои нереализиран. Дано всичко да продължи и козановци да имат още един нов, и незаключен параклис.


Храм "Св. Атанасий"

Храм "Св. Атанасий"
Класика по български. Всичко заключено, отпред изтипосана табела "Отец Щерьо Аргиров - свещеник" и телефон. Иначе достъп - йок ! Само един петел кукурига в двора, на църквата нито табела, нито надпис, указващ името и. Сещам се за един стар лаф  - "Попски рахат на село !".

Без да искам да обидя или да съм груб с никой, просто отбелязвам с убеденост за себе си, че заключен и обезличен храм е недопустимо ! Ако свещеника държи на патрона на своя храм, на деня на който аз присъствах преди доста години на подстрижението му в Асеновград, редно е да сложи поне една табела ! На фона на старанието на митрополит Николай за въздигане и благоукрасяване на храмовете, такава мърлящина е абсурдна.  

3.04.14 г.

"Арт" или гавра ?

"Варненският митрополит забранява изложба". Гръмко заглавие. Според мен обаче новината звучи така: "Гавра и обида за християните".

 Някой може ли да ме обори ?

 Като християнин се чувствам обиден, огорчен и дълбоко засегнат с това, което този човек е направил с фотографията на духовници, някои от които са светила на богословската мисъл със забележителна репутация. Ако някой си позволява да петни по този начин духовенството на България, то не знам пред кое има уважение и пред кой бог се кланя? Най-малкото трябва да имаш уважението към историята на България, а тези църковници определено са писали светли страници от нея.

Доколкото си спомням като "изкуство" се определя онова споделяне на различните виждания към есетическите форми на света, които да носят наслада на зрителя или публиката. Каква наслада може да носят изображения на Иисус Христос върху свине ? Да наричаш "арт" тази обида е доста извратено.

Нова телевизия в добре познатата стара стилистика започна скандално да търси скандала. Защо дядо Йоан забранил изложбата ? Ами защо родителите забраняват в къщи да се гледа порно ? Не е ли елементарно ? Владиката защитава накърнените чувства на своите пасоми - в случая християните от Варненска митрополия, а като цяло на всички християни. Освен това трябва да се направи едно много важно пояснение. Митрополит Йоан е изпратил молба до Иван Портних (кмет на Варна) да отмени изложбата, понеже най-малкото не е уместна по време на Великия пост, а и съвпада с 9-те месеца от кончината на дядо Кирил.

Молбата е удовлетворена.

Интересно ми е, защо се представят винаги нещата по този начин. Все някой друг е онеправдан, обиден, репересиран, рестриктиран. Това пък е моята позиция и гледна точка. Държа да се забрани подобна изложба, която накърнява моите религиозни принципи и ме обижда като християнин.

Нещо неразбираемо ли казах?