12.09.14 г.

08-13.09.2014 - От Асеновград до Триград (160 км) - Ден пети (петък)

Едно от Смолянските езера
Сутринта направихме една разходка от хижата до самите Смолянски езера, за да направим по няколко снимки и да се полюбуваме на красотата им. Постояхме половин час в обикаляне из района, след което се прибрахме в хижата, събрахме раниците и отново поехме на път.

Според разписанието на маршрута ни чакаха отново между 25 и 30 км, затова трябваше да сме съсредоточени и стегнати в ходенето. От хижата се тръгва или по пътека, която обикаля шосето, или направо по шосето. То идва от Смолян и отива към село Стойките. На около 1650 м. има място, наречено "Превала" от където то започва да слиза надолу, а разклонение тръгва за връх "Голям Перелик". Именно по него трябваше да се отклоним и ние.

След като походихме 2-3 км по пътеките, които бяха успоредни на шосето, се принудихме да извървим разстоянието до "Превала" по асфалта. За късмет започна и да вали и си помислихме, че този ден ще е отново подобен на първите два. Скрихме се за малко под елите, които бяха край пътя, но то пък след десетина минути спря. Продължихме и след 4 км стигнахме този "Превал".

Параклис "Св. Пантелеймон" в местност "Превала"
Тук имаше хубав параклис "Св. Пантелеймон" и чешма, на чиито надпис бе споменат и френския лекар Пол Люкас, на чиято предвидливост днес дължим "Асеневия надпис". Спряхме тук да хапнем, да пием по една студена вода, да се преоблечем, че макар и слаб, дъжда ни намокри.

Поехме по асфалтовия път към хижа "Перелик", до която имаше 6 км. Напук на всички наши очаквания за лошо време, небето започна да се изяснява и небето на около 2000 м, вече беше синьо с тук-там облачета. На тази надморска височина като цяло времето е много непроменливо и ако трябва да си правиш някакви планове, то те може да са само в рамките на следващите няколко часа. Не и за повече време напред.

По пътя срещнахме две жени, които бяха брали гъби и направо ахнаха като видяха нашата цяла торба хубава сърнелка. Като цяло обаче почти досега не бяхме срещали хора по пътя, с изключение на един дядо от Дряново, който видяхме между "Пашалийца" и "Момчил юнак".

Около 13:00 вече бяхме в хижа "Перелик". Там поговорихме с хижаря, осведомихме се още по-добре за маршрута до хижа "Ледницата" и от там по пътека, пресякохме черния път, който водеше към поляните, излязохме около 13:30 на параклиса "Св. св. Кирик и Юлита", недалеч от мястото, където преди 2 месеца бяхме на Перелик Jazz Fest.

Митко показва на Петя връх "Карлък"
Тук вече започна да се усеща, че може би ще има сериозен дъжд, заради събралите се над главите ни тежки облаци. Питахме местни събирачи на боровинки и те ни успокоиха, че няма да вали. След сериозна дискусия за това какво да правим, решихме да си продължим по планувания маршрут.

Точно в 14:00 тръгнахме от беседката до параклис "Св. св. Кирик и Юлита" в посока връх "Карлък". Този маршрут го бяхме минавали в началото на лятото, така че, нямаше с какво чак кой знае какво да ни изненада. По едно време над нас пекна такова прекрасно слънце, че чак се одрямахме близо половин час. Толкова приятно и топло време. Конете, които предния път бяха тук, сега ги нямаше, но после ги видяхме на по-долни тераси.

Направихме още една голяма почивка на "Камъните", както ги нарекохме. Това бе мястото преди навлизането в еловата гора, която води до подстъпите на "Карлък". Тук и миналия път спряхме за обяд и за отдих.

Качихме върха около 18:20. Направихме си снимки, сменихме и знамето, което беше в окаяно състояние и поставихме ново, което бяхме приготвили предварително. Вятър имаше доволно, видимост също, но въздухът не беше толкова кристално чист както миналия път и видимостта към селцата и махалите в подножието на "Карлък" бе малко намалена. В 18:40 започнахме нашето слизане, защото до хижа "Ледницата" имахме час и половина светлина и 550 метра денивелация.

На връх "Карлък" 2188 м
Всеки, запознат с теренните особености знае какво значи такова слизане за такова време при маршрут от 3 км. Пътеката бе ясна, видимостта бе добра, но спускането бе убийствено.

Километър след върха се спряхме. Аз отидох да снимам един параклис, а Митко и Петя ядоха малини. Тези ми снимки ни позабавиха, но нямаше нищо фатално. Набрах и още 5-6 хубави сърнели и продължихме надолу. От тук започна лудницата. Имаше моменти, в които наклона бе 40-45 градуса. Супер брутално надолнище. На всичкото отгоре водата от дъждовете бе отмила голяма част от почвата и там бяха останали само хлъзгави камъни и още по-хлъзгави коренища. С две думи е по-добре това да се качва, отколкото да се слиза.

Вече по сумрак видяхме в далечината хижата. Ускорихме крачката, за да пристигнем по-бързо, да се измием, да си направим гъбите, да хапнем. Хижаря обаче е един от най-големите темерути, който някога сте виждали. Още от вратата започна "Имате 10 кюфтета, ще си ги ядете в стаята", "Не може да ползвате трапезарията", "Банята може да ползвате само на челник". Потърпях го 2 минути и аз му отворих уста, та се сепна малко, а и нямаше как да е иначе, защото сам, а ние двама непознати, на 1 час от Гела е малко неразумно да се държиш идиотски и предизвикателно. Ще има да ядеш сурвачки, та пушек ще се вдига, че и няма кой да те чуе.

Хижа "Ледницата"
Отщя ни се да си правим гъбите, защото варианта бе да ги направим отвън, на огън, а температурите си бяха сериозно ниски.

Хапнахме, пооправихме се, леглата бяха ужас. Пружините ако легнеш с повече ряз, може да си удариш гърба в земята. Едно върху друго, навързани с рафия и тел, в някакъв опит да се получи двукатно легло, стаите бяха пародия. Печката беше наполовина без ламарина и можеше да се види как дървата вътре горят. Прозореца се състоеше от няколко парчета стъкло, които при един по-силен порив на вятъра може да заколи някой без проблем. Изобщо крайно възмутени коментирахме държанието на този абсолютен дебил, който май имаше и някакви психични отклонения, защото навсякъде се заключваше с катинари, резета, не даваше достъп на никой до нищо и поне за мен това не е поведение на психически стабилен и уравновесен човек.

Препоръчвам на тези, които ще ходят до там, да отсядат в Гела. Този простак ще ви изкара извън нерви, а някоя по-буйна компания може да му хвърли едни хубави шамари, ако не успее да издържи на провокативното и откровено идиотско поведение на този темерут. Аз лично ще използвам цялата си административна власт и позиции, за да уведомя нужните органи за това, как тези хора си "вършат работата" и как гонят туристите от хижите.


Ден четвърти - петък
изминати 28 км (общо 130 км)
положителна денивелация 1400 м (общо 6300 м)

11.09.14 г.

08-13.09.2014 - От Асеновград до Триград (160 км) - Ден четвърти (четвъртък)

Изгрев на хижа "Преспа"
Добро утро ! Четвърти ден се изтърколи в нашата програма за изминаване на 160 км от Асеновград до Триград. Сякаш като по поръчка точно по средата на прехода имахме страхотно зареждане в едно от най-красивите места на Родопа - хижа "Преспа". Един изгрев там ти дава толкова сили, колкото ти дават стотици други гледки взети заедно.

Пихме по един чай, и въпреки увещанията на бай Асен да пием по една ракия, отказахме учтиво, взехме багажа и газ към следващата спирка - хижа "Смолянски езера". Тя отстоеше на около 30 км от хижа "Преспа", така че си имаше стабилно ходене за този ден.

Минахме транзит през "Хайдушки поляни", от хижа "Момчил юнак" се изкачихме на билото и после по него отидохме до параклис "Преображение Господне", където има голям кръст и две огромни знамена. От тук на мен лично ми е една от гледките фаворит изобщо. Родопа се е разляла пред вас (особено от юг), дори се виждат и планинските вериги в северна Гърция (особено ясно се различава планински рид "Гюмюрджински снежник"). Горещо препоръчвам на всеки, който има възможност да посети това вълшебно място, което пък зимата се превръща в кокетен спортен център.

"Хайдушки поляни"
След кратка безмълвна почивка, слязохме по доста сериозното надолнище до сградите на спортния център, хапнахме по един залък и поехме по асфалта, който трябваше да ни отведе до "Рожен". До тук бяхме изминали 8 км.

До "Рожен" ходенето не предложи кой знае какво. Асфалт, автомобили на рядко, тук-там хора по съседните на шосето вили. На разклона за Обсерваторията (НАО "Рожен") спряхме да починем малко и отново поехме към началото на роженските поляни.

Хотел "Рожен" от времето на соц-а, вече е модерен хотелски комплекс и отново в най-скоро време ще заработи. Пресякохме шосето на мястото, където то се слива с идващия от Соколовци и продължаващ за Проглед и Чепеларе път и на малък кът за отдих направихме обедната си почивка. Вече бяхме изминали 16 км и се движихме повече от добре.

Един човек, който се въртеше в района ни каза, че пътеката, която продължава право нагоре от мястото, където обядвахме води до "Пампорово" за 40 минути. Да, обаче ние на такива "прогнози" вече отдавна бяхме спрели да вярваме, понеже не един и два пъти те ни изиграваха лоша шега в планирането на времето. Гледайки оставащия километраж си имаше поне 3 часа стабилно ходене.

На местност "Картола"
От тук черния път ставаше много стръмен, а този пасаж продължи около 2 км. След това нещата започнаха да се нормализират и той следваше извивките на хълмовете. Минахме през сечище, кални участъци и след около 2 часа бяхме на първата ни среща с "Пампорово" - излязохме пред хотел "Белмонт".

От тук, след кратка пауза започнахме да се провираме през хотелчетата, които се появяваха едно след друго и не след дълго излязохме на шосето, което минаваше през комплекса в посока Смолян. След около километър по него се спряхме за покупки в магазин под един от хотелите - "Замъка". Първи допир с цивилизацията от доста време насам, че чак и wi-fi. Рай за имащите модерни телефони.

Напазарихме, отпочинахме, Митко и Петя хапнаха по един сладолед и газ нагоре към писта "Стената". Когато стигнахме до подножието и решихме да не заобикаляме от ляво, а направо да се качим по нея. Много сериозен наклон, но когато вървиш бавно и с определено темпо ти се струва сякаш си вървиш по нормална пътека. Оттам - гледка великолепна. Времето обаче си вървеше, ние бяхме извървели 23 км и нямахме възможност много да се замайваме в опиянение от пейзажи.

След като качихме "Стената", продължихме нагоре и между пистата и кулата "Снежанка" поехме наляво по едно каменно дере. От там излязохме на пътя за кулата, продължихме нагоре и след около километър излязохме на пътеката за връх "Орфееви скали" и хижа "Смолянски езера"

Между "Рожен" и "Пампорово"
От тук се върви около километър по билото. Скоро на това място имаше "Pamporovo Bike Cup 2014" - единственото голямо международно състезание по планинско колоездене в дисциплини спускане и кроскънтри в България за годината. Навсякъде имаше ленти, маркировка и като цяло си личеше, че това е било доста добре организирано събитие.

Маршрута за хижа "Смолянски езера" започва в дясно от билото, след връх "Орфееви скали". Това беше една от най-трудните като спускане отсечки в целия преход. Около 350 метра денивелация се сваля в рамките на 40 мин. Просто ако не са ви здрави капачките на коленете не знам как ще се оправите. Още повече, че слънцето отдавна се беше скрило, тъмнината ни обгръщаше все по-осезаемо, а в елова гора е най-неприятното нещо да те хване нощта. Първо заради дивите животни, второ заради възможност от контузии.

Вече бяхме изминали 29 км и последните метри бяха трудни заради разкаляните пасажи от пътеката. Наоколо вече чувахме музика, а gps-а ни показваше, че до хижата имаме не повече от километър.

След стабилно надолнище (последното за деня), стигнахме до местността "Смолянски езера". Тук вече черния път стана равен. Минаваше се досами езерата, но заради тъмнината решихме да дойдем на другия ден и да ги заснемем.

Хижа "Смолянски езера"
На езерата има изградени кътове за отдих и по герултията стана ясно, че те са и доста посещавани. Младежки компании бяха запалили огньове и врякаха с пълно гърло, чалгата думкаше на макс и всичко беше както си трябва за България.

От езерата маршрута продължава около половин километър по асфалта, завива надясно по пътека и след няколкостотин метра излязохме пред хижата. Шок! Хижата не свети, само две прозорчета, от които някаква жена само надникна, когато започнахме да викаме и да свирим. Предната вечер бай Асен (хижаря на "Преспа") се обади изришно, че пристигаме, но въпреки всичко явно някой не беше разбрал, Наложи се пак да се обаждаме и след 20-тина минути всичко бе наред.

Хижата - по-скоро мизерийка за цените си, но няма да изпадаме в подробности. Хапнахме, погледахме телевизия и се проснахме уморени за да победим умората от поредния ден на този преход.

Ден четвърти - четвъртък
изминати 30 км (общо 102  км)
положителна денивелация 1100 м (общо 4900 м)

10.09.14 г.

08-13.09.2014 - От Асеновград до Триград (160 км) - Ден трети (сряда)

Снимка на фона на връх "Могила" 1383 м над с. Дряново
Станахме окрилени от хубавото време, пихме по един чай и поехме по приятния участък, който щеше да ни отведе до хижа "Момчил юнак", намираща се малко преди "Хайдушки поляни". Мислих си, че на фона на предните два дни и равния терен ще има огромни кални коловози, но се оказа, че пътя си е доста наред.

 На около 4 км от началото му се стига до едни изоставени постройки (вероятно навремето тук е имало селскостопански сгради). Тук в ляво се тръгва по пътеката, която слиза в село Дряново и Лъки, а в дясно се продължава за "Момчил юнак". Следва около 4 километра ходене през сечища, след което идва сериозно нагорнище в рамките на няколкостотин метра и пристигате на една чешма с много хубав навес и пейки. Тук обядвахме и починахме около половин час.

Чешмата беше заобиколена с ливади, а над пътя намерихме няколко големи манатарки. Митко и Петя си отпъпиха на малини, ягоди и други горски вкусотии, а аз бях зает в търсенето на гъби. След още 4 километра, точно когато бяхме на най-високата точка от терена за деня (1830 м) внезапно ни заваля дъжд. Скрихме се под дърветата, защото се виждаше, че не е нещо сериозно. Така изкарахме почти до началото на "Картофохранилището". Дъжд, намиране на заслон под дърветата, преход и пак всичко отначало.

Вече бе станало 17:00 ч., когато бяхме на последните метри преди огромните площи картофени насади над село Момчиловци.

Бране на малини
Чухме се с Иво Търънски, с който мислихме да се видим на "Момчил юнак", но той предложи да дойде да ни вземе от там с неговия джип и да ни закара на "Преспа", където и да отседнем за вечерта. Иска ли питане ? Стрико Асен пак щеше да извади чувала с фокусите :)) Ракия, Гошко,  Алекс :)) Знаете ....

В началото на пътя за "Момчил юнак" под ски център "Картола" спряхме за половин час, понеже отново ни заваля, но по всичко изглеждаше, че това ще е последния дъжд за деня, а се оказа че е и последния до края на прехода. Часът вече бе 18:00, а ние продължихме към "Момчил юнак". Тук също нямаше кал, а и се виждаше лек кърпеж на пътя за "Хайдушки поляни", вероятно по случай скоро проведения тук събор на шест съседни села.

До хижа "Момчил юнак" има една бивша резиденция на Тодор Живков, от която щяхме да си купим някаква храна и нещо за пиене. Вътре беше изключително луксозно, пълно с трофеи и дърворезби. Хората в резиденцията бяха една идея по-нелюбезни от висящите мечки по стените. За 6 домата, 3 краставици, 1,5 л газирана вода "Михалково" и 10 кебапчета, цената беше 22 лв :))

Тръгнахме към "Преспа", но решихме да се чуем с Иво, понеже вече беше станало 19:00 и имахме точно час за да стигнем "Преспа", а това време беше твърде недостатъчно.

Изглед от "Преспа" на свечеряване
Иво се оказа съвсем наблизо, взе ни и бавно, сред огромните кални пространства се качихме до хижата. Бай Асен, Стефан, Вальо и баща им бяха вече там и сладко си пиеха аперитива. Ние се измихме (на бай Асен банята беше на 90 % готова), разтоварихме се и седнахме да вечеряме и да тръзнем по 2-3 ракийки.

Винаги като съм на "Преспа", сякаш съм си у нас, с тази разлика, че у нас е няколко идеи по-чисто и подредено. Когато обаче "Сърце е широко", то нямат особено значение дребните, поправими битийни детайли. Хубави хора, сладки мохабети, люта ракия, вкусна храна и печени манатарки. Кеф !

Ден трети - сряда
изминати 27 км (общо 72 км)
положителна денивелация 900 м (общо 3800 м)

9.09.14 г.

08-13.09.2014 - От Асеновград до Триград (160 км) - Ден втори (вторник)

Изглед към село Борово, "Беланташ" и "Сини връх"
Станахме, хапнахме и се отправихме към отсечката, която трябваше да ни отведе до хижа "Пашалийца". Уж го смятахме 5-6 километра, после станаха 8, а накрая излязоха 11.

От Югово се хваща черния път, който започва в края на селото (посока Лъки), който лъкатуши по гънките на планината, преминава едно дере и излиза на местността "Юговските ливади". От там черния път продължава, до момента, в който от него започва стръмна пътека, която по нашия трак беше пътеката за хижата. Тук познатата история - има пътека - няма пътека. Всичко обрасло и човек се чуди на къде да поеме. Добре че Митко имаше трак, иначе просто забравете да се оправите.

След около 2 часа пресякохме един доста стръмен връх и вече на 1400 м надморска височина се сляхме с пасаж от пътеката, който беше маркиран и със табели. Като да не повярваш. След километър се излиза на голяма поляна със намираща се на нея ловна хижа. Следва пасаж по широка пътека, който изведнъж влиза в гъста гора и тук започва филма. Всичко е обрасло, минаваш през стари сечища, които тотално са унищожили де що е имало като пътеки, папрати, високи по два метра.

Аз лично много напалих, защото не може да пускаш туристите да тръгват по такава пътека без да и знаеш моментното състояние, без да си сигурен, че няма опасност за здравето и сигурността на туристите. А по хижите стоят табели с надписи "Пашалийца - Марциганица - 7 часа" или обратното. Да, ама не !

На сушина в беседка на 2 км преди хижа "Пашалийца"
Виждаш табели, маркировка а до тях папрат по 2 метра, гора, която е израснала на някогашните пътеки и това мен лично супер много ме изнерви. Последната преграда беше сякаш декор от филм за войната във Виетнам. Митата буквално плуваше над папрата с цел да го смачка и да мине отгоре.

Задуха беше много голям и не след дълго започна да вали. Това беше и страхотен стимул да направя един водопад от тежки майни към де що видя и се сетя. След 100 метра обаче, излязохме пред една чешма и беседка. Точно навреме ! Вече бяхме почти подгизнали, но това не ни попречи да се насладим на чудесната гледка, която ни предлагаше планината от тук. Виждаха се село Борово, "Беланташ", "Сини връх", "Кръстова гора", връх "Драганица" и почти всичко от онази част на Родопите.

След кратко съвещание, взехме решение да останем да нощуваме в "Пашалийца", защото вече наближаваше 14:00 часа, а близо 30-те км от "Пашалийца" до "Момчил юнак" просто нямаше как да ги вземем в рамките на деня. Обадихме се на Христо Божинов да пусне в групата, че неделното ходене до "Баташки снежник" отпада и ще удължим прехода от събота до неделя. Имахме време да отреагираме на така създалата се ситуация, така че нямаше проблем. Остана само горчивината, че такива хубави маршрути, които навремето са били еталон за поддържана туристическа пътека, сега са обрасли пасажи сред гората.

Продължихме под усилващия се дъжд по поляната нагоре от беседката и не след дълго перпендикулярно пред нас се показа черен път. Ние хванахме в дясно и нагоре и след като преминахме през малка поляна, поехме по стръмна пътека нагоре през еловата гора, която ни отведе отново до черен път.

С Наско (хижаря на "Пашалийца") подготвяме вечерята
Тук вече всичко ми беше познато, понеже тук стигнахме с групата, когато бяхме до "Цирикова църква" миналото лято. От тази точка до "Пашалийца" ни оставаше километър и под големите дъждовни капки стигнахме до хижата за около 15 мин. По пътя набрахме 3-4 големи манатарки.

 Наско (хижаря) ни посрещна изключително топло и радушно, запали камината и ни накара да забравим за несгодите през отминалите два дни. От тук нататък маршрута ставаше познат и нямаше проблем за минаването му, но просто проправянето на нови пътеки сред гъсталаците е кошмарно нещо и ако си тръгнал да правиш километраж, това ти е най-големия враг.

Малко преди свечеряване излязох в района и набрах още две манатарки и с това направихме горе-долу порция за вечеря. Нещо стана доста воднисто, но с неуспеха научихме много нови неща, и добихме още кулинарни знания относно готвенето на гъби. Азербайджан - България 1:2. Даже и мача гледахме :)) Условията в хижата са доста прилични, цената на нощувката е 12 лв. Може да ви се приготви вечеря, продават се напитки (алкохолни, безалкохолни и бира), така че може да идете на почивка до там с ръце в джобовете.

Ден втори - вторник
изминати 11 км (общо 45 км)
положителна денивелация 900 м (общо 2900 м)

8.09.14 г.

08-13.09.2014 - От Асеновград до Триград (160 км) - Ден първи (понеделник)

Гледка към връх "Попа" и резерват "Червената стена"
Поредното изпитание беше пред нас.  160 километра за 6 дни. Как и дали щяхме да се справим, само времето щеше да отговори.

Тръгнахме точно в 06:00 от детската градина на "Изтока". До Добростан бяхме разписали време до към обяд и в началото наистина всичко вървеше по план. За час и половина бяхме на пътеката за Добростан, след още половин час бяхме на "Пъдарската колиба", а след още половин час на "Ловната хижа", където и направихме първата по-голяма почивка. Продължихме към Добростан и когато излязохме на равния участък два километра преди селото се сблъскахме с първите кални отсечки от черния път.

В центъра на селото бяхме точно в 11:30, което беше едно добро темпо. Направихме малка почивка на параклис "Св. Илия", след което продължихме към мястото, определно за обяд - беседката на разклона за неработещата хижа "Марциганица" и черния път за местност "Сливово". Досега бяхме изминали около 18 км. часът беше около 13:30 и продължихме в много добро темпо по този голям черен път, който минава в дясно покрай параклис "Св. ап. Петър и Павел" и продължава около 2 км с лек наклон, за да се слее с пътеката за "Пашалийца", идваща от посока връх "Попа". На това място има указателни табели, пейки и маса и голяма табела, която ви казва, че навлизате в ловни територии.

От тук пътя продължава още около километър и пред вас се показва местност "Сливово". Там има нова постройка (вероятно ловна хижа), която виждате пред себе си, но се продължава само по черния път, който свива в ляво и надолу и след доста сериозно надолнище се отива до един изоставен обор, край който има няколко купи сено.

Кът за отдих 2 км преди местност "Сливово"
От там се хваща в дясно, веднага след обора, следва се маркировка и табели, които следват полусрутен зид. Излизате на пътека, която е ясна, въпреки сипеите по нея и от там виждате една огромна скала със червеникав оттенък под която минавате след около 300 метра. Следвате само и единствено пътеката, защото изгубите ли я, рискувате да прекарате нощта там.

Продължихме и след около още 2 км тотално загубихме пътеката на един завой. След около 10 мин лутане, отново намерихме пътеката и продължихме по нея, мислейки, че всичко за деня е приключило и от тук нататък ни чака ясна и различима пътека. От тук обаче започваше филма. Пътеката минава през едно дере, което е погълнало със своите храсти всичко, което навремето е било туристически маршрут. Забихме се в едни храсти, след което стреляхме няколко пъти с пистолета на Митко, защото Ицо каза че е чул ясно различимо ръмжене зад гърба си. Изведнъж се оказахме пред пропаст, дълбока около 100 м., а пътека не се виждаше от никъде. Единия вариант беше да се върнем към ръмженето и джунглата, която ни изподра, другия да преминем по скалния корниз и да търсим пътека от другия край на дерето. Избрахме второто и след много опасно преминаване по ръба на скалите, под които зееха пропастите намерихме пътеката на около 20 м в ляво от нас.

Започнахме спускане и след около 15 мин бяхме при стария "Римски" (до колко е римски не знам) мост под село Югово.

"Римски" мост под Югово
Тук нямаше нито пътека, нито просека, но след като преминахме реката, вече започваше да се очертава нещо като пътека, която бавно ни водеше към Югово. Вече бяхме стигнали 32 км, но времето беше много напреднало и решихме да се възползваме от това, че Ицо имаше къща в Югово и да пренощуваме там, понеже времето ни притискаше ужасно, а нямахме желание по нощите да продължаваме още 10 км до "Пашалийца".

Около 21:00 бяхме в центъра на Югово, доста изморени, доста одрани и леко разочаровани от първия ден. Вечеряхме и се насладихме на приятната почивка в уютната къща, от която имаше страхотна гледка към обляната от последната за годината "Супер Луна" Родопа.

Един съвет ! Не тръгвайте по този маршрут !!! До местност "Сливово" всичко е наред, но от там нататък пътеката става кошмарна. Ако не сте минавали маршрута, за да знаете от къде да следвате терена, изобщо не тръгвайте. За един ден без познаване на проблемите по трасето и с повече от три почивки до 10 мин макс, не можете да се оправите. Това са 45 км и 3000 м положителна денивелация. За по-малко от 12 часа е просто невъзможно.От Пашалийца до Асеновград е по-вероятно да се оправите, но Асеновград-Пашалийца е невъзможно.

Ден първи - понеделник
изминати 34 км
положителна денивелация 2000 м