22.10.14 г.

22.10.2014 - Язовир "Белмекен (Рила) и езеро "Окото" (Пирин)

Язовир "Белмекен" и връх "Белмекен" - 2626 м
Макар и седмичен ден, имахме отпуски за чистене и за да съчетаем полезното (разузнаване за догодина) и приятното (чудесна разходка в един от последните слънчеви дни на годината), тръгнахме за язовир "Белмекен". Решихме да идем до там по маршрута през Белово. От Белово до Юндола има доста завои и който има непоносимост към тях, го съветвам да хване маршрута през Велинград.

 От Юндола се хваща по указания с табели път за Белмекен, а разстоянието е около 17-18 км. Пътя се вие през китните крайни западни части на Родопите и недвусмислено подсказват, че предстои сериозна промяна на ландшафта.

На половината път между язовир Белмекен и Юндола се намира една много красива хижа - "Христо Смирненски". Намира се в местност "Куртово" на 1860 м надморска височина. Нощувката тук е 15 лв на човек + 2 лв за кабелна телевизия :) Има кокетно ресторантче, където може да си поръчате супи (от петък до неделя има готвачка), скара, пържени картофи, напитки и прочее. Пихме по един чай, хапнахме по един сандвич и потеглихме към първите върхове на Рила.

Язовир "Белмекен" си е наистина впечатляващ. Води се най-високия изкуствен водоем на Балканския полуостров със своите над 1923 м. Нащракахме няколко кадъра, и решихме да идем да видим спортната база, в която тренират спортисти от цяла Европа.

Наистина базата е страхотна. Има фитнес, боксов ринг, закрита зала за футбол, баскетбол, има сауна, възстановителен център и много други екстри.

Вход към национален парк "Рила"
Имаше десетки трениращи състезатели, а биатлонистите се драпаха с ролери по новия асфалт от язовира до базата.

Решихме с колата да направим пълна обиколка по язворира, за да разузнаем къде има хубави места за палатки. Заслужава си човек да дойде тук на палатки за няколко дни и всеки ден да превзема по връх или два, които наоколо дал Бог.

Местата за палатки са от гористата част на язовира - от запад. Мисля си, че в горещите и топли месеци на идващото лято това място би било страхотно за няколкодневна почивка на палатки, риболов и преходи. Хубавото е, че има и път за кола, така че няма никакви грижи тази идея да се реализира.

Вече около обяд решихме да идем до Банско, а после от хижа Вихрен да пообиколим езерата, намиращи се между върховете "Тодорка" и "Вихрен". Разстоянието от Белмекен до Банско е 50 км и в 1:30 бяхме на хижа"Вихрен". Почти нямаше туристи, имаше 4-5 коли, едната от която с гръцка регистрация. Времето бе наистина страхотно и само можехме да съжаляваме, че нямаме време да качим Вихрен.

Разстоянието от хижа "Вихрен" до езеро "Окото" е не по-вече от половин час сред масивите клек и морените, които са обичайната гледка за Пирин. Река "Бъндеришка" се пресича на няколко места по стабилни малки мостчета.

Езеро "Окото" (Равнашкото езеро) е малко езеро, намиращо се на скален праг над хижа Вихрен - най-ниското езеро от групата (2026 м надморска височина). Кръглата му форма и блестящата повърхност дават основание да бъда наречено така. То е толкова малко, че не се забелязва от пътеката, която минава само на сто метра от него. Размерите му са 65 на 57 м, тоест е почти кръгло. Площта му е 2,6 декара. За тези размери е много дълбоко - 5,4 м. Водният му обем е 6600 куб. м. Постепенно се затлачва от наносни материали, свличани в него от лавините. В езерото има много пастърва, която обаче е забранена за улов. 

На фона на "Хвойнати връх" 2635 м. и "Вихрен" 2914 м.
На полянката над езерот хапнахме и се насладихме на прекрасното слънце. Пирин е страхотен и догодина ще направим отново някой хубав преход тук.

Вече бе станало 15:00 и започнахме да слизаме към хижата. Направихме си и обща снимка за спомен до "Байкушевата мура" - най-старото дърво в България, намиращо се на двадесетина метра над шосето, което свързва хижите "Бъндерица" и "Вихрен"

След това в Банско минахме през няколко магазина за туристически и спортни стоки и вече около 16:00 поехме за Асеновград. Прибрахме се почти по тъмно, заредени със страхотни емоции.

Направихме чудесна разходка и вече бяхме наясно с доста от идеите за догодина. Както вече бяхме предупредени от прогнозата за времето, тежки облаци започнаха да се събират над нас. Наистина успяхме да се насладим по чудесен начин на един от последните слънчеви дни за годината.

19.10.14 г.

19.10.2014 - Изкачване на връх "Драгойна" - 813 м

На връх "Малка Драгойна"
Решихме да използваме последните топли дни за годината, както и липсата на събития и решихме да изкачим този връх. Странно магнетичен, обект на многобройни археологически разкопки и интерес, забутан в нищото - връх "Драгойна". И този път не избягахме от числото 7. Точно толкова човека тръгнахме в 14:20 от ДИП България.

Пътят за "Драгойна" по принцип е през Козаново - Дебър - Бяла Река - Православен - Драгойново. Има вариант и през Леново, но той удължава с около 15 км на посока. И така, пристигайки в село Драгойново и консултирайки се с местни хора, решихме да направим по-къс и по-стръмен маршрут, който обаче започваше от следващото и последно село по пътя - село Буково.

Село Буково е доста странно село. Мръсно и кално, но заобиколено от страхотна природа. Поне това успях да придобия като впечатление от малкото време, прекарано по черните пътища на Буково.

Оставихме колите на центъра на селото, а оттам пеша тръгнахме нагоре. Маркировката е бяло - червено - бяло или червено - синьо - червено. Няма как да се объркате. Ние обаче не гледахме чак толкова да сме по маркирана пътека, защото със върховете имахме визуална връзка и всичко бе открито и лесно за ходене. Все пак за информация да спомена, че излизайки от селото се преминава през масив тютюн, след което се свива надясно и след около още 250-300 м се стига до един малък язовир, от който нагоре пътеката следва ясна и добре маркирана.

От колите за около час бяхме на голата премка между "Голяма" и "Малка" Драгойна. Времето бе страхотно, светлината - само за снимки.

Изглед от "Малка Драгойна" към село Буково
Нащракахме се набързо и газ нагоре към "Голяма Драгойна" за да напалим огън, да хапнем и да се насладим на последните слънчеви лъчи за деня.

Изкачването до върха беше доста стръмно, но за около 15 мин бяхме горе. Запалихме хубав огън, цър-пър, по чашка бира за шофьорите, за останалите по две :)

Толкова бе красиво, че не ни се тръгваше. Вече след залез слънце, почти по тъмно започнахме спускане. Малко екстремизъм за капак на чудесната неделя. Шеметно спускане сред храсти, отвесни камъни, паднали и хлъзгави клони. На премката отново излязохме на стария трак и по него започнахме слизане. Този път решихме да слезем по маркираната пътека, която се виждаше чудесно и нямаше проблем да я следваме.

Разлаяхме хубаво кучетата на почти заспалото село, след което си направихме една обща снимка за спомен пред колите и около 21:15 потеглихме към Асеновград. Прекрасно място за отмора, чудесен вариант за лек и ненатоварващ преход, великолепна гледка. Определено си заслужи ходенето !

17.10.14 г.

17.10.2014 - Изкачване на връх "Соколица" 1701 м и връх "Орфееви скали" 1917 м (Централни Родопи)

Н връх "Соколица" 1701 м
Връх Соколица се намира между курорт "Пампорово" и еко пътека "Невястата". До върха минава добре очертана пътека, която започва от беседка, намираща се на около 10 метра над пътя.

 Ако слизате от Пампорово трябва да сте много внимателни, защото е твърде вероятно да не видите беседката, да слезете до паркинга пред началото на "Невястата" и да се налага да се върнете обратно за да я търсите. На шосето под беседката има малко уширение, на което спокойно могат да се оставят до 4-5 коли.

От беседката до върха пътя е разделен на две части - по-лека, която е в рамките на около 300 метра. Стигате до голяма стрелка, сочеща нагоре, която е направена от камъни. От нея започвате много стръмно изкачване по трудно забележима пътека сред скалите. Тук обаче няма как да се изгубите, защото гората е стара и разредена. След около 400 метра изкачване излизате на самия връх. Той представлява самотен скален масив, който се вижда изключително добре от пътя към Смолян и от самия град, а гледката от него е вълшебна. Виждат се Смолян, Перелик, Пампорово, върховете Преспа и Свобода. Може да се каже, че при хубаво време виждате половината Родопи. А ние уцелихме идеалното време.

Горе на самия връх има неголям (около 1,50 м) кръст, който е дарение от работещия навремето (1994 г) "Тютюнев комбинат" в Асеновград. Драго ни стана !

Ето и няколко интересни легенди за връх "Соколица":

-  Легендата разказва, че в подножието на върха се скрила жена с дете на ръце, за да се спаси от турците. Но когато те я открили, тя успяла да се изкачи на върха, оставяйки детето си на Божията милост. Майката нямала сили да убие детето си, но смело се хвърлила от върха. Изведнъж се превърнала на сокол, който литнал във висините. Поверието казва, че и днес в подножието на Соколица се чува детски плач.

- По време на османското нашествие под скалата били съсечени млада жена и невръстното й дете. Жената отказала да издаде мъжа си и неговите другари, закрилници на българите.

След серия снимки, започнахме слизането и след 15 минути бяхме отново до беседката. Предстоеше ни и втория връх за деня - "Орфееви скали".

На връх "Орфееви скали" 1917 м
За връх "Орфееви скали" поемате по отклонението от главното шосе, което след 3 км ви отвежда до един от 100 НТО - връх "Снежанка" 1916 м, заедно с построената в периода 1976-1978 г. телевизионна кула. Малко преди кулата (на около 300 м) има поляна. Оставате колите тук и по маркировката и указателните табели започвате много лек и приятен преход, който е почти по равно.

През пътеката минава вело маршрут, който видимо е много добре поддържан. Пресича се и лифт, от който се вижда като на длан местността "Хайдушки поляни". Много красиво място и страхотна гледна точка. От това място започва спускане, което след около половин километър води до кръгла дървена маса. От тук до панорамната площадка на върха са 10 метра. Една от най-хубавите гледки, които съм виждал в Родопите.

Легендата гласи, че Орфей е черпел вдъхноведние за песните си от гледките, разкриващи се от скалата. Седял и свирел на арфата си, а песните се носели из целите Родопи. От високите Орфееви скали като на длан се виждат Смолянските езера, пръснати навсякъде по долината на река Черна. В миналото те са били около 20 на брой, но днес добре оформени са само 7. Само месец преди това с Петя и Митко Ваклинов бяхме минали край езерата по време на 160 километровия преход от Асеновград до Триград и ни стана много мило, спомняйки си тези чудесни моменти.

Ако имате нужда от лека и приятна разтоварваща разходка - това е вашата дестинация. Въпреки, че съм ходил из Родопите повече от колкото из асеновградските кафета, тези два върха не ги бях качвал досега и се превърнаха в поредните перли от красивата огърлица родопски върхове, на които съм бил.

14.10.14 г.

14.10.2014 - Архиерейска служба за Петковен във Воденски манастир "Св. св. Кирик и Юлита'

 Пловдивски митропит Николай
За пръв път от много, много години в манастира щеше да има архиерейска служба. И то в съслужение на трима епископи.  Няма да се разпростирам в големи подробности, но искам да спомена факта, че за броени седмици манастира е започнал да блести и духовно и материално.

Преди в манастирската църква "Св. Параскева" се ширеше един дух на изоставеност, запущение и разруха. Сега за това малко време, в което митрополията влезе във владение, иконостаса е изцяло почистен и блести с пълния си блясък, стенописите са почистени, пода е застлан с красиви килими, скелето е премахнато.

За празника освен многото духовници имаше и гостуващ румънски мъжки хор, който заедно с митрополитския хор "Св. ап. Ерм" огласяха антифонно целия манастир. Освен Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, другите епископи, участващи в службата бяха Месемврийски епископ Яков и Деволски епископ Теодосий. Гости на службата бяха общественици, политици, хора на изкуството, д-р Емил Караиванов - кмет на Община Асеновград и много други. 

11.10.14 г.

Тиймбилдинг IV + Plastic Bo. на живо - 10-12.10.2014 - хижа "Преспа"

Изглед от хижа "Преспа"
Предстоеше страхотен уикенд. Още в петък с Топа се качихме горе. Времето - прекрасно. Толкова прекрасно, че в 14:30 вече бяхме на масата пред хижата, вдигайки скромни наздравици. До вечерта времето мина така - хапване и пийване. Абсолютен релакс.

Около 20:00 дойдоха петъчната група. Дойдоха и Иво с агнетата. Всичко бе подготвено за другия ден и така спокойно прекарахме остатъка от вечерта в гледане на мач (България - Хърватска 0:1) и сладки приказки. Янчо посвири на гайда, Петя, Митко, Тошко, Светльо и Стефчо играха луди хора и от сега можеше да се каже, че ако деня се познава от сутринта, то купона в петък означаваше, че в събота ще е лудница. Лека нощ.

Добро утро. Петъчната група тръгна към преход по познатите ни от миналата година върхове "Свобода" и "Преспа". Ние с Иво, Вальо, Стефан и Сашо слязохме до пътя за да помогнем да се изгради един дървен понтон, по който после джиповете да може да минат. След това закарахме апаратурата с на Иво джипа до горе и започнахме да се приготвяме за готвенето на агнетата. Със задачата се зае бащата на Вальо и на Стефан, който много внимателно и майсторски поддържаше огъня и жарта под двата казана с агнешко месо.

Около 17:00 първите хора започнаха да идват и така до към 20:00 ч. Ванчо идвайки бе закъсал, но отивайки с Иво до там той се измъкна от калта, Вече посрещайки последните хора изкарахме агнетата, наредихме масите и настанихме всички около 50 човека. Включихме апаратурата и започна купона.

Софрата
Аху-иху и така до 06:00. Легнахме да спим, доволни и предоволни. На другия ден стабилна група тръгна за преход в околностите на Славейно, а останалите лека полека започнаха да се оправят за слизане.

Всички останаха доволни, купона беше супер, времето беше прекрасно. Винаги като се качим на "Преспа" оставаме с прекрасни впечатления. Това е заради атмосферата, заради доброто сърце на хижаря бай Асен, заради нашите добри приятели - дървосекачите.

Ханчо и Стойчо много се накефиха, Бобито също и си обещахме пак да идем да си направим едно свирене сред тишината и спокойстивто на Родопа, което те кара да забравиш за всичко и да се слееш със всяка тревичка и всяка елова клонка. 

8.10.14 г.

08.10.2014 - Изкачване на връх "Сини връх" - 1537 м

Пред пирамидата на върха
В мъгливия ранен следобед тръгнахме за втори път да превзимаме първенеца на нашата община - връх "Сини връх". Този път не правихме експерименти да търсим кратки пътища, а оставихме колата точно там от където започва маркирания път за върха.

След като минете село Врата, от там имате разклонение за село Три могили и за Беланташ. Продължавате за Три могили и след няколкостотин метра асфалта свършва и се продължава по макадамов път, който след около 2 км ви отвежда до уширение на което оставяте колата. От тук започва черен път с табели и маркировка, която обаче иска подновяване. Около нас имаше огромни сърнелки, но нямахме време за тях. Драпахме по разкаляния черен път, който трупчийките бяха направи непознаваем.

След известно време решихме да изоставим обраслото подобие на пътека и заходихме право нагоре към билото, където трябваше  да е пирамидата. В началото има стара букова гора, която от сеч е доста разредена, така че няма проблеми с ориентировката и придвижването, но последните двеста-триста метра преди върха се превръщат в ад. Никаква пътека, никаква ориентировка.

Вариант ви е да се движите по билото и да търсите пирамидата. Ако нямате gps става доста по-сложно, защото ви се налага да налучвате, но ние пуснахме машинката и след известно време ходене из храсталаци под проливния дъжд излязохме на малка площадка, може би 2 х 2 м, на която е пирамидата. Направихме снимка за спомен и решихме да слезем от другия край на върха, за да излезем на черния път за Три могили, да повървим 2-3 км пеш и да се върнем при колата.

Хубав маршрут, но има много работа по него. Дано да се обърне внимание, защото тази част от Е-8 става вече нефункционална, и хората вместо по него, вече предпочитат маршрута през Безводни през връх Чиляка.